№ ……………
гр. София, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав,
в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
при секретаря: Весела Станчева като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 3866 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на разглеждане са обективно съединени искове по чл. 57 ал. 3 от Закона за
банковата несъстоятелност (ЗБН).
Производството
е образувано по искане на А.Н.Д.и
К.Х.М., упражняващи функцията
на синдик на „К.Т.Б.” АД – в несъстоятелност (наричано КТБ) срещу
Г.П.Х. и А.М.П.. В исковата молба
се твърди, че в качеството си на
прокурист ответникът П. и ответникът Х. в качеството си на член на Управителния
съвет на КТБ, на 08.01.2013 г. сключили договор за кредит с „Г.“ АД,. Твърди се
в обезпечение на задълженията да е учредено върху вземания на кредитополучателя
по разплащателните му сметки в банката. Усвояването на кредита било договорено
до 30.04.2013 г. и разрешено въпреки че предвидените в договора обезпечения не
били предоставени в посочения с договора срок – 31.03.2013 г. Ищецът смята, че
при тези обстоятелства и с оглед клаузата на чл. 4 от договора не е следвало да
бъде отпускан кредит, съответно е било необходимо да бъде изискано изцяло
цялото кредитно задължение на основание чл. 33 б. „г“ от договора (според уточнителна молба л. 24). Твърди се също така към датата на
предявяване на исковата молба по договора да са дължими 8550000 евро –
главница, лихва върху редовна главница за периода 25.06.2014 г. – 25.03.2015 г.
в размер на 567981 евро, просрочена лихва върху просрочена главница – 151920,84
евро, текуща лихва върху просрочена главница за периода от 27.10.2014 г. до
25.03.2015 г., текущи лихви върху редовна главница 42 809,38 евро за
периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г., текущи лихви върху просрочена
главница 31462,15 евро за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г. неустойка
върху просрочена лихва за периода от 25.06.2014 г. до 22.04.2015 г. в размер на
31014,54 евро и дължими нотариални такси в размер на 3,56 евро за периода от
06.04.2015 г. до 22.04.2015 г. Твърди се общото задължение да възлиза на
9375191,75 евро, но договореното обезпечение да се е оказало недостатъчно да го
покрие. Сочи се, че въпреки необслужвания кредит и при договорно установен
ангажимент за кредитопопучателя да предостави допълнително обезпечение,
такова не е поискано. Твърди се това е пречка за събиране на сумите, а
процесните да са останали несъбрани. Иска се ответниците да бъдат осъдени да
заплатят солидарно сумата 9375191,75 евро.
В отговор по
исковата молба ответникът П.оспорва към датата на сключване на договора да е
бил прокурист на банката като твърди от 25.10.2012 г. да е вписан като
изпълнителен директор на КТБ. Застъпва теза, че наличието на договорно
правоотношение с банката изключва деликтната
отговорност и такава е недопустимо да се търси. Съответно оспорва ответниците
да са разрешили кредита при твърдение това да е станало с решение на
Управителния съвет на КТБ, а не от подписалите го, който орган бил единствено
овластен да формира голяма експозиция – надхвърляща 10 % от собствения капитал
на банката. Твърди се и договорът да е сключен при стриктно съобразяване на
договорите за управление на КТБ, а договорените обезпечения да са предоставени.
Евентуално оспорва до преустановяване на правомощията им с Решение №
73/20.06.2015 г. на УС на БНБ, на ответниците да било възлагано да осъществяват
контрол по изпълнение на договора. Твърди и по силата на чл. 26 от договора
учредяването на обезпеченията да следва сключването
му, поради което смята, че отпускането на кредит преди да е учредено
обезпечението не е в нарушение на договора. Твърди, че за периода на
осъществяваното от ответниците управление кредитът е бил обслужван редовно, а
досежно просрочието се позовава на въведеното от
ищеца твърдение за просрочената вноска за лихва 25.06.2014 г. и съответно
непогасена вноска за главница към 10.07.2014 г. Твърди, че „Г.“ АД притежава
имоти. Оспорва да е налице противоправно поведение на ответниците позовавайки
се на неотправена критика от Българска народна банка въпреки регулярно осъществявания
банков надзор върху дейността на БНБ, нито на негативна оценка при извършена
проверка на процесния кредит от „Д.О.“ ООД, Й.Е.Я.О.“ ООД и „АФА“ ООД. Оспорва
и да са причинени твърдяните вреди с довод, че
съществуващите вземания формират актив за КТБ и банката разполага с възможност
да изиска тяхното изпълнение. Навежда довод, че едва прекратената дейност,
съответно заличаването на кредитополучателя като търговец би могло да обоснове
вреда, но преди да бъдат изчерпани всички предвидени от закона способи за
събиране задълженията смята, че вреда не може да бъде обоснована. Твърди също
така „Г.“ АД да е пренасочило постъпленията си, отчетени в размер на 6 838
х.лв. в друга банка, което квесторите на
КТБ е следвало да установят и да предприемат мерки за обезпечаване, съответно
събиране на вземанията. Твърди несъбираемостта на вземането да е резултат и от
поведението на синдиците, в случай че оспорят извършени от „Г.“ АД прихващания
с цедирани вземания към КТБ. Застъпва теза, че
настъпили факти след отстраняване на ответниците от управлението на банката прекъсват
причинно-следствената връзка, което смята да изключва отговорността за
твърдяната и евентуално причинена вреда. Оспорва и да има вина за твърдяното
увреждане с довод, че по време на осъществяваното с негово участие управление
предвид финансовото състояние на кредитополучателя търсените вреди не са били
предвидими, а и договорът се твърди да е сключен след премината процедура по
одобряване на кредита от съответните органи и звена на банката, дали
положителното си становище. Позовава се и на взето решение от общото събрание
на акционерите на КТБ за освобождаване от отговорност на ответниците за
дейността им през 2013 г.
В отговор по
исковата молба (л. 143-148) ответникът Х. оспорва предявения иск. Също сочи
договорът ся е сключен в изпълнение на взето решение от Управителния съвет на
КТБ на основание чл. 44 ал. 3 и ал. от Закона за кредитните институции, поради
което оспорва именно ответниците да са разрешили сключването му. По изложените и от ответника П.съображения
оспорва да са причинени вреди на КТБ, съответно такива да са резултат от негово
противоправно поведение и съответно да се намират в причинно-слествена
връзка със сключване на договора за кредит. Също се позовава и на решение на
общото събрание на акционерите на „К.т.б.“ АД, с което твърди членовете на
Управителния съвет да са освободени от отговорност
С молба от
31.01.2017 г. ищецът признава, че решение за сключване на договора е взето от
Управителния съвет на КТБ, но сочи да са определени параметри на необходимото
обезпечение, които ответниците не са съобразили. Оспорва се по кредитното досие
да е представен договор за учредяване на особен залог върху дълготрайни
материални активи, както и такъв да е бил вписан в ЦРОЗ. Сочи се и че в
отклонение от обичайната банкова практика учредяването на обезпеченията
не е поставено като абсолютна предпоставка за отпускане на кредита. Твърди и
договореното обезпечение да не е надлежно поради липсващо изискване за
поддържане на определени наличности по сметките в КТБ, обект на учреденото
обезпечение. Застъпва се теза, че в нарушение на Правилника за кредитна дейност
на КТБ, в сила от 17.12.2012 г., ответниците не са осигурили спазване на
принципите на доходност, ликвидност и сигурност (чл. 14 ал. 1), достатъчност и
ликвидност на приетите обезпечения (чл. 15 ал. 1), застраховане на вещните
обезпечения (чл. 15 ал. 5). Оспорват и ответниците да са упражнили контрол
върху служителите от управление „Кредитиране в Централно управление по
отношение на проучването, анализа, отчетността и мониторинга на процесната
сделка, върху служителите от Управление „Правно“ по отношение изготвяне на
писмено становище за правните аспекти на предлаганата кредитна сделка и предлаганите
обезпечения, върху служителите от Дирекция „Кредитен риск“ по отношение на
периодичното актуализиране на вътрешния кредитен рейтинг и комплексния кредитен
рейтинг на кредитополучателя, върху Кредитния комитет – специализирания
вътрешен орган за наблюдение, оценка и класифициране на рисковите експозиции и
установяване на специфичните провизии за кредитен риск, в това число и на
сключените кредитни сделки по отношение на извършването на анализ във връзка с
отпускането на процесния кредит, сключването на кредитната сделка и последващото текущо следене на кредитния риск при
сключената кредитна сделка, текуща оценка на кредитната експозиция. Твърди се
да е нарушен и чл. 52 ал. 3 и ал. 5 от Правилника като не са изразили изрично
несъгласие по електронна поща в списъка по ал. 2 на чл. 52 от Правилника. В
нарушение на т. 4 от Методика за оценка на обезпеченията
към Правилника за кредитната дейност не са упражнили контрол относно спазване
на изискванията за достатъчност на обезпечението и за извършване на периодичен
анализ на предоставените обезпечения по кредитната сделка от гледна точка на
евентуални изменения на стойността им. Застъпена е теза, че тези задължения
произтичат от възложеното задължение за членовете на съветите да изпълняват
функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички
акционери, изводими от Наредба № 7 от 22 декември 2006 г. за големите
експозиции на банките и Наредба № 7 от 24 април 2014 г. за организацията и
управлението на рисковете в банките, обнародвана на 13.05.2014 г., от
Правилника за кредитната дейност на „КТБ“ АД и разпоредбите на ТЗ и в частност
237 ал. 2 ТЗ. Тези твърдения са доразвити и в допълнителната искова молба с
довод, че сключените с банката договори за управление задължава всеки от ответниците
съвместно да управлява като упражнява цялостен оперативен контрол върху
текущата дейност на банката, решава дали да сключи и сключва от името на
банката договори и сделки и определя тяхното съдържание освен в случаите,
когато сключването на договори и други сделки се решава от Управителни съвет
или съдържанието на техните клаузи се определя от този орган. Твърди се и
договорът да задължава ответниците да управляват имуществото на банката
съгласно закона, решенията на Общото събрание на акционерите, на Надзорния
съвет или на Управителния съвет и да упражнява контрол върху операциите на
банката в страната и чужбина и върху нейното счетоводство. С молба (л. 415-423)
ищецът конкретизира, че ответниците не са установили нарушение на юрисконсултът
на КТБ, който не бил извършил правен анализ по реда на Методиката за извършване
на правен анализ и е създал проект за договор в противоречие с взетото от УС на
КТБ решение, посочен е грешен срок за учредяване на обезпечения в полза на
банката, създавайки предпоставки за погрешно тълкуване разпоредбите на договора
и е увеличил риска от несъбираемост на вземането на банката, довело до
сключване на договор в нарушение на приетите с решението на УС условия на
сделката. Ответниците не изискали и информация
относно наличността и размера на сумите, налични в разплащателните сметки,
послужили за обезпечение на кредита, не упражнили контрол във връзка с
усвояване на кредита в нарушение на чл. 9.4. от Общите условия за осъществяване
на кредитни сделки и в нарушение на принципа за изпълнение на функциите с
грижата на добрия търговец и не са упражнили контрол върху действията на
директор на Дирекция „Анализ и обработка на кредитни сделки“, допускайки да
резолира искането за усвояване на кредита от сметка, служеща за обезпечаване на вземането на банката. С уточнителна молба (л. 24-25) се твърди, че второто
предвидено обезпечение е останало неучредено, а администраторите е следвало да
не разрешават отпускане на средствата по кредита, съответно да откажат
отпускане на средствата по кредита. Навежда се и довод, че при неучредяване на
договореното обезпечение за администраторите е възникнало задължение да изискат
тези обезпечения, съответно да инициират предсрочно изискуемост на вземането и
да предприемат събиране на отпуснатите средства. Ищецът твърди и че ответниците
не са осъществили и контрол във връзка с учредяване на договорните обезпечения,
довело до еднократно усвояване в пълен размер на кредита без да е учредено
обезпечение.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца – адв. Н. уточнява, че не е предвидено
обезщетение в указания с решението на Управителния съвет размер от 150 % от
отпуснатия кредит, а учреденият по реда на ЗОЗ залог върху банкови сметки не
осигурява възможност за банката да се удовлетвори, понеже постъпилите по
сметката средства от кредита били усвоени от кредитополучателя. Поддържа теза,
че ответниците са дължали контрол за съблюдаване правилата за дейност в процеса
на администриране на кредита. Смята и че грижата на добрия банкер ги задължава
да проследяват риска при отпускане на необезпечен кредит. Застъпва становище,
че усвоената сума поражда необходимост от допълнително обезпечение. Признава,
че плащанията от „Г.“ АД са преустановени на 25.06.2014 г., както и че
кредитополучателят се е позовал на прихващане с придобити вземания, които са
оспорени от синдиците. През 2015 г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем
като в разговор с ръководството на „Г.“ АД било търсено решение, но след като
банката била уведомяване за невъзможността на „Г.“ АД да погасява задълженията
си, били предприети действия за принудително събиране на вземанията. В рамките
на инициирано изпълнително производство нищо не било реализирано. Навежда
довод, че имуществото на кредитополучателя е недостатъчно, за да погаси което и
да е от задълженията си по процесния договор за кредит.
Процесуалният
представител на ответниците – адв. Д., твърди, че КТБ приело погасяване с
прихващане на задължения по обезпечен с първи по ред особен залог върху
търговското предприятие на „Г.“ АД след 20.06.2014 г., а бездействието на
управляващите банката след тази дата и въпреки просрочения кредит довело до
учредяване на особен залог върху търговското предприятие в полза на друг
кредитор. Адв. Р. допълва, че за ответниците не
съществува задължение да осъществяват оперативен контрол поради разпределени
отговорности. Позовава се и на прекратено по волята на синдиците производство
по несъстоятелност, от което извежда извод за достатъчност на наличното
имущество. Сочи и че с оглед множеството сключени договори за кредит
имущественото състояние на „Г.“ АД е било познато на ответниците.
По съществото на
спора процесуалният представител на ищеца – адв. Д., поддържа исковете по
съображения в исковата молба, допълнителната искова молба. Претендират се
разноски. Прави възражение за прекомерност. Наведени са доводи в писмени
бележки. Представени са и писмени бележки.
Процесуалният
представител на ответниците – адв. Р., оспорва предявения иск. Застъпва теза,
че доказателствата не разкриват противоправно поведение на никой от ответниците
във връзка с процедурата по отпускане, договаряне, сключване на процесния
договор, както и по отношение на контрола по неговото изпълнение в това число и
досежно учреждяване на обезпечението. Смята за доказано, че предписаната процедура
с Правилника за кредитната дейност е изпълнена, съответно за установени
кредитоспособността и финансовото състояние на кредитополучателя към момента на
решението на Управителния съвет. Поддържа, че необходимите становища от
служителите на банката са представени по делото, а финансовото състояние на
кредитополучателя е следено и докладвано на изпълнителните директори и преди
сключване на процесния договор. Оттук извежда довод, че ответниците са
разполагали с необходимата информация, за да сключат договора. Оспорва
ответниците да имат задължения във връзка с учредяване на обезпеченията
и смята за установено, че обезпечения са учредени. Застъпва теза, че
разминаването в предвидения размер на обезпечението не поражда като пряка и
непосредствена последица вреда. Евентуално смята, че ответниците не отговарят
солидарно с кредитополучателя, поради което неговата неплатежоспособност не е
достатъчна, за да ангажира тяхната отговорност. Смята, че имуществената им
отговорност предполага настъпила вреда, която пряко и непосредствено да
произтича от неизпълнение на задължения на ответниците. Намира за доказано
наличие на достатъчно активи за покриване на всички задължения на
кредитополучателя към банката както към момента на оценка на кредитния риск,
така и при настъпилото неизпълнение. Поддържа теза, че влошаването на
финансовото състояние на предприятието е следствие от множество действия и
бездействия на управляващите банката след 25.06.2014 г., което смята да
прекъсва причинно-следствената връзка между поведението на ответниците и
евентуална вреда, но оспорва такава да е налице към датата на приключване на
устните състезания. Позовава се на сключена спогодба между синдиците на банката
и кредитополучателя, учредяване на залог на търговско предприятие. Претендират
се разноски за експертиза в размер на 1000 лв. и адвокатско възнаграждение,
платимо при условията на чл. 38 ал. 2 ЗА, при които условия твърди да е поета
защитата на ответниците предвид огромния материален интерес по делото и невъзможността
им да заплатят следващото се възнаграждение. Наведени са доводи в писмени
бележки
Като
обсъди представените от страните доказателства и наведените доводи по
докладвания предмет на спора, прецени по реда на чл. 235 ГПК, намира от
фактическа страна следното:
По
делото не се спори, а и от представения договор за управление с дата 15.12.2008
г. (л. 170 – л. 176) се налага извод, че на ответника Г.Х., избран от Надзорния
съвет на КТБ за член на Управителния съвет и овластен с решение на Управителния
съвет за изпълнителен член, е възложено да управлява банката и да я
представлява пред трети лица съгласно действащото законодателство, устава на
банката, решенията на общото събрание на акционерите, решенията на надзорния
съвет и решенията на управителния съвет на банката. Договорен е срок от 5
години. Съгласно чл. 4.11 изпълнителният директор, като член на
Управителния съвет, управлява заедно с друг изпълнителен директор или друго
легитимирано лице (прокурист, търговски пълномощник и др. Банката, като ..
упражнява цялостен оперативен контрол върху текущата дейност на Банката (чл.
4.11.2.), решава дали да сключи и сключва
от името на Банката договори и сделки и определя тяхното съдържание, освен в
случаите, когато сключването на договори и други сделки се решава от Надзорния
съвет или Управителния съвет или съдържанието на техните клаузи се определя от
тях (чл. 4.11.3.) и управлява
имуществото на банката, като съгласно закона, решенията на Общото събрание на
акционерите, тези на Надзорния съвет или на Управителния съвет, се разпорежда с
нейните финансови средства и упражнява контрол върху операциите на Банката в
страна и чужбина и върху нейното счетоводство (чл. 4.11.4.).
По
делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че с писмен договор
от 18.10.2012 г. КТБ възлага на А.М.П., избран за член на Управителния съвет и
овластен с решение на Управителния съвет за изпълнителен член, да управлява банката
и да я представлява пред трети лица съгласно действащото законодателство,
устава на банката, решенията на общото събрание на акционерите, решенията на
надзорния съвет и решенията на управителния съвет на банката. Договорен е срок
от 5 години като отразява и цитираните задължения, на които ищецът се позовава.
Видно от
приложения по делото и неоспорен Правилник за кредитната дейност от 2012 г.
документът регламентира дейността по проучване, разрешаване, сключване,
управление, отчет и контрол на кредитните сделки в КТБ. Чл. 39 ал. 1 ПКД
определя, че за анализ на предложените
обезпечения от кредитоискателя се изискват документи за собственост; експертна
оценка от независим оценител съгласно Закона за независимите оценители;
застрахователни полици и други документи по преценка на Банката.Съгласно
чл. 39 ал. 2 изборът на обезпечения и тяхната оценка се извършва в съответствие
с Методиката за оценка на обезпеченията (Приложение № 9). а следващата алинея
предвижда при определяне нетната реализуема стойност на приемливите
обезпечения ;при установяване на
специфичните провизии за кредитен риск да се осъществява съгласно Наредба № 9
на БНБ и да се извършва по Методиката за
формиране на нетна реализуема стойност на приемливите обезпечения и гаранции
(Приложение № 9а). Съгласно чл. 43 от Правилника след приключване на
процедурите по проучване на искането за кредит съответният кредитен специалист
предава кредитното досие заедно с правния анализ и становищата, изготвени в
Управление „Кредитиране“ и Дирекция „Кредитен риск“ на ресорния изпълнителен
директор. Проекто-договорите по кредитната сделка, съставени и надлежно
парафирани от кредитния специалист, юрисконсулта от Централно управление на
банката, Началника на управление „Кредитиране“ се предават на представляващите
банката лица за вземане на решение.
Предлаганата кредитна сделка се обсъжда от изпълнителните директори (чл. 45 ал.
2) Когато вземането на решение е в компетенциите на управителния съвет, изпълнителните директори внасят
предложението за разглеждане чрез председателя на управителния съвет.
Препис-извлечение от протокола на управителния съвет с взетото от него решение
по кредитното искане се предоставя на управление „Кредитиране“ за предприемане
на съответните действия.
На 08.01.2014 г. е
депозирано искане от името на „Г.“ АД за отпускане на кредит в размер на 9 500 000 евро който да
бъде погасяван при гратисен период от 14 месеца или
от месец март 2014 г. до юни 2017 г. Предложено е обезпечение чрез залог на ДМА
с указание да се намират в с. Кошава.
Свидетелят Г.З. описва
установената организация в банката според която комплектованите
книжа по кредитна сделка се предават на него и той решава дали да отправи
предложение на изпълнителните директори, които вземат решение. Свидетелят няма
спомен за конкретния договор, но споделя, че не му е известно да е имало
проблеми с обслужването на кредитите от „Гипс“, определяйки го като
дългогодишен клиент на банката. Твърди и въпреки това да са следвани
установените правила за набиране на необходимите документи, на базата на които
да се изготвя и становище от кредитен специалист, съответно от юрисконсулт на
банката. При предходно извършен анализ вниманието се съсредоточавало върху
разликата в периода. Твърди и че анализът на кредитоспособността не започва с
подаване на искането за кредит, а се водели предварителни разговори с клиента и
се анализира бизнеса му. Анализът започвал от първата срещу между клиента и
служител на банката. Още преди да подаде молба кредитополучателят се срещал със
служител на банката, който му съдействал с оформяне на необходимите документи и
посочвал допълнително необходимите документи. Свидетелят сочи да е работил и в
други четири банки, където се практикувало по същия начин.
Свидетелят заявява
също така, че Дирекция „Анализ и обработка на кредитните сделки“ участва при
договаряне на обезпечението. Заявява, че
положеният подпис под искането за усвояване на кредита прилича на неговия като
не отрича, че той е разрешил усвояването. Заявява, че при разрешаването на
кредит е било необходимо подписан договор за кредит, а евентуално решение на
Управителния съвет на банката. Последващият контрол
върху кредита – дали кредитопучателят си изпълнява
ангажиментите включително и състоянието на договорено обезщетение, твърди да е
осъществяван от дирекция „Администриране и мониторинг на кредитните сделки“.
На 08.01.2013 г.
Управителният съвет на „К.т.б.“ АД при участието и на ответниците в качеството
им на членове е взел решение да се сключи договор за банков кредит с „Г.“ АД за
сумата 9 500 000 евро с дата на падеж 10.06.2017 г. при равни вноски
от 10.03.2014 г. Посочено е обезпечение – особен залог на вземания по сключени
договор с КТБ АД за разплащателни и други сметки и първи особен залог на
дълготрайни активи на стойност минимум 150 % от размера на кредита.
На 08.01.2013 г. ответниците Г.Х. и А.П.,
с указание в договора да са изпълнителни директори, подписали договор за банков
кредит, с който банката отпуска на „Г.“ АД банков кредит в размер на
9 500 000 евро с цел инвестиции на дружеството. Посочено е, че средствата се предоставят за
ползване по разплащателната сметка на кредитополучателя („Г.“ АД) при указан
срок за усвояване – до 30.04.2013 г. Договорено е кредитополучателят да заплаща
годишна лихва върху кредита в размер на 9 % на годишна база, която се начислява
ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на кредитополучателя и е
платима ежемесечно на 25 число на съответния месец. Съгласно т. 5.2.
кредитополучателят се е задължил да осигурява по разплащателната си сметка
средства за издължаване на лихвите. Посочено е, че крайният срок за погасяване
на дължимите по договора суми (главница, лихви, евентуално наказателни лихви,
комисиони, неустойки и разноски) е 10.06.2017 г., съответно първия следващ
работен ден за банката. Уговорен е 14-месечен гратисен
период за издължаване на главницата през който период следва да се погасява
само дължимата лихва, а е указано, че главницата подлежи на погасяване от
10.03.2014 г. на 40 месечни равни погасителни вноски. Съгласно т. 14
кредитополучателят е дал писменото си съгласие при наличие на средства по
сметките му при банката, тя да блокира съответните суми (необходимите за
предстоящото погашение) 5 дни преди падежа на съответната вноска. Съгласно т.
16 неиздължаването на погасителна вноска и/или начислена лихва прави незабавно
изискуем целия кредит като се прилагат клаузите за увеличение на обезпечението
и/или банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем. С т. 18 б. „и“
кредитополучателят поема задължение да насочва всички свои постъпления от
търговската си дейност по разплащателните си сметки в КТБ. Съгласно т. 26
кредитополучателят се задължава в срок до 31.03.2013 г. (съдът споделя тезата
на ищеца за допусната техническа грешка в изписаната с клаузата година –
указанието за дата, предхождаща сключването на договора е лишено от смисъл) да
учреди: 1) особен залог по реда на Закона за особените залози на вземанията си,
произтичащи от договори за разплащателна сметка в КТБ с посочени номера, както
и на бъдещи вземания, произтичащи от други сметки на „Г.“ АД в КТБ и 2) първи
по реда си особен залог върху дълготрайни материални активи на стойност минимум
125 % от размера на кредита.
На
08.01.2013 г. е депозирано искане за усвояване на сумата 9 500 000
евро, което е и разрешено, а видно от съдебно-счетоводната експертиза на същата
с тази сума е заверена разплащателната сметка на „Г.“ АД.
Видно от протокол №
1 от заседание на редовното годишно общо събрание на акционерите на „К.т.б.“
АД, провело се на 11.06.2014 г. е взето решение за освобождаване от отговорност
за дейността на ответниците в качеството им на членове на Управителния съвет и
изпълнителни директори през 2013 г. (л. 155).
С
решение № 73/20.06.2014 г. на
Управителния съвет на Българска народна банка КТБ е поставена под специален надзор,
а членовете на управителния съвет на банката са освободени. Указано е, че
решението подлежи на незабавно изпълнение.
Страните
не спорят, а и от доказателствата се установява учредени на 26.11.2014 г. и 29.04.2015 г. от „Г.“ АД договорна ипотека върху недвижими имоти и особен
залог върху търговското предприятие на „Г.“ АД за вземане в размер на
14612858,41 лв. по договор за цесия със вземания по банкови сметки в КТБ.
По
делото не се спори, че с договор от 15.03.2017
г. е учреден особен залог на търговското предприятие на „Г.“ АД в полза на
КТБ в обезпечение и на процесните вземания – главница, присъдени лихви ,
неустойка върху просрочена лихва и дължими такси. Няма и спор, че договорът е надлежно
вписан.
На 28.04.2017 г. между КТБ, представлявано
от постоянните си синдици и „Г. АД е сключена спогодба с предмет непогасени
вземания по договори за кредит съответно от 01.10.2008 г. при указание
дължимите суми към 30.11.2015 г. да възлизат общо на 1773126,44 лв.; от 26.01.20109
г. към посочената дата за общо 33429,54 лв.; от 20.12.2011 г. за общо 10027818,47
евро; от 08.01.2013 г. (процесния договор при указание дължимите суми към
30.11.2015 г. да възлизат общо на 10370920,82 евро; от 29.07.2013 г. – 1797,59
лв. и от 12.12.2013 г. – 31091,65 лв. Посочено е и че
КТБ е кредитор по облигационен заем на „Г.“ АД за сумата 4997000 лв. Договорено
е разсрочено плащане на задълженията по договор от 01.10.2008 г., което не
освобождава „Г.“ АД от задължението по принцип за заплащане на сумите по
договорите, но банката се е задължила при извършване на обещаните плащания да
не пристъпва към изпълнение по учредения й залог на търговското предприятие на
кредитополучателя.
На 16.05.2017 г. представител на КТБ е
оттеглил депозирана пред Видинския окръжен съд по т.д. № 44/2015 г. молба по
чл. 630 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Г.“
АД. В изявление пред съда е посочено, че поетите с извънсъдебна спогодба
задължения се изпълняват.
С Решение № 2619 от
27.11.2019 г. по т.д. № 3809/2019 г.
не е видно по партидата на търговеца въпреки постъпилото искане, но е
дистанционно достъпно на адрес: http://194.12.227.30/BCAP/AC/WebData.nsf/vCourtActsByCase/6884073473C0E433C22584C0004A403F,
е обявена неплатежоспособността на „Г.“
АД и за начална дата е определена 31.12.2014 г.
От заключението на
вещото лице съдебно-счетоводна експертиза (л. 520 -543) се установява, че към
20.06.2014 г. по сметки на „Г.“ АД в КТБ е била налична сума съответно 65095,14
лв. и 14519,17 евро, а общият размер на задълженията за главница по всички
кредити възлиза съответно на 11 651 460 лв.и 18 794 325
евро.
От представената по
делото заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2241/2016 г. по описа на Видински районен
съд на 06.10.2016 г., се налага извод, че процесните вземания са признати и на
същата дата е издаден изпълнителен лист.
От
комплексната съдебно-оценителна и икономическа експертиза (л. 1779-1821) се
налага извод, че към 30.06.2014 г. „Г.“ АД е притежавало недвижими имоти на
индикативна пазарна стойност от 35706931,77 лв. (съгласно уточнение по л. 1857),
съоръжения и оборудване (оценени откъм годност едва през 2023 г.) на обща
стойност 8273465,79 лв. и вземания към трети на спора лица в общ размер от
22 500 000 лв. Заявеното
оспорване е бланкетно – не разкрива пропуски нито в
подхода за изграждане, нито при аргументацията на експертното мнение, а
отнесено към обем на изследване се явява неоснователно, поради неотносимост на висящите въпроси към предмета на спора в
настоящото производство.
При
възприетата фактическа обстановка съдът от правна страна намира следното:
Нормата на чл. 57
ал. 3 ЗБН утвърждава ограничена във времето възможност за синдик на банка в
производство по несъстоятелност да ангажира отговорността на неин
администратор, за да възстанови причинени на банката вреди. По силата на чл. 57
ал. 1 ЗБН синдикът е овластен да извърши всички необходими действия и да
използва допустимите правни средства за събиране вземанията на банката. В това
общо правомощие несъмнено се включва и възможността да ангажира отговорността
на член на управителния орган, ако не е освободен по реда на чл. 221 т. 10 ТЗ.
По правило върховният орган на акционерното дружество е в състояние да прецени
дали и доколко дейността на управителното тяло съответства на корпоративния
интерес, а и да се разпореди с правото на вземане, освобождавайки членовете на управителното
тяло от отговорност, дори и да са налице предпоставките за ангажирането й.
Специфично за банковата институция обаче е, че тя привлича, съхранява и
управлява чужди средства. Откритото производство по несъстоятелност е призвано
да компенсира в максимална степен интересите на кредиторите и по този начин да
осигури възстановяване на накърненото доверието към банковата система като
цяло. Затова и допуснато увреждане на интересите на трети лица, а и публичния
интерес предвид накърненото доверие към сигурността на банковата система, произтичащи
от неплатежоспособността на кредитна институция, пряко ангажира бившите администратори да
възстановяват причинените вреди. В тази насока именно нормата на чл. 57 ал. 3
ЗБН утвърждава специфичен ред за попълване на масата, легитимирайки синдика да
ангажира личната отговорност на бившите администратори на банката. Разпореждането
с частния интерес на притежателите на капитала, каквото представлява
освобождаването от отговорност, не е в състояние да засегне очертания вече публичен
интерес, произтичащ от неудовлетворени притезания на
кредитна институция.. Затова и взетото решение за освобождаване от отговорност
на членовете на УС за дейността им през 2013
г. не препятства синдика да ангажира отговорността им при условията на
чл. 57 ал. 3 ЗБН. Същевременно обаче, с оглед очертания принцип за предвидимост на отговорността и предвид че нито Законът за
кредитните институции, нито Законът за банковата несъстоятелност не предписват
разширена отговорност, приложима е утвърдената с чл. 240 ал. 2 ТЗ рамка –
отговорността е лична, произтича от виновно поведение и се носи солидарно. Ето
защо възможността за ангажиране отговорността на бившите администратори
съществува дори и в рамките на мандатното правоотношение те да са освободени от
отговорност. Нормата на чл. 46 ЗКИ на която се позовава ищецът в допълнителната
си искова молба, предвижда конкрутни хипотези,
неприложими в случая, което налага непосредствено изследване на предпоставките
за ангажиране отговорността на бивш член на управителен съвет на банкова
институция.
Следователно предявеният
от ищеца иск предполага да бъде установено в процеса, че 1)
ответниците
са притежавали качеството
администратор на банка – член на надзорен или управителен съвет (съвет на
директорите) на обявена в несъстоятелност банка; съответно длъжностно лице с ръководни функции в банката или друго лице, което
самостоятелно или съвместно с друго лице може да
сключва сделки за сметка на
банката; 2) осъществено от него конкретно поведение (действие или бездействие),
довело като 3) пряка и непосредствена последица (произтича непосредствено от неправомерното поведение и е закономерен (неизбежен) негов резултат) до 4) причинена вреда за банката, а 5) ответникът е предвиждал вредоносния резултат или е могъл да го предвиди и предотврати. Понеже
специалната отговорност по чл. 57 ал. 3 ЗБН не третира отношението между
възложителя и довереника, а правоотношение, възникнало от неправомерно
поведение, увреждащо макар и косвено чужди интереси, тя се явява деликтна по
своя характер. Ето защо и при установяване на първите
четири елемента последният се предполага по силата на установената обща
презумпция при нарушено правило да не се вреди другиму – чл. 45 ал. 2 ЗЗД.
Настоящият състав
приема, че изискуемото специално качество обуславя ангажиране на имуществената
отговорност за вреди, пряко произтичащи от неизпълнение на задължение,
произтичащо от съответната функция. По делото не се спори, а и доказателствата
еднозначно определят ответниците като администратори на банка, изпаднала в
състояние на неплатежоспособност след тяхното управление.
В рамките на
състезателното производство съдът е обвързан от очертания от ищеца предмет на
делото. Доколкото в случая искането за защита се извежда от твърдение за
неправомерно деяние, обхватът на изследване се явява ограничен до надлежно въведеното
в процеса твърдение за укоримо поведение – конкретно
извършено или неизвършено действие. Деликтният
характер на отговорността предполага предварително установено правило,
еднозначно предписващо конкретно поведение. Конкретното предписание очертава
чуждия интерес, чието пренебрегване повлича и отговорност за обезвреда, гарантирайки и безусловно необходимата за всяка
правова държава предвидимост за правните последици от
поведението.
Ищецът не се
позовава на допуснато нарушение от ответниците при участие в работата на
Управителния съвет, а в исковата молба неоснователно твърди те да са взели
самостоятелно решение за сключване на договора. С оглед диспозитивното
начало и дължимата предвидимост в съдебния процес
ищецът дължи еднозначно да формулира твърдението си, за да обоснове и неговото
изследване. Заявената в хода на процеса
промяна в позицията досежно качеството на ответника П. и признанието за взето
решение от Управителния съвет не въвежда в предмета на делото дейността им като
членове на колективния орган, поради което и безпредметно е достатъчно за
изследване на поведението им в рамките на този колективен орган. При тези
съображения настоящият състав не намира процесуална възможност да обследва
работата на ответниците при вземане на решението от колективния орган –
Управителния съвет.
Взетото решение от
Управителния съвет обвързва ответниците (чл. 4.11.3 от договорите за
управление). В качеството си на изпълнителни членове на колективното управително
тяло те дължат да приведат в изпълнение взетото решение за отпускане на кредит.
Приетият мандат задължа ответниците да положат грижата на специалиста –
заемането на длъжността и осъществяването на управителната функция в банка предпоставя
специални познания и придобити умения (чл. 11 ал. 1 т. 2 от Закона за
кредитните институции). Този критерий за дължимо поведение обаче е приложим в
рамките на договорното правоотношение. Договорът се явява предвидено от
правовия ред средство за постигане на определен резултат. Както съдържанието
му, така и условията за реализацията на заявения с договора интерес произтичат
от съгласувана воля. Доброволно поетото задължение го задължава да осигури
обещаното, полагайки грижата на добрия стопанин (чл. 63 ал. 2 ЗЗД) в общия
случай и засилената грижа при управлението банка. Мандатното правоотношение
касае и нормата на чл. 237 ал. 2 ТЗ. В обхвата на тази грижа се включва всичко
необходимо, което е в състояние да доведе до договорения резултат без да е
необходимо да бъде изрично предписано. Следователно критерият дължима грижа е бланкетен. Непостигнатият резултат сам по себе си повдига
въпрос дали се дължи на неположена достатъчна грижа, но и с оглед относителния
характер на мандатното правоотношение легитимиран да търси отговор е единствено
възложителят.
Извън хипотезата на
изразено съгласие ангажиране на отговорност предполага изрично предвидено
основание. За разлика от договора, целящ да синхронизира припокриващите се
интереси на страните по него и да осигури възможност да определят включително
рамките на своя ангажимент, правовият ред охранява интересите на неопределен
кръг лица посредством задължението да не се вреди другиму. Този подход ангажира
адресатът на задължението да се въздържа от поведение, водещо засягане на чужд,
защитен от правото интерес. Отговорността произтича от пренебрегнатата граница
на допустимо поведение, което и предпоставя предвидимост.
Затова и деликтното правоотношение е призвано да съхрани зачетените от правовия ред блага
чрез конкретно очертани задължения.
Следователно в основата на тази отговорност не стои личното обещание, а
гарантираното от правовия ред очакване за определено поведение. Едва
пренебрегнатата граница повлича отговорност за увредения от това интерес. Ето
защо предпоставка за ангажиране отговорността на ответниците
Х. и П. е установено в процеса тяхно поведение,
осъществено в разрез с изрично предписано правило. Без значение в контекста
на чл. 57 ал. 3 ЗБН остава източника на това задължение – договор,
вътрешноведомствен акт или нормативно утвърдено правило. Когато вредата е
резултат на нарушено предписание, за бившия администратор възниква и лично
задължение за обезвреда. В обобщение, ако за
постигане на обещания резултат ангажиралият се с договор дължи да положи и всички
утвърдени от добрата практика усилия, дължимото поведение при деликта е насочено към предотвратяване на промяна във
фактическото и правното положение. Затова и при договора връзката между
страните в правоотношението възниква по тяхна воля, а деликтното
правоотношение пряко произтича от причинена вреда в резултат на пренебрегнато конкретно предписание за
поведение. Понеже ищецът не упражнява право на банката като страна в
мандатното правоотношение, а предоставена му от закона възможност да защити
интереси на трети на това правоотношение лица, критерият дължима грижа е
неприложим в хипотезата по чл. 57 ал. 3 ЗБН. По тези съображения настоящият
състав приема, че бившият администратор е
отговорен, ако е допуснал отклонение от изрично предписано му поведение.
Доказателствата
установяват еднозначно, че ответниците са подписали договор, като страните не
спорят, че въз основа на този договор е усвоен кредит. Именно защото поведението
придобива значение доколкото е осъществено противно на предписаното, при индивидуализация
на увреждащото поведение е наложително да бъде посочено и правилото, от което се
твърди да е допуснато вредоносното отклонение. Доводите на ищеца, изводими от
описаното в исковата молба поведение и уточнени с молбата от 30.01.2017 г. се
свеждат до 1) неосъществен контрол по проучването и анализа на кредитната
сделка 2) подписан договор за кредит без да са съобразени условията по решението
на Управителния съвет и 3) невзети мерки за допълнително обезпечаване,
съответно за своевременно събиране на необезпечен и необслужван кредит. Поддържаните
в писмените бележки доводи за нарушение на ответниците в качеството им на
членове на УС не са надлежно въведени в процеса, поради което и не подлежат на
обследване по същество.
Управителното
правомощие пряко ангажира всеки член на колективното управително тяло да
осигуря всички разумно предполагаеми мерки, за да осигури ефективност на
предлаганата кредитна сделка. Затова и предписаната съвместна управителна
функция се явява гаранция, че конкретното действие от името на банката ще бъде обмислено
двукратно от две пряко ангажирани да го предприемат лица с изрично предвидена
лична отговорност при неправилна преценка. Както е посочено и в удостоверението
на БНБ досежно обхвата на проверка на банковата дейност, това се осъществява
посредством детайлно регламентиране на процедури и документиране на ключови обстоятелства
за вземане на окончателното решение.
Клаузата на т. 45
от Правилника за кредитната дейност предписва предложената кредитна сделка да
бъде обсъдена от изпълнителните директори, а когато решението е в компетенциите
на Управителния съвет – те да внесат предложението за разглеждане от
колективния орган. Ищецът обаче не сочи правило, което да предписва задължение
за изпълнителните директори да верифицират изводите, формирани в рамките на съответната
процедура по проучване и анализ, от
конкретно ангажираните за целта служители на банката. Следва да бъде споделен
доводът на ответниците, че функционирането на кредитната институция се основава
на разпределение на функциите и отговорностите, какъвто подход еднозначно
следва и от правилото на чл. 73 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), а и
произтича от удостоверения от БНБ подход за обезпечаване дейността на
кредитната институция. В тази връзка и произтичащото от договорите за
управление правомощие да решават дали да сключат договор от името на банката, а
когато решението е от компетентност на управителния съвет дали да я внесат и
задължението да осъществяват оперативен контрол, се ограничава до документалната
проверка на сделката – наличието на изискуем документ и на съответно формиран
необходим извод.
Понеже в случая
решението за сключване на договора е взето от Управителния съвет, необосновано
се явява твърдението това да е станало от ответниците. В процеса не е въведено
твърдение именно те да са предложили сделката, поради което безпредметно остава
обследването за обхвата на задълженията на изпълнителните членове при внасяне
на предлагана сделка. При тези съображения очертаното в исковата молба и
уточнено впоследствие поведение на ответниците не позволява извод да са дължали
контрол върху проучването и анализа на кредитната сделка.
Понеже
изпълнителните членове са обвързани от решението на Управителния съвет обаче
тяхно непосредствено задължение е да го приложат точно. Взетото в случая
решение освен за сключване на кредитната сделка предписва и условие за гарантиране
интереса на банката – изискано е учредяване на обезпечение, което да покрива
150 % от размера на кредита.
Решението не визира
конкретни активи, но посочва тяхна характеристика – ДМА. При това обвързващо
изпълнителните членове изискване и с оглед клаузата на чл. 4.11.3., задължаваща
ги да определят съдържанието на договора (извън изрично предписаното от
Управителния съвет), ответниците са дължали да осигурят обезпечение с
посочените характеристики. При положение че Управителният съвет не е
конкретизирал предвидените за обезпечение вещи, на собствено основание
ответниците са дължали да се уверят, че договорът пряко ангажира
кредитополучателя с изпълнение на предписаното условие. Още повече, че
ответниците твърдят кредитополучателя да им е познат, а с договор от 31.08.2011
г. е учредено обезпечение върху дълготрайни материални активи на задълженията
по договор за инвестиционен банков кредит от 31.08.2011 г. (л. 1348-1356),
който също така, според неоспореното заключение на вещото лице
съдебно-счетоводна експертиза, се установява да не е бил погасен към датата на
сключване на процесния договор. От тази гледна точка ДМА освен че не са
индивидуализирани, самият договор не ги свързва с планираната придобивка. Това
само по себе си препятства извод, че предписаното обезпечение чрез ДМА е било
осигурено.
Понеже
изпълнителните членове са обвързани от взетото решение от УС, предписаното
обезпечение до 125 % е нарушение на посоченото задължения, а не свидетелства за
точно изпълнение на задълженията, както се поддържа в писмените бележки от
процесуалния представител на ответниците.
Решението на УС не
предписва и отлагане на учредяването на обезпечението. Липсата на изрично
указание в тази насока обуславя отпускане на кредита от осигурено обезпечение. Следователно
договорената отсрочка, за каквато и ответниците не спорят, а това е единствено
възможният извод и при тълкуването на т. 26 от договора при все че указаната
дата предхожда сключването на договора, внася промяна в определеното условие от
Управителния съвет. С такова правомощие обаче те не разполагат.
Дори хипотетично да
се приеме, че изпълнителните директори са в състояние да тълкуват волята на
колективния орган, а обект на предписаното обезпечение с ДМА се явяват именно
придобитите с кредита активи, както е посочено в бизнес обосновката, видно от
проектното предложение, за което не се спори да е мотивирало отпускане на
кредита, себестойността на предвижданото оборудване възлиза на 5 100 000
евро. Понеже обезпечението предпоставя възможност за набавяне на определена
парична сума при продажба на заложената вещ няма основание да се предполага, че
в процеса на реализация тя ще се увеличи почти три пъти, за да постигне
посочения размер на покритие с решението на Управителния съвет и ще достигне
14 250 000 евро, дори и да бъде отчетен евентуален промоционален характер на офертата. Още по-малко подобен
извод може да бъде обоснован без да е премината предписаната процедура за
оценка на предлагано обезпечение.
Залогът на вземане
на „Г.“ АД към „ТЦ.ИМЕ“ не съответства на предвидените с договора обезпечения..
Без значение са и вписаните залози върху вземания, а и предходно вписания
особен залог върху търговското предприятие, съответно особен залог върху
дълготрайни активи. Учредената от притежателя на актива тежест овластява
заложния кредитор да се възползва за събиране на конкретно обезпеченото със
залога вземане, поради което са негодни да послужат за удовлетворяване на
процесните вземания. Ето защо безпредметно остава и тяхното обсъждане.
Без значение остава
дали посочените нарушения са били установени в рамките на дължимия от БНБ
регулярен контрол на банковата дейност или в последващата
проверка при поставяне на КТБ под особен надзор. Нито констатациите, нито
оценката на възприетите факти освобождават съда от задължението да формира
самостоятелен извод по повдигнатия спор. Следователно установява се
неизпълнение на вменено им от договора за управление задължение да изпълнят
решението на Управителния съвет и да определят съдържанието на договора извън
очертания с решението обхват.
Ищецът обаче не
сочи правило, задължаващо ответниците непосредствено да проконтролират изпълнението
на договора усвояването на кредита, а и съгласно чл. 51 ал. 3 от Правилника за
кредитната дейност средствата се предоставят на кредитополучателя след положен
параф от кредитен специалист. За пълнота следва да се посочи и че в случая се
установява сумата да е усвоена преди договорената дата за учредяване на
обезпечението, поради което и на това основание необосновано е твърдението за
възникнало по договор основание да бъде отказано предоставяне на договорената
сума. Понеже сключеният договор задължава банката както да отпусне кредит при
поискване в договорения срок, така и да изчака учредяване на обезпечение, без
необходимите гаранции, че това ще се случи, установява се усвояване на кредит в
отклонение от взетото от компетентния орган – Управителния съвет решение поради
причина под контрола на ответниците.
Това обаче не е
достатъчно, за да бъде ангажирана търсената в случая имуществена отговорност. Правовият
ред визира различни по съдържанието си средства за въздействие при неправомерно
поведение, а в рамките на банковата дейност и целесъобразността на определени
управленски решения посредством специализиран текущ контрол. В предписани от
закона случаи нарушението на правило за поведение без оглед на неговия резултат,
но с потенциал да засегне легитимен интерес е достатъчно, за да обоснове
административно-наказателна отговорност или наказателна отговорност.
Имуществената отговорност обаче предполага настъпил резултат – вреда, т.е. определен
недоимък, явяващ се непосредствена и неизбежна последица от конкретно нарушение.
В тази връзка следва да бъде обсъдено и твърдението на ищеца, че банката не е в
състояние да събере процесните вземания, възникнали в резултат на сключения от
ответниците договор и усвоения впоследствие кредит, без да е осигурено надлежно
обезпечение – имущество, което по вид, ликвидност и стойност са годни да
осигурят удовлетворяване на вземането на КТБ при евентуално непогасяване на
кредита.
По делото не се
установява да е учредено договореното обезпечение чрез особен залог върху ДМА в
съгласувания срок, което и по силата на договора за кредит дава основание за
изискване на допълнително обезпечение или за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем (т. 33 б. „г“). Ищецът обаче не сочи правило, вменяващо на ответниците
изрично задължение непосредствено да контролират изпълнението на задълженията
по договора за кредит. Както бе посочено вече разпределението на функции и
отговорности е обичайно за банковата институция. Затова и общото задължение за
цялостен оперативен контрол върху текущата дейност на банката не обосновава
ангажимент за изпълнителния член на управителния съвет да следи за изпълнението
на всички отпускани от банката договори. Според цитираните и от ищеца вътрешни
правила тези дейности са възложени на структурно обособени звена и на
служители, заемащи указани в правилата длъжности. Затова и пряката отговорност
на ответниците, изводима от задължението да осъществяват оперативен контрол,
предполага сведено до знанието им неизпълнение на задължението за учредяване на
договореното обезпечение в уговорения срок.
Прави впечатление от
представените по делото документи, наименувани „Преглед на кредитната сделка“
съответно към 30.04.2013 г., (л. 1033), към 17.01.2014 г. (л. 1037) и към
10.04.2014 г., процесният
кредит да е отчитан като обезпечен единствено с особен залог, Служител на банката
е указал и осчетоводяване на процесния кредит като обезпечен в несъответен на
договора размер (л. 1015). Това разкрива съществен пропуск при осигуряване
обезпечеността на кредита, доколкото, видно и от периодичните оценки всички
кредити са посочени като обезпечени макар и договореното обезпечение да не е
било учредено. Ищецът обаче не твърди ответниците да са били известени за този
пропуск, поради което и непредприетите действия не могат да бъдат вменени в
тяхна вина. При тези съображения няма основание за извод, че до 20.06.2014 г. е
възникнало задължение за действие за ответниците, което да е останало
неизпълнено.
От установеното
нарушение при сключване на договора не произтича като пряка и непосредствена
последица вреда за банката. Усвоеният кредит поражда вземане за главницата и
води до трансформация на имущество – за банката възниква вземане в размер на
предоставения финансов ресурс. Усвоената сума поражда и вземане за банката към
кредитополучателя за възнаградителна лихва. Установява
се да е начислена и такса, за която също не се спори да е усвоена. Ищецът не
спори, че вземането за възнаградителна лихва е било
погасявано до 25.05.2014 г., включително. Следователно, банката е формирала
реален приход в резултат на сключения договор и усвоена главница макар и без да
е учредено надлежно обезпечение. Вреда възниква едва когато произтичащите от
договора вземания освен че не са платени доброволно, се окажат и несъбираеми.
Ищецът признава, че
кредитът е в просрочие от 25.06.2014 г. Наложеното
ограничение върху дейността на КТБ след 20.06.2014 г. лишава банката от разумно
обоснованото очакване кредитополучателят да съсредоточи плащанията от своите длъжници по сметка в банката, явяващо се и реално средство
в крайна сметка за своевременното обслужване на кредита. От тази гледна точка и
наличността към 25.06.2014 г. не е показателна за подхода на кредитополучателя
при обезпечаване предходното реално изпълнение на задълженията му както по
процесния, така и по останалите договори, което, според договора, създава реална
предпоставка както за наблюдение на търговската дейност, така и за събиране на дължимата
вноска. Следователно спрените разплащания от банката сами по себе си пораждат
допълнителен риск, но не се установява да са предприети каквито и да било мерки
за надлежното му управление.
Не се твърди, а и
не се установява в договорения срок за изчакване след обявяване за предсрочна
изискуемост да са настъпили обстоятелства, препятстващи пристъпване към
удовлетворяване от наличното към този момент имущество, поради което и тази
нетипична клауза не разкрива създадена от ответниците пречка за своевременно
събиране на вземанията.
Установява се също
така вземания по процесния договор да са предявени и признати в рамките на
заповедно производство едва на 06.10.2016 г., но не и да са предприети адекватни
действия за събирането им в условията на индивидуално изпълнение. Представеното
от ищеца удостоверение от ЧСИ С.Я.(л. 822) отразява вземания, които не могат да
бъдат идентифицирани с процесните. Освен това, удостоверението не доказва
твърдяната от ищеца липса на имущество. Изпълнението е насочено единствено към запорирани вземания на „Г.“ АД, произтичащи от разпределени
му суми в производството по несъстоятелност на КТБ. В индивидуалното
изпълнително производство взискателят е в правото си
да посочи имуществото, от което очаква да бъде удовлетворен. Нито се твърди,
нито се доказа пречка за насочване на изпълнението върху движимите и
недвижимите вещи на кредитополучателя. В изпълнително производство, заявено на
основание заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2239/16 г., се установява да е
възложено и уточняване имущественото състояние на кредитополучателя, но липсват
данни за установени пречки за изпълнение върху тези активи, при все че в
качеството си и на притежател на облигации от 2012 г. с признато от чл. 212 ал.
1 изр. второ ТЗ банката е бива в състояние да се информира от общото събрание
на акционерите за финансовото, а и имущественото състояние на „Г.“ АД без оглед
на публикуване на финансовия му отчет. Дори и това да не е било обективно
възможно по една или друга причина, предвид предходно развилото се производство
по несъстоятелност, инициирано от КТБ, ищците са били в състояние да разберат
действителното имуществено състояние, а следователно и актуалните активи на
ответника. Принудителното изпълнение е възможно и без предварително учредено
обезпечение, а доколкото не се твърди, нито се доказва конкуриращо го вземане,
препятстващо пълно удовлетворяване още при настъпилото основание за предсрочна
изискуемост на кредита – непогасената в.срок вноска за възнаградителната
лихва, логично следва и възможността да бъде обезпечено със запор, съответно
възбрана. Предприемането на тези действия при индивидуално принудително
изпълнение би лишило от значение последващо предприети обременителни действия с
наложените от това времеемки процедури и допълнителни
разноски за защита.
Дори да се приеме,
че управляващите банката след 20.06.2014 г. обективно не са били в състояние да
предприемат мерки за обезпечаване на изпълнението преди учредените договорни
ипотеки и особен залог, то и тези действия не препятстват развитието на
изпълнително производство и то по вина на ответниците. Освен че учредените тежести
следват освобождаването от длъжност на ответниците, лишаващо ги от фактическа
възможност да предприемат каквито и да било действия, те обременяват
имуществото на „Г.“ АД частично. Следователно не се установява нито правна,
нито фактическа пречка за пристъпване към принудително изпълнение и
удовлетворяване от установеното имущество – движими вещи и недвижими имоти дори
и при наличието на договорно учредените обезпечения предвид предвидения
механизъм и за предотвратяване усвояването на тази сума. Особеният залог не
препятства удовлетворяването на кредитори, различни от обезпечения, а запазва
за обезпечения предвидената при обременяването част от получената стойност при
осребряване на съответния актив.
Освен това, макар и
по-късно – към 05.05.2017 г. (датата на вписване в
Търговския регистър), на основание чл. 12 ал. 3 вр. чл. 21 ал. 2 вр. чл. 2 ал.
1 от Закона за особените залози, банката се легитимира като заложен кредитор на
„Г.“ АД по отношение на търговското му предприятие без противопоставими й чужди
права (предвид безспорния в процеса успешно проведен иск по чл. 135 ЗЗД досежно
предходно вписаните реални обезпечения). Сключената спогодба между КТБ и „Г.“
АД, довела до отсрочване на задълженията на „Г.“ АД, не води до погасяване на
процесния дълг, но се явява форма на неговото управление. Поетото задължение
банката да се въздържа от предприемане на изпълнителни действия препятства
удовлетворяването на процесните вземания при приоретизиран
от синдиците на КТБ интерес по друг договор. Спогодбата свидетелства за доверие
у ищците, че „Г.“ АД ще превъзмогне финансовото си затруднение, което поражда и
възможност да бъдат събрани всички признати със спогодбата вземания. Предпочетеният
в случая подход обаче – преодоляването на затруднението да стане извън производството
по несъстоятелност, чието откриване е било поискано именно от КТБ и очакването
длъжникът „Г.“ АД сам да се справи с деликатната ситуация, лишава начинанието
от предписани в закона средства за подкрепа. Последващо
откритото производство по несъстоятелност сочи на допусната грешка при
предпочетения вариант за постигане стабилизация на предприятието на „Г.“ АД.
Тази грешка именно отлага възползването от наличното имущество за
удовлетворяване на процесния дълг и съответно за нарастването му с оглед допълнително
калкулираните мораторни лихви.
Ищецът не твърди, а
и не доказа пречка КТБ да реализира учреденото й обезпечение по отношение на
търговското предприятие след изтичане на дадената със спогодбата отсрочка. По
силата на самата спогодба тя не засяга нито размера на вземанията по тези
договори, нито техните падежи, а изтичането на отсрочката или след 30.04.2018
г. банката няма нито законова, нито договорна пречка да пристъпи към
удовлетворяване на вземанията си. Както сочат и вещите лица от комплексната
експертиза при защита на заключението, действащото търговско предприятие води
до завишена оценка спрямо цената, ограничена до материалните активи.
Следва да бъде
посочено, че в условията на индивидуално изпълнение конкуренцията между
кредитори е ограничена до активните кредитори с признато по съответния ред
право на принудително изпълнение и присъединил се в изпълнителното производство.
Откритото производство по несъстоятелност на 27.11.2019 г. (по искане на друг
кредитор на „Г.“ АД), разкрива невъзможност за пълно изпълнение на паричните
задължения към всички негови кредитори. Макар и неплатежоспособността да
препятства цялостното погасяване на паричните задължения, което основание само
по себе е достатъчно за откриване на производство по несъстоятелност и
поставяне на търговеца под особен режим, допускащ и принудително осребряване на
имуществото му, от това не следва вреда за кредиторите. Напротив, неспособността на търговец да
управлява надлежно своето предприятие, разбирано като осигуряване на нужните
средства за посрещане на паричните задължения от обичайната му дейност,
овластява кредиторите, разпознали потенциал в предприятието, в оздравително
производство да предприемат или подкрепят различни мерки включително
преструктуриране на дейността, а с това и да си осигурят удовлетворяване в
предвидими срокове без да пристъпват към принудително изпълнение. Както
липсващия потенциал, така и допуснатото неизпълнение на възприетия оздравителен
план овластява кредиторите да се удовлетворят от цялото налично имущество на
длъжника без оглед на придаденото им от търговеца предназначение. Затова и
вреда е мислима само ако и доколкото (при който и да било от предписаните
способи) кредиторът не успее да получи погасяване – имуществото се окаже
недостатъчно, за да осигури нужната за погасяването сума.
Надлежно учреденото
реално обезпечение, каквото е предписано с решението на Управителни съвет,
позволява приоритетно удовлетворяване на обезпечения кредитор, включително и в
производство по несъстоятелност. Следователно учредяването му предотвратява
конкуренцията, запазвайки договореното имущество за удовлетворяване на произтичащи
от усвоената сума вземания. Доколкото обаче в процеса не се установява
длъжникът да се е разпоредил с актив с очертаните в решението на реквизити и това
да е довело като неизбежен резултат до невъзможност за удовлетворяване на
кредитора, изискуемата причинно-следствена връзка е изключена.
От заключението на
комплексната съдебно-оценителна и икономическа експертиза се налага извод, че
към 31.12.2014 г. „Г.“ АД е разполагало с имущество – оборудване, недвижими
имоти и вземания, чиято пазарна стойност е в състояние да покрие както
процесния, така и задълженията по останалите кредити към банката и то към
30.06.2014 г., следваща датата на освобождаване на ответниците от длъжност. Както
сочат и вещите лица при защита на заключението им оценка и на останалите активи
на „Г.“ АД, единствено би повишило установената индикативна цена на действащо
предприятие, какъвто статус и според вещите лица, е имал кредитополучателя към
момента на отнетите управителни правомощия на ответниците.
При това положение
няма основание за извод, че допуснатото усвояване на сумата 9 500 000
лв. без да е било учредено договореното обезпечение само по себе си води до
невъзможност за събиране на дълга. Единствено възможен се явява изводът, че при
своевременно предприети действия при настъпилото неизпълнение към 25.06.2014 г.
кредитополучателят е разполагал с движимо и недвижимо имущество на стойност,
покриващо значителна част от установения от съдебно-счетоводната експертиза
дълг включително и по процесния договор, а дори и изцяло предвид посочения
размер на общия дълг от около 37 000 000 лева в искови молби,
депозирани съответно на 01.06.2015 г. (л. 639) и на 10.08.2016 г. (л. 653).
Съществуващата понастоящем пречка за удовлетворяване на вземанията в
индивидуално изпълнително производство произтича пряко от допуснатото
закъснение от управляващите КТБ след отстраняване на синдиците.
По изложените съображения настоящият състав не смята висящото
производство по несъстоятелност на „Г.“ АД (в несъстоятелност) и към датата на
приключване на устните състезания за обосноваващо наличие на вреда, произтичаща
като пряка и непосредствена последица от установените нарушения на ответниците.
Учреденият макар и в впоследствие като обезпечение на вземанията и по процесния
договор особен залог върху търговското предприятие на „Г.“ АД изключва
конкуренцията на останалите кредитори като осигурява привилегия за КТБ. По
делото не се твърди, а и не се установява така утвърдената привилегия да е
отречена по предписания ред. При положение, че не се установява и разпореждане
с имущество в рамките на обективно необходимото време за пристъпване към
предсрочно събиране на кредита, липсващото обезпечение не е в състояние да
обясни продължаващата невъзможност за осребряване на наличното имущество в
масата на несъстоятелността. Затова и без значение остава каква сума КТБ би
събрала в рамките на производството по несъстоятелност по договор за банков
кредит от 8 януари 2013 г., а и оценката на допълнителни спрямо оценените активи.
За пълнота следва
да се посочи, че както сочи и вещото лице Д. търговското предприятие притежава
принадена стойност над тази на материалните му активи, когато е действащо.
Погрешната представа, обусловила предпочетения от ищците начин за преодоляване
на явилото се финансово затруднение, лишава предприятието на „Г.“ АД от явно
нужна му подкрепа за оздравяване и пряко води до загуба на стойността на
обезпечението, но поради причина под контрола на синдиците на КТБ. Ето защо и евентуална
невъзможност за осребряване на имуществото, включено в масата на
несъстоятелността, съответно за постигане на определената от вещите лица
индикативна пазарна стойност не може да се вмени в отговорност на ответниците,
доколкото евентуално занижаване може да бъде обяснено именно с допуснатото
закъснение за принудително изпълнение от управляващите КТБ след отстраняването
на ответниците. От тази гледна точка и нарастналият
дълг в резултат на допълнително начислени мораторни
лихви се явява пряка последица от поведението на трети лица.
В обобщение
съществуващото понастоящем затруднение за събиране на процесните вземания в
предвидим срок не се явява в причинно-следствена връзка от установеното
нарушение на ответниците. Напротив, при
наличните данни се налага извод, че други лица, поели управлението на КТБ след
отстраняването на ответниците са пропуснали обективно възможно изпълнение,
логично обясняващо и допълнително нарасналия дълг. Затова и евентуалният
остатък от процесните вземания, останал неудовлетворен и при приключване на
производството по несъстоятелност на „Г.“ АД, се явява бъдещ факт, чието изясняване нито препятства развитието на
настоящия процес (настоящият състав приема, че в контекста на принципа по чл.
13 ГПК нормата на чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК подлежи на стриктно тълкуване, поради
което пречка се явява единствено приет за разглеждане спор от друг съд с
обвързваща сила, от каквато указаният факт не се ползва), не се явява непосредствен и неизбежен
резултат от установеното нарушение, за да придобие значение в случая. Затова и
без значение остава актуалната оценка на наличното имуществото в масата на
несъстоятелността на „Г.“ АД.
По изложените
съображения съдът приема предявения иск за неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от
спора ищецът няма право на разноски, който извод, предвид правилото на чл. 81 ГПК и изрично заявеното искане, следва да намери отражение в диспозитива.
Ищецът е освободен
от задължение да внесе предварително следващата се държавна такса – чл. 57 ал.
6 ЗБН. Законът изрично предвижда като освободен от задължението да внесе
държавна такса синдикът, който именно, а не банката се явява ищец по делото.
Доколкото обаче указаното качество не е относимо към личността на притежаващите
го физически лица, а и действието е предприето не в отстояване на личен интерес
техен интерес, а за попълване масата на несъстоятелността, то и дължимата такса
следва да бъдат възложени в тежест на масата на несъстоятелността.
От платежно
нареждане/вноска бележка (л. 431 от делото) се установява определеното
възнаграждение за вещо лице съдебно-счетоводна експертиза в размер на 1000 лв.
да е заплатено от А.П.. С оглед изхода от спора тази сума следва да бъде
присъдена в негова полза.
От
представения в последното съдебно заседание договор се установява договорена
между ответниците и адв. М.П.М. и адв. Л.К.А.правна
помощ, която да бъда поета безплатно при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от
Закона за адвокатурата (ЗА). Законът овластява адвокат, откликнал на нуждата на
финансово затруднена страна, да получи пропуснатото възнаграждение при условие,
че е ангажирана отговорността за разноски на насрещната в спора страна. Това
условие е налице, поради което и възниква предписаното в чл. 38 ал. 2 ЗА
вземане в полза на адв. М. и адв. А.. Без значение остава, че процесуалното
представителство е осъществено преимуществено от преупълномощен
от ад. А.адвокат – Д.Р..
Законът
очертава и механизма за остойностяване на положения труд. С решение № C‑438/22
Съдът на Европейския съюз установява несъвместимост на определена цена на
услугата от сдружение на предприятия, какъвто статут има и Висшия адвокатски
съвет с оглед правилата за сформиране на този орган, с нормата на чл. 101 ал. 1
от ДФЕС. Това лишава подзаконовия нормативен акт от меродавност, а следователно
и от възможност да обоснове обема на имуществената отговорност на загубилата
спора страна. Ето защо настоящият състав не намира основание да приложи
утвърдения с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
механизъм за остойностяване на адвокатски труд.
Понеже
правото е установено в своето основание, но липсва механизъм за определяне
неговия размер, настоящият състав приема за приложима нормата на чл. 162 ГПК. Трудът
на адвоката е високо квалифициран, но липсва публично достъпна информация,
която да позволи представа за нивото на заплащане за единствения обективен
критерий при оценка на интелектуален труд – вложеното време за осигуряване на
защитата, нито за адекватната му цена. Размерът на интереса, на което се
основава установения с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения не позволява реална представа за посочения и значим в случая
фактор за остойностяване на вземането. Естеството на тази дейност, предпоставящо значителна по обем подготвителна работа, не
може да се ограничи до присъствието в съдебно заседание. Настоящото делото се
явява изключително усложнено от фактическа страна – проведени са 30 съдебни
заседания, а провокираният и поддържан от ищеца спор налага изследване на
множество въпроси, стоящи извън обхвата на конкретния договор за кредит. Спорът
се явява усложнен и от правна страна. Доколкото вземането за адвокатско
възнаграждение възниква с даденото разрешение на спора, но съдът дължи да
отчете настъпилите обстоятелства към датата на приключване на устните
състезания, основа за остойностяване на адвокатския труд се явяват
икономическите условия към този момент. По данни от Националния статистически
институт средният паричен доход за четвъртото тримесечие на 2023 г. възлиза на
2849,70 лв. Определената към месец декември 2023 година основна
заплата на съдия в Софийски градски съд, в чиято компетентност е и
разглеждането на конкретния спор възлиза на 4729 лв. При тези данни съдът
приема за справедливо възнаграждение в размер на 50 000 лв., което също
следва да бъде възложено в тежест на масата на несъстоятелността. Доколкото не
е налице неделимост на така установеното вземане, то следва да бъде
разпределено между двата, ангажирали се със защитата адвокати.
Така
мотивиран Софийски градски съд, VІ-13 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.Д.и К.Х.М., упражняващи функцията на синдик на „К.Т.Б.
АД“ – в несъстоятелност срещу
Г.П.Х. и А.М. П.иск с
правно основание чл. 57 ал. 3 ЗБН за сумата 9375191,75 евро – претърпяна вреда
от неизпълнение на задължения като изпълнителни директори на „К.т.б.“ АД във
връзка с договор за банков кредит от 08.01.2013 г., сключен между „К.т.б.“ АД и
„Г.“ АД.
ОСЪЖДА на основание чл. 71 ал.1 ГПК вр. чл. 57 ал. 6 ЗБН „К.Т.Б." АД – в несъстоятелност,
ЕИК*******със седалище и адрес на управление:*** да заплати на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 733451,25 лв. – дължима държавна такса
в производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „К.Т.Б." АД – в несъстоятелност, ЕИК*******със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на А.М.П. с адрес ***, Адвокатско
дружество „М.М. и съдружници“
сумата от 1000,00 лв. – разноски в
производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 ал. 3 ГПК вр. чл. 38
ал. 2 ЗА „К.Т.Б. АД“ – в несъстоятелност, ЕИК*******да заплати на М.П.М.
с адрес *** сума в размер на 25 000,00
лв. – възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК вр. чл. 38 ал. 2 ЗА
„К.Т.Б.
АД“ – в несъстоятелност, ЕИК*******да заплати на Л.К.А.с адрес по делото:
гр. София, бул. „*******, офис 1 сума в размер на 25 000,00 лв. – възнаграждение в производството пред Софийски
градски съд.
ВЪЗЛАГА направените
разноски по делото от А.Н.Д.и
К.Х.М., упражняващи функцията
на синдик на „К.Т.Б. АД“ – в несъстоятелност, в тежест на масата
на несъстоятелността.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: