№ 206
гр. С., 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно
гражданско дело № 20212200500360 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби, както на ищеца в първоинстанционното
производство В.И., така и на ответниците К.К. и И.К., насочени срещу Решение №
260156/16.10.2020г. по гр.д. № 1676/2018г. на РС С.. С атакувания съдебен акт съдът
уважил частично по размер иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като осъдил двамата
ответника солидарно да заплатят на ищеца сума в размер на 3 000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на тяхно деяние – нанесен побой,
осъществено на 12.05.2016г., за което има влязла в сила присъда № 172/02.10.2017 г. по
НОХД № 682/2017г. на РС С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на деликта 12.05.2016 г. до окончателното плащане, като отхвърлил исковата
претенция над този размер до пълния предявен размер от 14 000 лв. като
неоснователен. С атакуваният акт съдът отхвърлил предявения от ищеца иск по чл.45
ЗЗД против двамата ответника за солидарно заплащане на сума в размер на 600 лв.,
обезщетение за причинени имуществени вреди, заплатени разходи за извършена
дентална дейност. С решението са осъдени двамата ответника да заплатят на ищеца
разноски в размер на 246,56 лв., съобразно уважената част на исковете, както и сума в
размер на 156,17 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС С., от
която сума 115,07 лв. държавна такса и 41,10 лв. част от възнаграждението на вещо
лице, изготвило съдебномедицинска експертиза по делото.
1
Първата въззивна жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното
производство и с нея атакува отхвърлителните части на съдебното решение, като счита
същото за неправилно. Съдът се позовал на влязлата в сила присъда, но противно на
нея приел, че ищецът имал само един избит зъб и други два разклатени, които по-късно
били извадени, докато в присъдата наказателния съд приел, че били избити три зъба.
На следващо място съдът приел, че в исковата молба изобщо не било описано
увреждане на счупен нос и последвала хирургическа интервенция, което не отговаряло
на истината. Сочи, че в исковата молба било посочено и това увреждане, като се
търсело общ размер на обезщетението в това число и за счупен нос. Съдът не приел за
доказани вредите, изразяващи се в продължителни болки и страдания, стрес, срам,
унижение, тъй като вещото лице посочило, че болките от избити зъби продължавали до
30 дни. Според въззивника страданията от избити зъби не свършвали със зарастване на
раната, а продължавали през целия живот, тъй като никоя протеза не можело да
възстанови функцията на здравия зъб. Освен това срамът и унижението се доказвали
чрез свидетелите, а и нямало нормален човек, който не би изпитал тези
неблагоприятни чувства, в случай, че му избият зъби и счупят носа. Счита се още, че
неправилно съдът приел за недоказано наличието на имуществени вреди, тъй като
насрещната страна не е оспорила представената фактура и касов бон. Тези документи
били достатъчни за да се приеме, че ищецът платил за направена мостова конструкция,
а и документите кореспондирали със свидетелските показания в тази насока.
Претендира отмяна на обжалваното решение в неговите отхвърлителни части и
постановяване на ново решение, с което да се уважат претенциите в пълен размер,
както и деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК отговор на първата въззивната жалба е депозиран от
ответниците. С него оспорват жалбата и намират решението в атакуваните части за
правилно. По делото не били събрани убедителни доказателства, че имало избити зъби
на ищеца, а от там и претърпени болки и страдания. Отстраняването на зъби на ищеца
нямало връзка с инцидента възникнал между страните на 12.05.2016 г. Обосновано
съдът приел, че болките и страданията, включително и от счупване на носа били
обичайни за подобни травми и отшумели за кратък период от време. Освен това съдът
приел за претърпени болки и страдания от преживян от ищеца срам, унижение и страх,
но като отшумели за кратък период от време. По отношение на претенцията за
имуществени вреди се счита, че правилно съдът я приел за недоказана, тъй като не
били представени годни доказателства. Иска се от съда потвърждаване на решението в
обжалваните му части. Претендират се деловодни разноски за въззивната инстанция.
Втората въззивна жалба е депозирана от ответниците в първоинстанционното
производство и с нея се атакува уважителната иска част на съдебното решение, с което
те са осъдени да заплатят на ищеца сума в размер на 3 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, следствие деянието им от 12.05.2016 г.
2
Твърдят, че съдът е допуснал процесуални нарушения, с които било ограничено
правото им на защита, тъй като в проведено на 18.09.2020 г. открито съдебно заседание
съдът приел, че са били редовно призовани при условията на чл. 41, ал.1 от ГПК без да
са били налице законовите предпоставки за това. След спирането на делото не били
уведомени и призовавани за открити заседания по делото. На следващо място сочат, че
показанията на свидетелите по делото били неверни и противоречиви, а и те не били
очевидци. Един от свидетелите посочил, че ищецът бил с избити зъби, друг – със
счупени зъби, а съпругата му първоначално не разбрала колко са избитите зъби, а по-
късно разбрала, че са три. Свидетелите не биха могли да видят ищеца на следващия
инцидента ден, тъй като той бил на лечение от 13.05.2016 г. до 16.05.2016 г., когато му
била извършена операция на носа. Приетата от съда фактическа обстановка
противоречала и на приетата по делото съдебномедицинска експертиза, тъй като съдът
основал решението си само на част от нея. Според заключението на експерта 31 и 42
зъби не били счупени или избити, били са с диагноза хроничен парадонтит и не било
изяснено колко време преди инцидента е възникнало разклащането им и какво е
наложило тяхното екстрахиране. Изводът на съда, че именно ответниците виновно
причинили на ищеца описаните от него травми – избити зъби бил неправилен, тъй като
в амбулаторен лист № 240/17.05.2016 г. била отразена диагноза „хроничен парадонтит“
и липсвала причинно следствена връзка между инцидента и телесните повреди. Иска се
от въззивния съд отмяна на решението в частта, с която е уважен искът и
постановяване на ново, с което се отхвърли претенцията. Претендират разноски за две
съдебни инстанции.
Спрямо втората въззивна жалба е депозиран в срок отговор от ищеца. Според него
съдът не е допуснал процесуални нарушения по призоваването на ответниците.
Последните регулярно представяли болнични листи с цел отлагане на делото, и то било
отлагано, макар и да нямало отбелязване за невъзможност да се явят пред съд. Съдът
положил достатъчна упоритост да призове ответниците и правилно приложил чл. 41 от
ГПК. На следващо място във връзка с оплакването за противоречиви свидетелски
показания се твърди, че свидетелите не били лекари за да кажат с максимална точност
колко зъби били избити. Тежестта на показанията е в установяване на вредите по
време и място на нанасянето им и причинна връзка с деянието. Всички елементи от
състава на деликта били доказани и с влязлата в сила присъда. Иска се от съда жалбата
да бъде отхвърлена. Претендират се деловодни разноски.
Ответниците са направили искане за снабдяване със съдебно удостоверение, от
което да е виден предмета на посоченото от тях досъдебно производство. Искането е
допуснато, но същото е направено във връзка с искането за спиране на производството
на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, по което съдът вече се е произнесъл с
определение в последното с.з.
3
Други доказателствени искания не са правени пред настоящата въззивна
инстанция.
Въззивният съд намира жалбите за редовни и допустими, тъй като отговарят на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК – подадени са в законоустановения срок от
процесуално легитимирани субекти, разполагащи с правен интерес от атакуване на
първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.
След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от
съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма и подписано от съдебния състав, който го
е постановил.
Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивните жалби е и
допустимо, тъй като първоинстанционният съд е разгледал допустими искове-
предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск,
надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
С присъда № 172/02.10.2017 г. постановена по НОХД № 682/2017 г. по описа на
РС С. двамата ответника били признати за виновни в това, че на 12.05.2016 г. в
землището на с. Ч., общ. С., м.“Азмака“ в съучастие помежду си, като съизвършители,
причинили на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби, без
които се затруднява дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал.1,
вр. чл .20, ал. 2 от НК, като им било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от една година, изпълнението на което наказание било отложено за изпитателен
срок от три години. Присъдата била потвърдена с Решение № 115/29.12.2017 г.
постановено по ВНОХД № 661/2017 г. на ОС С..
На 13.05.2016 г. ищецът бил приет в болнично заведение с диагноза закрита
фрактура на носните кости, с болка, оток и кървене от носа и затруднено носно
дишане. Била извършена оперативна интервенция закрито наместване на фрактура на
назална кост, поставена гипсова лонгета и мазева тампонада. Изписан е на 16.05.2016
г.
На 14.05.2016 г. ищецът посетил съдебен медик, който след извършен преглед
издал удостоверение № 240/14.05.2016 г. Установено било закрито счупване на
носните кости с нарушена конфигурация на носната пирамида и кръвотечение от носа,
охлузвания по лицето-одрасквания и болки в областта на гърдите и лявото бедро,
сътресение на мозъка с липса на пълен и ясен спомен за случилото се.
Установява се от амбулаторен лист № 240/17.05.2016 г., издаден от д-р Х.П.,
лекар по дентална медицина на ищеца, че на последния са били извадени зъби 42 и 31 и
4
е отбелязано в листа „наблюдаване на избит зъб долу в дясно -41“. По-късно на ищеца
била поставена мостова конструкция, за която платил сума в размер на 600 лв., видно
от фактура № 167/10.08.2017 г. и фискален бон от същата дата, издадени от АГППДП
„Дентал Медикал 2013“, гр. С. с МОЛ д-р Х.П. / фактурата е разчетена от оригинала,
представен на съда в открито съдебно заседание на 05.10.2018 г., след което върнат на
страната/.
В хода на исковото производство пред районния съд е назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза от която се установява, че телесните увреждания,
нанесени на ищеца от двамата ответника са контузия на главата с лекостепенно
сътресение на мозъка, контузия на устата, изразяваща се в болезнен травматичен оток
на горната устна, контузия в областта на носа с клинични и рентгенологични данни за
счупване на носните костици с разместване на костните фрагменти, контузия на лицето
с охлузване на кожата под формата на одраскване с дължина около 4-5 см, с
червеникав цвят в лявата му половина и повърхностно охлузване в областта на дясната
му половина с размери около 3 см, контузия на гръдния кош с наличие на болезненост
по предната му повърхност и контузия на лявото бедро с наличие на болезненост при
опипване по страничната повърхност в неговата горна трета. Установява се и че зъби
31 и 41 са разклатени, но същите са били с диагноза „хроничен парадонтит“.
Установява се още, че ищецът бил приет в болнично заведение за лечение и
репозиция на костите на носа; извършена била интервенция- открито наместване на
фрактура на назална кост и репозиция на разместените носни кости; поставена е
лонгета и мазева тампонада, като след пет дни била свалена гипсовата лонгета. На
17.05.2016 г. били извадени зъби 41 и 31, а няколко дни по-късно на ищеца била
поставена мостова зъбна конструкция, която възстановила дъвкателната и говорна
функция.
При тези увреждания ищецът изпитвал болка при говор и хранене; затруднено
носно дишане; „палпаторна болезненост“, крепитации и променена конфигурация на
носна пирамида, както и болезненост в гърдите и в лявото бедро. След изваждането на
двата зъба имал затруднения в дъвченето и говоренето, особено при изговаряне на
съгласни звуци. Изпитвани са болки и по време на изваждане на зъбите.
Оттокът в горната устна оздравявал в рамките на дни до една седмица, болките от
извадени зъби до няколко дни. Болките след изваждането на пародонтозните зъби били
кратковременни. Счупването на носните кости не водило до значителни изкривявания
на носната преграда и нарушения в нормалното носно дишане и отзвучавало в рамките
на 30 дни при нормален ход на оздравителни процеси. Не е определен период след
изтичането, на който болките от болезността на предната повърхност на гръдния кош и
на горната трета на страничната повърхност на лявото бедро утихват, тъй като това
зависело от различни фактори. Периодът на възстановяване на дъвченето и говоренето
5
с мостова конструкция не можел да се определи, поради липса на достатъчна
медицинска документация.
В с.з. вещото лице е заявил, че зъбите са били подвижни и са изпълнявали своята
функция, но не можело да определи защо са извадени като допускал, че е поради
хроничния възпалителен процес, а не заради травматичния такъв.
В производството пред първоинстанционния съд са събрани и гласни
доказателствени средства, чрез разпит на свидетели по искане на ищеца.
От показанията на свид. А. се установява, че не е бил пряк свидетел на инцидента,
но на следващият ден видял подуванията по лицето, счупените зъби и облепения с
лейкопласт нос. Ищецът му казал, че носът му бил счупен и че имал изкривяване на
синусите. Установява се, че ищецът се е затворил в себе си и отказвал да говори за
случая.
От показанията на свид. И.а се установява, че ищецът се е променил, не се
чувствал комфортно, странял от събиране на хора и го измъчвало, че не можело да
сподели с други, затворил се в себе си и тази промяна продължила година, а вероятно и
към момента продължавала. Установява се, че след инцидента имал синини по лицето
и избити зъби, наложило се да бъде поставена шина и хирургическа интервенция,
която не възстановила носа на сто процента. Останало видимо изкривяване. Имал нещо
като синузит, проблем който нямал преди инцидента и започнал да вдига кръвно.
От показанията на свид. Г. се установява, че не е очевидец, но на другия ден
ходили на работа и тогава видял, че зъбите му са избити. Ищецът бил много стресиран,
не особено адекватен и отказвал да работи, защото му казал, че има кръвно.
Горната фактическа обстановка съдът намира за несъмнено установена от
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, гласни
доказателствени средства и заключение на съдебномедицинска експертиза.
Настоящият съдебен състав не дава вяра на заключението на вещото лице в
частта, с която е предполагал причината за изваждането и броя на избитите зъби на
ищеца. Изводите на вещото лице, че зъбите не били избити в резултат на побоя,
нанесен на ищеца от двамата ответници противоречат на влязлата в законна сила
присъда, с която настоящият съдебен състав и всички останали органи и институции са
длъжни да се съобразят съгласно чл. 300 от ГПК. В случая избиването на зъби
представлява елемент от фактическия състав на престъплението, за което са осъдени
двамата ответника, а влязлата в сила присъда се ползва с материална доказателствена
сила относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на
дейците. Ето защо, безспорно се установява, че в резултат на побоя, нанесен от двамата
ответника над ищеца са му били избити три зъба, два от които извадени по-късно на
17.05.2016 г. в дентална клиника. В останалите части съдът кредитира заключението на
вещото лице като неоспорено, обективно, обосновано и правилно.
6
Съдът счита, че не следва да бъде дадена вяра на показанията на свид. И.а и Г. в
частта, с която са заявили, че ищецът е имал синозит и кръвно вследствие на нанесения
побой, тъй като това е извод, който може да бъде направен от лице със специални
знания в съответната област, а такъв в настоящия случай не е направен, т.е.
показанията в тази част не са подкрепени от останалия доказателствен материал и не
може да бъде установена връзка с противоправното поведение на ответниците.
Не следва да бъде дадена вяра и на показанията на свид. А. и Г., в частта, с която
са заявили, че са виждали ищеца на следващия ден, тъй като за периода от 13-ти до 16-
ти, последният е бил хоспитализиран, т.е. налице е противоречие с представената по
делото епикриза.
В останалата част съдът дава пълна вяра на показанията на свидетелите, които са
разпитани по делото, тъй като са житейски логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви, кореспондиращи едни с други, както и с останалия доказателствен
материал по делото. Показанията свидетелите са производно гласно доказателствено
средство относно противоправното деяние, за което има влязла в сила присъда, като
свидетелите изрично са заявили, че не са присъствали там, а са видели обективните
промени в лицето на ищеца в следващи събитието моменти. По отношение на
твърдените неимуществени вреди, показанията са първично доказателствено средство,
като не се констатира вътрешно противоречие или противоречие с останалия
доказателствен материал в това отношение. Възприятията на свидетелите са лични и са
за един продължителен, следващ инцидента, период от време, а не от конкретни дни.
Констатациите на свидетелите за това, че зъбите му били избити или счупени са
субективни възприятия на лица, които не разполагат със специални знания, но въпреки
това не са изолирани от доказателствения материал – влязлата в сила присъда и
заключението на съдебномедицинската експертиза.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
На първо място следва да бъде разгледано възражението на ответниците за
допуснати съществени процесуални нарушение свързани с тяхното призоваване за
заседанието, проведено на 18.09.2020 г. Първоинстанционният съд е приел, че
ответниците са редовно призовани при условията на чл. 41, ал. 1 от ГПК, като ал. 2 на
същата разпоредба предвижда санкция за страната, която веднъж е призована на
посочен по делото адрес и след това е отсъствала повече от месец от този адрес, без да
е изпълнила задължението за уведомяване на съда за новия си адрес. Видно от книжата
по делото е, че ответниците са подали отговор на исковата молба на посочения от
ищеца адрес. За следващите съдебни заседания са уведомявани именно на този адрес,
като заседанията са отлагани многократно поради обективна невъзможност
ответниците да се явят, т.е. осъществявана е комуникация между съда и страните чрез
този адрес. С протоколно определение от 24.07.2020 г. районният съд е дал указания на
7
призовкаря да посети адресите на двамата ответника и ако не успее да им връчи
призовките за заседанията, да посети адресите три пъти с отстояние поне една седмица
между тях, с едно задължително посещение през непочивен ден. Видно от следващите
съобщения по делото е, че ответниците не са намерени на адреса в продължение на
месец, като призовкарят е удостоверил, че лицата на посочените дати са на село,
където берат праскови или вероятно са на почивка, като съседите не желаели да
получат съобщенията за тях. С протоколно определение от 18.09.2020 г. правилно
първоинстанционният съд е приел, че са редовно призовани за провелото се съдебно
заседание, тъй като е налице хипотезата на чл. 41, ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК. Въведеното
възражение е неоснователно, тъй като ответниците като главни страни по делото са
осъществили процесуални действия чрез посочения в отговора на исковата молба адрес
и са имали задължението при отсъствие от адреса да заявят нов такъв, а това не е
сторено, поради което следва да търпят последицата от недобросъвестното си и
незаинтересовано поведение.
Предявени са допустими обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 45 от ЗЗД. За основателността на претенциите следва да са налице
кумулативно всички елементи включени в сложния фактически състав на чл. 45 от
ЗЗД, а именно обективните елементи– деяние (действие или бездействие),
обективирано в действителността; противоправност; вреда – имуществена
(претърпени загуби или пропуснати ползи) или неимуществена (морална без
стойностно изражение), причинна връзка между поведението и вредата и субективният
елемент – вина (психическото отношение на делинквента към извършеното поведение
и последиците от него).
В разглеждания случай са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане.
Безспорно се установи противоправността на деянието извършено от ответниците
и тяхната виновност, тъй като за тези факти е налице влязла в законна сила присъда на
наказателен съд, като за настоящия граждански съд е изключена преценката на тези
факти на основание чл. 300 от ГПК. Възражението на ответниците за недоказаност на
тези правнорелеванти факти / касаещи механизма на деянието, неговата
противоправност – средна телесна повреда и виновността им/ и необоснованост на
обжалваното решение е неоснователно, тъй като касаят посочените по-горе факти, за
които гражданският съд е обвързан от влязлата в сила присъда.
По отношение на претендираните неимуществени вреди и причинно-
следствената връзка между тях и противоправното поведение, съдът намира, че е
успешно проведено пълно и главно доказване на тези факти. Макар и с доказана
диагноза „хроничен парадонтит“, извадените зъби са се намирали в редицата и са
изпълнявали своята функция, а тяхното изваждане е наложено именно от нанесения
8
побой. Така причинените от ответниците на ищеца средни и леки телесни увреждания,
настъпили в резултат от нанесения побой (установени с присъдата и заключението на
назначената съдебномедицинска експертиза), са явлението, което е довело до
твърдените претърпени неимуществени вреди – физически и морални болки и
страдания, т.е. същите са пряка и непосредствена последица от нанесения му на
12.05.2016 г. побой. За наличието на причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и претърпените неимуществени вреди се установява и от
гласните доказателствени средства и от заключението на съдебномедицинската
експертиза. Гласните доказателствени средства създават сигурно убеждение в
съзнанието на съда за настъпилите обективните промени (физически и психически)
при ищеца след инцидента – срам, унижение и страх. От заключението се установяват
болките и страданията, които ищецът е претърпял в резултат от средните и леки
телесни повреди, както и тяхната продължителност. Следователно възражението на
ответниците за недоказаност на причинно-следствената връзка между деянието и
вредите е също неоснователно, тъй като не кореспондира с установените по делото
факти. Не се касае за индиции, както твърдят ответниците, а за закономерна последица,
настъпила в резултат от виновното и противоправно поведение на ответниците,
установена при условията на пълно и главно доказване. Проведеното насрещно
непълно доказване от страна на ответниците не обуславя вероятност на
горепосочените изводи.
Предявеният иск за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди
е доказан по основание, но следва да се уважи в частичен размер.
Съобразно константната съдебна практика в понятието „неимуществени вреди" се
включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания на увреденото лице, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време и
реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъдат
отчетени характера и степента на физическото увреждане, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на увреденото лице,
отраженията в психиката му и моралните страдания, икономическата обстановка и др.
Не са нужни специални знания за да се приеме, че в началото, непосредствено
след инцидента ищецът изпитвал силни интензивни физически болки, уплаха, стрес и
срам. Безспорно ищецът е претърпял значителен дискомфорт в бита си, с оглед
избитите му зъби, затруднения в речта и дъвкателната функция, последвалите
интервенции по вадене на два зъба, монтиране на мостова протеза (неудобствата
свързани с нея), оперативна интервенция по наместване на счупени носни кости и
болката от травматичния оток в горната устна при говор и хранене, макар и за седмица.
9
Установи се също така и промяна в поведението на ищеца в резултат от нанесения му
побой – станал е затворен човек, избягвал събирания с хора, отказвал да разговаря и
споделя за случилото се с него дори и понастоящем, което е също така извод, че
изпитваният срам и стрес е продължил. Съдът отчита и факта, че се касае за загуба на
естествени зъби за цял живот, а и ищецът е мъж на средна възраст, при който пълното
възстановяване на здравословното състояние изисква поне около месец.
Съобразно горните данни, съдът счита, че обезщетение в размер на 6000 лв. е
справедлив еквивалент за преживените от ищеца болки и страдания - 3000 лв. за
претърпените болки, страдания и дискомфорт в резултат от извадените два зъба; 2000
лв. за претърпените болки и дискомфорт от счупения нос и 1000 лв. за стрес, срамота и
унижение. В тази връзка, исковата молба съдържа твърдения за претърпените вреди /
вкл. и счупени кости на носната преграда, загрозяване поради изкривена пожизнена
носна преграда/ и настъпилите в резултат от тях психически травми, както и искане за
присъждане на глобално обезщетение. Действително ищецът претендира
неимуществени вреди за два избити зъба / каквито твърдения е въвел в исковата
молба/, поради което присъденият размер на обезщетението е съобразен с рамките на
това искане на ищеца. Останалата част от претенцията до пълния претендиран размер
от 14 000 лв. е неоснователна, тъй като в своята съвкупност, твърдените вреди нямат
дългосрочен характер, а и такъв не се доказа в хода на производството. Макар и да се
доказа претърпения срам и унижение, справедливото възмездяване е до горепосочения
размер и установените по делото факти не обуславят завишаване на тази парична
стойност, като в тази връзка, доводът на ищеца, изложен във въззивната жалба, за
доказаност на пълния претендиран размер, е неоснователен.
По изложените съображения предявеният иск за репариране на причинени на
ищеца неимуществени вреди се явява основателен до размера на 6000 лв., като за
горницата над този размер до пълния предявен такъв от 14 000 лв., искът е
неоснователен. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху тази сума, считано
от деня на увреждането-12.05.2016 г. до окончателното изплащане, съгласно
разпоредбата на чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира искът за репариране на имуществените вреди
на ищеца за основателен, тъй като от представената по делото фактура, издадена на
името на ищеца за извършена му дентална услуга по поставяне на мостова
конструкция и фискален бон на стойност 600 лв., се установяват, както извършването
на услугата точно на ищеца, така и заплащането й в брой от него. Разплащателният
документ е представен от самия ищец /оригиналът е върнат в с.з./, а такъв фискален
бон се издава на платилото в брой стока или услуга лице, като в тази връзка доводът на
ответниците за неустановеност на извършеното плащана е неоснователен.
Предвид изложеното, въззивната жалба на ответниците е изцяло неоснователно, а
10
тази на ищеца частично основателна, поради което обжалваното съдебно решение
следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение за
неимуществени вреди над размера от три хиляди лева до шест хиляди лева, както и в
частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение на имуществени вреди в размер на 600
лв. Вместо това следва да се постанови осъждане на ответниците да заплатят
солидарно на ищеца допълнително сумата в размер на 3000 лв., обезщетение за
морални вреди и сумата в размер на 600 лв., обезщетение за имуществени вреди. В
останалата част обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 3 от ГПК тежестта за разноските следва да бъде понесена и от двете страни
съобразно отхвърлената, респ. уважената част от исковете.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски в първоинстанционното
производство в размер на 1200 лв. платен адвокатски хонорар и 215 лв. разноски,
сторени по ч. гр. д. № 411/2019 г. на Окръжен съд С.. Сумата от 215 лв. му е присъдена
с постановеното по това дело определение № 587/21.08.2019 г. на ОС С., поради което
не му се следват в настоящия процес. Искането за адвокатския хонорар е доказано по
основание и размер и следва да бъде уважено съобразно уважената част от
исковете/6600/, а именно за сумата в размер на 542,46 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение. С обжалваното решение ответниците са осъдени да му платят 246, 56
лв., поради което следва да бъдат осъдени да му заплатят допълнително сума в размер
на 295.90 лв.
