№ 235
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова
в присъствието на прокурора М. К. Б.
като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100603619 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда № 297730 от 10.12.2019 г. по НОХД № 11138/2018 г. по описа на СРС,
НО, 102-ри състав и признал подсъдимия Н. Ив. Д. за ВИНОВЕН в това, че на 09.12.2017 г.
– около 05.00 часа в гр. София, ж.к. „Студентски град“, на ул. „Атанас Манчев“, чрез
нанасяне на удар с ръка в областта на лявата част на главата на полицейски служител в 07
РПУ-СДВР В. Д. Д. /на длъжност „разузнавач“ в сектор „Противодействие на криминалната
престъпност“/, причинил на полицейски орган при изпълнение на службата му лека телесна
повреда, изразяваща се в контузия на главата , реализирала медико-биологичната
характеристика „болка и страдание без разстройство на здравето“, като макар и
непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи
постъпките си – престъпление по чл. 131, ал. 2, т.4, вр. чл.130, ал.2, вр. чл. 63, ал.1, т. 4, вр.
чл. 55 , ал.1, т. 2, б. „б“ вр. чл. 42а, ал. 1, ал. 2, т.1 и т. 2, ал. 3, т. 1вр. чл. 42б, ал. 1 и ал. 2 от
НК съдът му е НАЛОЖИЛ наказание „пробация“ със следните пробационни мерки:
- „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца, с явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него лице – два пъти седмично.
- „задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца.
На основание чл. 59, ал.2, вр. ал. 1, т. 1 от НК предходната инстанция ПРИСПАДА И
ЗАЧИТА времето, през което подсъдимият Д. е бил задържан по смисъла на ЗМВР за
времето от 05-15 часа до 19.05 часа на 09.12.2017 г.
Със същата присъда районният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия И.Я.И.. за ВИНОВЕН
в това, че на 09.12.2017 г. – около 05.00 часа в гр. София, ж.к. „Студентски град“, на ул.
„Атанас Манчев“, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лявата част на главата на
полицейски служител в 07 РПУ -СДВР В. Д. Д. /на длъжност „разузнавач“ в сектор
1
„Противодействие на криминалната престъпност“/, причинил на полицейски орган при
изпълнение на службата му лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата,
реализирала медико-биологичната характеристика „болка и страдание без разстройство на
здравето“– престъпление по чл. 131, ал. 2, т.4, вр. чл.130, ал.2 от НК, поради което и на
основание чл. 131, ал. 2, т.4, вр. чл.130, ал.2, вр. чл. 63, ал.1, т. 4, вр. чл. 55 , ал.1, т. 2, б. „б“
вр. чл. 42а, ал. 1, ал. 2, т.1 и т. 2, ал. 3, т. 1вр. чл. 42б, ал. 1 и ал. 2 от НК съдът му е
НАЛОЖИЛ наказание „пробация“ със следните пробационни мерки:
- „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца, с явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него лице – два пъти седмично.
- „задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца.
На основание чл. 59, ал.2, вр. ал. 1, т. 1 от НК предходната инстанция ПРИСПАДА И
ЗАЧИТА времето, през което подсъдимият Д. е бил задържан по смисъла на ЗМВР за
времето от 05-15 часа до 19.05 часа на 09.12.2017 г.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимите Д. и И. да ЗАПЛАТЯТ
в полза на Държавата и на СРС направените по делото разноски за експертизи. Като всеки
следва да заплати по 601.05 /шестстотин и един лева и пет стотинки/ лева, както и държавна
такса в размер на 5 лева за издаване на изпълнителен лист.
Против така постановената присъда, в законоустановения срок е постъпила въззивна
жалба от защитника на подсъдимия И.И. в лицето на адв. С., в която се излагат аргументи за
неправилност на постановения съдебен акт. В депозираното допълнение на въззивната
жалба защитата излага критика по отношение на преценката на районния съд да кредитира
свидетелските показания на полицейските служители. Излагат се аргументи, че не е
отчетена заинтересоваността от страна на полицаите и неправилно са дискредитирани
обясненията на подсъдимия. Посочва се, че не е ясно към кой момент лицата са възприели
длъжностното качество на полицаите. Иска от въззивния съд да отмени така постановената
първоинстанционна присъда и да оправдае подсъдимия в осъществяване на
инкриминираното деяние.
В закрито съдебно заседание на 20.09.2021 г. въззивният съдебен състав по реда на чл.
327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събиране
на нови доказателства.
В хода на съдебните прения пред настоящия съд, упълномощеният защитник на
подсъдимия И., поддържа подадената въззивната жалба, като излага сходни доводи,
свързани с незнанието на подсъдимия на служебното качество на пострадалия. Изразява
негативно мнение за извършеното от страна на подзащитния й, но определя поведението му
като наказуемо по основния състав за причиняване на лека телесна повреда, като посочва, че
такава отговорност не може да бъде реализирана, тъй като няма искане от страна на частния
обвинител.
Адвокат П., защитник на подсъдимия Д., се присъединява към въззивната жалба и
изложеното от защитникът на подсъдимия И.. Моли съда да отмени присъдата и да
постанови нова, с която да оправдае подзащитния й.
Частният обвинител намира жалбата за неоснователна. Счита за доказано, че са се
легитимирали. Иска от съда да потвърди постановения съдебен акт.
Представителят на Софийска градска прокуратура моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден. Изтъква, че
полицейските служители са се легитимирали по надлежен ред.
Подсъдимият в последната си дума посочва, че не е разбрал за служебното качество
на полицейските служители. Проявява желание да се извини.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания
2
съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите, направени в съдебното
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от
НПК, намира за установено следното:
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт,
настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при
изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по
делото доказателства, обсъдени достатъчно подробно в мотивите на присъдата. Предвид
това настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд
фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново.
При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред
него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, способи за доказване, в това число – В.Д. Д. /л. 70 от СП пред
СРС, показанията на свидетеля, дадени пред орган в досъдебното производство л. 10, са
прочетени частично на основание чл.281, ал. 4, вр. ал.1, т.2 от НПК /, Ц.С. Ц. /л. 72 от СП
пред СРС, показанията на свидетеля, дадени пред орган в досъдебното производство л. 11,
са прочетени частично на основание чл.281, ал. 4, вр. ал.1, т.2 от НПК /, И.Х. Ц. /л. 81 - 82
от СП пред СРС/, А.Й.А. /л. 82 - 84 от СП пред СРС/, З.И.З. /л. 130 - 131 от СП пред СРС/,
обяснения на И.Я. И. /л. 131 от СП пред СРС/, обяснения на Н. Ив. Д. /л. 131- 132 от СП
пред СРС/, съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л. 17- 18 от ДП/, план –
разстановка /л. 20-21 от ДП/, длъжностна характеристика /л. 25 от ДП/, фиш за спешна
медицинска помощ /л. 30 от ДП/, два броя приемно-предавателни протоколи /л. 31-32 от
ДП/, протоколи за доброволно предаване /л. 33 - 34 от ДП/, комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза /л. 65 – 70, 72 – 77 от ДП/, справки за съдимост /л.
109 и 112 от СП пред СРС/.
Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи въз основа на събраните
и проверени в хода на съдебното следствие доказателства пред първата съдебна инстанция,
които формират еднозначен извод по фактите. С оглед на което тази инстанция намира, че
вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е
формирано въз основа на правилен и изчерпателен анализ на събрания по делото
доказателствен материал като споделя доводите и съображенията му.
Съдът следва да разграничи като безспорно установени обстоятелства по делото,
свързани с датата, мястото, както и нанесените травматични увреждания от страна на
двамата подсъдими към пострадалия. Основният спорен въпрос, с който въззивният съд е
сезиран се отнася до това дали полицейските служители са се надлежно легитимирали и в
кой момент е осъществено това.
Открояват се две противоречащи си групи от гласни доказателствени средства.
Първата група се състои от свидетелските показания на пострадалия полицай В.Д., както и
на полицейските служители Ц.Ц.И. Ц. и А.А.. Посочените свидетели излагат еднопосочни
твърдения относно датата, мястото на разразилата се конфликтна ситуация, както и
конкретните действия, предприети от полицейските служители. В тази връзка, както
предходната инстанция е отчела всичките свидетели са очевидци и са възприели пряко
цялата конфликтна ситуация между двете групи лица, както и последващата физическа
саморазправа, предприета от двамата подсъдими срещу пострадалия В.Д.. Въззивният съд
намира свидетелските показания за последователни и кореспондиращи по между си.
Полицейските служители описват еднотипна фактология, свързана и с механизма на
получените травматични увреждания от страна на В.Д., като свидетелите са категорични, че
към момента на тяхната намеса с цел да предотвратят разрастващият се словесен конфликт,
който преминавал към физическа саморазправа между двете групи лица, са се
3
легитимирали по надлежен начин. Полицаите излагат информация, че са се представили
освен словесно и чрез показване на служебните си карти. Свидетелят И. Ц. посочва, че на
мястото на конфликта е имало улично осветление, с оглед на което видимостта е била добра
и лицата, част от конфликтната групичка са имали възможност да възприемат извършената
легитимация по надлежен ред. Още повече, че по отношение на подсъдимия Н.Д. съгласно
еднопосочните свидетелски показания се установи, че е ударил пострадалия Д. след като
неговият приятел и подсъдим И. е бил свален на земята и е бил задържан. Предвид което
подсъдимият Д. е възприел действията на полицейските служители по задържане и
предотвратяване на последваща противоправна постъпка, въз основа на които по
недвусмислен начин си проличава и тяхното служебно качество.
По отношение на интензитета на конфликта всички разпитани полицейски служители
са категорични, че спорът между лицата е започнал да ескалира от словесен конфликт към
физическа саморазправа, предвид което намесата на компетентните органи е била
необходима. В тази насока неоснователно се явява възражението на защитата, че
предходната инстанция не е обсъдила естеството на конфликта. Районният съд резонно е
обсъдил ескалиращия спор, като е обосновал действията на полицейските служители с план-
разстановката, въз основа на който компетентните органи е следвало да предотвратяват
конфликтни ситуации с цел да избегнат и по-съществени противоправни действия и
нарушения. Предвид което въззивният съд кредитира изцяло изложените от страна на
полицейските служители твърдения по отношение на инкриминираното деяние.
Относно свидетелските показания на З..З. съдът прецени, че същите следва да бъдат
ползвани с доверие частично. Правилно предходната инстанция е заключила, че следва да се
довери отчасти на твърденията на свидетеля по отношение на обстоятелствата, свързани с
посещението от страна на компанията на свидетеля на заведение, това, че са употребили
известно количество алкохол, както и че след като излезли от дискотеката се разразил
конфликт на футболна тематика с други компания. Показанията на свидетеля в останалата
част, касаеши развитието на конфликта, намесата на полицейските служители, както и
последващото поведение от страна на компетентните органи не следва да бъдат
кредитирани, тъй като са непоследователни и хаотични. В тази насока съдът споделя
разсъжденията на районния съд по отношение на обстоятелството, че не става ясно към кой
момент полицейските органи са се легитимирали по надлежен ред. Твърдението на
свидетеля Здравков, че полицаите са се представили към края на конфликта не противоречи
на изложената от страна на полицейските служители информация относно момента на
легитимацията. Това е така, тъй като З..З. не пояснява кой конфликт има предвид,
същевременно не дава никаква информация и отрича да е възприел отправените от страна на
подсъдимите удари спрямо пострадалия полицейски служител. Предвид това няма как въз
основа на показанията на свидетеля да се установи към момента на нанесените травматични
увреждания дали подсъдимите са били наясно със служебните функции на пострадалия.
При преценка на обясненията на подсъдимите лица въззивният съд намира, че
същите следва да бъдат ползвани с доверие частично. По отношение на изложените
твърдения, че полицейските служители са се легитимирали в момент последващ
задържането на двамата подсъдими, както и изложената от страна на подсъдимия И.И.
информация, че не е удрял В.Д., а само е посегнал към него следва да бъдат ценени като
опит за изграждане на защитна теза. Посочените обстоятелства се намират в противоречие с
данните от останалите гласни доказателствени средства, както и с резултатите от
назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза по отношение на получените
травматични увреждания от страна на пострадалия.
Въззивният съд кредитира приобщените писмени доказателства и доказателствени
средства, които допринасят за доизясняване на обстоятелствата по делото.
По отношение на съдебното минало на съдебното минало на двамата подсъдими,
4
съдът даде вяра на приобщените справки за съдимост, от които извлече данни за липса на
предходни осъждания.
Настоящата инстанция се довери на експертното заключение на назначената и
изготвена съдебномедицинска експертиза по писмени данни, въз основа на която се
установиха причинените травматични увреждания на пострадалото лице, механизма на
получаването им, както и медико-биологичните характеристики на травмите. Изводите на
експертите се намират в синхрон с установеното от събраните гласни доказателствени
средства на част от свидетелите.
В хода на досъдебната фаза са изготвени две комплексно съдебно-психиатрични и
психологични експертизи, от които резултати се констатира, че двамата подсъдими са
психично здрави и са могли да разбират свойството и значението на постъпките си. По
отношение на подсъдимия Д. експертите са изследвали и възможността да е осъществил
инкриминираното деяние поради лекомислие или увлечение, като съгласно резултатите от
експертизата се установи, че възможностите му за оценка на извършеното и неговият
съзнателен волеви контрол не са нарушени. Въззивният намира СППЕ за компетентно
изготвени.
С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в
решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба,
както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи
следното:
Настоящата инстанция е сезирана с въззивна жалба с критика по отношение на
преценката на предходната инстанция да се довери на свидетелските показания на
полицейските служители, както и твърдения, че не е установен дали към момента на
нанасяне на травматичните увреждания двамата подсъдими са осъзнавали длъжностното
качество на пострадалия. Съдът намира така направеното възражение за неоснователно.
Съображенията в тази насока настоящата инстанция направи в доказателствения анализ в
настоящия акт, с оглед на което намира, че не следва да бъдат преповтаряни.
При така възприетата фактическа обстановка първостепенният съд законосъобразно и
обосновано е заключил от правна страна, че двамата подсъдими са осъществели от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. чл. 131, ал. 2, т.4, вр.
чл.130, ал.2.
От събраните по делото доказателствена съвкупност се доказа безспорно, че на
09.12.2017 г. – около 05.00 часа в гр. София, ж.к. „Студентски град“, на ул. „Атанас
Манчев“, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на лявата част на главата на полицейски
служител в 07 РПУ-СДВР В. Д. Д. /на длъжност „разузнавач“ в сектор „Противодействие на
криминалната престъпност“/, подсъдимият Н.Д. причинил на полицейски орган при
изпълнение на службата му лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата,
реализирала медико-биологичната характеристика „болка и страдание без разстройство на
здравето“, като макар и непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на
деянието си и да ръководи постъпките си. На същата датата и на същото място спрямо
същото лице подсъдимият И.И. причинил на полицейски орган при изпълнение на службата
му лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, реализирала медико-
биологичната характеристика „болка и страдание без разстройство на здравето“.
От обективна страна без всякакво съмнение се установява датата, времето и мястото
на извършеното деяние, както и авторството му, всички тези обективни признаци на
деянието се установяват безусловно от събрания доказателствен материал в това число –
показанията на пострадалия, показанията на свидетелите, писмените доказателства,
приобщени по делото.
По безспорен начин се установи и вида и характера на получените травми и
5
увреждания от страна на В.Д., които осъществяват признаците на лека телесна повреда в
разновидността й „болка и страдание без разстройство на здравето“, като безспорно се
установи и причинно-следствената връзка между предприетите от страна на подсъдимите
действия и резултата.
По категоричен начин се установи и наличието на квалифициращия признак -
престъплението да е извършено по отношение на полицейски орган при изпълнение на
службата му. Съгласно приобщените гласни доказателствени средства, както и писмени
доказателства, състоящи се в план-разстановка и длъжностна характеристика се установи
заемана от пострадалия длъжност „разузнавач“ в сектор „Противодействие на криминалната
престъпност“, както и че към момента на инкриминираното деяние В.Д. е осъществял
своите служебни функции.
Деянието е доказано и от субективна страна при пряк умисъл и от двамата
подсъдими. Д. и И. са съзнавали, че нанасят удари в областта на главата по изведения в хода
на наказателното производство механизъм, както и че посредством поведението си могат да
причинят травматични увреждания, предвиждали са престъпния резултат и са искали
неговото настъпване. Доказа се, че подсъдимите са били наясно със служебното качество на
пострадалия към момента на инкриминираното деяние, тъй като се установи по категоричен
начин, че В.Д. се е легитимирал по надлежния ред преди да бъде нападнат от страна на
подсъдимите.
По отношение на наказанието и неговата индивидуализация:
За осъществения състав на престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4 от НК,
законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ до 3 години.
Настоящата съдебна инстанция намира, че районният съд е индивидуализирал
правилно и в съответствие със законовите правила наказанието на подсъдимите Д. и И..
Правилно предходната инстанция е съобразила възрастта на подсъдимия Н.Д., който към
момента на осъществяване на престъплението е бил непълнолетен. Предвид което
районният съд е определил размера на наказанието по правилата на чл. 63 от НК.
Въззивният съд се присъединява към изведените от страна на предходната инстанция
смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение и на двамата подсъдими. Въз основа
на което районният съд резонно е преценил, че в настоящия случай може да намери
приложение чл. 55, ал. 1 от НК и наказанието им да се определи при наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Основателно първостепенният съд е
преценил, че в настоящия случай следва да бъде наложено наказанието „пробация“ в
предвидения срок и пробационни мерки, които се явяват достатъчни, за да осъществят
целите на чл. 36 от НК.
Правилно и съобразно изискванията на чл.59, ал. 2 от НК съдът е приспаднал
времето, през което двамата подсъдими са били задържани по ЗМВР.
Съобразно изхода на делото съдът е дал законосъобразен отговор и във връзка с
направените по делото разноски.
С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на районния съд и на
основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че обжалваната
присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Мотивиран от
горното и на основание чл. 334, т. 6 във вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 297730 от 10.12.2019 г. по НОХД № 11138/2018 г. по
описа на СРС, НО, 102-ри състав.
6
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7