МОТИВИ

към Присъда № 1 на С.ския районен съд от 28 януари 2019 г.

по НОХД № 354/2018 г. по описа на същия съд

 

С обвинителен акт на С.ската районна прокуратура К.Е.А. *** е обвинен в това, че на 18.07.2016 г., около 22,50 ч., в гр. С., в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, наложено му с Наказателно постановление № 15-4332-017420/15.09.2015 г., издадено от Началник отдел „ПП” при СДВР – гр. С., връчено му на 18.01.2016 г. и влязло в сила на 26.01.2016 г., е извършил такова деяние, като по ул. „Димчо Дебелянов” е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Туран” с регистрационен номер СО .... .. без съответно свидетелство за управление – престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.

В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен. Счита, че при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия личната и генералната превенция може да се постигне чрез налагане на наказание около предвидения в закона минимум.

Защитникът на подсъдимия – адв. Св. Димитров изразява становище, че деянието на подсъдимия е несъставомерно от обективна страна. Изтъква в тази връзка, че обвинението се основава на обстоятелството, че на инкриминираната дата подсъдимият е управлявал моторно превозно средство /МПС/ в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление с наказателно постановление № 15-4332-017420/15.09.2015 г., издадено от Началник отдел „ПП” при СДВР, но в действителност с него на подсъдимия не било наложено административно наказание за това нарушение. Отправя искане подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението с оглед липсата на този съставомерен от обективна страна признак на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК. Евентуално – в случай, че съдът признае подсъдимия за виновен по обвинението, отправя искане на същия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в минимален размер и на основание чл. 66 от НК изпълнението му да бъде отложено за минимален изпитателен срок предвид събраните доказателства за налични смекчаващи отговорността му обстоятелства.

Пред съда подсъдимият не се явява и не заявява лично становище по обвинението.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

С влязло в сила на 12.05.2015 г. наказателно постановление /НП/ № 14-0338-001105/18.03.2015 г., издадено от Емил Филипов, на длъжност ВНД Началник група към ОДМВР – С., РУ – С., на подсъдимия са наложени административни наказания за няколко административни нарушения по Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, извършени на 30.09.2014 г. в гр. С.. Сред тях е и административно нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗДвП, изразяващо се в това, че на посочените дата и място подсъдимият управлява МПС – лек автомобил „Мерцедес” с рег. № СА 1616 КМ без да е правоспособен водач. За това административно нарушение на същия е наложена глоба в размер 150 лв.

 На 16.08.2015 г. срещу подсъдимия е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланкови серия и номер Т 960105, в който са описани няколко деяния, извършени от него на 16.08.2015 г., около 03,55 ч. в гр. С. при управление на МПС – лек автомобил „Ауди А4” с рег. № СО .... .. по бул. „Княгиня Мария Луиза” и съставляващи нарушения на ЗДвП. Според съдържанието на АУАН едно от тези деяния се изразява в това, че съгласно справка в ОДЧ подсъдимият е управлявал посоченото МПС, без да притежава свидетелство за управление на МПС.

Въз основа на този АУАН, на 15.09.2015 г. е издадено НП № 15-4332-017420 от Началника на отдел „Пътна полиция” при СДВР. В обстоятелствената му част е прието за установено, че на 16.08.2015 г. около 03,55 ч. в гр. С., по бул. „Княгиня Мария Луиза” подсъдимият е управлявал МПС – лек автомобил „Ауди А4” с рег. № СО .... .. и е извършил няколко деяния, сред които и това, че е управлявал това МПС без свидетелство за управление на МПС. От правна страна в НП е прието, че с това деяние подсъдимият виновно е нарушил разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП като „водач, който в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за управление извърши такова деяние”. За това нарушение, формулирано като т. 1 от обстоятелствената част на НП, в съответната т. 1 от санкционната му част е посочено, че по „чл. 343в, ал. 2 НК от ЗДвП” на подсъдимия се налага „глоба в размер 0 лв.”. Наказателното постановление е връчено на подсъдимия срещу подпис на 18.01.2016 г. и той не го е обжалвал по реда на ЗАНН.

В справка с рег. № 4332Р-21830 от 06.11.2015 г. от Началника на 01 Група „АНД” при 03 сектор „АО” в ОПП – СДВР до Началника на 03 РУП – СДВР е посочено, че при разглеждане на административно-наказателната преписка под номера на горното НП е извършена справка в БДС и в информационната система на ОПП – СДВР, от която е установено, че подсъдимият е неправоспособен, не се води на отчет като водач на МПС и не притежава свидетелство за управление на МПС, като е извършил деянието, установено с АУАН серия Т, бл. № 960105 /за което е издадено това НП/ в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление. Към справката е приложено заверено копие от НП № 14-0338-001105/18.03.2015 г., издадено от ВНД Началник група към ОДМВР – С., РУ – С. и е изразено мнение за наличие на данни за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. По справката е изготвена резолюция за изпращането й в Софийска районна прокуратура с мнение за образуване на досъдебно производство за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.

С постановление на прокурор от Софийска районна прокуратура от 11.12.2015 г. срещу подсъдимия е образувано досъдебно производство № 227 ЗМК-3101/2015 г. по описа на 03 РУ – СДВР за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, извършено на 16.08.2015 г. в гр. С.. С постановление на водещия разследването полицай от 27.01.2016 г. подсъдимият е привлечен като обвиняем за това престъпление. Постановлението е предявено на подсъдимия на 04.02.2016 г., когато той е получил препис от него. На същата дата е извършен разпит на подсъдимия в качеството му на обвиняем. В протокола за разпит е отразено, че подсъдимият е заявил, че разбира обвинението и е наясно за какво престъпление е привлечен като обвиняем, както и че на този етап се възползва от правото си да не дава обяснения по случая.

След приключване на досъдебното производство Софийска районна прокуратура е внесла на 12.02.2016 г. в С.ския районен съд постановление за предлагане за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност за това престъпление с налагане на административно наказание.

По постановлението е образувано НАХД № 2923/2016 г. по описа на С.ски районен съд, НО, 104-ти състав. По делото е насрочено открито съдебно заседание на 27.04.2016 г., за което подсъдимият е редовно призован от известния по делото, а и в настоящото производство, негов адрес в гр. С., кв. „Възраждане”, бл. 11, вх. Б, ет. 1, ап. 2, като призовката е получена от съпругата му Лилия Борисова Алексова на 17.04.2016 г. На така насроченото съдебно заседание подсъдимият не се е явил, но поради липса на процесуални пречки за разглеждане на делото съдът е дал ход на делото, приключил е съдебното следствие и публично е обявил решението си.

С това решение подсъдимият е признат за виновен в това, че на 16.08.2015 г. около 03,55 ч. в гр. С., по бул. „Княгиня Мария Луиза”, с посока на движение от ул. „Екзарх Йосиф” към бул. „Тодор А.”, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди”, модел „А4”, рег. № СО .... .., без свидетелство за управление на моторно превозно средство в едногодишен срок от наказанието му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, наложено му с наказателно постановление № 14-0338-001105, издадено на 18.03.2015 г. от РУ – С., ОДМВР – С., влязло в законна сила на 12.05.2015 г. – престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК същият е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба в размер 1000 лв.

Решението не е обжалвано и протестирано, поради което е влязло в сила на 12.05.2016 г. В изпълнение на решението, на адреса на подсъдимия е изпратено уведомление по чл. 182, ал. 2 от ДОПК за доброволно изпълнение на присъдената глоба, което е връчено на 02.06.2016 г. на Евгени Т. А. – баща на подсъдимия. Впоследствие, на 23.08.2016 г. съдът е изпратил и уведомление до подсъдимия за доброволно заплащане на сумата 5 лв., представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист по делото. Уведомлението е връчено лично на подсъдимия на неговия адрес на 26.09.2016 г.

