Решение по дело №608/2009 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Варна, 16.05.2013 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през двехиляди и тринадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ

 

при секретаря Г.С. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 608 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск от "ДЕВЕН" АД срещу "ДЕВНЯ ИНВЕСТ" АД за отричане правото на собственост на ответника върху недвижими имоти, находящи се в гр. Девня, представляващи реални части, при старите граници на имоти №№ 00740 и 000739 от ПИ №№ 20482.505.155 и 20482.505.156 по кадастралната карта на землище гр. Девня, при участието на държавата чрез министъра на РРБ, по чл. 124 ГПК с присъждане на разноски.

Постъпил е отговор от ответника, който оспорва иска.

Твърди право на собственост, придобито при преобразуване чрез промяна на правноорганизационната форма на "ДЕВНЯ ИНВЕСТ" ЕООД в "ДЕВНЯ ИНВЕСТ" ЕАД, а от ООД – чрез преобразуване с ПМС № 176 от 05.09.1991 г. от ДФ "ПОЛИХИМ", а от ДФ – чрез преобразуване с РМС № 30 от 24.02.1989 г. на СО "ДЕВНЯ".

Евентуално твърди собственост, придобита по давност чрез владение, упражнявано в периода от преобразуването на "ДЕВНЯ ИНВЕСТ" ЕООД през 1999 г. и присъединяване владението, упражнявано от ЕООД от 1991 г.

Ответникът твърди, че държавата е придобила правото на собственост чрез отчуждаване с Разпореждане № 37 от 02.02.1970 г. на КСК на терени, отредени със заповед № 827 от 02.03.1970 г. на Председателя на ОНС Варна.

Ищецът оспорва твърденията за придобиване, включително за упражнявана фактическа власт.

По същество страните поддържат становищата.

Представят подробни писмени бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

По предмета на спора:

Твърденията на ответното дружество са включени в доклада с определение № 2792 от 10.09.2010 г., както са възприети от ищеца в писмените бележки, но са поправени след уточнението от пълномощника на ответника в с. з. от 22.10.2010 г. (л. 637).

Ответникът по отрицателен установителен иск очертава предмета на спора чрез твърдението си за придобивно основание, чрез което е придобил спорното право. В процесния случай това основание е промяната на правноорганизационната форма.

Придобивните основания на праводателите са преюдициални.

Доколкото те не са предмет на силата на пресъдено нещо, съдът приема, че е допустимо преюдициалните факти да бъдат приети за установени в отклонение от твърденията на ответника.

Твърдението на ответника за основанието, чрез което е придобито правото на оперативно управление от преобразувания субект не е необходимо съдържание на исковата молба по същите съображения (указанието с решение № 250 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2955/2008 г., IV г. о., ГК е дадено по иск, който е бил непосредствено основан на твърдение за придобиване чрез преобразуване от държавно предприятие). Отделно от това е възможно при преобразуване имотът да е бил предоставен на ТД (например ако е бил осчетоводен актив), дори преобразуваният субект да не е притежавал право на оперативно управление.

По допустимостта:

С определение № 786, постановено на 05.03.2010 г. по настоящото дело производството по иска е прекратено, отчасти и по съображенията, изложени от ответника по същество.

С определение № 312, постановено на 17.06.2010 г. по в. ч. гр. д. № 291 по описа за 2010 г. на ВАпС горното определение е било отменено. Съдът не е обсъждал допустимостта с оглед извънсъдебното твърдение на ищеца за собственост само върху част от ПИ № 20482.505.155, придобита чрез продажба, но определението е задължително (чл. 278, ал. 3 ГПК).

Отделно от това към момента на приключване на устните състезания ищецът упражнява владението върху процесните имоти т.е. има правен интерес да иска отричането на собствеността на ответника (изрично решение № 90 от 5.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 846/2010 г., II г. о., ГК).

Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.

По същество:

Фактите следва да бъдат разгледани в хронологичен ред, а изводите за правата следва да бъдат отложени само когато е възможно да бъдат повлияни от по-нови факти.

С Разпореждане № 37 от 02.02.1970 г. на КСК за отчуждаване на земи и уреждане на някои въпроси във връзка със строителството на обект "Пристанище Варна запад" е разпоредено ИК на ВОНС да отреди и отчужди по реда на ЗПИНМ за този обект, за нов сгуроотвал на ТЕЦ Варна и за нова нефтобаза (л. 283) необходимите земи по парцеларни планове.

От представения заверен препис (л. 287) се установява, че със заповед № 827 от 02.03.1970 г. Председателят на ИК ОНС Варна е одобрил проекти за отреждане на терените и площадките за строителството на Пристанище Варна-запад, съгласно посочени парцеларни планове, сред които за депа 4а, 4б, 4в и 4г в землищата на селата Разделна и Тръстиково и на град Девня – парцеларен план № 19.

лист втори  от решение от 16.05.2013 г. по гр. д. № 608/09 ВОС

 

По делото е представена схема (л. 1676), в която не са вписани номер, година на издаване и издател. Ищецът твърди, че цитираната заповед препраща към тази схема, която е извадка от парцеларен план № 19.

В заключението (л. 1760) по допуснатата експертиза вещото лице Ш.Х. сочи, че не може да се даде заключение в кой от имотите по парцеларния план попада процесният имот, тъй като няма доказателства, че схемата на л. 1676 е от парцеларен план № 19.

В представената от трето лице "ТРАНСПРОЕКТ" ЕАД в заверен препис (приложен в плик на л. 1735) актуализация на генерален своден план Варна-Девня няма отбелязване за одобряване. Вещото лице сочи, че понятието своден план не се употребява (л. 1785, гръб). Третото лице "ТРАНСПРОЕКТ" ЕАД гр. София, ЕИК ********* е правоприемник на Института за проучване и проектиране "ТРАНСПРОЕКТ" гр. София (решение по ф. д. на л. 1640).

В представения от държавата в заверен препис (приложен в плик към корицата на т. VІ) идеен проект за ген. строителен план на Пристанище Варна-запад няма отбелязване за одобряване.

Вещото лице сочи, че сводният план съвпада с генералния план на пристанището (л. 1785, гръб).

В първите представени от ищеца обзори на състоянието на подобектите от обект пристанище Варна (от м. март 1970 г. – л. 1681 и от м. юни 1970 г. – л. 1687) от Т. Георгиев директор на инвеститорска дирекция на Пристанище Варна-запад депо 4а е вписано сред подобектите, по които се работи.

От представения от ответника заверен препис (л. 288) се установява, че на 23.10.1970 г. в изпълнение на Разпореждане № 37 на КСК и на заповед № 827 от 02.03.1970 г. на Председателя на ИК ОНС е съставен протокол-опис за предаване от ТКЗС и ОНС на Инвеститорска дирекция Пристанище Варна-запад, представител на Министерството на транспорта, на ниви и заблатени места, вкл. имотите, попадащи в парцеларен план № 19.

В следващите представени от ищеца обзори на състоянието на подобектите от обект пристанище Варна (от м. ноември 1970 г. – л. 1695, м. декември 1970 г. – л. 1703) депо 4а отново е вписано сред подобектите, по които се работи.

Елементи от депото са вписани и в поименните списъци на подобектите, които ще се въведат в действие през 1971 г. (л. 1712) и през 1972 г. (л. 1720 и 1730).

В записката към общия градоустройствен план на гр. Девня от 1974 г. (л. 1602-1629) е вписано (л. 1614), че депо 4а е предназначено за изхвърляне на драгажни материали от дъното на пристанището и следва етапно да се рекултивира за създаване на зелена площ.

От заключението на вещото лице (л. 1760) се установява, че ОГП е бил одобрен през 1976 г. и по него процесният имот е предназначен за озеленяване (л. 1762, л. 1763).

Общият градоустройствен план отразява единството на социално-икономическото и териториалнопространствено развитие на населените места. В обяснителната записка процесният имот не е вписан като терен, фактически зает от драгажни материали, а като депо т.е. обект, предвиден по подробен градоустройствен план и реализиран.

Поради това, въпреки липсата на парцеларния план 19 и на доказателства за одобряване на идейния проект, съдът приема, че депо 4а представлява подобект към обекта Пристанище Варна-запад, който е бил предвиден с генералния строителен план на пристанището. Вещото лице е представило в съдебно заседание две комбинирани скици (л. 1771 и 1772), на които е опитало да нанесе едновременно границите на депо 4а по сводния план и границите на имоти №№ 00740 и 000739 и на ПИ №№ 20482.505.155 и 20482.505.156 по кадастралната карта. Скиците представляват именно опит, тъй като планът не е ориентиран и няма опорни геодезически точки. Съдът приема, че в скиците съвместяването на границите е извършено въз основа на трайни ориентири – сгради, пътища и др. т.е. отклоненията са минимални. Поради това съдът приема, че части от процесните имоти са идентични с първоначалното депо 4а.

В депото е следвало да бъдат отлагани драгажни материали от дъното на пристанището, което се затлачва от наносите от р. Девненска и р. Провадийска.

Законосъобразността на административната дейност следва да се предполага (Ташев, Р. Обща теория на правото. Основни правни понятия. С.: Сиби, 2004, с. 210; Тълкувателно решение № 31/84 г. от 6.II.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК). Имотите са били заети, поради което следва да се предполага, че собствениците са били обезщетени (арг. пар. 96 ППЗПИНМ (отм.). Съдът приема, че върху терена на депо 4а е възникнало право на държавна собственост.

Отчуждените имоти са предадени на Инвеститорска дирекция, но като представител на Министерството на транспорта. Приема се, че държавни обекти, които са в процес на строителство, извършвано с финансиране от бюджета, още не се намират в стопанисване на определено държавно юридическо лице (изрично Таджер, В. Правото на държавна социалистическа собственост в НРБ. С.: Наука и изкуство, 1975, с. 432). Съдът приема, че до окончателното му изграждане държавата не е предоставяла депото за стопанисване от държавно предприятие. След изграждането му и при запълването обаче това е било безусловно необходимо, тъй като тази дейност следва да се организира и контролира.

С разпореждане № 414 от 18.12.1975 г., обн. ДВ бр. 28 от 06.04.1976 г. е образуван СХК Девня на основата на химическите заводи в Девня и Провадия, ТЕЦ Девня и др.

С ПМС № 38 от 25.09.1982 г. за усъвършенстване на организационно-производствената структура и управлението на химическата промишленост, обн. ДВ бр. 79 от 08.10.1982 г. е образувана Национална корпорация на химическата промишленост, в чийто състав влиза и СХК Девня.

лист трети  от решение от 16.05.2013 г. по гр. д. № 608/09 ВОС

 

Когато впоследствие каналът се затлачва, проектирането на разширение и удълбочаване на река Провадийска е възложено със заповед на МС (цит. в писмо от 15.05.1985 г. от Транспроект, л. 289). Институтът е изготвил проект и е уведомил СХК "Девня" и ДИО при СО "Воден транспорт".

Уведомяването е обусловено от предназначението на депото – в него се отлагат драгажни маси от дъното на пристанището, което ползва пристанището и фериботния комплекс, но и заводите в Девня.

С решение № ТСУ-7 от 31.12.1982 г. на Комисията по ТСУ при МС е одобрен ТУП на селищна система Девня (л. 1761). По опорния план е отразено предвиждане за шламоотвал (л. 1768, легенда на л. 1769). Следва да се отбележи, че новото депо 4а е разширено на югозапад (срвн. югозападната граница по опорния план на л. 1768 и същата граница по сводния план и генералния план на пристанището).

В проучвателен протокол от 28.05.1985 г. за обект "Отвал за утайки и тръбопроводи на СХК Девня" като главен инвеститор е вписан СХК Девня (л. 291). Акт за предоставяне на правото на оперативно управление не е представен по делото.

В практиката се приема, че предоставянето на държавен терен за нужди на държавно предприятие, извършването на  строителство чрез вътрешно-ведомствено инвестиране, както и последващото включване на изградения обект като основно средство по баланса сочи на предоставяне на право на оперативно управление и стопанисване (изрично решение № 433 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1005/2008 г., II г. о., ГК).

По делото е представен протокол от 20.11.1985 г. (л. 295) за заседание на Държавния експертен технико-икономически съвет от 03.10.1985 г., одобрен от министъра на хим. промишленост, на което е приет технико-икономическият доклад за резултатите от предварителни проучвания за обект: СХК Девня, подобект "Депа за утайки с тръбопроводи" като участието в капиталните вложения следва да стане съгласно разпределителен протокол между заинтересованите потребители (т. 3, л. 296, гръб).

В експертния съвет са участвали представители на СХК и на СО "Воден транспорт". Участието на представител на СО "Воден транспорт" е обусловено от възможното качество инвеститор или/и от отхвърления втори проектен вариант за транспортиране на утайките с шалани в морето.

Би могло да се помисли, че решението за разпределение на разноските означава, че след изграждането им, депата ще бъдат стопанисвани съвместно от двете юридически лица според нуждите за дейността, но окончателният извод следва да се направи и с оглед по-нови факти, осъществени след изграждането.

В одобрена генерална сметка от октомври 1985 г. (л. 297), в която е включено и надзиждане на депо 4а (л. 302) СХК Девня и СО "Воден транспорт" са вписани заедно като инвеститори (л. 298). В генералната сметка за 1986 г. като инвеститор е вписан само СХК (л. 994).

В одобрен работен проект от м. декември 1985 г. (л. 950) за обект "Депа за утайки с тръбопроводи на СХК Девня - депо 4а", вкл. в паспорта на обекта като инвеститор е вписан само СХК (л. 961).

С писмо от 22.01.1986 г. (л. 316) службата, извършваща отчет на земята при окръжния народен съвет е уведомила БНБ Девня, че площадката на обекта "Депа за утайки с тръбопроводи на СХК Девня" засяга 2350 дка застроени терени – депа, собственост на СО "Воден транспорт" по Разпореждане № 37 от 02.02.1970 г. на КСК. Държавните юридически лица упражняват от свое име правото на държавна собственост върху вещите, които са им предоставени за стопанисване. Поради това в подробните градоустройствени планове държавните терени се записват на ЮЛ, на които са предоставени за стопанисване. В компетентността на службата е да удостовери статута на земята, както и субекта, вписан като инвеститор в подробния градоустройствен план (виж т. 2 от Разпореждане № 393 на МС от 01.06.1963 г. за осигуряване на правилен и пълен отчет на земята в НРБ (отм.), което е действало към 1986 г. (виж Йолова, Г. и Л. Кискинова. Законодателство на НРБ 1944-1986. Справочник. С.: Наука и изкуство, 1988, с. 83).

Поради това съдът приема, че след изграждането му депото е било предоставено на СО "Воден транспорт" за стопанисване.

Депото не е просто земя, която се използва за насипище, а земя, нарочно предназначена за насипване на утайки с диги и тръбопроводи за отводняване. Аргументът на ищцовото дружество (л. 12 в писмената защита) не може да бъде възприет.

С разпореждане № 3 на Бюрото на МС от 16.01.1987 г. за образуване на асоциация БТХП, за образуване и преобразуване на СО, СК и институти, обн. ДВ бр. 8 от 30.01.1987 г. ХК Девня е преобразуван в СО "Девня", като юридическо лице.

С решение № 1 на СС на МС от 30.01.1987 г. са образувани като отделни юридически лица към СО "Девня" предприятия по приложение: заводите за производство на торове, сода, хлор и ПВХ в Девня, обединеният ремонтно-механичен завод, ТЕЦ Девня, заводът за сол в Провадия, селскостопанско предприятие Девня, комплексен научноизследователски проектантски институт Девня и проектантска организация "Химпроект" Девня.

Съдът приема, че решение № К3-8 от 15.05.1987 г. на Комисията за земята, включително това по т. 17 за отчуждаване и предоставяне на земи за нуждите на СО Девня за реконструкция на разсолопроводите Провадия-Девня по утвърденото трасе общо 65.354 дка по приложените ситуации и подготвителните документи (л. 657-687) са неотносими.

В акт № 19 от 25.09.1987 г. за предаване на строителна площадка (л. 1412-1413) като инвеститор е вписано СО "Девня", а депо 4а е вписано в поименния списък на обектите, предвидени за строителство през 1989 г. от СО (л. 325; депо 4а – л. 328).

 

лист четвърти от решение от 16.05.13 г. по гр. д. № 608/09 ВОС

 

Съдът приема, че за изграждането на депата към 1985 г. е било необходимо издаване на разрешение за строеж (арг. чл. 232 ППЗТСУ (отм.), но няма данни такова да е било издадено.

Разрешение за строеж не е описано в актовете за предаване на строителна площадка (л. 1412 и л. 1415) и в протоколите за приемане надзиждането на депа 4б и 4в (л. 333).

Съдът приема, че принципно е недопустимо признаването на право на собственост върху незаконен строеж.

Прехвърлянето на строителен обект, изграден по одобрен проект, но без разрешение за строеж, се приема за допустимо (изрично решение № 233 от 27.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 195/2012 г., II г. о., ГК). Не бива да се разграничава там, където благоустройственият закон не разграничава.

Строежите в завършените депа подлежат на узаконяване или следва да се признаят за търпими, защото са били предвидени по действащ териториалноустройствен план и при изграждането им са били спазени нормите за проектиране и строителство (установено при приемането им).

Процесното депо обаче е земно съоръжение с диги. Съдът приема, че то има режима на земята, а не на строеж.

Поради това дори да се приеме, че строежите в депото са неузаконими и нетърпими, това не би повлияло на окончателния извод за спорното право.

С решение № 30 на МС от 24.02.1989 г. е образувана фирма "Полихим" с държавно имущество, СО и предприятията, сред които и инженерингово предприятие "Девня инвест" са прекратени, като ДФ поема активите и пасивите на прекратените организации (л. 1355).

С решение на УС на ДФ "Полихим", взето с протокол № УС-1 от 16.05.1989 г. (л. 487) е създадена дъщерна инженерингова фирма "Девня инвест", на която е предоставено като уставен фонд държавно имущество, което получава като правоприемник на ИП "Девня инвест", ПО "Химпроект" и КНИПИ.

Дъщерната фирма е юридическо лице (чл. 15, ал. 1 от Указ № 56 за стопанската дейност (отм.).

С писмо от 30.08.1990 г. ДИФ "Девня инвест" е изпратила на ТК "Соди" два броя счетоводни справки за калкулиран обект: Депа с тръбопроводи за утайка 4б, приет с протокол обр. 16 от м. 07.1990 г и е поискала след подписване счетоводните справки (л. 481-483) ТК да върне по един екземпляр за осчетоводяване при ДИФ (л. 478). С писмо от 05.09.1990 г. ТК "Соди" е върнал справките, тъй като обектът не обслужва само ТК "Соди", като е вписано, че е изпратена докладна записка до ген. директор на ДФ "Полихим" (л. 479).

Справките са изготвени на бланки на СХК "Девня", Дирекция "Инвеститорски контрол". С тях Дирекцията е съобщавала на предприятие в състава на СХК за счетоводно записване на обект, който е изграден и приет. Това показва, че в рамките на СХК е съществувала относителна самостоятелност на заводите.

Затова заинтересованите потребители в решението на ДЕТИС от 03.10.1985 г, между които следва да се разпредели участието в капиталните вложения за депата (т. 3, л. 296, гръб) не са непременно юридическите лица в протокола т.е. СХК и СО "Воден транспорт". Възможно е заинтересовани потребители по смисъла на този протокол да са и отделните заводи в СХК, които според производствените си нужди е следвало да понесат разноските.

Следователно СХК е едноличен инвеститор на обекта "Депа за утайки с тръбопроводи" при надзиждането след 1985 г.

Обектът е описан като ново мероприятие, въпреки че депата се надграждат над старите. Съдът приема, че обектът е нов, тъй като е съвкупност от земно-насипно съоръжение – дига и земно съоръжение – депо за утайки. Със запълването на първоначално изграденото депо утайките стават дъно на депото, предвидено за надграждане.

Приема се, че обектите, създадени от хората обикновено се предоставят за стопанисване на държавни юридически лица (Таджер, В. Правото на държавна социалистическа собственост в НРБ. С.: Наука и изкуство, 1975, с. 369), както и че при изграждане на нов обект, той със самото построяване се предоставя на съответното държавно юридическо лице (Цит. съч., с. 375). От друга гледна точка на държавните юридически лица се предоставят тези вещи, които са необходими за извършваната от тях дейност.

Съдът приема, че след изчерпване капацитета на депото, то по естеството си (обективен признак) е започнало да служи за общо ползване, поради което и по ОГП е било предвидено за рекултивиране и озеленяване.

По предназначението си (субективен признак), обаче депото е продължило да служи за съхранение на утайки.

Приема се, че държавните обекти, които са в процес на строителство, извършвано с финансиране от бюджета, още не се намират в стопанисване от определено държавно юридическо лице (Таджер, В. Правото на държавна социалистическа собственост в НРБ. С.: Наука и изкуство, 1975, с. 432). Обратно – ако строителството се извършва с финансиране от ДЮЛ, обектът макар и незавършен, вече се намира в негово стопанисване.

Плановото стопанство изисква да няма конкуренция т. е. следва да се предполага, че няма юридически лица, които да извършват една и съща дейност – изрично Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял ІІ. С.: СОФИ-Р, 2001, с. 165.

Съдът приема, че депата са предоставени в стопанисване на СХК чрез предназначаването на терена за шламоотвал по одобрен ТУП и определянето на комбината за инвеститор (още със заповед № 376/20/ХІІ.1981 г. на МС, цит. в писмо от 15.05.1985 г. от Транспроект, л. 289, макар и първоначално алтернативно със СО "Воден транспорт" или с одобряването на протокола на ДЕТИС от министъра на ХП). Двата факта са достатъчни, за да се приеме, че е било предоставено право на оперативно управление (така, макар и по ЗПИНМ (отм.) Павлова, М. Отчуждителни последици на уличнорегулационния план. – Правна мисъл, 1967, № 5, с. 77).

лист пети от решение от 16.05.2013 год. по гр. д. № 608/09 ВОС

 

Правото на оперативно управление на СО "Воден транспорт" върху съществуващите и запълнени депа е отпаднало.

Да се приеме другото: че върху старото депо 4а е запазено правото на оперативно управление на СО "Воден транспорт", а върху надграденото е учредено паралелно право на оперативно управление на СХК; че целият обект е стопанисван от друга ДСО, различна от инвеститора СХК "Девня"; че държавата е запазила и е упражнявала непосредствено всички правомощия на правото на собственост върху депата чрез ОНС е изключено.

По ТУП на селищна система Девня, одобрен през 1982 г. процесният имот е предназначен за шламоотвал (л. 1768, л. 1769) т.е. пак за депо, но за твърди отпадъци, а не за утайки. Съдът приема, че отклонението не е съществено и предоставянето на право на оперативно управление през 1985 г. е допустимо с оглед градоустройствените предвиждания.

През 1989 г. това право е преминало у ДФ "Полихим".

През есента на 1990 г. са извършени строителни и монтажни работи: изземване на хумусен пласт за почистване на дигата на депо 4а (протокол от 20.09.90 г., инвеститор ИД при ДФ Полихим – л. 1055) и направа на дига от материал от кариера Падина до кота 15 м (протокол от 26 октомври 1990 г. – л. 1051).

Разноските за депо 4б са включени в анализа към отчета на ДИФ "Девня инвест" за 1990 г. (л. 361), но по делото няма данни за предоставяне право на оперативно управление на ДИФ. Следва да се приеме, че към този момент ДИФ само е управлявала инвеститорската дейност на ДФ "Полихим".

От представения заверен препис (л. 41) се установява, че в изпълнение на заповед № РД-16-286 от 10.06.1991 г. (л. 64), изд. въз основа на ПМС № 54 от 03.04.1991 г. (л. 63) комисия е съставила разделителен протокол от 24.06.1991 г., по който е извършено разпределение на активите и пасивите, отразени в баланса на централното управление към 31.03.1991 г. по отделните поделения и разпределение на разходите по незавършено капитално строителство, които по съществуващата дотогава организационна структура са се отчитали по баланса на Дирекцията за инвеститорски контрол и ги е прехвърлила по балансите на поделенията, в които се изграждат обектите със съответните източници на финансиране (л. 41). Извършените разходи за капитални вложения с общо предназначение в т.ч. автотехника и строителна механизация за общо ползване, депа с тръбопроводи за отпадни води, медицинска апаратура за здравните обекти, извършени проекто-проучвателни работи и други разходи остават в баланса на ДИФ "Девня инвест", респективно ДИК до окончателно утвърждаване на организационно–производствената структура на поделенията и анализ и преценка от ЕТИС за изписване на някои проектантски разходи, от които нуждата е отпаднала (л. 44).

Разпределението е извършено под условие окончателното утвърждаване на структура и анализ и преценка от ЕТИС.

Кореспонденцията между ДИФ "Девня инвест" и ТК "Соди" за осчетоводяването на Депа с тръбопроводи за утайка 4б през м. август-септември 1990 г. (л. 481-483, л. 479) е показателна за практиката при създаването на нови обекти. Съдът приема, че по време на изграждането им новите обекти са били записани у ДИФ, а след приемането им и заверка на счетоводните справки от предприятието-потребител ДИФ ги завежда по негова сметка. Всъщност чрез тази кореспонденция ТК "Соди" иска разпределение на участието в капиталните вложения по депо 4б между всички заинтересовани потребители, съобразно решението по протокол от 20.11.1985 г. на ДЕТИС (т. 3, л. 296, гръб). Съдът приема, че следва да се предполага, че при разпределението съществуващата практика е била запазена. Принципът е общ при тълкуване на стари и нови правни и фактически отношения (за отменени норми Ташев, Р. Теория на тълкуването. С.: Сиби, 2001, с. 250).

От представения заверен препис (л. 50) се установява, че е съставен приемо-предавателен протокол за предаване от ДИК при ДИФ на ДИФ на незавършеното капитално строителство, сред което депа с тръбопроводи 4б.

Депа 4б и 4в са били завършени към 1991 г. Незавършен е бил само третият етап на обекта (паспорт на л. 962) – депо 4а.

Поради това становището, че е допусната фактическа грешка следва да бъде споделено.

В протокол от м. август 1991 г. (л. 1029) за установяване завършването и за заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи: направа на дига от материал от кариера Падина като инвеститор е вписана ДИФ "Девня инвест".

Предвид изложеното съдът приема, че чрез разпределителния протокол от 24.06.1991 г. на ДИФ "Девня инвест" е признато правото на оперативно управление на незавършеното депо 4а.

С ПМС № 176 от 05.09.1991 г. (л. 66) са преобразувани ДФ "Полихим" и Дъщерна Ф "Девня инвест", считано от 31.08.1991 г.

По делото няма доказателства, че прекратителното условие по разпределителния протокол от 24.06.1991 г. се е сбъднало.

В представените в заверени преписи приемо-предавателни протоколи за предаване на незавършено капитално строителство от Дирекция за инвеститорски контрол при "ДЕВНЯ ИНВЕСТ-ООД" на ЕТД "Агрополихим-ООД" (л. 352), ЕТД "ГЕОСОЛ-ООД" (л. 353), ЕТД "СОДИ-ООД" (л. 354), ЕТД "ПОЛИМЕРИ-ООД" (л. 355), ЕИЦ (л. 356), ЕТД "НОРД-ООД" (л. 357), СП "Строителство и ремонт" (л. 358) и ЕТД "ТЕЦ-ДЕВНЯ-ООД" (л. 359) депо 4а не е вписано.

Преобразуваното дружество придобива право на собственост, съгласно ПМС № 201 от 25.10.1993 г., което има тълкувателен характер (така Таджер, В. Съвременни частноправни проблеми. С.: СОФИ-Р, 1995, с. 91; изрично за ПМС № 176 от 05.09.1991 г. – решение № 208 от 30.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1159/2010 г., II т. о., ТК). Позоваването на решение № 1910 от 1995 г. на ВКС РБ, ІV г.о. е непълно, тъй като не са посочени номерът на делото и годината на описа на ВКС РБ. Дори да се приеме, че цитирането е точно, разрешението е изолирано, а и следва да се счита преодоляно с цит. решение № 208 по чл. 290 ГПК.

лист шести  от решение от 16.05.2013 г. по гр. д. № 608/09 ВОС

 

В ПМС № 176 от 05.09.1991 г. не е вписано друго, поради което следва да се приеме, че чрез преобразуването са предоставени правата на собственост върху държавните имоти, които са предоставени за оперативно управление на ДФ "Девня инвест" т.е. и върху незавършеното депо 4а.

Ответникът е твърдял право на собственост на ДФ "ПОЛИХИМ" т.е. приемство на собственост, а не на оперативно управление, но предвид изложеното по предмета на спора, че придобивните основания на праводателите по веригата са преюдициални и извън искането за формиране сила на пресъдено нещо, съдът приема, че е допустимо да бъде прието за установено придобиването правото на собственост от "ДЕВНЯ ИНВЕСТ-ООД" вследствие гореописаните приемства.

В таблица за оценка на имущество на "ДЕВНЯИНВЕСТ" ООД от 31.12.1991 г. (л. 484) са вписани депа 4б и 4в. Депо 4а не е вписано, т.к. е било в период на изграждане.

Разпореждането с обекти с предназначение за общо ползване при преобразуването и приватизацията на обособени обекти в комплекси се е приемало за допустимо и целесъобразно, вероятно по съображение, че и експлоатацията на обекти с предназначение за общо ползване следва да бъде поставена на пазарен принцип.

Съвместното разпореждане с депата за утайки 4а, 4б и 4в при преобразуването не е необходимо, тъй като са самостоятелни етапи от едно мероприятие, но е логично.

Депото представлява дига и земно съоръжение т.е. отделяне на собствеността върху земята и съоръжението е недопустимо. Това е така, защото за отделянето е необходимо суперфициарният обект да има самостоятелно, различно от земята предназначение. В процесния случай предназначението на депото не може да бъде осъществено без земята или без дигата.

Поради това съдът приема, че предмет на разпореждането при преобразуването са дигите и земята в депото.

Приема се, че при продажба на бъдеща вещ собствеността се придобива с възникването на вещта (изрично Венедиков, П. Ново вещно право. С.: Сиби, 1995, с. 151).

Депото е земно съоръжение с диги и тръбопроводи, което има режима на земята. Поради това съдът приема, че макар и незавършено, депо 4а е било съществуваща, а не бъдеща вещ. Собствеността върху земята е преминала веднага, а наред с нея – и собствеността върху незавършената дига, тъй като тя не е самостоятелен обект.

Предвид изложеното съдът приема, че "ДЕВНЯИНВЕСТ" ООД е придобило право на собственост върху незавършеното депо 4а в границите на разширеното предвиждане по ТУП на селищна система Девня (л. 1768) т.е. собственост върху процесните имоти.

През м. януари 1992 г. генералната сметка "Депа за утайки с тръбопроводи – депо 4а" е преработена от "ДЕВНЯ ИНВЕСТ-ООД" (л. 1005-1019) и са извършени и заплатени последни строителни и монтажни работи (л. 350; л. 1021).

На 06.01.1992 г. от инвеститора и изпълнителя е съставен общ акт за установяване състоянието на обекта при спиране на строителството по вина на инвеститора "ДЕВНЯИНВЕСТ" ООД (л. 351).

Според проекто-сметна документация за почистване на канал 2 и р. Провадийска и депа към тях октомври 1994 г., инвеститор "Девня Инвест" ООД (л. 785) утайките ще се изнасят в депа 4а, 4б и 4в (л. 788).

От мемориален ордер от 10.10.1997 г. за разходите по строителството на депа с тръбопроводи (л. 440) се установява, че депа 4б и 4в са заведени по сметка 204 Машини, съоръжения и оборудване, а следва да се осчетоводи и земята по сметка 201 Земи, гори и трайни насаждения. В справка към ордера (л. 441 и л. 1565) е отбелязано, че разходите и земята на депо 4а са по сметка 207, а при закриването й ще се вземе друга операция.

С решение, постановено на 23.03.1999 г. по ф. д. № 985 по описа за 1999 г. на ВОС (л. 493) е вписано преобразуването на "Девня Инвест" ЕООД в "Девня Инвест" ЕАД.

Съдът приема, че при промяната на правноорганизационната форма ответникът е придобил твърдяното право на собственост.

Забавянето на счетоводни записвания не променя този извод.

През 1999 г. и 2000 г. са сключени договори за извършване на драгажни работи по възлагане от Консорциум "Девня" АД и ГД "Морска администрация" от "СТФ" ЕООД, като драгираната маса се депонира в брегови депа на "Девня инвест" ЕАД (л. 535, л. 540) т.е. започнала е експлоатацията на депата на пазарен принцип, целена при преобразуването.

По повод на искане от 05.09.2002 г. от община Девня за съставяне на АДС за имот № 155 и отписването му в полза на общината (л. 1081) е съставен АДС № 3941 от 23.09.2002 г., в който не е посочено придобивно основание (л. 26) и Областният управител е постановил отказ за деактуване от 25.02.2003 г. (л. 1090). Имотът не е останал държавен, а при преобразуването е придобит от ответното дружество.

Актът не удостоверява съществуващо право на собственост на държавата.

През м. май-юни 2003 г. са извършени изследвания и полеви опити с пиезометри по поръчка на "Солвей соди" (л. 1297-1312).

От представения заверен препис (л. 1100) се установява, че на 31.10.2003 г. е сключено споразумение между областния управител и "Канотранс" ООД за предоставяне за ползване част с площ от 100 дка от ПИ № 155, целият с площ от 1587.40 дка.

От обясненията на в. л. А. в с.з. (л. 1418, гръб) се установява, че съоръжението за изпаряване на сол се намира ок.  сондаж 15 по скицата към заключението на л. 1395.

От представения заверен препис (л. 812) се установява, че на 06.07.2006 г. е сключено споразумение между държавата и ищеца за ползване на 55 дка ид. ч. от ПИ № 156 и на 160 дка ид. ч. от ПИ № 155 с цел извършване на проучвателни работи за изграждане на депо за твърди отпадъци.

 

лист седми  от решение от 16.05.2013 г. по гр. д. № 608/09 ВОС

 

От представения заверен препис (л. 14) се установява, че е сключен договор № 3845 от 23.05.2008 г., чрез който държавата е следвало да продаде на ищеца имот № 155.

Съставен е приемателно-предавателен протокол (л. 937) за предаване на имота.

Договорът не е произвел вещно-прехвърлително действие, тъй като държавата не е притежавала правото на собственост.

Ответното дружество е придобило правото на собственост върху процесните имоти при преобразуването и не го е изгубило.

Евентуално твърдение за придобиване по давност не следва да бъде разглеждано.

Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ищецът следва да заплати сумата 129 232 лв. разноски.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от "ДЕВЕН" АД гр. Девня, Промишлена зона, ЕИК ********* срещу "ДЕВНЯ ИНВЕСТ" АД гр. Девня, ж. к. Повеляново, Промишлена зона, ЕИК ********* за отричане правото на собственост на ответника върху недвижими имоти, находящи се в гр. Девня, представляващи реални части, при старите граници на имоти №№ 00740 (седемстотин и четиридесет) и 000739 (седемстотин и тридесет и девет) от ПИ №№ 20482.505.155 (двадесет хиляди и четиристотин и осемдесет и две – петстотин и пет – сто и петдесет и пет) и 20482.505.156 (двадесет хиляди и четиристотин и осемдесет и две – петстотин и пет – сто и петдесет и шест) по кадастралната карта на землище гр. Девня, при участието на държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, на основание чл. 124 ГПК.

ОСЪЖДА "ДЕВЕН" АД да заплати на "ДЕВНЯ ИНВЕСТ" АД с. а., с. ЕИК сумата 129 232 (сто и двадесет и девет хиляди и двеста и тридесет и два) лв., представляваща сторените разноски по делото, от които 128 572 лв. възнаграждение на адвокат, 650 лв. възнаграждения на вещи лица и 10 лв. платени такси, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи на страните пред ВАпС.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: