№ 15077
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110110977 по описа за 2022 година
Ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявил срещу ответника „М.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 460,47 лева за
главница за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *** партер, част от
търговски обект с аб. № 341276, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 10.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, 108,00 лева – мораторна лихва върху главницата
за периода от 01.12.2018 г. до 27.10.2021 г., 11,69 лева - стойността на услуга „дялово
разпределение“ за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. , ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК – 10.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 3,03 лева – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 27.10.2021 г.,
с които суми ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца и за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 22.11.2021
г. по ч.гр. дело № 64171/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът поддържа твърдения, че до имота на ответника е била доставена топлинна
енергия, която той потребил без страните да са били обвързани от договорна връзка, поради
което се е обогатил за сметка на ищеца със стойността на доставената топлинна енергия и
сумата за дяловото разпределение. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата
„дялово разпределение“ на основание чл. 63-71 от Наредбата № 2 от 28.05.2004 г., със
стойността на която се е обогатил като е спестил разхода, възникнал в тежест на ищеца.
1
Твърди, че по силата на ОУ на ищеца, ответникът бил изпаднал в забава за плащане на
сочените суми. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника чрез адв. А. Л., която възразява, че искът е неоснователен. Не възразява, че
ответникът е бил собственик на имота за процесния период, както и че имотът е
топлоснабден, но сочи, че за имота за този период е сключен договор за доставка на ТЕ с
друго юридическо лице – стопански потребител – наемателя „Е.Т.“ ЕООД. Освен това сочи,
че имотът е прехвърлен с покупко-продажба и от 14.05.2019 г. и собственик е друго
юридическо лице. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Не възразява за разноските на ищеца.
Третото лице-помагач на стрА.та на ищеца „Б.“ ООД не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна стрА. следното:
Ищецът в производството „Т.С.“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 10.11.2021 г. г. срещу „М.Б.“ ЕООД, за сумите,
описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело №
64171/2021 г. на СРС, II ГО, 178 състав, като на 22.11.2021 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, с предмет
описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните от ищеца
основания.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е
постъпило възражение, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са
дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова
полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които
са процесуално допустими.
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест
на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи осъществяването на
следните факти: обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които произтичат от един
общ факт или обща група факти, като разместването на блага следва да е настъпило без
основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото
се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите
му, като в конкретния случай с оглед изложените твърдения, ищецът следва да докаже, че е
доставил в процесния имот, собственост на ответника, топлинна енергия в твърдените
количества и на посочената стойност, с което ответникът се е обогатил, спестявайки
дължимата за същите цена и дължимата сума за извършено дялово разпределение. При
установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
задължението си. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да
2
установи изпадането на длъжника в забава чрез покА. и размера на обезщетението за забава.
Между страните не е спорно, поради което и като безспорни и ненуждаещи се от
доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, са отделени обстоятелствата, че
ответникът е собственик на топлоснабдения имот за спорния период, както и че ищецът е
доставил до имота топлинна енергия в посочения размер и на търсената цена.
В настоящия случай спорен по делото е въпросът дали ответното дружество се
обогатило като е спестило разход за доставената до имота топлинна енергия при твърдения,
че за сочения период трето за спора лице е имало качеството на потребител на топлинна
енергия за стопански нужди и е било фактически държател на имота, като го е ползвало на
облигационно основание.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Според §1, чл.
43 от ДР на ЗЕ, „Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или
общинския бюджет. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от
17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на
топлинна енергия за небитови нужди.
В настоящия случай, по делото се установява, че за собствения на ответника имот с
абонатен номер 341276 е налице сключен между ищцовото дружество и трето
юридическо лице – „Е.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, което впоследствие се е преобразувало чрез
вливане в Е.Г.“ АД, ЕИК ***, Договор № 24741/341276 от 11.02.2015 г. при общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се в ***
партер, част от търговски обект с аб. № 341276 (лист 86 гръб). Както е посочено в договора,
същият е със срок на действие от 01.02.2015 г. до 01.01.2018 г., като по делото не се
установява договорът да е продължен. Същевременно, по делото е безспорно, че писмен
договор за доставка на топлинна енергия за процесния период не е бил сключен както между
страните по делото, така и между ищеца и третото лице –наемател, поради което между тях
не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди за спорния период.
При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.
59, ал. 1 от ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
3
на обедняването. В тази хипотеза, обаче, доказване принадлежността на правото на
собственост от ответника не е достатъчно за обосноваване на извод за наличие на
неоснователно обогатяване от негова стрА. за сметка на ищеца. За последното ищецът
трябва да установи без съмнение, че ответното дружество е потребило доставената до
процесния имот топлинна енергия, но не я заплатило, с което се е обогатило за сметка на
„Т.С.“ ЕАД.
В настоящия случай ищецът не е установил по начин, покриващ стандарта на чл. 154,
ал. 1 от ГПК – без съмнение, че именно ответното дружество е ползвало топлоснабдения
имот за процесния период.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че от 2007 г. титуляр на
партидата е трето за спора лице – „Е.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, в качеството му на наемател на
процесния имот, който е изгубил това качеството едва на 22.04.2019 г., след като договорът
за наем от 01.08.2007 г. е прекратен по силата на споразумението от 22.04.2019 г. (лист 93) и
фактическата власт върху имота е предадена на ответника на основание чл. 2 от същото. Ето
защо, тъй като по делото се установява, че за периода от 01.08.2007 г. до 22.04.2019 г.
имотът е бил във фактическата власт на наемателя „Е.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, което
впоследствие се е преобразувало чрез вливане в Е.Г.“ АД, ЕИК ***, ответникът не се е
обогатил за сметка на ищеца като е спестил разход за ползвА.та от него топлинна енергия и
за дялово разпределение за имота за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., поради което
предявените искове по чл. 59, ал.1 от ЗЗД са неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
За пълнота следва да се отбележи, че от представените и приети по делото като
писмени доказателства документи, изготвени от третото лице помагач „Б.“ ООД, се
установява, че справката за използвА.та топлинна енергия за абонатен № 341276 за спорния
период е издадена на платец с номер 1024162, който номер съвпада с номера, даден от
„Т.С.“ ЕАД на Е.Г.“ АД, ЕИК ***, по силата на Договора № 24741/341276 от 11.02.2015 г.,
което от своя стрА. е индиция, че ответникът не само не е имал възможност да консумира
процесното количество топлинна енергия през исковия период защото не е бил в имота, но и
за това, че ищцовото дружество е било надлежно уведомено кой и на какво основание
реално го ползва.
При липса на валидно възникнало главно задължение, неоснователна се явява и
акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за процесния период върху сумата за топлинна енергия, както и за
дялово разпределение.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на
разноските в производството. Същият е сторил разноски за адвокат в размер на 300 лева,
платени в брой съгласно Договор за правна защита и съдействие от 20.04.2022 г., който
4
служи за разписка, удостоверяваща получаване на уговорената сума в брой съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложението, на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъде
присъдена сумата от 300 лева – разноски за тази инстанция.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в ***, срещу „М.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в ***, ***, сутерен, установителни искове с правно основание чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите от 460,47 лева за главница за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в *** партер, част от търговски обект с аб. № 341276, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК – 10.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 108,00 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от 01.12.2018 г. до 27.10.2021 г., 11,69 лева -
стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. ,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 10.11.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането и 3,03 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.12.2018 г. до 27.10.2021 г., с които суми ответникът се е обогатил без
основание за сметка на ищеца и за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 22.11.2021 г. по ч.гр. дело № 64171/2021 г. по описа на
СРС, II ГО, 178 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, да
заплати на „М.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, ***,
сутерен, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в размер на 300 лева – разноски за тази
инстанция.
Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД, ЕИК ***, като трето лице
помагач на стрА.та на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5