На 18.07.2016 г. свидетелите С.Н., на длъжност „мл. автоконтрольор” в РУ – С. и С.Х., на длъжност „полицай по ООР” в РУ – С., били на работа по утвърден график и около 22,50 ч. св. Н. спрял за проверка лек автомобил „Фолксваген Туран” с рег. № СО .... .., който се движел в гр. С. по ул. „Димчо Дебелянов”. Водачът на автомобила не представил никакви документи, но съобщил своите имена и ЕГН и от справка в ОДЧ самоличността му била установена – това бил подсъдимият К.Е.А.. От същата справка било установено, че на подсъдимия не е издавано свидетелство за управление на МПС, както и че в едногодишен срок преди проверката същият е наказан за управление на МПС без да притежава СУМПС с НП № 15-4332-017420/15.09.2015 г., издадено от Началника на отдел „Пътна полиция” към СДВР, връчено на подсъдимия на 18.01.2016 г. и влязло в сила на 26.01.2016 г.

В автомобила пътувало още едно лице, което седяло на предната дясна седалка до водача и също не представило лични документи. От справка в ОДЧ относно неговата самоличност било установено, че това е свидетелят Т.К.А. – първи братовчед на подсъдимия.

В същия ден св. Н. съставил срещу подсъдимия АУАН с бланкови серия и номер Г 564139 за нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на св. Х. и на подсъдимия А., който се запознал със съдържанието на акта и го подписал без възражения.

От извършената писмена справка от Г. Елин, инспектор „Пътен контрол” в РУ – С. се установява, че към 18.07.2016 г. подсъдимият не е правоспособен като водач на МПС и на същия не е издавано свидетелство за управление на МПС.

Подсъдимият К.Е.А., ЕГН **********, е роден на *** ***, български гражданин, с адрес гр. С., кв. „Възраждане”, бл. 11, вх. Б, ет. 1, ап. 2. По данни за самоличността му от досъдебното производство същият е женен, с основно образование, не работи по трудов договор.

Към датата на постановяване на присъдата подсъдимият не е осъждан предвид отбелязването в справката за съдимост, че НОХД № 164/2016 г. по описа на РС – С. е възобновено с решение на С.ски апелативен съд по НДВ № 1266/2018 г., като определението, с което РС – С. е одобрил споразумение за решаване на делото, е отменено и делото е върнато на РП – С. от стадия действия на прокурора след завършване на разследването.

Подсъдимият е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава Осма, раздел ІV от Общата част на НК с горепосоченото решение по НАХД № 2923/2016 г. по описа на СРС, НО, 104-ти състав, влязло в сила на 12.05.2016 г.

Съдът приема така изложената фактическа обстановка за безспорно установена от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства: показания на свидетеля С.Н., дадени по ДП № 338 ЗМ-285/2016 г. по описа на РУ – С. /л. 11 от ДП/ пред орган на досъдебното производство и прочетени в с. з. на 03.12.2018 г. на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК; показания на свидетеля С.Х., дадени по ДП № 338 ЗМ-285/2016 г. по описа на РУ – С. /л. 12 от ДП/ пред орган на досъдебното производство и прочетени в с. з. на 03.12.2018 г. на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК; показания на свидетеля Т.А.; писмени доказателства, събрани в хода на ДП № 338 ЗМ-285/2016 г. и приобщени в съдебното следствие по реда на чл. 283 от НПК: акт за установяване на административно нарушение с бланкови серия и номер Г 564139, съставен на 18.07.2016 г. /л. 7/; справка от 19.07.2016 г. от Г. Елин, инспектор „Пътен контрол” в РУ – С. до Началника на РУ – С. /л. 20/; справка за нарушител/водач /л. 21-23/; наказателно постановление № 15-4332-017420/15.09.2015 г., издадено от Началник отдел „Пътна полиция” – СДВР /л. 24/; справка за съдимост на подсъдимия, издадена на 19.07.2016 г. /л. 26-27/; характеристична справка за подсъдимия /л. 30/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия /л. 31/; заверени преписи от всички материали по НАХД № 2923/2016 г. по описа на С.ския районен съд, НО, 104-ти състав, ведно с ДП № 227 ЗМК-3101/2015 г. по описа на 03 РУ – СДВР, изпратени с писмо изх. № 111445/12.12.2017 г. от СРС до РУ – С., сред които се намират обсъдените по-горе: НП № 14-0338-001105/18.03.2015 г., издадено от ВНД Началник група към ОДМВР – С., РУ – С. /л. 7-8 съгласно изготвения опис по това ДП/; АУАН с бланкови серия и номер Т 960105, съставен на 16.08.2015 г. /л. 9 съгласно описа по това ДП/; постановление от 27.01.2016 г. за привличане на подс. А. като обвиняем за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК /л. 13-14 съгласно описа по това ДП/; протокол за разпит на обвиняем /л. 15 съгласно описа по това ДП/; призовки за съдебно заседание по НАХД № 2923/2016 г. на СРС /л. 22 и л. 23 от съдебното производство/; протокол от съдебно заседание по делото /л. 27 от СП/; решение с мотиви по същото дело /л. 28-30 от СП/; уведомление за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 2 от ДОПК със съобщение за връчването му /л. 31-32 от СП/ и уведомление от 23.08.2016 г.; писмени доказателства, събрани при предходното разглеждане на делото като НОХД № 398/2016 г. по описа на РС – С. от друг състав на съда и прочетени в настоящото производство на основание на чл. 283 от НПК: Експертно решение № 1540/30.06.2006 г. на ТЕЛК при „МБАЛ С.” ЕООД; писмени доказателства, събрани в хода на настоящото разглеждане на делото и прочетени на основание чл. 283 от НПК – справка за съдимост на подсъдимия, актуална към 21.01.2019 г. и решение № 471/28.11.2018 г. на С.ски апелативен съд, трети наказателен състав по НДВ № 1266/2018 г. по описа на САС.

Детайлният и съвкупен анализ на посочените доказателства обосновава извод, че в тях не се съдържат противоречия относно приетите за установени от съда факти.

При така установената фактическа обстановка, правните изводи на съда са следните:

Подсъдимият К.Е.А. е извършил деяние, съставомерно от обективна страна като престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.

На 18.07.2016 г. около 22,50 ч. в гр. С. по ул. „Димчо Дебелянов” подсъдимият е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Туран” с рег. № СО .... ... Към тази дата подсъдимият не е бил правоспособен като водач на МПС.

С връчено на подсъдимия на 18.01.2016 г. и необжалвано от него НП № 15-4332-017420/15.09.2015 г., издадено от Началник отдел „Пътна полиция” при СДВР, по административен ред е установено, че на 16.08.2015 г. в гр. С. подсъдимият е управлявал моторно превозно средство, а именно лек автомобил „Ауди А4” с рег. № СО .... .., без да притежава съответното свидетелство за управление.

За обективната съставомерност като престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК на деянието на подсъдимия – предмет на настоящото наказателно производство, от значение са следните обстоятелства относно предходното, извършено от него на 16.08.2015 г., управление на МПС без съответно свидетелство за управление: 1/. Посоченото предходно деяние е установено по административен ред като противоправно и в тази връзка връченото на подсъдимия на 18.01.2016 г. и необжалвано от него НП № 15-4332-017420/15.09.2015 г. има установително действие и 2/. Това предходно деяние е санкционирано с налагане на административно наказание на подсъдимия на основание чл. 78а от НК по реда на Глава Двадесет и осма от НПК с решение на С.ския Районен съд от 27.04.2016 г., в сила от 12.05.2016 г.

В този смисъл установяването на предходното деяние по административен ред и санкционирането му с административно наказание /свързано с освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност за него/ представляват в конкретния специфичен случай едно юридическо единство. Това, че в този случай това единство е формирано от отделни влезли в сила публично-правни актове /наказателно постановление и съдебно решение/ се дължи на страничен фактор, а именно – че с оглед санкционирането на подсъдимия с НП № 14-0338-001105/18.03.2015 г. на РУ – С. самото му предходно деяние /извършено на 16.08.2015 г./ е съставлявало престъпление и за него е било недопустимо реализирането на административно-наказателна отговорност по ЗДвП. Обстоятелството пък, че по реда на Глава Двадесет и осма от НПК за това престъпление подсъдимият е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, се дължи на други фактори – също странични спрямо деянието като обективен факт – а именно кумулативното наличие на предпоставките по чл. 78а, ал. 1 от НК и кумулативното отсъствие на пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК.

В обобщение, казаното дотук обосновава, че конкретното естество на публично-правния акт, с който е било санкционирано предходното деяние, съставомерно за инкриминираното по настоящото дело престъпление /наказателно постановление, съдебно решение или присъда/, както и естеството на санкцията за него /административно наказание по ЗДвП, административно наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК или наказание по НК/, не са същински обективни признаци на деянието – предмет на настоящото наказателно производство. Да се приеме обратното би означавало, че ако за деянието на подсъдимия от 16.08.2015 г. му бе наложено наказание по НК с присъда поради липса на предпоставките по чл. 78а от НК, всяко управление на МПС без съответното свидетелство за управление, извършено в едногодишен срок след влизането й в сила, не би било съставомерно като престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК само защото санкционният акт не е административен или защото наказанието не е административно, а това противоречи на смисъла и съдържанието на разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 от НК. Тази разпоредба криминализира специфичен случай на повторност при противоправно управление на МПС без съответното свидетелство за управление. Буквалната й формулировка държи сметка най-вече за обстоятелството, че единичният случай на управление на МПС без такова свидетелство е сам по себе си административно нарушение, наказуемо по административен ред с административно наказание, но това съвсем не следва да означава, че ако това деяние е последвано от второ такова, съставляващо престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, то третото такова деяние, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на санкцията за второто би съставлявало отново само административно нарушение, а не и ново престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.

Поради всичко изложено са неоснователни доводите на защитника на подсъдимия, че деянието – предмет на обвинението по настоящото дело е несъставомерно от обективна страна поради липса на санкция за предхождащото го деяние в санкционната част на НП № 15-4332-017420/15.09.2015 г. Такава санкция е наложена на подсъдимия с решението на С.ския районен съд по НАХД № 2923/2016 г., влязло в сила на 12.05.2016 г.

Наред с това, както вече се посочи по-горе, естеството на санкцията и на публично-правния акт, с който тя е наложена, не са съставомерни в същинския смисъл обективни признаци на инкриминираното в настоящото производство деяние, поради което непосочването на конкретните им характеристики в обвинителния акт не води до нарушаване на правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК. Наличието у подсъдимия на знание за съдържанието на санкционната част на НП № 15-4332-017420/15.09.2015 г., съгласно която за управление на МПС на 16.08.2015 г. в гр. С. без да притежава СУМПС не му е наложено административно наказание, а за естеството на това деяние е отпратено към разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 от НК, както и на знание за развилото се впоследствие производство по Глава Двадесет и осма от НПК за това деяние пред С.ския районен съд, са въпроси относно субективната страна на вмененото му престъпление, които ще бъдат обсъдени по-долу. При положение обаче, че обвинението се позовава на обстоятелствата, че деянието на подсъдимия от 16.08.2015 г. е предмет на разглеждане и установяване в НП № 15-4332-017420/15.09.2015 г. и че това НП му е връчено на 18.01.2016 г., няма съставомерни фактически обстоятелства, които да са неизвестни на подсъдимия и това да е довело до нарушаване на негови процесуални права до степен той да не може да научи за какво престъпление е обвинен. В тази връзка, по-описателният характер на диспозитива на настоящата присъда също не въвежда неизвестни на подсъдимия факти, а единствено онагледява обективно съществуващата връзка между актовете, с които е установено противоправното деяние на подсъдимия, извършено на 16.08.2015 г. в гр. С. и е наложена санкция за това деяние.

С оглед датата на инкриминираното в настоящото производство управление на МПС без съответното свидетелство за управление – 18.07.2016 г., то е извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, а именно с НП № 15-4332-017420/15.09.2015 г., издадено от Началник отдел „Пътна полиция” при СДВР – гр. С., връчено му на 18.01.2016 г. и влязло в сила на 26.01.2016 г., във връзка с чиято санкционна част относно деяние, извършено на 16.08.2015 г. около 03,55 ч. в гр. С. при управление на МПС – лек автомобил „Ауди” с рег. № СО .... .., е постановено решение от 27.04.2016 г. по НАХД № 2923/2016 г. по описа на С.ски районен съд, НО, 104-ти състав, влязло в сила на 12.05.2016 г.

От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението във форма на вината пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици, засягащи обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта, и е искал тяхното настъпване. Тези изводи се обосновават със следните установени по делото обстоятелства:

Наказателно постановление № 15-4332-017420/15.09.2015 г. е връчено на подсъдимия срещу подпис на 18.01.2016 г. и той не го е обжалвал. Така подсъдимият е узнал, че деянието му от 16.08.2015 г. и неговата противоправност са установени по административен ред, но за това деяние не му е наложено административно наказание съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗДвП /в редакцията на тази разпоредба, действаща към датата на извършване на това деяние, обн. ДВ, бр. 43/2002 г./, тъй като са били налице данни, че това деяние съставлява престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. За това деяние подсъдимият е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК с постановление на разследващ полицай при 03 РУ – СДВР от 27.01.2016 г., което му е предявено лично срещу подпис на 04.02.2016 г., когато той е получил и препис от него. В протокола за разпит на подсъдимия като обвиняем от същата дата той е заявил, че разбира обвинението, наясно е за какво престъпление е привлечен в това качество и не желае да дава обяснения по обвинението. На следващо място, за насроченото съдебно заседание по НАХД № 2923/2016 г. по описа на С.ския районен съд подсъдимият е бил редовно призован на 17.04.2016 г. чрез съпругата си Лилия Борисова Алексова, а че той живее заедно с нея – се подкрепя от декларацията му за семейно и материално положение и имотно състояние, в която този факт не е отречен.

Съвкупността от всички тези обстоятелства обосновава извод, че към датата на инкриминираното деяние подсъдимият е знаел, че за всички негови противоправни деяния, извършени на 16.08.2015 г. в гр. С., е издадено НП, което му е било връчено на 18.01.2016 г. и което той не е обжалвал. Подсъдимият е знаел също така, че за едно от тези деяния е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. Подсъдимият не се е явил пред С.ския районен съд за разглеждане на делото за това престъпление, но това се дължи единствено на субективната му преценка, тъй като явяването му не е било задължително – съпругата му, с която той е живеел на известния по делото негов адрес, е приела призовката за съдебното заседание, а не е отказала да я получи, нито е посочила каквито и да било обстоятелства, касаещи невъзможност да я предаде на адресата своевременно преди съдебното заседание.

Освен това, в конкретния случай знанието у подсъдимия за изхода на НАХД № 2923/2016 г. по описа на С.ския районен съд е без правно значение за извода относно умисъла му за извършване на престъплението по настоящото дело. Това е така, защото с връчване на НП № 15-4332-017420/15.09.2015 г. на 18.01.2016 г. подсъдимият е узнал, че по административен ред е установено негово противоправно деяние, изразяващо се в управление на МПС без да притежава съответното свидетелство за управление. Поради това всяко негово следващо деяние със същите характеристики, извършено в едногодишен срок от тази дата, е съставомерно от субективна страна като престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, а конкретното инкриминирано деяние има точно тези характеристики.

Само като допълнение – съдът приема, че към датата на инкриминираното деяние подсъдимият е знаел и обстоятелството, че по НАХД № 2923/2016 г. по описа на С.ски районен съд му е била наложено административно наказание глоба в размер 1000 лв. Този извод може да се направи от съвкупността от косвени доказателства относно начина на връчване на съдебни книжа на подсъдимия по това дело. На адреса на подсъдимия на 17.04.2016 г. е връчена призовка, получена от съпругата му; на същия адрес на 02.06.2016 г. е връчено уведомление по чл. 182, ал. 2 от ДОПК на баща му; и отново на същия адрес на 26.09.2016 г. на подсъдимия е връчено лично уведомление, че следва да плати по сметка на СРС и 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. Вярно е, че последното връчване последва инкриминираното деяние, но и то очертава съвкупност от обстоятелства, от които може да се направи извод, че по време на висящността на НАХД № 2923/2016 г. на С.ски районен съд, а и след приключването му – до датата на инкриминираното деяние, адресът на подсъдимия в гр. С., кв. „Възраждане”, бл. 11, вх. Б, ет. 1, ап. 2 е обитаван от него и от негови близки, които своевременно са го уведомявали за съдържанието на връчваните на тях съдебни книжа.

По всички изложени съображения съдът намира, че деянието на подсъдимия е съставомерно от обективна и субективна страна като престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.

За това престъпление кумулативно са предвидени наказания „лишаване от свобода” за срок от една до три години и глоба от 500 лв. до 1200 лв.

Към датата на извършване на деянието подсъдимият е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на Глава Осма, раздел ІV от Общата част на НК – с гореобсъденото решение от 27.04.2016 г. по НАХД № 2923/2016 г. по описа на СРС, НО, 104-ти състав, влязло в сила на 12.05.2016 г. Поради това е налице пречка за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за инкриминираното деяние.

Ето защо и на основание чл. 54 от НК съдът определи на подсъдимия наказания „лишаване от свобода” и „глоба” в законоустановените им диапазони съгласно чл. 343в, ал. 2 от НК. Подсъдимият е с невисока степен на обществена опасност като извършител на престъпление. Деянието му е установено при извършена от свидетелите С.Н. и С.Х. рутинна проверка, без да са налице данни то да е съпътствано от създадена от подсъдимия конкретна опасност за движението. Тези обстоятелства са смекчаващи по своя характер и, съпоставени с младата възраст на подсъдимия /на 21 години към датата на извършване на деянието/, както и с липсата на сериозни отегчаващи отговорността му обстоятелства, обосноваха у съда извод да наложи на подсъдимия всяко от наказанията в минималния предвиден от закона размер, а именно – „лишаване от свобода” за срок от една година и „глоба” в размер 500 лв. Съвкупността от релевантните за индивидуализацията на наказанието на подсъдимия смекчаващи обстоятелства обаче не ги определя нито като многобройни, нито като изключителни, при които и най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже прекалено тежко за подсъдимия, поради което съдът не индивидуализира наказанията в съответствие с чл. 55 от НК. Това е така най-вече заради множеството установени деяния на подсъдимия, изразяващи се в управление на МПС без да притежава съответното свидетелство за управление, независимо дали те съставляват административни нарушения или престъпления /вж. справката за нарушенията му по ЗДвП, приобщена в досъдебната фаза на настоящото наказателно производство/. Освен това, конкретната битова причина, поради която подсъдимият е управлявал МПС на 18.07.2016 г. в гр. С. /според показанията на св. Т.А. те двамата отишли тогава за лекарства за болната майка на подсъдимия/ не създава многобройност или изключителност на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК.

Към датата на извършване на инкриминираното деяние, а и към датата на постановяване на присъдата, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. С оглед данните за личността на подсъдимия /женен/ и за семейното му обкръжение /майка му е инвалид/ и предвид съвкупността от смекчаващи отговорността му обстоятелства, съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко – за поправянето на подсъдимия, не е наложително същият ефективно да изтърпи наказанието „лишаване от свобода”, наложено му за срок от една година. Затова и на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на това наказание за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. С оглед естеството на извършеното от подсъдимия престъпление, както и предвид данните за неговата личност, съдът не упражни правомощието си по чл. 67, ал. 3 от НК да постанови една от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1-4 от НК през изпитателния срок.

Съдът намира, че така наложените на подсъдимия наказания „лишаване от свобода” за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила и „глоба” в размер 500 лв., са справедливи и са достатъчни за постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

В двете фази на наказателното производство – на досъдебното производство и в съдебната му фаза не са извършени разноски, които да бъдат възложени за заплащане от подсъдимия.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: