Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Елин Пелин 05.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на пети
април през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка
Славчева, като разгледа докладваното от съдията ЧНД № 44 по описа за 2021 година на РС Елин Пелин в присъствието на
прокурор Симеон Съркьов и въз основа на събраните по делото доказателства
Р
Е Ш И :
НАСТАНЯВА на основание чл.155 от Закона
за здравето М.Х.Х., ЕГН ********** *** на задължително лечение - стационарна форма за срок от 1 /един/ месец, което следва да се проведе в „ДПБ
Карлуково”.
ПРИЕМА
че освидетелстваната М.Х.Х. въпреки некритичността си е подчиняема и може да дава информирано съгласие за
лечението си.
Решението подлежи на предварително изпълнение, считано от днешна дата,
като подаването на жалба или протест не спира изпълнението на решението.
Препис от решението да се изпрати на „ЦПЗ София” ЕООД и „ДПБ
Карлуково”..
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски окръжен съд
в 7-дневен срок считано от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ
по ЧНД № 44/2021 г.
по описа на РС Елин Пелин
Производството е по реда на
чл.155 и сл. от Закона за здравето.
Оразувано е по искане на Районна прокуратура гр.Елин Пелин за
настаняване на задължително лечение в специализирано заведение на
освидетелстваната М.Х.Х., ЕГН **********
***. В искането се твърди, че материалите по приложената по делото
преписка сочат на лице с психично заболяване, което се нуждае от специални
здрави грижи по смисъла на Закона за здравето, тъй като с поведението си
застрашава, както своя живот и здраве, така и живота и здравето на околните.
Искането
е връчено на освидетелстваната и назначения й процесуален представител адв.Н. –
САК, които не са направили възражения и не са посочили доказателства.
В
съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура гр.Елин Пелин поддържа
искането. Пледира, че от събраните по делото доказателства относно
здравословното състояние на освидетелстваната М.Х.Х. е установено, че същата
страда от психично заболовяне, което налага нейното лечение. Моли съдът да
постанови решение, с което освидетелстваната да бъде настанена за задължително
лечение в стационарна форма за срок от един месец, съобразно предложението на
изслушаното по делото вещо лице.
В
съдебно заседание освидетелстваната
заявява, че злоупотребява с алкохол и често е в безпомощно състояние,
защото не яде, поради което припада изведнъж. Признава, че е в лоши отношения
със своите близки.
Защитникът на освидетелстваната адв.Н. намира депозираното искане за
основателно. Изразява становище, че в хода на съдебното дирене в производството
е установено, че освидетелстваната Х. страда от
психично заболяване, за което е
необходимо провеждане на лечение. Моли лицето да бъде настанено на задължително
лечение в стационарна форма за срока посочен от вещото лице, тъй като ще е в
неин изключителен интерес, без да се назначава лице, което да дава информирано
съгласие за лечението й.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
От
експертно решение на ТЕЛК от 27.02.1998 г. се установява, че Рада Латева
Филипова е инвалид първа група с чужда помощ.
По
делото са представени следните писмени доказателства: психологичен статус №
243/05.10.2009 г. изготвен от ОДПЗС – София област, експертни решения от ОДПЗС
София област, епикризи и справка от ЦПЗ – София ЕООД, сведения, от които се установява,
че М.Х.Х. е с диагноза деменция след измръзване и кома. Сравнително тежка
органично мозъчна промяна на личността. Епи гранд мал-средно чести. Съст. След
ампутация на 1 до V пръст на ляво стъпало и ампутация по Шопард на дясно
стъпало.
За
установяване на обстоятелствата по делото бяха разпитани свидетелите Р.Х.Ц. и Г.Ц.Ц., които сочат, че живеят с
освидетелстваната в един двор, поради което имат ежедневни наблюдения над
състоянието й. Твърдят, че освидетелстваната М.Х.Х. ежедневно злоупотребява с
алкохол – почти денонощно, което с оглед диагностицираното й психичното
заболяване – деменция, води до чести припадъци на улицата в безпомощно състояние
някъде, където лежи с часови, докато някой човек не я открие и не информира
Бърза помощ или близките й. Често това се случва на улици с оживен трафик, по
които минават автомобили, камиони, а тя седи на средата на пътя, вика, крещи и
не желае да се прибира в дома си. Това създава опасност както за самата
освидетелствана, така и за околните, тъй като с поведението си може да стане
причина за пътнотранспортно произшествие с фатални последици. Често се случва
да удря близките си, да хапе и е агресивна, винаги, когато искат да я приберат.
От години освидетелстваната не си пие лекарствата, а денонощно употребява алкохол, като често се е случвало да се
прибира в дома си бита със синини.
Изложената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнена, тъй като
обсъдените поотделно и в тяхната съвкупност писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства са логични, последователни, взаимно допълващи се и
непротиворечиви.
Въз
основа на така изяснената фактическа обстановка, съдът стигна до следните
правни изводи:
Съгласно чл.155 от ЗЗ на задължително настаняване и лечение подлежат
лицата по чл.146, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗ, които поради заболяването си могат да
извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните,
за обществото или застрашава сериозно здравето им.
Лицата по чл.146, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗ са психичноболни с установено
сериозно нарушение на психичните функции /психоза или тежко личностно
разстройство/ или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично
заболяване; както и тези с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или
съдова и сенилна деменция.
От
приетата от съда и неоспорена от страните
съдебно-психиатрична експертиза безспорно се установи наличието на
медицинския критерии за задължително настаняване и лечение на освидетелстваната
М.Х.Х., а именно, че същата страда от органично налудно шизофреноподобно
разстройство. Алкохолна съобусловеност.Симптомна епилепсия. След проведено
лечение, тя е подчиняема, спазва уговорките и приема терапия,, като въпреки
некритичността си е подчиняема и би
могла да даде информирано съгласие за лечението. Предлага се стационарно лечение в рамките на
един месец в ДПБ Карлуково, което е вид психоза по смисъла на чл.146,
ал.1, т.1 от ЗЗ. Вещото лице сочи, че лицето би могло да бъде опасно за своите
и на околните здраве и живот.
Изложеното сочи, че е налице и юридическия критерий за задължително
лечение, а именно поради заболяването си освидетелстваната представлява
опасност за себе си и за близките си. Агресивното й поведение е насочено освен
към околните и към самата нея и води до опасност за нейното здраве и живот, а също и на
околните. Безспорно се установи, че освидетелстваната не е в състояние да се
контролира, поведението е непредвидимо, а и при приемането на подходящи за
заболяването й медикаменти е налице положително повлияване върху здравето й.
С
оглед изложеното и след придобиването на непосредствено впечатление за
състоянието на освидетелстваната М.Х.Х. и като взе предвид становището на
вещото лице, настоящият съдебен състав, намира, че освидетелстваната следва да бъде настанена за
задължително лечение, стационарна форма за срок от един месец, което да се
проведе в ДПБ Карлуково, под
контрола на завеждащия психиатричен кабинет. Вещото лице е установило, че
освидетелстваната е подчиняема след проведеното лечение и е способна да
изразява информирано съгласие за лечението си, поради което не е необходимо определянето на лице по
смисъла на чл.162, ал.3 от ЗЗ.
Направените в хода на производството разноски остават за сметка на
бюджета на съда.
Предвид изложеното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: