Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 336
гр.Пловдив, 28.11.2018г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение І-ви състав, в открито заседание на
четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Цветелина Георгиева
при секретаря Цветелина Диминова и в присъствието
на прокурора... .................., разгледа докладваното от съдия Георгиева
в.т.д. № 558 по описа за 2018г на Пловдивски апелативен
съд и взе предвид следното:
С решение № 412 от 17.07.2018г по т.д. № 403/2017г по описа на Окръжен съд
– Пловдив е
отхвърлен иска на О.М. с адрес: *** против „К.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***,
ЕИК *с пр. основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 347 396,10лв, представляваща платена
без основание сума, през периода от 28.03.2012 г. до 19.12.2017 г., която сума
е получена от изпълнителя над размера на действително полагащото му се
възнаграждение по Договор за обществена поръчка № *от 26.03.2009 г. за
извършени от ответника през периода от 01.09.2011 г. до 31.12.2016 г. услуги по
сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на обществените места на
територията на О.М. ведно със законната лихва върху главницата от 347 396,10
лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда (07.07.2017г) до
окончателното ѝ изплащане, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЕН е искът с
правно основание чл.124 от ГПК на О.М. с адрес: *** против „К.“ ООД, със
седалище и адрес на управление:***, ЕИК *за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника общата сума от 13615,91лв. - начислени и претендирани
от ответника без основание суми над размера на действително полагащото му се
възнаграждение, като изпълнител по договор за обществена поръчка № *от 26.03.2009 г., за извършени от
дружеството през месец март 2016 г., април 2016 г. и октомври 2016 г., услуги
по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на територията на
обществените места на територията на О.М. във връзка с което са издадени
фактури с № № 9689/26.04.2016г., 9690/26.04.2016 г., 9692/26.04.2016г.,
9694/28.06.2016 г., 9695/28.06.2016 и 9954/19.12.2016 г., като неоснователен
ОСЪДЕНА е О.М. с
адрес: *** да заплати на „К.“ ООД, със
седалище и адрес на управление:***, ЕИК *следните суми: 72 946,68 лв., представляваща незаплатена цена по процесния договор
за периода от юли 2015г. до края на 2016г., представляваща разликата между
платеното за посочения период и това, което е следвало да бъде заплатено,
съобразено актуалната МРЗ за периода (съответно 380лв. и 420 лв.), ведно със
законната лихва върху посочената главница от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното й изплащане; 56
163,19 лв. - мораторна лихва за дължими плащания в периода м. септември 2014 г. – м. декември 2016 г. за
извършени от „К.“ ООД услуги по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане
чистотата на обществените места на територията на О.М. по Договор за обществена
поръчка № *от 26.03.2009 г., както и 22 245,42 лв. - разноски по делото по
съразмерност.
ОТХВЪРЛЕН е като
неоснователен иска на „К.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *против
О.М. с адрес: *** за заплащане на сумата
от 5077,08 лв. - мораторна лихва за
дължими плащания в периода м. септември
2014 г. – м. декември 2016 г. за извършени от „К.“ ООД услуги по сметосъбиране,
сметоизвозване и поддържане чистотата на обществените места на територията на О.М.
по Договор за обществена поръчка № *от 26.03.2009 г., изчислени предвид
актуалните размер на МРЗ за същия период.
ОСЪДЕН е „К.“
ООД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *да заплати на О.М. с адрес: ***
сумата от 204,34 лв. – разноски по делото по съразмерност.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство О.М. с оплаквания за неправилно тълкуване от
съда на волята на страните при сключването на Договора за обществена поръчка, а
именно, че са се съгласили цената за услугите да се изчислява като процент от
МРЗ за страната. Дори това да се приеме за вярно, според жалбоподателя
изменението на размера на МРЗ не води до автоматично изменение на договорената
цена по Договора за обществена поръчка, което е в проитворечие със забраната за
изменение на сключен договор по чл.43, ал.1 от ЗОП(отм.), а ако се прецени, че
се налице изключенията по ал.2 от същата разпоредба и следва да се предоговорят
клаузи от договора, то това се извършва при изискване на възложителя от
изпълнителя на мотивирано изложение на причините, налагащи изменението и винаги
при съставено допълнително споразумение в писмена форма, в каквато се сключва и
договорът. По предявения насрещен иск се позовава на недопустимо произнасяне от
съда за сумата в размер на 5077,08лв, какъвто иск не е предявен. Моли за отмяна
на обжалваното решение изцяло. Претендира съдебни разноски.
Ответникът по жалбата „К.“ ООД ***, ЕИК *счита постановеното решение за
правилно и законосъобразно, тъй като съдът е тълкувал волята на страните и е
приел, че те са договорили възнаграждение като процент от размера на МРЗ. В
съответствие с договореното той е изпълнявал работата и е определял размер на
дължимото му възнаграждение, което О.М. е приемала и изплащала, поради което
счита за неоснователни твърденията, че е изменена и увеличена цената на
договора. Според дружеството щом О.М. е приемала работата, отразена по
съставяните ежемесечни приемо-предавателни протоколи, без възражения, за нея
възниква задължение да плати изработеното. Моли съдебното решение да бъде
потвърдено и да му се присъдят разноски.
