№ 9929
гр. София, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20211110148280 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „/фирма/ твърди, че ответницата П. М. П. е била потребител на топлинна
енергия за стопански нужди, но между страните липсвал сключен писмен договор за
продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Въпреки това
през процесния период същата е потребявал енергия, поради което се е обогатила
неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността й. Ето защо ответницата следва да
плати цената на доставеното количество енергия, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката. Ето защо, ищецът претендира
установяване дължимост на следните суми: на сумата от 2298,01 лв., представляваща
стойност на доставена и ползвана топлинна енергия за периода от м.12.2018 г. до м.04.2020
г. в имот с абонатен № ..., находящ се на адрес: .... ведно със законна лихва от 02.06.2021 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 348,33 лв. за периода от 31.01.2019
г. до 25.05.2021 г., такса за дялово разпределение в размер на 8,70 лв. за периода от
м.10.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със законна лихва от 02.06.2021 г. до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение в размер на
0,98 лв. за периода от 01.12.2019 г. до 25.05.2021 г., с които ответницата неоснователно се е
обогатилиа и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 31235/2021 г. по описа на СРС, 87 състав. Претендира разноски.
1
Ответницата П. М. П. е депозирала в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
изцяло предявените искове и моли, същите да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца /фирма/ счита исковете за основателни
и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1
ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената
стойност, с която ответницата се е обогатила, тъй като се явяват потребител на топлинна
енергия в процесния имот и за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответницата е да докаже, че е погасила задълженията си към ищеца.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012
г.) и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия или природен газ
за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
В настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на
сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от
ответниците. По делото се установява, че по време на процесния период ответницата е била
собственик на имота, за който се твърди да е доставяна топлинна енергия. За да се установи
обаче, че същата се е обогатила със стойността на доставената от ищеца стока (с оглед
основателността на предявените претенции), следва да се докаже, че тя действително е
ползвали същата и е консумирали претендираното количество топлинна енергия.
Доказателства в тази насока не са събрани.
Ето защо, съдът счита, че ищецът не установи при условията на пълно и главно
доказване основателността на главните претенции, поради което предявените искове за
установяване дължимост на цената на доставената топлинна енергия и на цената на
извършената услуга "дялово разпределение" се явяват изцяло неоснователни и като такива,
подлежат на отхвърляне.
При неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и акцесорните
претенции с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихви за
забава върху главниците, поради което същите подлежат на отхвърляне.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
2
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответницата сумата от 500 лв., представляваща сторените от
последната съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
исково производство.
Предвид изхода на делото, ответницата има право на разноски и за заповедното
производство, но доколкото такива не са направени, то не следва да бъдат и присъждани.
Ищецът няма право на разноски нито за настоящото, нито за заповедното
производства.
Третото лице помагач няма право на разноски /чл. 78, ал. 10 от ГПК/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „/фирма/, ЕИК ... със седалище и адрес на управление:
г..., срещу П. М. П., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че П.
М. П. дължи на „/фирма/, следните суми: сумата от 2298,01 лв., представляваща стойност
на доставена и ползвана топлинна енергия за периода от м.12.2018 г. до м.04.2020 г. в имот с
абонатен № ..., находящ се на адрес: .... ведно със законна лихва от 02.06.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 348,33 лв. за периода от 31.01.2019 г.
до 25.05.2021 г., такса за дялово разпределение в размер на 8,70 лв. за периода от м.10.2019
г. до м.02.2020 г., ведно със законна лихва от 02.06.2021 г. до изплащане на вземането,
както и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение в размер на 0,98 лв. за
периода от 01.12.2019 г. до 25.05.2021 г., с които ответницата неоснователно се е обогатилиа
и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
31235/2021 г. по описа на СРС, 87 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „/фирма/, ЕИК ... със седалище и адрес
на управление: г..., да заплати на П. М. П., ЕГН **********, сумата от 500 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „.... като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните и на третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3