Решение по дело №462/2019 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 134
Дата: 8 юли 2020 г. (в сила от 8 юли 2020 г.)
Съдия: Мирослав Вълков Вълков
Дело: 20197130700462
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

   ……….

 

          гр. Ловеч, 08.07.2020 г.

 

    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на осми юни две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ    

 

          при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело   462/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

          Образувано е по жалба от Ц.Н.Ц. *** чрез пълномощник против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 19-0906-000378/28.08.2019 г., издадена от Началник на сектор Пътна полиция при ОДМВР Ловеч с която му е наложена ПАМ по чл. 171, т.1 Б.Б. от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС)  на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца.

          В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска нейната отмяна, както и присъждане на направените разноски по делото.

          В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощник поддържа жалбата

          Ответникът по делото – Началникът на сектор Пътна полиция при ОДМВР Ловеч в съдебно заседание чрез пълномощник изразява становище за неоснователност на жалбата.

          Настоящият състав на Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна.

          От доказателствата по делото се установява, че на 28.08.2019 г. е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на Ц.Н.Ц. затова, че на същата дата в 14:35 ч. в гр. Ловеч , ул. „Търговска” до дом № 11 с посока на движение към и по транспортен мост управлява собствения си лек автомобил  „Ауди А3“  с рег. № *** под въздействието на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARJM – 0035, като проба номер 266 реагира положително на метеамфетамин. Издаден му е талон за медицинско изследване № 0004994. Актосъставителят е отразил, че по този начин Ц.  виновно е нарушил чл. 5, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП.

          АУАН е съставен в присъствие на двама свидетели. Като доказателства са иззети СУМПС, СРМПС и два броя регистрационни табели. АУАН е връчен на нарушителя срещу подпис на същата дата. Той не е направил възражения по него.

Полицейския служител, който е съставил АУАН е изготвил докладна записка от 29.08.2019 г. до Началника на сектор Пътна полиция Ловеч, в която е описал случая.

Началникът на сектор Пътна полиция при ОДМВР Ловеч на база на съставения АУАН е издал оспорената в настоящото съдебно производство заповед. С нея на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, буква „б” от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за оттговорността, но  не повече от 18 месеца.

По искане на жалбоподателя е изискана информация от МБАЛ Ловеч и е постъпила справка, в която е отразено, че Ц. е посетил Спешно отделение на МБАЛ-АД Ловеч на 28.08.2019 г. в 16:50 часа само за вземане на биологичен материал за изследване за употреба на наркотици. Към справката е приложено заверено копие на наличната документация.

Изискана е и информация от Районна прокуратура Ловеч за случая, която е изпратила Постановление от 09.12.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 475/2019 г. по описа на РУ Ловеч, образувано за престъпление по чл. 343Б, ал.3 от НК и водено срещу Ц.Ц.. С него е постановено след влизането му в сила, дознанието да бъде изпратено на Началника на ПП при ОДМВР Ловеч за преценка и налагане на административно наказание на Ц..

          При тази установена фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

          Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган. Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т.1 се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, буква „б” от ЗДвП.

Министърът на вътрешните работи е издал Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. относно определяне на служби за контрол по ЗДвП, с която са определени областните дирекции на МВР да осъществяват контрол по ЗДвП.

Директорът на ОДМВР Ловеч със заповед № 295з-805/25.04.2017 г. е оправомощил да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП служители от ОДМВР Ловеч, сред които в т. I.2. фигурират Началник сектор  „Пътна полиция“ при ОДМВР Ловеч за цялата територия, обслужвана от ОДМВР Ловеч.  От представеното Удостоверение УРИ № 295р-14485/21.10.2019  г., издадено от Директора на  ОДМВР Ловеч се установява, че издателят на обжалваната заповед Н.Н.  е  назначен на длъжност Началник на сектор  „Пътна полиция” при ОДМВР Ловеч със Заповед № К-5361/26.05.2011 г. на Министъра на вътрешните работи, считано от 01.06.2011 г. и продължава да служи на същата длъжност  към момента. Обжалваната заповед е издадена на 28.08.2019 г. от Н.В.Н. на длъжност  Началник на сектор Пътна полиция при ОДМВР Ловеч. Нарушението на ЗДВП е установено в гр. Ловеч.

 Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма. Фактически и правни основания се съдържат както в нея, така и в преписката по издаване на административния акт.

Съдът не констатира допуснати от административния орган съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на административното производство.

          Обжалваният индивидуален административен акт е издаден в съответствие с материално правните разпоредби и с целта на закона.

          Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Според чл. 23 от същия закон, случаите, когато могат да се прилагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.

          Според чл. 171 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движение по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, а според чл. 172, ал.1, те се прилагат с мотивирана заповед.

          С оспорената заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, буква „б” от ЗДвП, отнасяща се за водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

          Тази мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността на нарушителят да извърши други подобни нарушения. Тя не е вид административно наказание. С оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, тя се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но  не - повече от 18 месеца. При произнасяне на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателната отговорност на водача  или след изтичане на определения в закона срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.

          В съответствие с чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставеният АУАН се ползва с презумтивна доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правно релевантни факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази, която е описана в АУАН е на жалбоподателя. Описаните в АУАН фактически обстоятелства  за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически основания за издаване на обжалваната заповед.  АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите основания на акта по смисъла на чл. 59, т.4, пр.1 от АПК.

Настоящият съдебен състав счита, че фактите са такива, каквито са въприети от административния орган в обжалваната заповед. Формалната доказателствена сила на АУАН не е опровергана от жалбоподателят.  Несъмнено е установено в административното производство наличието на юридическия факт, правопораждащ прилагането на наложената  на жалбоподателя ПАМ.

В чл. 171, т.1, буква „б“ от ЗДвП е регламентиран максималния срок на наложената ПАМ – не повече от осемнадесет месеца. Но този срок зависи от въпроса, свързан с решаване на отговорността на нарушителя, поради което не може да бъде предварително определен в  заповедта за прилагане на ПАМ, тъй като не зависи от волята на административния орган, който издава заповедта. ПАМ се налага до решаване на въпроса, свързан с отговорността на нарушителя, като максимално предвидения законов срок е осемнадесет месеца.

Възраженията и твърденията в жалбата и изразени в проведеното публично заседание от жалбоподателят чрез пълномощник са неоснователни, защото не се подкрепят от доказателствата по делото.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна. Оспорването й е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

          По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

                  

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Ц.Н.Ц. ***  на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0906-000378/28.08.2019 г., издадена от Началник на сектор Пътна полиция при ОДМВР Ловеч.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.

Препис от него да се изпрати на страните по делото.

 

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: