Номер 33229.10.2020 г.Град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – РусеВтори състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Наталия Георгиева
Членове:Аглика Гавраилова
Антоанета Атанасова
Секретар:Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20204500500538 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М. А. Х. чрез адв. Р.Х. АК Русе против Решение
№ 856/03.07.2020 г., постановено по гр. д. № 1433/2019 г. на Русенския районен съд, с
което е уважен предявеният от С. П. С. срещу нея ревандикационен иск относно
недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор *** по плана на гр.
Русе с площ от 896 кв.м., местност „***“, с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно пар.4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ/, пета категория на земята при неполивни условия, с номер по
предходен план 237, при съседи за целия имот: *** и е отменен констативен
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 78, том V, рег.№ 15217,
нот. дело № 728/10.12.2018г. на нотариус № *** с район на действие РРС. Твърди, че
решението е неправилно и незаконосъобразно като необосновано, постановено без
подробно и цялостно обсъждане на събраните по делото доказателства. Претендира се
отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният срещу нея иск да
бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Ответницата по жалбата С. П. С. по реда и в срока по чл. 263 ГПК взема
становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени в отговора
съображения и иска решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
1
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. След извършена служебна проверка на
първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е
валидно и допустимо, а за да се произнесе по съществото на спора, съобразно
наведените от страните доводи, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от С. П. С. против
жалбоподателката иск с правно основание чл. 108 ЗС и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК.
От приложения на л. 5-л. 6 от делото нотариален акт № 50, том IV, рег.№ 9142,
нот. дело № 558/02.08.2004г. на нотариус № *** с район на действие РРС се
установява, че процесният недвижим имот № 237 е закупен от ищцата на 2.08.2004 г.
Видно от скицата на л. 7, след изработването на кадастралната карта на гр. Русе за този
имот бил отреден идентификатор ***. Скицата е издадена на 29.02.2008 г. с оглед
предприети действия от ищцата по промяна на предназначението на имота и
застрояването му, за което й било издадено разрешение за строеж № 641/04.07.2008 г.
на склад, магазин за промишлени стоки /авточасти/, офис, автодиагностичен пункт и
ремонт на ел. системи на автомобили. Към разрешението за строеж са представени и
материалите по инвестиционния проект /л. 43 – л. 51/.
Видно от приобщените към доказателствения материал декларация /л.42/ и
служебна бележка от 26.04.2006г. /л. 41/, ищцата С.С. е била член кооператор в
кооперация „С. и е било дадено съгласие от последната ищцата в процесния имот да се
включи към съществуващата кооперация за вода и да ползва ел. енергия от същата.
Служебната бележка е подписана от председателя на кооперацията - ответницата М.Х.
На 10.12.2018 г. ответницата се снабдила с констативен нотариален акт № 78, том
V, рег.№ 15217, нот.дело № 728/10.12.2018г. на нотариус № *** с район на действие
РРС, по силата на който била призната за собственик по давностно владение на имот с
идентификатор ***.
И двете страни са ангажирали гласни доказателства.
Св. Н.С. – съпруг на ищцата дава показания, че след закупуването на имота през
2004 г. решил да направи в него автосервиз, но впоследствие се отказал от този си
проект независимо, че се снабдил с разрешение за строеж. Свидетелства още, че когато
закупили имота през 2004 г. в него имало около 10 плодни дръвчета, имотът бил
ограден с мрежа с бетонни колове. Оградата не била много стабилна. Събирали от там
плодове, веднъж и кайсии за ракия. През цялото време плодните дръвчета били там
като в годините наемал хора да почистват имота от драки и отпадъци. В него нямало
ток и вода като се влизало през портичка, която била откъм черния път, в пресечка, не
2
откъм главния. Отпред имало купчина с пръст и драки, но това било така до мин.
година, когато установил, че целият имот е изринат с фандрома, дърветата са
изкоренени, оградата и коловете събрани на камара в дъното на имота и той бил
застлан с камъни. Посещавал имота многократно всяка година като не бил виждал
засети в него зеленчуци. Имали намерение да продават имота и съпругата му го
обявила в агенции за недв. имоти, но табели на самия имот не са слагали.