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и
доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК приема, че
постановеното решение е валидно, а относно неговата допустимост съобразно
мотивите по-долу и след преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на
основание чл.235 от ГПК приема за установено следното:
По първоначалната искова молба:
Пред окръжния съд ищецът О.М. сочи, че след проведена процедура по
обществена поръчка между нея и ответника „К.“ ООД ***.2009г е сключен Договор
за възлагане на обществена поръчка № *(Договора) с предмет: сметосъбиране и
сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване,
поддържане на зелени площи и озеленяване на територията на О.М. зимно поддържане
и снегопочистване на общинската пътна мрежа в О.М. ***. По силата на Договора
дружеството като изпълнител се е задължило за срок от 15 години, считано от
01.04.2009г, да извършва качествено срещу възнаграждение, със собствена или
наета техника, на свой риск и отговорност, посочените в Договора дейности, в съответствие
с приетите от него условия в процедурата по възлагане на обществената поръчка,
ценовата му оферта и предложените от него количествено-стойностни сметки и
анализни цени, представляващи неразделна част от договора. Цената по Договора е
била уговорена в чл. 9, ал. 1 от същия и е в размер на 434589,51лв годишно без
ДДС, което е 181078,96% от минималната работна заплата (МРЗ) без ДДС.
Установяването на извършените дейности и заплащането им се извършва ежемесечно,
след приемането им от възложителя – О.М. въз основа на двустранно подписан протокол
за действително извършените видове и количества работи, като разплащането се
осъществява по единични фирмени цени, предложени от изпълнителя в ценовата му
оферта по процедурата. Съгласно чл.10, ал.4 от Договора единичните фирмени цени
за отделните видове работи са определените такива в ценовата оферта на
изпълнителя при участието му в процедурата за възлагане на обществената
поръчка, която е неразделна част от договора, а в израчение второ от същия
текст е договорено, че тези цени са доказани с калкулации и не търпят промени
за срока на валидност, предложен от изпълнителя в офертата.
Така договореното ценообразуване и цена е било спазвано от изпълнителя „К.“
ООД за периода 01.04.2009г - 31.08.2011г, но считано от 01.09.2011г дружеството
е започнало едностранно да остойностява видовете и количества работи, отразени
в месечните приемно-предавателни протоколи на по-високи от договорените
единични цени и това е продължило в периода 01.09.2011г – 31.12.2016г. С
допълнителната искова молба по делото ищецът е уточнил, че извършеното
увеличение е спрямо промените в размера на минималната работна заплата за
страната, както следва: от 01.09.2011 г. до 31.04.2012 г. – спрямо 270 лв.; от
01.05.2012 г. до 31.12.2012 г. – спрямо 290 лв.; от 01.01.2013 г. до 31.12.2013
г. – спрямо 310 лв.; от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. – спрямо 340 лв. и от
01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. – спрямо 360 лв. Според ищеца страните не са
постигали съгласие за подобно увеличаване на цената, която в договора е
уговорена ясно, а същото е извършено едностранно от изпълнителя. При това
увеличение ищецът е заплатил по-висока от дължимата от него сума по издадените
в същия период фактури между страните, подробно индивиуализирани в исковата
молба и молбата за изменение размерите на иска на л.898 от делото на окръжния
съд. Ищецът определя сумата в размер на 347396,10лв и иска връщането й от
ответника като платена му без основание.
Ищецът предявява и втори, установителен иск:
За извършени от „К.“ ООД дейности през месец март
2016г, м. април 2016г и м.октомври 2016г по сметосъбиране, сметоизвозване и
поддържане чистотата ищецът е издал фактури, също уточнени с молбата на
л.898 - с № 9689/26.04.2016г, №
9690/26.04.2016г, № 9692/26.04.2016г, № 9694/28.06.2016г, № 9695/28.06.2016 и №
9954/19.12.2016г, които са издадени за цена, актуализирана с променения размер
на МРЗ, т.е. по-висока от договорената първоначална между страните цена. Сумите
по тези фактури не са платени изцяло от О.М. на ответника и по тях тя заявява,
че тя не дължи плащането им в пълния размер, за който са издадени, а дължи
плащане на цена, образувана по фиксираната първоначална в Договора цена, без
същата да бъде актуализирана с промените в МРЗ. Според ищеца разликата в двете
суми – тази по шестте фактури и действително дължимата е в размер на 13 615,91лв
и за тази разлика предявява против ответника отрицателен установителен
иск – да бъде признато за установено, че не му дължи сумата от 13 615,91лв. Правният си интерес
обосновава с факта, че ответникът
претендира тези суми, счита ги за свое вземане към о., с оглед на което ги е
осчетоводил, включил в дневниците за продажбите за съответните периоди и в
справките декларации по ЗДДС. На следващо място, самото съществуване на тези
твърдени задължения и липсата на надлежен акт, посредством който същите да
бъдат отписани като пасив, създава редица трудности пред О.М. в качеството й на
първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, препятства планирането и
разходването на бюджетните средства по съответните направления, както и
необосновано влошава финансовите й показатели при приложението на критериите за
определяне на общини с финансови затруднения по чл. 2 и следващите от Закона за
публичните финанси. Освен това, правният интерес от иска се изразява и в
обстоятелството, че съгласно чл. 28 от договора за обществена поръчка, всяка от
страните може да поиска едностранно прекратяване на договора при виновно
неизпълнение от другата страна на поети с договора основни задължения, а
заплащането на цената е основното задължение на възложителя. С факта на
наличието на издадени от ответника и осчетоводени от ищеца фактури, по които
последният отказва плащане поради това, че същите са на стойност, определена в
противоречие с договора за обществена поръчка, създава несигурност в
отношенията между страните по него, която следва да бъде преодоляна посредством
предоставената от Закона искова защита.
По изложените обстоятелства от ищеца, ответникът не оспорва
обстоятелствата, че е налице сключен Договор след проведена обществена поръчка,
издавани са ежемесечни протоколи за извършваните от него договорени дейности,
протоколите са одобрявани от О.М. така, както са били съставени от ответника,
въз основа на изчислените и отразени в протоколите цени са издавани данъчни
фактури от ищеца, които и двете страни са осчетоводили и ищецът е заплащал.
Според ответника отношенията между страните са се развили именно на база
постигнатата между тях договореност за заплащане на възнаграждение за работата
по Договора, което не е твърда сума, а се формира като процент от минималната
работна заплата. Посочва, че всяка икономическа логика, съответно и търговски отношения,
сключвани за дълги периоди от време, както в случая - 15 години, следва да
прогнозира икономическите фактори по време на действие на договора и затова в чл.9,
ал.1 от Договора цената е формирана в съответствие с приетата от възложителя
оферта на изпълнителя и същата е 434 589,51лв годишно без ДДС, което е 181 078,
96 % от минималната работна заплата без ДДС, като страните по договора
задължително се съобразяват с промените в нормативната уредба и решенията на О.М.,
относно одобрените размер на такса смет и план-сметка за разходите по
дейностите за сметосъбиране, сметоизвозване, и поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване. Уточнява, че сумата от 434 589, 51лв е
посочена конкретно за 2009г и представлява 181 078,96 % от МРЗ за 2009г.
Ответникът се позовава на тогава действащия Правилник за прилагане на ЗОП -
чл. 47а, ал. 1, т. 3, според който цената е задължителен елемент за посочване
от офертата на изпълнителя и ако не я посочи съответно няма да отговаря на
законовите изисквания и ще бъде отстранен от участие, а подобна разпоредба има
и в сега действащия Правилник за прилагане на ЗОП- чл. 69, т. 3, към която
изрично препраща чл. 112 ал. 5 от ЗОП. Посочването на конкретна сума е с цел прозрачност
и спазване целта на ЗОП и това позволява на Комисията, провеждаща процедурата да направи лесно
сравнение между подадените оферти. Тезата на ответника е, че посочената цена в
Договора - 181 078, 96 % от МРЗ не е своеобразно изчисление, а има за цел да
обвърже цената по договора именно с минималната работна заплата. Той оспорва
твърдението на ищеца, че: „тези цени са доказани с калкулации и не търпят
промени за срока на валидност, предложен от изпълнителя на офертата”, посочено
в исковата молба. Според ответника, ако цената по договора не се актуализира,
то не може да се спази заложената в ценовата му оферта - част II, т. 4 печалба
от 10%, която също е константна величина. Ясно е, че при минимална работна
заплата за 2009г. - 240 лв. и МРЗ през 2017г. - 460 лв., печалбата на фирмата
няма как да остане същата, нещо повече - тя дори би работила на сериозна
загуба, като се приложи и повишаването на цените на всички други консумативи -
горива, гуми, авточасти и др. Изложеното в офертата следва да се тълкува
съвкупно, а не отделни изречения, цитирани от ищеца.
На второ място ответникът посочва, че за всички извършени от него дейности
по Договора, са подписвани и ежемесечни приемно-предавателни протоколи, които
съдържат описание на работите безспорно извършени от изпълнителя и безспорно
приети от възложителя - както обема така и тяхната себестойност. По-късно,
същата стойност е залегнала и в издадените фактури - осчетоводени и при двете
страни, с ползван данъчен кредит и не на последно място - платени. Всички тези
действия от страна на ищеца - приемане на работата без възражение години наред,
осчетоводяване на фактурите, сочат за приемане на качеството, количеството и
стойността на извършените работи.
На следващо място, ответникът се позовава на изтекла погасителна давност.
Счита, че са налице периодични плащания и следва да се приложи тригодишната
погасителна давност по смисъла на чл. 111 от ЗЗД, така че всички претенции на
ищеца преди 07.07.2014г. са погасени по давност. В случай, че съдът приеме, че
не е налице тригодишна погасителна давност, се позовава на петгодишната
погасителна давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД и счита, че претенцията на
ищеца е погасена именно с изтичане на този срок.
Тъй като всички направените по исковата молба възражения касаят и установителния
иск, оспорва и него.
Насрещни искове:
Въз основа на заявената в процеса своя теза за начина на договаряне на
цената по процесния Договор, ответникът предявява против О.М. насрещна искова
молба. Той заявява, че за периода м. юли 2015г – до края на 2016г той е
извършвал своите дейностите по Договора, без да начислява за тях
вързнаграждение, съответстващо на пълните изменени, увеличени размери на МРЗ,
която от м. юли 2015г от 360лв става 380лв, а от 01.01.2016г до 31.12.2016г -
420лв. В съставените приемо-предавателните протоколи за 2015г и 2016г
възнагражденията са били изчислявани от него база 360лв МРЗ, а не на база 380лв
МРЗ, какъвто е бил актуалният ѝ размер от м.юли 2015г до м. декември
2015г, вкл., а за цялата 2016г е следвало да изчисли възнагражденията си на база
420лв размер на МРЗ. Следователно е настъпила грешка в остойностяването, на
него му се дължи по-голям размер на възнаграждението за извършени работи.
Поради това за периода м. юли 2015г – до края на 2016г той прави преизчисление
на възнагражденията си за извършената работа, за които възнаграждения вече са
издадени фактури от О.М. в резултат на което посочва, че на него не му е
определено и изплатено пълното възнаграждение, като му се дължи допълнително
сумата от 72946,68лв, уточнена с
молбата за изменение на исковете на л.814 от делото на окръжния съд. За нея той
предявява осъдителен иск против О.М. като дължим и незаплатен остатък от
възнаграждение по Договора.
На второ място „К.“ ООД посочва, че за периода от м. септември 2014г до
края на календарната 2016г О.М. е плащала със закъснение дължимото от нея
възнаграждение на „К.“ ООД по издадените фактури на основание процесния Договор,
поради което претендира заплащане на обезщетение за забавено плащане за всяка
от фактурите от падежа ѝ до извършване на пълно плащане в общ размер от 56 163,19лв. Алтернативно
предявява и втори иск за обезщетение за забавено плащане за същия период и за
същите фактури, стойностите по които обаче преизчислява и увеличава съответно с
настъпилото увеличение в размера на МРЗ за същия период и тъй като този
по-висок размер му е бил дължим от О.М. но тя не му го е платила му дължи
обезщетение за забавено плащане в размер на 61 240,99лв.
Претенциите на „К.“ ООД за заплащане на обезщетение за забавено плащане са
заявени с насрещната искова молба на л.700 и са доуточнени с молби на л.729,
л.773, л.805 и л.914, всички от делото на ОС – Пловдив. От заявеното от
дружеството въззивната инстанция намира, че то предявява два иска по чл.86,
ал.1 от ЗЗД, съединени при условията на алтернативност, като съдът следва да
уважи или единия или другия в зависимост от даденото от него със съдебното
решение тълкуване на начина на договаряне на възнаграждението за работа на
изпълнителя.
Осъдителният иск за заплащане на сумата от 72946,68лв се оспорва от О.М. по
вече изложените от нея обстоятелства в исковата молба относно волята на
страните по договаряне на възнаграждението за изпълнителя.
По отношение претендираното обезщетение за забавено плащане не е оспорвала
плащането със закъснение, но оспорва дължимостта му върху претендирания
увеличен размер на възнаграждението на „К.“ ООД. Прави възражение за изтекла
погасителна давност, тъй като искът е за лихви, които на основание чл. 111,
буква „в" от ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Насрещната
искова молба е постъпила в съда на 29.08.2017г, тоест всички твърдени вземания
на ответника за лихви преди 29.08.2014г са погасени по давност.
При така изразените позиции на страните окръжният съд е приел, че при
провеждане на обществената поръчка от „К.“ ООД е представена офарта, в която
предложеното ценообразуване на единичните цени е на база процент от МРЗ, това
ценообразуване е възпроизведено и в процесния Договор при посочване на
годишната цена от 434 589, 51лв, представляваща 181 078,96 % от МРЗ и въз
основа на същото това ценообразуване са съставяни ежемесечните протоколи между
страните за приемане и остойностяване на работата на изпълнителя, работата е
приемана като цена и качество от О.М. като въз основа на тях е издавала
фактури, които е заплащала. При това положение съдът е посочил, че тълкува
волята на страните съобразно изискванията на чл.20 от ЗЗД и е приел, че общата
воля на страните е да договорят възнаграждение, което да се съобразява с
изменениета в размерите на МРЗ, като посоченото в Договора възнаграждение има
прогонозен характер, тъй като договорът се сключва за 15 години и не е ясно как
ще се променя МРЗ през годините. Посочва, че ако цената е била посочена като
константна величина то това обезсмисляло уговорката, че е заложена константна
10-процентна печалба, като постигането ѝ би било икономически
невъзможно.
При тези мотиви е приел за неоснователен иска на О.М. за връщане на
недължимо платеното. Уважил е иска на дружеството за заплащане на допълнително
дължимото му възнаграждение съобразно увеличението на МРЗ. По исковете за лихви
е приел, че е налице забава в плащанията от О.М. по издадените от нея и
изискуеми суми по фактури, която е в размер на 56 163,19лв и след като за
този размер искът по чл.86, ал.1 е основателен, то основателен до този размер е
и искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД за
по-големия размер от 61240,99лв, който не следва да отхвърли изцяло, тъй
като е една и съща претенция, а следва да постанови отхвърлителен диспозитив
само за разликата между двете суми – 5077,80лв.
Решението е обжалвано изцяло от О.М. която не е съгласно с изводите на съда
относно договорената цена. Посочва, че след като договорът между страните е
сключен при проведена процедура по възлагане на общетвена поръчка, то следва да
се има предвид заданите от възложителя условия в които се предвижда предлагане
на твърда цена, а в проекта за договор е включена клауза, че цената не подлежи
на промяна. Продължава, че посочването на твърда цена е в съответствие с
действалата към отзи момент разпоредба на чл.43 от ЗОП отм., който предвижда по
изключение промени в цената, предложена от спечелиия кандидат и то при изрични
предвидени в същата разпоредба условия. Продължава, че тъй кято договорът за
обществена поръчка се сключва в писмена форма като условие за неговата
действителност, то това означава, че и всички последващи, съставени между
страните споразумения, с които се променят условия по Договора също трябва да
са сключени в писмена форма, а между страните липсват такива последващи
Договора споразумения за индексиране на цената. Тяхната липса не може да бъде
преодоляна с поведението на страните по приемане и ценообразуване на работата,
с увеличаване на цената, тъй като именно с оглед забраните на чл.43 от ЗОП отм.
О.М. е изплащала допънително възнаграждение при липса на основание и такова не
може да се счита за установено от поведението ѝ.
Счита за недопустимо произнасянето на съда, с което е отхвърлен иск за
обезщетение за забавено плащане в размер на 5077,08лв, тъй като съдът е бил сезиран с два иска за забава с цена от 56 163,19лв
и с цена от 61240,99лв. След като уважава единия от тях съдът е следвало да
отхвърли другия изцяло, а не само за разликата между двата иска, което ще се
отрази и на размерите на дължимите разноски съобразно на отвърлените искове.
Ответникът по жалбата „К.“ ООД *** счита постановеното решение за изцяло
правилно, по вече изложеното негово становище по спора.
Въззивната инстанция намира за установено
следното:
Сключваните договори, които предпоставят провеждането
преди това на процедура по обществена поръчка се подчиняват на множество
императивни към тях и към сключващите ги лица изисквания, което е оправдано с
оглед разходването на публични средства, а не на средства на някоя от
участващите като договорящи страни. Последователно в този смисъл са приеманите
от Законодателя рестриктивни текстове по отношение последваща промяна на
условията по вече сключен договор, което се допуска по изключение и то в
изрично превидени хипотези, като в този смисъл е била още първоначалната
разпоредба на чл.19 от ЗОП, приет, 1999г, заменена от чл.43 на ЗОП, приет през
2004г и отменил предишния от 1999г и на чл.112 от действащия ЗОП, приет 2016г,
приложим и към процесния Договор на основание § 23 от неговите ПЗР. В последния
ЗОП отново са предвидени вече по-детайлизирано уредени хипотези, допускащи
изменение на сключен договор, но всички действали закони, именно защото уреждат
изменението на договор за обществена поръчка като изключение, предполагат
мотивирана и детайлна обосновка на това изменение, а това предполага оформянато
му в писмена форма, за да може във всеки един момент да се провери разходването
на публичните средства по изпълнението на обществената поръчка. В този именно
смисъл, правилно жалбоподателят се позовава на формираното становище от
необходимост от обоснованост на искани промени и то в цената от изпълнителя и
произнасяне по тях от възложителя по вече сключен договор, в Споразумението за
сътрудничество и взаимодействие между С.п., А. и А.. Действително, както
възразява ответникът по жалбата с отговора си, Споразумението не е акт,
обвързващ съда или страните, но изразеното там становище е детайлизиране на
изискванията на действалите различни редакции на ЗОП, които, като разпоредби от
нормативен акт имат голяма степен на абстрактност и са доразвити за нуждите на
практическото им прилагане, респ. контрол.
Отново във всички действали закони за
обществените поръчки е въведено изискването съставянето на тръжните документи и
поставянето на изисквания към участниците да се залагат едностранно от
възложителя, като за участващите в процедурата лица е оставена единствената
възможност те да отговорят със свои предложения по всеки от зададените им
параметри на отношения, не и да ги изменят. Това именно позволява извършване на
ясно сравнение между офертите на отделните кандидати, в частност на
предложените от тях цени, които следва да са посочени еднозначно и като крайна
сума. Такова е именно заданието в настоящия случай като ценовата оферта на О.М.
приложена към исковата молба, не предвижда вариантост или актуализиране на
цени, а в нея е заложено посочването на конкретна, точна сума на предлагана
цена и на отделни елементи на ценообразуване. В отклонение от това задание е
офертата на „К.“ ООД, в която ценообразуването е посочено освен като точна сума
и като процент от размера на минималната работна заплата към онзи момент –
2009г, но това не означава, че това ще доведе до промяна на заявеното от
възложител ценообразуване. Подобна свобода на договораряне в процедурата по
обществена поръчка е изключено, тук не са приложими общите правила на
договаряне, уредени от ТЗ и от ЗЗД, включитено по постигане на договорки за
автоматично увеличаване на вече посочената цена. Дори подобна уговорка да бъде
въведена като част от съдържанието на договора тя е нищожна като противоречаща
на императивна правна норма – действалата към онзи момент разпоредба на чл.43,
ал.1 от ЗОП. Именно поради това изискване на ЗОП в чл.10, ал.4, изр. последно
от Договора е посочено, че предложените цени са доказани с калкулации и не
търпят промени за срока на валидност, предложен от изпълнителя в офертата. Дори
и подобен текст в Договора да липсваше, то забраната за произволна промяна в
цената е задължителна за страните, като произтичаща от самия ЗОП, респ. пак там
са уредени изключенията, при които тя може да бъде извършена, а след приемане
през 2016г на новия ЗОП, са приложими вече новите предпоставки за промяна на
условията уредени като текстове и процедури в чл.116 от същия.
След като законодателно е уредена възможност за
промяна на условията по вече сключен договор, то е неоснователно възражението на „К.“ ООД, че липсва всякаква логика за
договор със срок на действие от 15 години цената да не се променя. Напротив
цената може да се променя, но при заявено от негова страна подробно мотивирано
и икономическо обосновано искане, което възложителят О.М. да може да разгледа и
да се произнесе като изложи мотиви за допускането или не на промяната. Подобна
процедура не е инициирана от нито една от страните по Договора, като дори в
настоящото производство твърденията на „К.“ ООД за нарушаване на договорната му
печалба от 10 % продължават да са само твърдения, за които липсват представени
ясни цифри, от които да е видно, че именно нарастването в размера на
минималната работна заплата е довела до финансови загуби за него в такъв
размер, че да иска компенсиранет им чрез увеличава цената на договора по
обществена поръчка.
В същия смисъл са подробно изложените мотиви в
съдебни решения, формиращи трайна съдебна практика - решение № 14 от 4.02.2013
год. по т. д. № 1201/2011 год. на ВКС, ІІ т. о. , решение № 31 от 27.04.2017г
по гр. д. № 60023/2016г по описа на ВКС II г.о. и решение № 162 от
28.01.2013 год. по т. д. № 453/2012 год. І т. о. на ВКС.
При това положение съдът намира, че сключеният процесен договор е с
посочена в него крайна цена, която не е променена при условията и предпоставки
на специалните разпоредби на ЗОП, действал до 2016г и по сега действащия ЗОП,
поради което за възложителя съществува задължение да приема и да заплаща
възнаграждение за извършваните дейности от изпълнителя по вече уговорените
начални стойности, без същите да подлежат на автоматична промяна, обвързана от
съответното нарастване на размера на МРЗ за страната. Изводът на съда не се
променя от обсотятелството, че трайно между страните възнаграждението за работа
е изчислявано от изпълнителя на база актуализирани договорени цени, това
възнаграждение е одобрявано от изпълнителя със съставяните и приемани
ежемесечни протоколи за отчитане на извършени работи, съставяни са фактури и те
са надлежно плащани от О.М. В случая не може да се говори за приемане на
работата и актуализираното възнаграждение от страна на О.М. като възложител,
тъй като това ѝ действие е в противоречие с наложените ѝ от чл.43,
ал.1 от ЗОП забрани да променя условията по сключения вече договор, т.е.
Законът не допускаизвършването от нея на подобни приемане. Дори тя да го извърши,
то няма правна стойност, то е нищожно, като противоречащо на действащото
Законодателство, респ. не поражда права за изпълнителя да търси актуализирания
размер, нито задължение за О.М. да го заплати.
За да установи твърденията си за определяна цена в по-висок размер от
изпълнителя, О.М. е ангажирала извършването на две счетоводни експертизи, като
съдът възприема допълнителната такава, отчела извършено между страните
прихващане по уреждане на техни задължения и определяща общ размер от
345471,07лв, който е платен от о. за процесния период над сумите,
ценообразувани по договорените първоначални цени, без същите да бъдат
увеличавани с увеличавания размер на МРЗ. Следователно тази е сумата, платена
без да има основание за нейното плащане и същата подлежи на връщане.
Относно дължимостта за връщане от изпълнителя е направено защитно
възражение за изтекла погасителна давност, която в случая е общата 5-годишна давност, тъй като не става въпрос
за периодични плащания, което съдът намира за частично основателно. Моментът,
от който започва да тече давността, е моментът на всяко извършено от О.М.
плащане в полза на дружеството, в кото смисъл е даденото разрешение в
Постановление № 1 от 28.05.1979г по гр.д.№ 1/79г на Пленума на ВС и последващи
решения № 176 от 13.06.2012 г. по т. д. № 1078/2010 г. І т. о. на ВКС и решение
№ 303 от 1.10.2015 г. по гр. д. № 2081/2010г ІV г. о. на ВКС. Следователно при предявен иск на дата 07.07.2017г следва
плащанията да се извършени след датата 07.07.2012г.
Извършваните от О.М. плащания на суми за възнаграждения за процесния
период, над договорения първоначален размер по всяка от фактурите, са
проследени от вещото лице в първоначално приетата счетоводна експертиза пред
окръжния съд, оформена в Приложение 7. От нея се установяват извършени преди
07.07.2012г преводи на надплатени суми, а именно:
по ф.№ 5138 – две плащания от по 813,61лв,
по ф.№ 4884 – 117,61лв,
по ф.№ 4883 – 58,27лв,
по ф.№ 4882 – 1892,94лв,
по ф.№ 4815 – 291,77лв,
по ф.№4814 – 1893,08лв и
по ф.№ 4813 – 58,27лв или общо в размер на 5939,16лв. С тази сума следва да
се намали установената обща сума на надплащане в размер на 345471,07лв като се
получава крайна сума в размер на 339531,91лв. До този размер претенцията на О.М.
е основателна и ответникът по жалбата следва да бъде осъден да я върне, като за
разликата до пълния предявен размер претенцията следва да се отхвърли като
неоснователна.
Втората претенция на О.М. с която иска от съда
да бъде признато за установено, че тя не
дължи на изпълнителя разликата между увеличения размер на претенцирано от него
възнаграждение със съответния увеличен размер на МРЗ и размера на възнаграждение,
определен по Договора по фактури с №
9689, № 9690, № 9692, № 9694, № 9695 и № 9954, въззивната инстанция намира за
недопустима, като предявена при липса на
правен интерес. Самата О.е на становище, че тя не дължи плащане на индексирано
възнаграждение по шестте фактури, които
тя е издала, като тя не дължи плащане при начална липса на основание да заплаща
индексираните суми. При това положение не е ясно тя защо счита, че трябва да ги
плати, тъй като иначе ще е в неизпълнение, ще е виновна страна по Договора и
това ще е основание за развалянето му. След като самата тя заявява, че
изначално, още към момента на включване на индексираните суми за възнаграждение
в протоколите за приемане на работи и към момента на издаване въз основа
на тях на фактурите за същите тези суми, тя не дължи заплащането на тези суми,
т.е. няма нейно действие по отношение на изпълнителя, което тя да дължи да
извърши, следователно тя не може да е в неизпълнение, а още по-малко то да е и
виновно и да води до сакционни последици за нея. Тя е издател на фактурите и тя
е субектът, който може да извърши корекции в тях, без по никакъв начин да
ѝ е необходима намесата на съда и от това именно произтича липсата на
правен интерес да иска произнасяне от съда. При вече извършена корекция, ако изпълнителят
счита, че с намаляване на сумите по фактурите, се нарушават негови права той
разполага със законово уреден път за защита, който да реши дали да използва.
Поради това заявената установителна претенция он О.М. е предявена при липса на
правен интерес за нея, който е задължителна предпоставка по допустимостта на
установителните искове. Липсата на правния интерес води до липса на възможноста
да се иска от съда произнасяне по подобен спор, а ако подобно произнасяне се
търси, то следва да се прекрати производството по него. Ето защо в тази част
обжалваното решение следва да бъде отменено и производството по този иск се
прекрати.
По насрещните искове:
Осъдителната претенция на „К.“ ООД за дължими му допълнителни суми от О.М.
за възнаграждение по процесния Договор съдът намира за неоснователна с оглед
даденото от съда разрешение по договаряне от страните на цената като твърда
сума, а не на такава, подлежаща на автоматични увеличения съобразно съответното
увеличаване размера на МРЗ. В тази част обжалваното решение следва да бъде
отменено, като се отхвърли иска.
По отношение исковете за заплащане на обезщетение за забавено плащане, те
са заявени с насрещната искова молба на л.700 и са доуточнени с молби на л.729,
л.773, л.805 и л.914 от делото на окръжния съд. Във всички тях страната заявява
за разглеждане два иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за два различни размера – от 56 163,19лв
и от 61240,99лв, като основателността на
единия или на другия иск зависи от приетото от съда по делото дали има
договорена твърда цена на възнаграждение по Договора или цената следва да се
счита автоматично увеличавана със съответното увеличение на размера на МРЗ. При
това съединяване съдът е дължал произнасяне или по единия или по другия иск.
Съдът е приел, че е налице договорка за съответно увеличаване на първоначално
договорената цена, но тъй като липсва покана за заплащане на този увеличен
размер, длъжникът не е изпаднал в забава, респ. не дължи обезщетение за същата,
следователно приел е за основателен искът в размер на 56 163,19лв, който е
уважил. При това положение той не е дължал произнасяне по другия иск в размер
на 61240,99лв, който е следвало да вземе предвид единствено при разпределяне
отговорността за съдебни разноски. Произнасянето на съда и по иска в размер на
61240,99лв, който е намерил за частично неоснователен и е отхвърлил само за
разликата между 61240,99лв и 56 163,19лв
е недопустимо и в тази част решението му следва да бъде обезсилено.
По отношение претенцията на К.“ ООД за дължимо му от О.М. за обезщетение за
забавено плащане на издадените от нея фактури в процесния период, съдът го
намира за доказано по основание, доколкото забавата не се оспрова, а и се
установява от приетите две счетоводни експертизи. По отношение размера му въззивната
инстанция намира, че обезщетение за забавено плащане се дължи върху тези
размери по фактурите, които действително о. е била длъжна да плати, т.е. тези,
които са изискуеми като резултат от изчисляване на възнаграждението на
дружеството на база първоначално фиксираните с Договора цени. О.М. не може да
изпадне в забава за вземане, което не е дължала на дружеството при начална
липса на основание, независимо, че тези суми са включени в издавани от нея
фактури. Поради това размерът на дължимото обезщетение следва да се счита за
изчисленото от вещото лице в Таблица 5 към първоначалната счетоводна
експертиза, което е на база дължимите от О.М. суми, изчислени на посочената
твърда цена по Договора и е в размер на 37873,58лв.
До този размер е основателен искът на дружеството и до този размер следва да се
потвърди обжалваното съдебно решение, а за разликата до пълния уважен размер от
56 163,19лв – да се отмени.
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски пред двете
инстанции, вкл. и при прекратяване.
Пред окръжния съд ищецът О.М. е разпределила заплатеното от нея адвокатско
възнаграждение за защита по предявените от нея и по предявените против нея
искове.
Заплатеното от „К.“ ООД възнагражждение за адвокат е договорено и заплатено
общо за производството, поради което, за да може да се произнесе за разноските
по съразмерност, съдът намира, че следва да раздели адвокатското възнаграждение
като го отнесе към общия размер на исковете, предявени против дружеството и към
общия размер на исковете, предявени от дружеството. Така предявените против
дружеството искове са в общ размер от 361012,01лв, а предявените от него искове
са в общ размер от 190350,86лв и е заплатено възнаграждение в общ размер от
17400лв с ДДС. То следва да се счита съразмерно разпределено в размер от 11392,88лв
по исковете за 361012,01лв и в размер от 6007,12лв по исковете за 190350,86лв.
Останалите заявени от страните разноски са извършени от всяка от тях при
доказване на собствените ѝ искове и така следва да се присъдят.
По първоначалните искове на О.М. които съдът намира, че са основателни до
размер от 339531,91лв, са направени разноски в общ размер от 26033,14лв и по
съразмерност ѝ се дължат такива в размер от 24484,18лв.
По насрещните искове против нея тя е извършила разноски в размер на 7680лв,
като исковете са неоснователни в размер от 152441,28лв и съобразно този размер
има право на разноски по съразмерност от 6150,48лв.
Ответникът „К.“ ООД по предявените против него искове с първоначалната
искова молба е извършил разноски в размер на 11392,88лв – исковете са
отхвърлени за сумата от 21480,10лв и по съразмерност му се дължат разноски в
размер на 677,87лв.
По предявените от него насрещни искове той е направил разноски в общ размер
на 11727,44лв – адв. възнаграждение в размер на 6007,12лв по мотивите по-горе,
ведно със заплатени държавни такси и възнаграждения за експертизи. Исковете му
са уважени в размер от 37873,58лв, съразмерно на който размер му се дължат
разноски от 2333,38лв.
Следователно О.М. има право на разноски пред окръжния съд в размер на
24484,18лв по предявените от нея искове и в размер на 6150,48лв по предявените
против нея насрещни искове, т.е. общо в размер от 30 634,66лв. По същите правила разноските за „К.“ ООД
представляват сбора от 677,87лв и 2333,38лв – общо 3 011,25лв.
Пред въззивната инстанция жалбоподателят О.М. обжалва съдебното решение
изцяло, като общият интерес на жалбата възлиза на 495 198,96лв и същата е
основателна за суми в общ размер от 435 845,28лв. Извършените разноски са в
размер на 18 412,28лв и от тях по съразмерност ѝ се дължат 16 205,42лв.
Във въззивното производство К.е извършило разноски в размер на 8400лв –
заплатено възнаграждение за адвокатска защита, от които съобразно отхвърлената
част на жалбата от 59353,68лв, му се дължат 1 006,81лв за разноски по съразмерност.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 412 от
17.07.2018г по т.д. № 403/2017г по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта,
в която са отхвърлени исковете
на О.М. против
„К.“ ООД ***, ЕИК *с
пр. основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на парична
сума за размера над 339 531,91лв, представляваща платена без основание сума, през
периода от 28.03.2012 г. до 19.12.2017 г., която сума е получена от изпълнителя
над размера на действително полагащото му се възнаграждение по Договор за
обществена поръчка № *от 26.03.2009 г. за извършени от ответника през периода
от 01.09.2011 г. до 31.12.2016 г. услуги по сметосъбиране, сметоизвозване и
поддържане чистотата на обществените места на територията на О.М. ведно със
законната лихва върху главницата от 347 396,10 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба в съда (07.07.2017 г.) до окончателното ѝ
изплащане, както и в
частта, в която
е отхвърлен искът с правно основание чл.124 от ГПК на О.М. с адрес: *** против
„К.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *за признаване за установено
в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника общата
сума от 13615,91лв. - начислени и претендирани от ответника без
основание суми над размера на действително полагащото му се възнаграждение,
като изпълнител по договор за обществена поръчка № *от 26.03.2009 г., за извършени от
дружеството през месец март 2016 г., април 2016 г. и октомври 2016 г., услуги
по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на територията на
обществените места на територията на О.М. във връзка с което са издадени
фактури с № № 9689/26.04.2016г., 9690/26.04.2016 г., 9692/26.04.2016г.,
9694/28.06.2016 г., 9695/28.06.2016 и 9954/19.12.2016 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „К.“ ООД ***, ЕИК *да върне
на О.М. сумата от 339 531,91лв, ведно със законната
лихва, начиная от 07.07.2017г – датата на предявяване на
иска до окончателното ѝ
изплащане, представляваща платено му от
О.М. без основание възнаграждение по сключен между тях Договор за обществена поръчка № *от 26.03.2009г за
извършени от „К.“ ООД дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на обществените
места на територията на О.М. за периода 01.09.2011г - 31.12.2016г,
като ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в
която искът е отхвърлен за разликата от 339 531,91лв до 347 396,10лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения
от О.М. иск да бъде признато за установено между нея и „К.“ ООД ***, ЕИК *, че
не дължи на търговското дружество сума от 13 615,91лв, представляваща разлика
между възнаграждението на „К.“ ООД *** по Договор за обществена поръчка № *от 26.03.2009г и издадени от О.М. въз основа на него фактури с №
9689/26.04.2016г, № 9690/26.04.2016г, № 9692/26.04.2016г, № 9694/28.06.2016г, №
9695/28.06.2016 и № 9954/19.12.2016г и размера на действително дължимото
от О.М. на „К.“ ООД възнаграждение по същите фактури, което е в по-малък
размер, за извършени от дружеството през месец март 2016г, м. април 2016г и м.октомври
2016г услуги по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на
територията на обществените места на територията на О.М.
ОТМЕНЯ решение № 412 от
17.07.2018г по т.д. № 403/2017г по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта,
в която е осъдена О.М.
да заплати на „К.“ ООД
***, ЕИК *сумата от 72 946,68лв,
представляваща незаплатена цена по процесния договор за периода от юли 2015г.
до края на 2016г., представляваща разликата между платеното за посочения период
и това, което е следвало да бъде заплатено, съобразено актуалната МРЗ за
периода (съответно 380лв. и 420 лв.), ведно със законната лихва върху
посочената главница от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
й изплащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.“ ООД
***, ЕИК *иск да бъде осъдена О.М. да
му заплати сумата от 72 946,68лв, ведно със законната лихва от
предявяване на насрещната искова молба - 29.08.2017г до окончателното
изплащане, представляваща незаплатено възнаградение на дружеството за извършена
от него работа по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на
територията на О.М. по Договор
за обществена поръчка № *от 26.03.2009г за
периода от м. юли 2015г. до края на 2016г, което е следвало да му бъде определено
от О.М. в повече от определеното му възнаграждение за периода, тъй определеното
възнаграждение е трябвало да се актуализира и увеличи с актуалната минимална
работна заплата от 380лв и от 420лв за съответния период, като неоснователен.
ОТМЕНЯ решение № 412 от 17.07.2018г
по т.д. № 403/2017г по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, в която е осъдена О.М. да заплати
на „К.“ ООД ***, ЕИК *парична сума за размера над 37 873,58лв -
мораторна лихва за дължими плащания в периода
м. септември 2014г – м. декември 2016г за извършени от „К.“ ООД услуги
по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на обществените места
на територията на О.М. по Договор за обществена поръчка № *от 26.03.2009 г. и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от „К.“ ООД ***, ЕИК *иск да бъде осъдена О.М. да му заплати обезщетение
от 18289,61лв за забавено плащане на дължими и платени със закъснение от О.М. плащания
на възнаграждение на „К.“ ООД за извършени от него в периода м. септември 2014г
– м. декември 2016г дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане
чистотата на обществените места на територията на О.М. по Договор за обществена
поръчка № *от 26.03.2009г, като сумата от 18289,61лв представлява разлика между
сумите 56 163,19лв и 37873,58лв, като ПОТВЪРЖДАВА решението в осъдителата
част за присъдената сума от 37 873,58лв.
ОБЕЗСИЛВА решение № 412 от 17.07.2018г
по т.д. № 403/2017г по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, в която е отхвърлен като
неоснователен иска на „К.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *против
О.М. с адрес: *** за заплащане на сумата от 5077,08 лв. - мораторна
лихва за дължими плащания в периода м.
септември 2014 г. – м. декември 2016 г. за извършени от „К.“ ООД услуги по
сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на обществените места на
територията на О.М. по Договор за обществена поръчка № *от 26.03.2009 г.,
изчислени предвид актуалните размери на МРЗ за същия период.
ОТМЕНЯ решение № 412 от
17.07.2018г по т.д. № 403/2017г по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта
му за присъдените съдебни разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „К.“ ООД
***,
ЕИК *да заплати на О.М. сумата
от 30 634,66лв, представляваща съдебни разноски по съразмерност пред
първата инстаниця и сумата от 16205,42лв – съдебни разноски по
съразмерност пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА О.М. да
заплати на „К.“ ООД ***, ЕИК *сумата от 3
011,25лв, представляваща съдебни разноски по съразмерност пред първата
инстаниця и сумата от 1006,81лв - съдебни разноски по съразмерност пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.