Р Е
Ш Е Н
И Е №69
гр.Пловдив,18.01.2016 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,гражданско
исково отделение,Ігр.с.,в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди и петнадесета година ,в
състав:
Съдия:Атанаска
Букорещлиева
при участието на секретаря Е.А.,като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 843 по описа за 2015г. , за да се произнесе ,взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба на Е.Т.М., ЕГН **********,***, с
която
e предявен иск с
правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД против
Д.П.И.,ЕГН **********,с постоянен адрес: ***.
Твърди се в исковата молба, че на
18.01.2011г. между ищеца, М. Г. М. и Д.И. е сключено споразумение, съдържащо и
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. По силата на
последния ищецът и третото лице-М. са се задължили да продадат на ответника
недвижим имот срещу цена, равна на размера на целия кредит /главница, лихви,
такси,комисионни , неустойки, наказателни лихви, разноски и др./ по договор за
кредит ,сключен на ***г. между ищеца,
М.М. и „ОББ”АД , за обезпечаване
задълженията по който е учредена договорна ипотека, вписана с Акт №**,т.** от ***г.
на СВ ***. Ответникът поел изцяло задължението да погасява кредита вместо
ищеца, като прави погасителни вноски в сроковете, в които са дължими на
банката. Според посоченото споразумение, страните следвало да сключат
окончателен договор за продажбата на имота в двуседмичен срок от уведомяването
на продавачите, че купувачът е погасил предсрочно или в договорените срокове
задълженията към банката-кредитор. В същото било уговорено,че при неизпълнение
на задълженията на ответника,освен правото да развали договора,ищецът има и
право да получи неустойка заради развалянето в размер на 130000лв.
Сочи се в исковата молба, че
ответникът не е изпълнил задължението си да погасява задълженията на ищеца по
договора за кредит, в резултат на което банката-кредитор обявила кредита за
предсрочно изискуем и предприела действия по принудително събиране на вземането
си. Същата се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
като въз основа на последния било образувано изпълнително дело №20158210400051
на ЧСИ П. И., по което била наложена възбрана на имота, служещ за обезпечение.
Като твърди, че предварителният договор за
покупко-продажба на недвижим имот е развален поради значителния период на
забава на длъжника /782дни/, както и с
оглед на това, че задължението е трябвало да се
изпълни непременно в уговореното време, ищецът иска от съда да постанови
решение за осъждането на ответника да му заплати сумата от 130000лв.,
представляваща неустойка ,дължима поради неизпъл-нение задълженията на
последния по споразумение, сключено между страните на 18.01. 2011. в гр.*** ,с
нотариално удостоверяване на подписите, извършено на същата дата от нотариус Н.
Б., с рег.№ на документа №***г., заедно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
й изплащане.
Допълнителни съображения по спора
са изложени в писмена защита на адвокат Д. –пълномощник на ищеца. Направено е
искане за присъждане на разноски.
От ответника Д.П.И., чрез назначения му особен предста-вител-
адвокат З., е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения
иск. Поддържа се, че в споразумението ,подписано от страните, не е угово-рена
неустойка за разваляне на договор, а неустойка за забава, като такава не се
дължи при развален договор. В отговора на исковата молба е направено възражение
за нищожност на клаузата за неустойка ,поради противоречие с добрите нрави
/чл.26,ал.1 от ЗЗД/. Твърди се, че последната е уговорена извън присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и е превърната в
инструмент за неоснователно обогатяване на едната страна, като в тази връзка са
изложени подробни съображения. В случай че съдът приеме за неоснователно
възражението за нищожност на клаузата за неустойка, се иска да се намали
търсената неустойка до нормални и разумни размери предвид реално претърпените
вреди от ищеца, които според ответ-ника възлизат на 450,23лв.- наказателна
лихва /неустойка , поради несвоевременното плащане на вноските по договора за
кредит от страна на Д.И.. В отговора е заявено и възражение, че ищецът е
неизправна страна по договора от 18.01.2011г. /не е представил документи за
собственост и удостоверение за тежести/
и затова не му се дължи претендираната неустойка.
Съображения
по спора са развити и в писмената защита на назначения особен представител на
ответника.
След като
прецени събраните доказателства , поотделно и в тяхната съвкупност , съдът намира
следното:
Безспорно
е по делото ,а и се установява, че на 18.01.2011г. , между Е.Т.М. и М.Г.М. ,от
една страна, и Д.П.И., от друга, е подписано представеното споразумение ,с
което /в т.1/ е признато от ищеца и ответника ,че договорното правоотношение за
паричен заем от 01.10.2008г.,съгласно договор от ***, приложен като неразделна
част от споразумението, е оконча-телно прекратено, поради издължаване на
заемната сума в размер на 50000лв. от заемателя на заемодателя. Според т.2 от
споразумението, Е. и М. М. са се задължили да продадат на Д.И. следния свой
недвижим имот-177/277 идеални части от дворно място,цялото с площ от 277кв.м, съставляващо
УПИ-І-206 от кв. **-нов по регулационния план на ***, кв.***,одобрен със
Заповед №198/19.07.2008г. ,ведно с построените в същото дворно място двуетажна
жилищна сграда с избени помещения и едноетажна масивна стопанска постройка, със
застроена площ от 45кв.м, срещу цена в размер, равен на
размера на целия кредит / главница, лихви, такси, комисионни, неустойки,
наказателни лихви, разноски и др./ по кредитно правоотношение между „ОББ” АД и Е.
и М. М. /съгласно договор за предоставяне на ипотечен кредит от ***г./, което е
обезпечено с договорна ипотека ,вписана като акт №**,т.** от ***г. на СВ-***. От
своя страна Д.И. се е задължил да поеме изцяло погасяването на кредита ,като
извършва точно на уговорените падежи и съгласно погасителния план към посочения
договор плащанията към банката вместо кредитополучателите .Предвидено е в
споразу-мението, че при неизпълнение на
така уговореното насрещно задължение на Д.И. в т.ч. при просрочие с повече от
30 дни на плащането към „ОББ”АД на която и да е вноска от погасителния план към
договора за кредит Е. и М. М. имат право да развалят процесния
договор и едновременно с това ищецът има право на неустойка в размер на
130000лв. Видно от съдържанието на споразумението ,ответ-никът е поел още
задължение да заплаща до сключването на окончателен договор всички данъци и
такси за битови отпадъци за имота, предмет на договора. Уговорено е , че ако
същият изплати предсрочно дълга към „ОББ”АД по договора за кредит, той е длъжен
да уведоми за това продавачите, които от своя страна са длъжни да се явят в
двуседмичен срок от уведомлението пред нотариус ,за да бъде сключен окончателен
договор. Същото важи и в случай че Д.И. погаси дълга към „ОББ”АД на уговорения
с банката падеж- 01.03.2038г. Според споразумението, Е. и М. М. са се задължили
да не обременяват имота с каквито и да било тежести , освен ипотеката ,която е
вече вписана като акт №***г.;да не прехвърлят имота на други лица, освен със
съгласието на ответника ,както и да не препятстват по какъвто и да е начин
сключването на окончателната сделка.
Установява
се от представените нотариални актове №146,т.ІV, рег.№7517,н.д. №746/2007г. и
№19,т.V,рег.№8038,н.д.№819/2007г.,че ищецът е закупил гореописания недвижим
имот от Д.И. и Ж. И., като сделките са сключени по време
на брака му с М. М., прекратен с влязло в сила на 14.07.2010г. решение на ПРС
,постановено по гр.д.№8649/2010г.
Представен
е по делото посочения в т.1 от споразумението договор за паричен заем от ***г.
,сключен между Д.И. ,като заемодател, и „***”, с управител и представител на
клона Е.М.-заемател, видно от който ответникът предоставя на дружеството сумата
от 50000лв.,а последното се задължава да я върне в срок до пет години от датата
на подписване на договора.
Установява се от представения
договор за ипотечен кредит, че на ***г., между „ОББ”АД –кредитор и Е.М.-кредитополучател е сключен договор за кредит,
съгласно който на ищеца е предоставен кредит в размер на 113 000лв., отпуснат за ремонт /реконструкция на недвижим имот в ****, а именно-177/277 идеални части от дворно
място, цялото с площ от 277 кв.м, съставляващо УПИ-І-206 от кв.**-стар, кв.**-нов
по РП на ***, кв.”***”, ведно с построените в дворното място- двуетажна с избен етаж сграда и едноетажна масивна
стопанска постройка. Крайният срок за погасяване на дълга е 01.03.2038г. С цитирания договор е уговорено, че кредитът следва се издължава на 360 равни месечни анюитетни вноски ,в размер на 1211,79лв. всяка в т.ч. главница , лихва и съответната част от годишната такса
за управление и обслужване ,считано от ***г.Според чл.11 от договора,за
обезпечаване на отпуснатия кредит следва да се учреди в полза на банката
ипотека върху гореописания недвижим имот.
Безспорно
е, че с нотариален акт №78, том
І,рег.№475,д.№67 от 2008г., на ***г., между „ОББ”АД-кредитор, Е.М.
-кредитополучател и собственик на имот, служещ за обезпечаване на кредита
/ипотекарен длъжник/ и съпругата му М. М. ,като трето задължено лице-ипотекарен
длъжник ,е сключен договор, с който за обезпечаване на вземането на „ОББ” АД , възникнало
по силата на договора за кредит , Е.М. и М. М. са учредили в полза на банката
договорна ипотека върху притежавания от тях , в режим на СИО, недвижим имот в ****.
Поради
неплащане на дължимите вноски по кредита ,с уведомление от 20.11. 2014г. кредиторът
е уведомил длъжника Е.М. ,че към 20.11.2014г. не са изплатени погасителни вноски
за периода 29.09.2012г.- 20.11.2014г., както и че със същото упражнява правото
си да направи кредита предсрочно изискуем . В уведомле-нието е посочено ,че просрочието
по кредита е 782 дни, а общата сума на задълженията на ищеца възлиза на 135 072,25лв.,
от които 108 685,68лв.-главница; 25 936,34лв.-договорни лихви за периода
29.09.2012г.- 20.11.2014г.; 450,23лв.-дължима наказателна лихва/неустойка за
същия период.
Установява
се още от представените доказателства, че по искане на „ОББ”АД са издадени по
ч.гр.д.№17258/2014г. на ПРС заповед за изпълнение на парично задълже-ние въз
основа на документ по чл.417 ГПК от 04.12.2014г. и изпълнителен лист от
08.12.2014г., с които се разпорежда длъжникът Е.М. да заплати на кредитора
сумата от 108 685,68лв. ,съставляваща неизплатена главница ,дължима по договор
за предоставяне на ипотечен кредит от ***г. и допълнителни споразумения към
договора от ***г.,***г.,***г. ;сумата от 25 936,34лв.,съставляваща договорна
лихва,дължима за периода 29.09.2012г.- 01.12.2014г.;
сумата от 1109,96лв.-наказателна лихва, дължима за периода от 29.09.2012г. до
01.12.2014г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.12.2014г. до изплащане на вземането , както и 5793,82лв. -разноски по
делото.
С
покана за доброволно изпълнение по изп.д.№51/2015г. на ЧСИ П. И. ищецът е
уведомен ,че е наложена възбрана върху ипотекирания недвижим имот и е насрочен на
16.03.2015г. опис на същия.
От
представеното по делото удостоверение №41579/25.11.2015г. на ЧСИ П. И. е видно,
че към 25.11.2015г. размерът на дължимите такси по ТТРЗЧСИ и разноски по
изп.дело №51/2015г. ,с взискател „ОББ”АД и длъжник-Е.М., възлиза общо на
11724,26лв.
Представена
е справка от СВ-***, съдържаща данни за вписани на 03.02. 2015г. и 17.03.2015г.
възбрани върху процесния имот.
При така установените фактически
обстоятелства и събрани доказателства,съдът намира предявения иск за неоснователен.
В случая заявената претенция
намира правното си основание в разпоредбата на чл.92,ал.1 от ЗЗД, според която
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, като съобразно
въведеното в чл.154,ал.1 от ГПК правило за разпределение на доказателствената
тежест в процеса ищецът следва да установи в хода на делото фактите,
на които основава своите искания- съществуването на твърдяното облига-ционно правоотношение
между страните, изправността си по предварителния договор от 18.01.2011г.; надлежното
разваляне на същия поради неизпълнението му от ответника и наличието на
уговорка за плащане на неустойка.
От
събраните писмени доказателства се установи, че на 18.01.2011г. между Е. М. , М.
М. и Д.И. е подписано споразумение, съдържащо и предварителен договор за покупко- продажба на
недвижим имот, по силата на който продавачите са се задължили да продадат на ответника
описания недвижим имот. Цената на последния не е посочена ,но е определяема с
оглед постигнатата по този договор уговорка –купувачът да погаси задължението
на Е.М. към „ОББ”АД, произтичащо от
договор за кредит от ***г. в т.ч. главница, лихви, такси, комисионни,
неустойки, наказателни лихви, разноски и др. В т.2 от споразумението е отразено,
че прехвърлянето на собствеността върху имота ще се извърши в предвидената от
закона нотариална форма в двуседмичен срок след уведомяването на продавачите, че
ответникът е погасил дълга предсрочно или на уговорения с банката падеж.
На следващо място се установи,че ответникът
не е изпълнил задължението си по
предварителния
договор-не е извършил погасяване в определените срокове на вноските по кредита ,съгласно
предвидения начин за плащане цената на имота, при
което Банката-кредитор се е снабдила със заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист против длъжника М. и е предприела действия по принуди-телното събиране на вземането си. С оглед
на това и при
липсата на ангажирани доказателства за наличието на обективни причини за
неизпълнението се налага извод, че за продавача е възникнало
правото за едностранно разваляне на предварителния договор, поради виновно неизпълнение на
задълженията на купувача, съобразно формулираната уговорка в договора .
Съдът
счита ,че в случая развалянето на договора е станало в хипотезата на чл.87,ал.2
от ЗЗД, на която се позовава ищецът. Според посочената разпоредба, кредиторът
може да заяви на длъжника ,че разваля договора и без да даде срок ,ако
изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забавата на
длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни
непременно в уговореното време.
При
така установените фактически данни по делото и доколкото поведението на купувача следва да се приеме като виновно
неизпълнение на задълженията му ,то съдът намира,че ищецът законосъобразно е
упражнил правото си да развали предварителния договор. В случая
страните са обвързали начина на плащане на цената на имота със сключването на
окончателен договор и са уговорили като санкционна последица от неизпълнението
на задължението на купувача- правото на продавачите едностранно да развалят
процесния договор. При безспорно установения факт, че ответникът не е изпълнил
поетото от него задължение, за което е имало фиксиран срок /падежите на
вноските по договора за кредит с „ОББ”АД/ ,то ищецът не е бил длъжен да дава допълнителен
такъв съгласно чл.87, ал.1 ЗЗД. С оглед
продължителността на забавата на ответника и при установените обстоятелства, че
сделката няма да бъде финализи-рана , следва да се приеме, че с отправеното от
продавача изявление за развалянето на предварителния договор, съдържащо се в
исковата молба , същият е развален, считано от датата на получаване на препис
от нея от ответника. Към този момент единствената неизправна страна по договора
е именно купувачът, който не е изпълнил задължението си за плащане продажната
цена на имота, чрез погасяването дълга на длъжника по договора за кредит. Неоснователно
е възражението в отговора на исковата молба за неизпълнен договор от ищеца, тъй
като неговото задължение за прехвърляне собстве-ността на имота, съгласно конкретните
уговорки в предварителния договор , трябва да се предхожда по време от
плащането на цената на имота и следователно още не е изискуемо. Освен това, изправността
на продавача по отношение на задълженията да не обременява имота с каквито и да
е вещни тежести /с изключение на вписаната ипотека/ следва да се преценява към
момента на сключването на окончателната сделка респ. на предаване на имота, поради
което ирелевантно се явява обстоятелството,че понастоя-щем върху последния има
вписана възбрана в полза на „ОББ”АД, а и както се установи до вписването й се е
стигнало вследствие неизплащането на дължимите суми по договора за кредит от
страна на ответника.