Ответниците не са представили доказателства за реално извършени разноски в
процеса пред РС С., поради което не им се следва присъждане на такива.
Пред настоящата въззивна инстанция ищецът е направили искане за присъждане
на разноски, което е основателно, тъй като от договор за правна помощ и съдействие,
представен с въззивната жалба, се установява, че сумата в размер на 1400 лв., е платена
в брой, т.е. в тази част договора има характер на разписка. С оглед уважената част от
исковете пред настоящата инстанция-3600 лв., ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят сумата в размер на 434,50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Направено е и своевременно искане за присъждане на разноски за въззивната
инстанция и от ответниците, като е представен договор за правна помощ и съдействие,
от който е видно, че е заплатен адвокатски хонорар в размер на 720 лв. в брой, както и
разписка по делото за платена държавна такса в размер на 120 лв. за разглеждане на
жалбата им. С оглед неоснователността на въззивната жалба на ответниците,
присъждане на такса и разноски за нея не се дължи. Дължи се обаче такса за
процесуална защита – изготвяне на отговор и явяване в две съдебни заседание по
11
въззивната жалба на ищеца. Доказано е плащане на посочената горе сума от
представения договор за правна помощ и съдействие, в който е посочено, че са платени
в брой, т.е. има характер на разписка в тази част. Следва да бъде съобразено, че
платената сума е за съставяне на въззивна жалба, отговор срещу въззивната жалба на
ответниците и процесуално представителство, което налага и нейното редуциране, тъй
като въззивната жалба на ответниците е неоснователна. С оглед отхвърлената част на
исковите претенции, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците сумата в
размер на 275 лв., адвокатско възнаграждение за предоставената защита срещу
въззивната жалба.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят и разноските за съдебно
медицинската експертиза по делото в размер на 85,71 лв., съобразно уважената част на
претенцията за неимуществени вреди. От тази сума следва да се извади сумата от
41,10 лв., с която първоинстанционният съд е осъдил ответниците, като така
допълнителната сума, която следва да заплатят в е размер на 44,31 лв., разноски за
вещо лице по сметка на СлРС.
Ответниците следва да заплатят и държавна такса върху уважената част от
исковете, а именно за сумата в размер на 264 лв. /4 % върху 6600 лв./, от която сума
следва да се извади сума в размер на 115,07 лв., с която са осъдени от
първоинстанционният съд и да бъдат осъдени да заплатят разликата или допълнително
сума в размер на 148,93 лв., държавна такса по сметка на СлРС.
Те също така дължат и държавна такса за въззивната жалба на ищеца, съобразно
уважената част от жалбата, а именно в размер на 72 лв. в полза на бюджета на
съдебната власт, платими по сметка на СлОС.
Ръководен от гореизложеното, настоящият състав на Окръжен съд С.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260156/16.10.2020 г. постановено по гр.д. № 1676/2018 г.
на РС С. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от ВЛ. Д. ИВ., ЕГН:
**********, гр. С., срещу К. ИВ. К., ЕГН: ********** и ИВ. К. ИВ., ЕГН:**********,
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 3000 /три
хиляди/ лева до размера от 6000 /шест хиляди/ лева, и вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА, на основание чл. 45 от ЗЗД К. ИВ. К., ЕГН: ********** и ИВ. К. ИВ.,
ЕГН:**********, двамата от гр.С., ул.“Р.“ № 6, да заплатят солидарно на ВЛ. Д. ИВ.,
ЕГН: ********** от гр. С., кв.“Д.“, бл. 34, вх. Д, ап. 5, допълнително сума в размер на
3000 лв. /седем хиляди лева/, обезщетение за причинени неимуществени вреди,
съставляващи болки и страдания от избити зъби, счупени носни костици, стрес, уплаха,
срам и унижение от нанесен побой на 12.05.2016 г. в землището на с. Ч., общ. С.,
12
м.“Азмака“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.05.2016 г. до
окончателното плащане.
ОТМЕНЯ Решение № 260156/16.10.2020 г. постановено по гр.д. № 1676/2018 г.
на РС С. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от ВЛ. Д. ИВ., ЕГН:
**********, гр. С., срещу К. ИВ. К., ЕГН: ********** и ИВ. К. ИВ., ЕГН:**********,
иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лв.
/шестстотин лева/, платени разходи за дентално лечение, изграждане на мостова
конструкция с поставяне на два предни изкуствени зъба, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА, на основание чл. 45 от ЗЗД К. ИВ. К., ЕГН: ********** и ИВ. К. ИВ.,
ЕГН:**********, двамата от гр.С., ул.“Р.“ № 6, да заплатят солидарно на ВЛ. Д. ИВ.,
ЕГН: ********** от гр.С., кв.“Д.“, бл.34, вх.Д, ап.5, сума в размер на 600 лв.
/шестстотин лева/, обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
платени разходи за дентално лечение, изграждане на мостова конструкция с поставяне
на два предни изкуствени зъба, следствие нанесен побой на 12.05.2016 г. в землището
на с. Ч., общ. С., м.“Азмака“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
10.08.2017 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260156/16.10.2020 г. постановено по гр. д. №
1676/2018 г. на Районен съд С., в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК К. ИВ. К., ЕГН: ********** и ИВ. К.
ИВ., ЕГН:**********, двамата от гр. С., ул.“Р.“ № 6, да заплатят на ВЛ. Д. ИВ., ЕГН:
********** от гр. С., кв.“Д.“, бл. 34, вх. Д, ап. 5, допълнително сумата в размер на 295,
90 лв. /двеста деветдесет и пет лв. и деветдесет стотинки./, представляваща разноски,
сторени от ищеца в първата съдебна инстанция, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК от К. ИВ. К., ЕГН: ********** и
ИВ. К. ИВ., ЕГН:**********, двамата от гр. С., ул.“Р.“ № 6, да заплатят по сметка на
Районен съд С. в полза на бюджета на съдебната власт допълнително сума в размер на
148,93 лв. /сто четиридесет и осем лв. и деветдесет и три ст./, представляваща
държавна такса, по сметка на РС С. в полза на бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 6 от ГПК К. ИВ. К., ЕГН: ********** и ИВ. К.
ИВ., ЕГН:**********, двамата от гр.С., ул.“Р.“ № 6, да заплатят по сметка на РС С. в
полза на бюджета на съдебната власт допълнително сума в размер на 44,31 лв.
/четиридесет и четири лв. и тридесет и една ст./, разноски за възнаграждение на вещо
лице, изготвило СМЕ, по сметка на РС С. в полза на бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К. ИВ. К., ЕГН: ********** и ИВ.
К. ИВ., ЕГН:**********, двамата от гр. С., ул.“Р.“ № 6, да заплатят на ВЛ. Д. ИВ.,
ЕГН: ********** от гр.С., кв.“Д.“, бл. 34, вх. Д, ап. 5, сумата в размер на 434,50 лв.
/четиристотин тридесет и четири и петдесет стотинки/, представляваща разноски,
13
сторени във въззивната съдебна инстанция, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ВЛ. Д. ИВ., ЕГН: ********** от
гр.С., кв.“Д.“, бл.34, вх.Д, ап.5, да заплати на К. ИВ. К., ЕГН: ********** и ИВ. К. ИВ.,
ЕГН:**********, двамата от гр.С., ул.“Р.“ № 6, сумата в размер на 275 лв., адвокатско
възнаграждение за въззивната съдебна инстанция, съобразно отхвърлената част на
исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК К. ИВ. К., ЕГН: ********** и ИВ. К.
ИВ., ЕГН:**********, двамата от гр. С., ул.“Р.“ № 6, да заплатят по сметка на Окръжен
съд С. в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 72 лв. /седемдесет и
два лева/, държавна такса за въззивното производство.
Решението, в частта относно иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.
Решението в частта, относно иска за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди е окончателно.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14