Р Е Ш Е Н И
Е
№ 687 24.02.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд
ІІІ-ти граждански състав
На двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 4660 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “Първа
Инвестиционна Банка“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от всеки двама измежду ***** и *****, против В.С.В. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, с която се претендира установяване дължимостта
на сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ № 9286/09.11.2017
г. по ч.гр.д. № 16976/2017 г. по описа на Варненския районен съд, а именно: сумата
от 2 440 лева – дължима главница по рамков договор за издаване и
обслужване на кредита карта с предоставен кредитен лимит на „МКБ Юнионбанк“ АД под № 317-375/25.10.2011 г., 933. 05 лева – просрочена договорна лихва за
периода от 16.01.2012 г. до 31.01.2014 г. включително, 2 446. 08 лева –
дължима наказателна лихва за периода от 16.01.2012 г. до 10.10.2017
г. включително, 112. 53 лева – просрочени такси годишно управление, 147. 60
лева – разноски за събиране на вземането, ведно законната лихва върху
главницата от 11.10.2017 г. до изплащането й. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско
възнаграждение.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за съществуващо правоотношение по повод на горния
рамков договор за издаване и обслужване на кредита карта с предоставен кредитен
лимит, като въз основа на уговорките по него са останали дължими търсените в
настоящото производство, които се претендират от ищеца в качеството му на
правоприемник на „МКБ Юнионбанк“ АД. Сочи се, че е
налице забава в плащанията над 2095 дни към датата на издаване на извлечението
от сметки - 10.10.2017 г., тъй като кредитът е в просрочие от 16.01.2012 г. Било изпратено писмено
предизвестие до ответника в този смисъл, чрез нотариални покани по постоянния
му и настоящ адрес. Отделно от това съгласно т. 7.10 от раздел V от договора на 31.01.2014 г. бил настъпил крайният
срок за плащане.
Правното основание на предявените
искове е чл. 422 във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е постъпил в срок отговор на исковата молба
от ответника, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК адвокат К.. Със същия се изрязва становище за недопустим на иска, като
се твърди, че процесният договор е по същността си договор за потребителски
кредит, който бил сключен в нарушение на разпоредбите на ЗПК, като се излагат
подробни доводи в тази връзка. Твърди се също така, че липсвал протокол за
предаване на процесната карта и доказателства за оползотворяване на сумите от
страна на ответника. Отделно от това се депозира възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията за лихви.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата
молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на ответната
страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК въз основа на документ № 9286/09.11.2017 г. по ч.гр.д. № 16976/2017
г. по описа на Варненския районен съд е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца паричните суми -
предмет на установяване в настоящото производство. Заповедта е приета за
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и предвид дадените от съда
указания на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за предявяването на иск по
чл. 422 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че за ищецът-заявител е
налице интерес от воденото на исковете – предмет на делото.
Съгласно рамков договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с предоставен кредитен лимит на „МКБ Юнионбанк“
АД от 25.10.2011 г., чийто правоприемник е ищцовото
дружество, банката е открила обслужваща сметка на името на ответника и му е
издала кредитна карта /Visa Gold с предоставен кредитен лимит/, с която се
задължава да извършва по нареждане на картодържателя-ответник
операции като теглене на пари в брой от терминални устройства АТМ (банкомати) и
плащане на продажна цена на стоки и услуги в интернет и търговски обекти,
посредством картата и т.н. За това банката се задължава да предостави на титуляра на сметката паричен кредит в размер до 2 440
лева, като това е всъщност кредитния лимит /т. 7, вр.
т. 5.1, вр. т. 1 от договора/. Сумата може да се
усвоява многократно в рамките на срока на договора /т.7.1/. Ежемесечно на датата на падежа,
определена за месечен сетълмент-15-то число на месеца, следва да постъпват
средства за погасяване на формираните задължения от извършени плащания,
съгласно т. 7.2, но не по-малко от 5 % от сумата на транзакциите, плюс всички
лихви, такси и комисионни, дължима за отчетния период /т.7.6, вр. т.7.4/. Съгласно уговорките главницата от формирания
дълг се олихвява с годишен лихвен процент, определян периодично от банката,
който към момента на сключване на договора е в размер на 14% годишно при
частично погасяване на главница, усвоена чрез безкасово плащане и услуги в
търговски обекти, и 16 % при теглене в брой, като при погасяване на усвоена
главица към датата на месечния сетълмент, начислената
лихва подлежи на сторниране. При възникване на
неразрешен овърдрафт по обслужващата сметка, просрочие
на дължима погасителна вноска или част от нея, банката събира лихва за забава,
включваща договорената такава плюс 10 пункта надбавка. /т.7.3.1.1.-7.3.4/ Според т. 7.10 от договора, крайният срок за
издължаване на всички парични задължения на титуляра
на картовата разплащателна сметка е 27 м., считано от датата на подписването
му, но не по-късно от 31.01.2014 г. - крайна падежна дата. Според т. 14.3 във вр. т. 13 от договора, съглашението се прекратява с
изтичане на срока му от 2 г. и 3 м., като договорът влиза в сила с подписването му. Уговорено е,
че ако до изтичането на срока никоя страна не възрази писмено, договора се
продължава автоматично за същия срок /т.13.1/.
От изпълнената по делото съдебно-икономическа
експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно и безпристрастно
изготвена от лице с нужните специални познания, се установява, че съобразно
уговорките между страните по договора към 10.10.2017
г. /датата на издаване на извлечението от сметки, въз основа на което е
депозирано заявлението по чл. 417 от ГПК/ са дължими следните суми: 2 440
лева –главница, 825. 07 лева –договорна
лихва за периода от 16.02.2012 г. до 31.01.2014 г. включително, 3 646. 92
лева – наказателна лихва за периода от 16.02.2012 г. до 10.10.2017
г., както и 112. 53 лева – просрочени такси годишно управление, 147. 60 лева –
разноски за събиране на вземането. С карта е усвоен целият кредитен лимит от
2 440 лева чрез извършени разплащания и тегления от банкомат. Извършени са
вноски в общ размер от 641 лева – на 08.11.2011 г. са внесени 16 лв., с които
са погасени 1. 96 лв. – такса за теглене и 13. 72 лв. – ползва неразрешен
овърдрафт от 07.11.2011 г.; на 21.11.2011 г. са внесени 580 лв., с които са
погасени такси в размер на 13. 72 лв., 43. 81 лв. – лихви и 147. 21 лв. –
главница; на 04.07.2012 г. е последното плащане от 45 лв., чрез което са
погасени 42. 16 лв. –такси и 2. 84 лв. – лихва. Последната усвоена от кредитополучателя
сума е от 18.01.2012 г. и същата е чрез безкасово плащане. Банковата карта,
която съгласно т.2.5 от договора се издава за срок от две години, не е
подновявана.
Въз основа на така установените факти
релевантни за решаването на делото съдът намира от правна страната следното:
Безспорно с оглед правното естество на
договора и предвид изричните изключения по чл. 4 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, настоящият договор е вид договор за потребителски кредит. Съдът
намира обаче, че при сключването му не са нарушени сочените от особения
представител разпоредби на същия, като същите следва все пак да се приложат
съобразно естеството на договора за издаване и обслужване на кредитни карти.
Независимо от това и съобразно уговорките по договора съдът намира, че
вземанията за лихви – договорна /възнаградителна/ и
наказателна, са погасени по давност, тъй като уговорената крайна падежна дата е
31.01.2014 г., а заявлението по чл. 417 от ГПК е входирано
в съда на 11.10.2017 г. т.е. след като е изтекъл приложимият тригодишен давностен срок по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД. Обстоятелство, че
е налице уговорка за автоматично подновяване на срока на договора, няма никакво
отношение към уговорената крайна падежна дата досежно
вземанията, които са възникнали в първоначалния срок на действието му в периода
от 27 месеца, след сключването му. Не може да бъде възприета и ищцовата теза,
че с подновяването на срока на договора се подновява и уговореният падеж, при
все че страните изрично са уговорила дата на краен падеж. Не могат да бъдат
споделени доводите, че вземанията се търсят въз основа на предсрочна
изискуемост, за която се твърди, че е настъпила след датата на уговорения краен
падеж. Всъщност подобно изявление на кредитора в случая би заобиколило
уговореният между страните краен падеж с договора, който има силата на закон,
за тези които са го сключили, съгласно чл. 20а от ЗЗД, и би оправдало
бездействието на кредитора, който след настъпването на уговорения падеж не е
предприел действия по събиране на вземанията си. Това се отнася и досежно твърдението, че с подновяването на срока на
договора се подновява и крайната падежна дата.
По отношение на възражението за липсата
на протокол за предаване на карта, следва да се отбележи, че цитираната норма
от Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за
условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни
инструменти /отм./ предвижда, че доставчикът на платежни услуги, издател на
платежната карта, я предоставя на оправомощения
ползвател на платежни услуги в срок не по-дълъг от 10 дни от сключването на
рамковия договор за платежна карта. Липсата на нарочен протокол, какъвто
очевидно по принцип не изисква цитираната норма, не би могло само по себе си да
опорочи валидността на сключения договор и произтичащи от това задължения, при
все че са налице данни за извършвани операции, в това число и внасяне на
парични суми, по обслужващата сметка открита на името на ответника.
При това съдът намира, че искове като
основателни следва да бъдат уважена досежно
главницата, за която се установи, че е усвоена и не е погасена, разноските по
извънсъдебно събиране на вземането, както и досежно
таксите, тъй като същите съобразно правната природа на договора за издаване и
обслужване на кредитна карта могат да бъдат начислявани съгласно чл. 10а, ал. 1
от ЗПК.
При този изход на спора и по разноските:
Дължими са част от направените в заповедното
производство разноски в размер на 76. 21 лв., съобразно уважената част от исковете,
които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство.
При
този изход на спора се явява и частично основателна претенцията на ищеца за
заплащане на направените по делото разноски и следва да се осъди ответника да
му заплати сумата от 392. 56 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно
уважената част от исковете. Като база за определянето им съдът взе предвид
дължимата и внесена за исковото производство държавна такса от 173. 85 лв.,
внесения депозит за особен представител в размер на 350 лв., 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, с оглед на материалния интерес и степента на фактическата и правната
сложност по делото и депозит за експертизата в размер на 160 лв.
Или общата дължима сума за разноски от
страна на ответника възлиза на 468. 77 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.
422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че В.С.В. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, дължи на “Първа Инвестиционна Банка“ АД
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от всеки
двама измежду ***** и *****, част от
сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ № 9286/09.11.2017
г. по ч.гр.д. № 16976/2017 г. по описа на Варненския районен съд и изпълнителен
лист от 09.11.2017 г., а именно: сумата от 2 440 лева – дължима
главница по рамков договор за издаване и обслужване на кредита карта с
предоставен кредитен лимит на „МКБ Юнионбанк“ АД под
№ 317-375/25.10.2011 г., 112. 53 лева –
просрочени такси годишно управление, и 147. 60 лева – разноски за събиране на
вземането, ведно законната лихва върху главницата от 11.10.2017 г. до
изплащането й, като отхвърля
исковете за 933. 05 лева – просрочена договорна лихва за периода от 16.01.2012
г. до 31.01.2014 г. включително, и 2 446. 08 лева – дължима наказателна
лихва за периода от 16.01.2012 г. до 10.10.2017 г.
включително.
Осъжда В.С.В. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на “Първа Инвестиционна
Банка“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от всеки двама измежду ***** и *****, сумата от 468. 77 лв. /четиристотин
шестдесет и осем лева и 77 ст./ за направените по делото разноски, от които 76. 21 лева по ч.гр.д. № 16976/2017 г. по описа
на Варненския районен съд и 392. 56 лева по гр.д. № 4660/2019 г. по описа на
Бургаския районен съд.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.