Решение по дело №1263/2021 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260933                                   01.07.2021 г.                                   град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                         ХXІ – ви граждански състав

на осми юни                                              две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав

                                                            Районен съдия: Моника Яханаджиян

 

при секретаря Жасмина Славова,

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гражданско дело №1263 по описа на РС-Бургас за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                             Производството е образувано по искова молба на „Уотър Пойнт“ ЕООД, ЕИК …………….., седалище и адрес на управление  в ………………………., представлявано от А.М.Г., подадена чрез пълномощник – адв.Д.Г., съдебен адрес ***, против Г.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, офис …, чрез адв.Д.Н., с която се претендира установяване в отношенията между страните съществуването на вземания в полза на ищеца за сумата от 9884,58 лева, представляваща неиздължена сума по Запис на заповед, издаден на 18.07.2019 г. за сума от 9900, както и лихва за забава за периода 17.07.2020 г. – 22.11.2020 г. върху главницата от 9884,58 лева в размер на 354,23 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 23.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумите.

                             Твърди се в исковата молба, че ответникът е издател на Запис на заповед от 18.07..2019 г., по силата на който се задължил в полза на ищеца със сумата от 9900 лева. Задължението е следвало да бъде погасено на падеж 25.07.2019 г. Поради липса на плащане на падежа, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, по силата на която е разпоредено ответникът да му заплати сумата от 9900 лева – главница и сумата от 1331,11 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 25.07.2019 г. – 22.11.2020 г.

                             Според изложените в исковата молба твърдения, след издаване на заповедта ответникът, чрез „Пуул Спа“ ЕООД погасил сума в размер на 1000,00 лева, с която била погасена лихва в размер на 984,58 лева и главница в размер на 15,42 лева.

                             От съда се иска да уважи предявения установителен иск, в подкрепа на който са ангажирани доказателства, претендират се разноски от заповедното и исковото производство.

                             В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа иска, претендира разноски.

                             В срока по чл.131 от ГПК, ответната страна чрез пълномощник  – адв.Д.Н. депозира писмен отговор, в който искът се оспорва като неоснователен, поради погасяването му чрез плащане към 16.07.2020 г., поради което и акцесорната претенция за лихва също се явява неоснователна. От съда се иска да постанови решение, с което иска да се отхвърли.

                             В съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощник, който поддържа иска, претендира разноски.

                             ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е по чл.422 от ГПК, вр.чл.535 и сл. от ТЗ.

                             Съдът констатира, че исковата молба, по повод която е образувано производството по гражданско дело №1263/2021 г. по описа на Районен съд Бургас, против длъжника в заповедното производство по ч.гр.д.№7489/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, е подадена в едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с определение от 31.12.2020 г., от лице, легитимирано да предяви иск, поради което и предявеният по реда на чл.422 от ГПК иск се явява допустим.

                             Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа страна следното:

                             Между страните не се спори относно следните факти, за които свидетелства и събрания по делото писмен доказателствен материал, а именно че на 18.07.2019 г., между тях са били сключени два договора за паричен заем, по силата на които ищецът, в качеството на заемодател предал в собственост на ответника, в качеството на заемател, веднъж сумата от 9900 лева, която последният се задължил да върне в срок до 25.07.2019 г. и втори път сумата от 7261,10 лева, която ответникът се задължил да върне в срок до 30.08.2019 г. За обезпечаване на вземанията по всеки от договорите ответникът издал в полза на ищеца запис на заповед – 2 броя, с които неотменимо и безусловно се задължил да му заплати на падеж – 25.07.2019 г., сумата от 9900 лева и на падеж - 30.08.2019 г., сумата от 7261,10 лева.

                             По делото е изискано и приложено като доказателство ч.гр.д.№7489/2020 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на което става ясно, че е образувано по заявление на „Уотър Пойнт“ ЕООД и въз основа на същото има издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 24.11.2020 г. с №260950 и изпълнителен лист, с които е разпоредено длъжникът – ответник в настоящето производство – Г.Г.Г. да заплати на кредитора сумата от 9900,00 лева, представляваща главница по Запис на заповед, издаден на 18.07.2019 г. в гр.Бургас, с падеж на определен ден – 25.07.2019 г. и сумата от 1331,11 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 25.07.2019 г. – 22.11.202 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2020 г. до окончателното й изплащане.

                             Ищецът признава, че на 16.07.2020 г. е получил плащане от трето за спора лице – „Пуул Спа“ ЕООД на сума в размер на 1000 лева, която отнесъл за погасяване задълженията на ответника по издадената му на основание запис на заповед за сума в размер на 9900 лева Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и не оспорва твърдението на ответника, че освен горепосоченото плащане е получил и плащания в размер на 2576 лева на 31.07.2019 г. и в размер на 7244,00 лева на 01.08.2019 г., за които обаче твърди, че са отнесени към задълженията на ответника по запис на заповед, издаден за сума в размер на 7261,00 лева.

                             Така изяснената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

                             Съгласно ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.13, предмет на делото по иск с правно основание чл.422 от ГПК е съществуването на вземането, основано на запис на заповед, а при въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. Доказването му обаче е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правотношение, от което длъжникът черпи възраженията си относими към погасяване на вземането по записа на заповед или липсата на вземане.

                             В настоящия казус съществуването на каузално правоотношение между страните и действителността на записа на заповед не са спорен по делото факт. Възражението на ответника за недължимост на вземането по ценната книга за сумата от 9900 лева и издадената въз основа на нея заповед за изпълнение, се основава на твърдения за погасяване на вземането чрез плащане, а именно на 31.07.2019 г. в размер на 2576,00 лева, на 01.08.2019 г. в размер на 7244,00 лева и на 16.07.2020 г. в размер на 1000,00 лева, или всичко в размер на 10 820,00 лева.

                             Съдът намира възражението за основателно. Извършените на 31.07.2019 г. и на 01.08.2019 г. плащания в общ размер на 9820 лева не могат да бъдат отнесени към задълженията на ответника по запис на заповед, издаден за сумата от 7261,00 лева, тъй като падежът за изпълнение на това паричното задължение е 30.08.2019 г. и към датата на плащанията все още не е бил настъпил. С плащане на сумата от 1000,00 лева на 16.07.2020 г., вземането по издадения запис на заповед за сумата от 9900 лева е изцяло погасено, както е било погасено и към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК на 23.11.2020 г. и издаване на заповедта на 24.11.2020 г., поради което и искът като неоснователен следва да се отхвърли.

                             На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника се следват деловодни разноски в размер на 850,00 лева за платен адвокатски хонорар.

                             Воден от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И :

 

                             ОТХВЪРЛЯ иска на ищеца „Уотър Пойнт“ ЕООД, ЕИК ………………, седалище и адрес на управление  в ……………., представлявано от А.М.Г., подадена чрез пълномощник – адв.Д.Г., съдебен адрес ***, против ответника Г.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, офис …, чрез адв.Д.Н., за постановяване на решение, с което да се установи в отношенията между страните съществуването на вземания в полза на ищеца за сумата от 9884,58 лева, представляваща неиздължена сума по Запис на заповед, издаден на 18.07.2019 г. за сума от 9900, както и лихва за забава за периода 17.07.2020 г. – 22.11.2020 г. върху главницата от 9884,58 лева в размер на 354,23 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 23.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумите.

                             ОСЪЖДА „Уотър Пойнт“ ЕООД, ЕИК ………………., седалище и адрес на управление  в …………………….., представлявано от А.М.Г., подадена чрез пълномощник – адв.Д.Г., съдебен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ответника Г.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, офис …, чрез адв.Д.Н., направените по делото разноски в размер на 850,00 лева (осемстотин и петдесет лева).

                             Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.