Видно
от предварителния договор, същият съдържа клауза за неустойка, според която
договарящите изрично са предвидили, че при виновно неизпълнение на задължението
на купувача той дължи на ищеца неустойка в размер на 130000лв. Анализирайки
текста на посочената клауза, съдът приема, че по своята същност уговорената
неустойка е компенсаторна и се дължи за пълно неизпълнение ,като има характер и
на такава при разваляне на договора. Неоснователно е възражението на ответника,
който ,позовавайки се на ТР №7/ 13.11.2014г. на ВКС по т.д.№7/2013г. на ОСГТК,
поддържа ,че претендираната в случая неустойка е за забава и затова не се дължи след развалянето на облигационната
връзка. Съгласно ТР, не се дължи неустойка за забава по чл.92,ал.1 от ЗЗД
,когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично
изпълнение ,е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в
такава хипотеза е единствено неустойката за обезщетение за вреди от
неизпълнението поради разваляне- неустойка за разваляне, ако такава е била
уговорена. Прието е в ТР, че когато двустранният договор бъде развален ,с
обратна сила се заличава всичко онова, което е възникнало и остава единствено
правото на кредитора на обезщетение за вредите от цялостното неизпълнение. В
конкретния случай обаче е уговорено неустойката да се дължи за разваляне на
договора поради виновно неизпълнение на дължимата престация от страна на
купувача. При сключването на процесния договор ответникът се е съгласил, в
случай на неизпълнение на задължението му да плати цената на имота /чрез
погасяване дълга на Е.М. към „ОББ”АД, произтичащо от договора за
кредит от ***г. в т.ч. при просрочие с повече от 30 дни на плащането към
банката на която и да е вноска от погасителния план към договора за кредит/, че за продавача възниква
правото с едностранно волеизявление да развали договора, а за него- задължение
да обезщети насрещната страна за вредите, причинени от неизпълнението ,като й
заплати неустойка в размер на 130000лв. Доколкото се установи по делото ,че е
налице неизпълнение на задължението на купувача, което е основание за разваляне
на договора, то ищецът ,като изправна страна, има право да търси предвидената в
предварителния договор неустойка ,предвид изричното й уговаряне за обезщетяване
на вредите именно от това неизпълнение.
С оглед направения по-горе извод,
следва да се обсъди и възражението на ответника относно нищожността на клаузата
за заплащане на неустойка поради противоречие с добрите нрави.
Според указанията, дадени
Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010г. по т.д.№1/ 2009г. на ОСТК на ВКС ,преценката
за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави по см. на
чл.26,ал.1 от ЗЗД следва да се извършва
към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случай факти и обстоятелства ,при съобразяване на примерно посочени
критерии като - естеството и размера на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи /поръчителство, залог ,ипотека и др./ ;вида на уговорената
неустойка и вида на неизпълнението на задължението; съотношението между размера
на неустойката и очакваните от неизпъл-нението на задължението вреди. Съгласно
т. 3 на ТР, неустойката следва да се приеме за нищожна тогава, когато
единствената цел ,за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Накърняване на добрите нрави по см. на
чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД е налице ,когато се нарушава правен принцип,който може и
да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби ,които са част от действащото право .Такива са принципите
на справедливостта , добросъвестността в гражданските и търговските отношения и
на предотвратяване на несправедливото
облагодетелстване. Законодателят е придал правна значимост на нарушението на
добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на
конкретен правен субект.
В разглеждания случай съдът намира, че коментираната
клауза за неустойка е нищожна, като нарушаваща принципите на справедливостта и
добросъвестността и създаваща условия за
неоснователно обогатяване на ищеца. С процесния предварителен договор за
покупко-продажба ищецът и бившата му съпруга са обещали да прехвърлят правото на собственост върху описания имот,
срещу задължение на купувача да заплати цената на имота, чийто размер е равен на размера на кредита
,отпуснат на Е.М. от „ОББ” АД. Уговорената неустойка
обезпечава изпълнението на задължението на купувача да плати продажната цена и
защитава интереса на кредитора –да сключи окончателен договор за
покупко-продажба и да получи цената на имота. Същата е обвързана с развалянето
на договора ,предпоставка за което е неизпълнение задължението на ответника за заплащане цената
на имота, чрез погасяване дълга на ищеца по договора за кредит. Неплатената
част от задължението към 20.11.2014г., видно от уведомлението на кредитора до
длъжника, възлиза на общо на 135072,25лв. в т.ч. 108685,68лв.-главница,25936,34лв.-договорни лихви и
450,23лв.-наказателна лихва, а размерът на предвидената неустойка за
неизпълнение договорното задължение на купувача е 130000лв. Съобразявайки характера на договора, начина, по който се формира неустойката, както и вида на
неизпълнението, съдът счита, че така уговорена, неустойката губи обезщетителния
си характер, превръща се в несъразмерна спрямо неизпълнението санкция за
длъжника и в средство за неоснователно обогатяване на кредитора. При
евентуалното й присъждане продавачът, който няма да изгуби собстве-ността върху
имота си, би получил и сума почти два пъти по-висока от цената на притежаваната
от него 1/ 2 идеална част от имота, като подобен резултат сочи на несправедливо по своето съдържание
съглашение , нарушаващо принципите на
добро-съвестността и справедливостта ,и излизащо извън пределите на нравствената
допустимост. Съдът намира за неоснователни доводите на
пълномощника на ищеца, развити в писмената защита, които
свързват претърпените от Е.М. вреди не с неизпълнението на задължението на купувача, породено от процесния предварителен договор, обвързващ
валидно страните по настоящото дело, а с договора за кредит и последиците от
неизпълнението му, които са ирелевантни за
предмета на спора. Действително, в
случая ответникът се е задължил към ищеца да изпълни вместо него и при
договорените условия задълженията му към „ОББ”АД,но това не променя нищо в
отношенията между кредитора и длъжника ,защото последният не се освобождава от поетото
задължение по договора за кредит от ***г. Нямат отношение към определяне на
очакваните вреди към релевантния за преценката им момент-18.01. 2011г. /датата
на сключване на предварителния договор/ представените в хода на производството
доказателства, от които е видно ,че дългът на ищеца към банката -кредитор е
нараснал /на 164738 лв., според изчисленията в писмената защита на адв.Д./ и че
имотът- предмет на предварителния договор е обект на принудително изпълнение по изп.дело №51/2015г.
на ЧСИ П. И., тъй като посочените обстоятелства касаят настъпилите негативни
последици за ищеца, произтичащи от друг договор ,сключен с трето лице. При тези
данни следва да се приеме, че размерът на уговорената неустойка ,установен на
130000лв., е в разрез с присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна
функции и не е съобразен нито с естеството на обезпеченото задължение ,нито с
възможните вреди от неизпълнението му ,които могат да се съизмерват със
стойността на начислените от банката наказателните лихви , поради
несвоевременното плащане на погасителните вноски. Следователно, коменти-раната
неустоечна клауза в предварителния договор е нищожна, като противоречаща на добрите
нрави-чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД и не може да послужи като основание за ангажиране
отговорността на ответника съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД.
С оглед направения извод за
нищожност на клаузата за неустойка ,съдът не следва да обсъжда доводите на
ответника за намаляване размера на неустойката поради прекомерност.
По изложените по-горе съображения
предявеният иск за заплащане на неустойка от ответника поради неизпълнението на
договорното му задължение по предварителния договор от 18.01.2011г. се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на правния спор на ищеца не се дължат претендираните разноски. Дължимата
за производството държавна такса, от заплащането на която ищецът е освободен
съгласно чл.83,ал.2 от ГПК ,ще следва да остане за сметка на държавата. Доколкото разноските за особения
представител на ответника, назначен по реда
на чл.47,ал.6 от ГПК ,са в тежест на ищеца , то последният следва да бъде
осъден да ги заплати .Дължимото адвокатско възнаграждение на адв.З.З.- в размер
на 4430лв. е било изплатено първоначално
от бюджета на съда, като съобразно изхода на спора сумата следва да се възложи
на загубилата делото страна. В случая претенцията на ищеца е неоснователна
,поради което ,на основание чл.77 вр. с чл.76, изр.2 от ГПК ,същият следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ПОС сумата от 4430лв.
По изложените съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Т.М.,
ЕГН **********,***, против Д.П.И., ЕГН **********,с
постоянен адрес: *** ,иск за заплащане на сумата от 130000лв. ,представляваща неустойка
,дължима поради неизпълнение задълженията на ответника Д.И. по споразумение,
сключено между страните на 18.01.2011. в *** ,с нотариално удостоверяване на
подписите, извършено на същата дата от нотариус Н. Б., с рег.№ на документа №***,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.Т.М., ЕГН **********,***,
да заплати по сметка на Пловдивския окръжен съд сумата от 4430 /четири хиляди
четиристотин и тридесет/лв.,представляваща изплатено от бюджета на съда адвокатско
възнаграждение на назначения особен представител на ответника Д.П.И..
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от срок от
връчването му.
Съдия: