Р Е Ш Е Н И
Е
№: 11.01.2021г. гр.Царево,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският районен съд, наказателен състав
На седемнадесети декември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Мария Москова
Секретар: Нели Стоянова
като разгледа докладваното от съдия
Москова НАХД № 387/2020г. по описа на съда , за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.Н.Т. с
ЕГН ********** ***, чрез адв.К., против Наказателно
постановление № ***. на Началника на РУП- Царево, с което за нарушение на чл.5
ал.3 т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП. С жалбата се моли за отмяна
на НП като неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния
закон и при съществени процесуални нарушения.
В с.з. жалбоподателя, редовно
уведомен, се явява лично и ведно с адв.К.,чрез когото
поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
В с.з. за АНО, редовно уведомен,
представител не се явява.
След като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните намери за установено следното:
На 09.08.2020г. около 03:20 часа в
община Царево, с.Варвара, на ул.“Рене Шарон“ полицейски
наряд, в състава на който бил св.Д.Д.-***, спрял за
проверка движещия се по улицата лек автомобил „Ауди А4“ с рег. №: А2193МС, управляван от жалбоподателя В.Н.Т.. В хода на проверката св.Д.Д.
тествал водача с техническо средство дрегер 7510+ с фабр. № 0064 в 03:29
часа, който отчел наличие на 0.51 промила алкохол в издишания от водача въздух.
За така установеното нарушение, св.Д. съставил против жалбоподателя Акт за
установяване на административно нарушение с
бланков № 083064/09.08.2020г., подписан от жалбоподателя без възражения. На водача бил издаден талон за
медицинско изследване № 0050831 от 09.08.2020г., като водача не се явил в указаното време в ФСМП- гр.Царево и не е дал кръв за анализ.
Въз основа на така съставения АУАН и
след преценка на всички, събрани по АНП доказателства, АНО е издал обжалваното
НП № ***. на Началника РУП- Царево, с което за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на
основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Препис от НП е връчено на
жалбоподателя на 05.10.2020г., видно от инкорпорираната в него разписка, а
жалбата е подадена по пощата на 12.10.2020г., видно от клеймото на пощенския
плик.
Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по
делото писмени и устни доказателства. При така установената фактическа
обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа
всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима, а
разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Актът за установяване на нарушението
е съставен от мл.автоконтрольор в РУП-Царево, а
атакуваното наказателно постановление е издадено от Началника на РУП-Царево, оправомощени със
Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на
Директора на ОД на МВР-Бургас, т.е. от компетентни органи в съответствие с
разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение е издаден при спазване на процедурата, предвидена в
чл.40 и чл.43 от ЗАНН и препис от него е връчен на жалбоподателя лично срещу
подпис, поради което възраженията на защитата в тази насока са неоснователни.
АУАН и атакуваното НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН
реквизити. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не
са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството. Възражението на жалбоподателя, че в АУАН е
посочен само един свидетел-очевидец, което съставлява съществено процесуално
нарушение, е неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 40, ал.1-3 от ЗАНН,
актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието
на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението. Когато нарушителят е известен, но не може да се
намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в
негово отсъствие. При липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това
изрично се отбелязва в него.
Законодателят е употребил понятието
„свидетели” в множествено число не защото изисква тези свидетели задължително
да са повече от един, а защото по този начин указва на актосъставителя,
че следва да събере данни от всички или по-голямата част от свидетелите, които
са възприели извършването или установяването на нарушението. Задължението в
АУАН да са посочени двама свидетели произтича от разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, която се прилага само в хипотезата, когато липсват свидетели, присъствали
при извършването или установяването на нарушението или когато не е възможно да
се състави акт в присъствието на такива свидетели. Само в тези два случая актът
се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
отбелязва в него.
В конкретния случай АУАН е съставен от
актосъставителя св.Д.Д.,
който е очевидец на нарушението, в присъствието на жалбоподателя и освен
подписа на актосъставителя, съдържа подписа на един
свидетел, който е посочен в АУАН, като свидетел-очевидец на извършеното
нарушение и свидетел при съставяне на акта. Според настоящия съдебен състав, с
посочването само на един свидетел -очевидец не е допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като не е налице засягане правото на защита на
санкционирания субект. Също така, свидетелят е индивидуализиран с трите му
имена, ЕГН и неговия адрес – данни, които са напълно достатъчни лицето, което е
удостоверило с подписа си констатациите на актосъставителя,
да бъде установено. В АУАН достатъчно
подробно и конкретно (с посочване на време, място и обстоятелства) е описана
фактическата обстановка на нарушенията и е посочена квалификацията им.
Констатациите на актосъставителят са възприети от
жалбоподателя непосредствено при издаване на АУАН, в който последния не е
изложил каквито и да са възражения по изложеното в него, още повече, че в с.з.
неговият защитник е заявил, че не оспорва изложената в акта и в НП фактическа
обстановка. В този смисъл, съдът приема, че жалбоподателят е разбрал в
извършването на какви нарушения е обвинен със съставения АУАН. Предвид тези
обстоятелства, липсата на втори свидетел при извършване на нарушението, не може
да доведе до порок в издадения АУАН, който от своя страна да доведе до неговата
невалидност.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема, че констатациите в наказателното постановление
съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се
установява, че жалбоподателят действително е управлявал моторно превозно средство
след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда
до 0.8 на хиляда, а именно: с 0.51 промила, установено с техническо средство дрегер 7510+ с фабр. № 0064, с
което е нарушил разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
За да бъде санкциониран по чл.174
ал.1 т.1 от ЗДвП следва да е налице наличието на алкохол в кръвта на
извършителя, което трябва да бъде над 0,5 на хиляда до 0.8 на хиляда. Освен
това законодателят изисква това количество алкохол в кръвта да бъде установено
по ред, определен от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните
работи и министъра на правосъдието /чл. 174, ал.4 от ЗДвП/. В случая това е
редът, установен в Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, издадена
от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието, съгласно чл.1, ал.3 на която употребата на алкохол или друго
упойващо вещество се установява посредством използване на различни технически
средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. От доказателствата по
делото е видно, че употребата на алкохол от жалбоподателя е установена посредством техническо средство дрегер 7510+ с фабр.
№ 0064 . Видно от приложения към делото
Протокол за метрологична проверка на техническото средство дрегер 7510+ с фабр.
№ 0064 , същият е преминал проверка в
специализирана лаборатория, като е бил технически изправен и годен за употреба
към момента на проверката, ето защо възраженията на жалбоподателя в тази насока
са неоснователни.
В съответствие с правилата на
Наредба №1, след като е било установено с
техническото средство дрегер наличие на
алкохол от 0.51 промила в издишания от водача въздух, на същия е бил издаден и връчен талон за изследване на
кръв, видно от приложения по делото талон за изследване с бланков №0050831/. По
делото е безспорно установено, че в определения му срок водачът не се е явил в
ФСМП- гр.Царево и не е дал кръв за анализ, като този факт не се оспорва и се
признава изрично от жалбоподателя. Възражението на същия, че е бил
възпрепятстван по обективни причини да се яви в ФСМП- гр.Царево, тъй като имало
епидемия от Ковид-19 и той се страхувал да посети медицинския център, е
неоснователно и представлява защитна версия на същия с цел да избегне
административно-наказателната отговорност за извършеното нарушение, тъй като
обявената към този момент епидемия е обхващала територията на цялата страна и
очевидно не е спряла същия да пътува от гр.Бургас, където живее постоянно, за
с.Варвара, общ.Царево, където е извършено нарушението, където очевидно е
посещавал други обекти, различни от дома му.
Съдът, съобразно нормата на чл. 6 от Наредбата приема
като достоверното писменото доказателство - акта за констатирано
административно нарушение, установяващ стойностите, показани от техническото
средство Дрегер 7510+ с фабр.
№ 0064. Този извод извежда, защото законът е въвел задължително предписание за
дефинитивно възприемане на показанията на техническото средство за изследване
употребата на алкохол или на друго упойващо вещество в случаите, когато е
налице отказ на освидетелствания водач на МПС да получи: талон за медицинско
изследване; при неявяването му в определеното лечебно заведение да даде кръв за
изследване или при отказ да даде кръв за изследване. Граматическото и логическо
тълкуване на текста води до извода, че при така изброените хипотези, употребата
на алкохол от водача се установява само и единствено въз основа показанията на
техническото средство. Използването в текста на пълен чл. в израза
"...показанията на техническото средство..." означава, че законът има
предвид само установените стойности с конкретно използваното техническо средство
при конкретната проверка, а не данните от техническото освидетелстване с
допустимо техническо отклонение, в какъвто смисъл са направените от защитата
възражения.
На жалбоподателя е бил издаден талон
за медицинско изследване, съгласно цитираната наредба, за точното установяване
на тази концентрация в кръвта му. Той не се е възползвал от възможността да
бъде потвърдена или отхвърлена установената концентрация на алкохол по
най-достоверен начин и поради това не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение. Наредбата указва два начина за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта. Спрямо жалбоподателя е дадена възможност от
органите на полицията да бъде приложена и втората хипотеза – чрез кръвно
изследване да се определи точната концентрация на алкохол в кръвта, но той е
отказал това, като не се е явил за вземане на проба за химическо изследван.
Наредбата не предвижда каквито и да е причини за отказ и как те съответно да
влияят на резултата. Правата на жалбоподателя са спазени, дадена му е била
възможност за провеждане на предвиденото по закон изследване, като преди това
са били спазени изискванията за издаване на талон за медицинско изследване.
Отказа за даване на кръвна проба е право на нарушителя, но от това си право той
не може да черпи други права които не са
правно регламентирани.
С тази разпоредба законодателят е
гарантирал равенството на гражданите пред закона. Поставена е юридическа
преграда пред възможни фактически спекулации и опити по осуетяване разкриването
на обективната истина за действителната концентрация на алкохол или на друго
упойващо вещество в кръвта на водача на МПС. Неприлагането на императива на
разпоредбата ще доведе до поставяне в по-неблагоприятно положение на онези от
водачите на МПС, които добросъвестно дават кръв за изследване, а тези отказали
да се подложат на кръвно освидетелстване, винаги ще оспорват показанията на
техническото средство, особено при гранични стойности над инкриминирания
минимум на концентрация на алкохол, какъвто е настоящия случай, или на друго упойващо
вещество в кръвта им. Именно поради това законодателя е посочил двата възможни
начина за отчитане на тези стойности, като не предвидил обаче възможност те да
се оспорват или да бъдат зависими от каквито и да било друго обстоятелство.
Конкретната стойност на алкохолната
концентрация в кръвта на водача, към момента на деянието, може да бъде изведена
само от доказателствени средства, които гарантират
достоверност на резултата. Ето защо, Наредба № 1 е предвидила използването на
технически средства и/или химическо изследване на кръвта, като и двата способа
са ориентирани към обективност на резултата, съответно, към изключване на
субективния фактор. При отказ на водача да даде кръв за изследване, меродавно е
показанието на техническото средство /чл.6 от Наредбата/, което изключва
прилагането възможността да се отчитат евентуални отклонения в отчитането на
уреда. В нормата няма правна презумпция. Употребата на алкохол в хипотезите на
чл. 6 от Наредбата е тази, установена с техническото средство и не се извлича
по метода на презюмирането. Императивното предписание
не е правна презумпция. Ето защо възраженията на защитата, че органа не е отчел
възможните отклонения на техническото средство, с което е бил тестван
жалбоподателя при проверката, като по този начин е допуснал процесуални
нарушения и е приложил неправилно закона, са неоснователни.
Правната квалификация на деянието,
дадена от наказващия орган като нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, е
прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното
нарушение.
Съдът, приема, че по делото е
установено по безспорен начин, че жалбоподателят като е управлявал след
употреба на алкохол с концентрация 0.51 промила в издишания въздух процесното МПС на инкриминираната дата и място, е
осъществил от субективна и обективна страна състава на административно
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което е ангажирана отговорността му по
чл.174, ал.1 т.1 от ЗДвП , тъй като е управлявал моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително, а именно: – 0.51 промила, установена с техническо средство.
Съгласно разпоредбата на чл.174 ал.1
т.1 от ЗДвП, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.
Съдът намира, че наказващият орган е
съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН при определяне на наказанието по чл.174 ал.1 т.1
от ЗДвП и е определил наказанието в размера, посочен от закона - глоба в размер
на 500 лв. и 6 месеца лишаване от право
да управлява моторното превозно средство, поради което размера на наказанието
не подлежи на изменение при съдебния контрол.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***. на
Началника на РУП- Царево, с което на В.Н.Т. с ЕГН ********** ***, за нарушение
на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени
в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Районен съдия :