Решение по дело №134/2020 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 7
Дата: 12 януари 2021 г. (в сила от 12 януари 2021 г.)
Съдия: Ангел Маврев Момчилов
Дело: 20207120700134
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                             Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

12.01.2021

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд                   

 

Състав

 

На

16.12

                                          Година

2020

 

В откритото заседание и следния състав:

 

                                            Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

 

                                                    Членове

Айгюл Шефки

Мария Божкова

 

 

 

 

Секретар

 Мелиха Халил

 

 

Прокурор

Росица Георгиева

 

 

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

 

 

КАН

дело номер

134

по описа за

2020

година.

 

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от ЕТ „Мутлу – Н. М.“ ***, с ЕИК ***, против Решение № 242/07.08.2020 г., постановено по АНД № 623/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 466479-F500648/03.10.2019 г., издадено от директор на офис за обслужване – Кърджали в ТД на НАП - Пловдив, с което на ЕТ „Мутлу – Н. М.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***, на основание чл. 179, ал. 1, пр. 1-во от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., за извършено нарушение по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд - Кърджали е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при необоснованост на правните изводи.

Счита, че от доказателствата по делото не се установявало жалбоподателят да е осъществил административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление.

Излага съображения, че след като не е обсъдил всички обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото, районният съд е формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на АПК и е допуснал съществено процесуално нарушение, явяващо се основание за отмяната на НП.

Моли касационната инстанция да постанови акт, с който да отмени Решение № 242/07.08.2020 г., постановено по АНД № 623/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

В съдебно заседание, редовно призован не се явява. Депозирана е писмена молба от пълномощника адв. С.М., в която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по касация – Директор на офис за обслужване – Кърджали в ТД на НАП - Пловдив, не се явява. Представлява се от юрисконсулт Д., който оспорва жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, респ. постановено в съответствие с изискванията на процесуалния и материалния закон. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила и бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че в конкретния случай административното нарушение е установено по безспорен начин, поради което не са налице визираните в жалбата касационни основания.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 466479-F500648/03.10.2019 г., издадено от директор на офис за обслужване – Кърджали в ТД на НАП - Пловдив, с което на ЕТ „Мутлу – Н. М.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***, на основание чл. 179, ал. 1, пр. 1-во от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., за извършено нарушение по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.

Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, респ. описаното в НП нарушение е извършено от ЕТ „Мутлу – Н. М.“, ЕИК ***, тъй като търговецът не изпълнил задължението си по чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС, в срок до 15.04.2019 г./тъй като 14.04.209 г. е бил неработен ден/ да подаде справка-декларация по ЗДДС за данъчен период месец март 2019 г. Предвид това е счел, че е налице хипотезата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, респ. законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност като наложената имуществена санкция е в минималния предвиден от закона размер, поради което е потвърдил НП. С решението е осъден ЕТ „Мутлу – Н. М.“ гр. Кърджали да заплати на ОДМВР – Кърджали деловодни разноски в размер на 80 лв., произтичащи от юрисконсултско възнаграждение.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че същото е валидно и допустимо. Последното съдържа мотиви относно спазването на материалния закон и липса на съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.

В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

По отношение на въведените доводи в касационната жалба, съдът намира, че следва да се изложат следните допълнителни съображения:

Неоснователни са твърденията, че от доказателствата по делото не се установявало ЕТ „Мутлу – Н. М.“ да е осъществил административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление. В този смисъл всички представени и приети в производството пред районния съд писмени доказателства, както и изслушаните в съдебно заседание свидетелски показания на Л. Е. и П. П., обосновават извода за неизпълнение на задълженията на търговеца, в качеството му на регистрирано лица по ЗДДС, в срок до 14.04.2019 г. да подаде справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, за данъчен период месец март 2019 г., като в случая с оглед обстоятелството, че 14.04 е бил неработен ден, крайният срок за това е бил 15.04.2019 г., което е надлежно посочено в АУАН и НП. Това обстоятелство се установява по несъмнен начин от приобщените доказателства, които са еднопосочни, непротиворечиви и взаимно кореспондиращи, като доводи за противното и доказателства за това, не са били въведен надлежно от жалбоподателя и неговия пълномощник в производството пред първоинстанционния съд, а и такива не се сочат пред касационната инстанция. С други думи АНО, при условията на пълно и главно доказване, е установил пред районния съд извършването на нарушение на чл. 123, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС от страна на санкционираното лице, за което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС.

На следващо място неоснователен, изцяло бланкетен и неконкретизиран е и доводът на касатора, че районният съд не е обсъдил всички обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото и че така формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на АПК и по този начин допуснал съществено процесуално нарушение, което било основание за отмяна на постановения съдебен акт. В касационната жалба липсва конкретизация относно обстоятелствата, които районният съд не е обсъдил или доказателствата, които не е преценил правилно. Настоящият състав намира тази твърдения за формално въведени и изцяло голословни, като неподкрепени от фактическа и правна страна. В производството пред първоинстанционния съд и настоящата инстанция не са представени доказателства и релевирани доказателствени искания за събиране на такива, които да опровергават констатациите на органа по приходите, описани в съставения АУАН и атакуваното наказателно постановление, относно осъществено административно нарушение и извършилото го лице.

Липсват допуснати съществени нарушения на административно процесуалните правила. В АУАН е описано подробно нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, в съответствие с чл. 42 от ЗАНН. Наказателно постановление съдържа всички необходими реквизити съгласно разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН. Налице е и съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и посочените нарушени разпоредби, като приложената санкционна норма е съответна на установеното нарушение.

В заключение, настоящият състав споделя изцяло изводите на районния съд за липса на предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение, по начин на извършването, време, място и фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид, поради което не са налице условията за квалифицирането му като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

По изложените съображения, касационният съд намира за неоснователна жалбата на ЕТ „Мутлу – Н. М.“ ***, ЕИК ***, поради което атакуваното решение като законосъобразно, обосновано и правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно въведеното в съдебно заседание искане от пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5 във вр. ал. 2, във вр. с ал. 1, пр. II  от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден ЕТ „Мутлу – Н. М.“, ЕИК ***, да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 242/07.08.2020 г., постановено по АНД № 623/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА  ЕТ „Мутлу – Н. М.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***, да заплати на Национална агенция за приходите гр.София ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

      

                                                                                       2.