Свидетелят на ищцата З.З. дава показания, че работи във фирмата на свидетеля
Н.С. от 2000 г. Заявява, че за периода 2006 г. – 2018 г. многократно е посещавал
процесния имот заедно с него. Свидетелства за намерението на работодателя му да
направи автосервиз там. Изнася данни, че имотът имал ограда с бетонни колове, но на
места мрежата била полегнала към земята и можело да се влезе и от там, въпреки, че
имотът имал и портичка. Самият той влизал през оградата, където коловете били
паднали. Мястото било тревясало и в него имало около 10-тина големи дървета – 3
череши и 5-6 кайсии. Свидетелства, че помагал при почистването на имота и в
събирането на кайсии от него, последно го бил посещавал преди 2-3 или 4 години.
Дава още показания че нито веднъж не са заварвали хора в мястото, когато са го
посещавали, нито пък е виждал засети в него зеленчуци.
Свидетелят на ответницата К.С.К заявява, че познавал процесния имот от 1971 г.,
тъй като пасял кравите си там и това продължило до около 2012 г., когато му
забранили от полицията да пасе животни в него район. Бащата на М. – дядо А. му
разрешавал да коси трева от имота за животните си, а той сеел зеленчуци в единия край
на това място. Този дядо А. бил починал отдавна, нямало 20 години. Свидетелства, че
влизал през портичка в имота, който бил тревясъл, нямало плодни дървета, а само един
орех. Другите дървета били саморасли и бащата на М. и други хора ги махнали.
Имотът нямал ограда. Дава показания, че виждал ответницата, мъжа й и баща й да
чистят треви в този имот и да сеят зеленчуци. Преди години имало табела, че имотът се
продавал, но не знаел кои са неговите собственици. Документи не бил виждал, знаел че
имотът е на М.. Свидетелства още, че й носел в процесното място 2-3 ремаркета с тор и
си спомня, че тогава имало паднал счупен стълб в имота.
Свидетелката Р.М. дава показания, че познава имота от 2007 г., когато се
омъжила за сина на ответницата. Свидетелства, че към него момент имотът бил
обработван, в него се садяло и сеело и се отглеждали зеленчуци. Имотът никога не бил
имал ограда, бил ограден от саморасли дървета и драки. Вътре имало 2 или 3 големи
дървета, едното от които орех. Други дървета нямало, впоследствие били засети
кайсии и череши. Често ходела до имота, разхождайки се с малкото си дете, а когато то
отраснало, някъде 2009 – 2010 г. започнала и да ходи да помага на свекърва си в
процесното място. Свидетелства още, че М. имала собствен съседен имот, който се
3
делял с една ограда с процесния. В момента мястото било изчистено, било само пръст,
но пак били оставили частична ограда от драки, за да не влизат хора. Доколкото си
спомня дърветата си стоели и до сега. Разчистването на имота започнали през 2015 г.,
когато М. закупила и съседния имот. Имало стар стълб, който бил паднал в мястото и
от там решили, че трябва да си прекарат ток. Табела, че имотът се продава не била
виждала през последните 10 години, нямало и къде да се закачи. Свидетелства още, че
дядо А. починал през 2018 г. и той чистел този имот. Дава показания, че ответницата
обработвала мястото отначало с покойния си съпруг, а след смъртта му, сама и
подпомагана от жена на име Е. В разчистването на мястото през годините участвал и
св. К., който вземал тревата за животните си.
Свидетелката на ответницата Е.С. дава показания, че познава процесния имот от
2003 – 2006 г., когато го посещавала като приятелка на ответницата. През 2006 г. обаче
започнала и да помага на М. и съпруга й да садят зеленчуци, а през 2007 г. след като
съпругът на ответницата починал продължила да помага, но започнала да сее
зеленчуци и за себе си. Последно ходила в имота през 2015 г. или 2016 г. Дава
показания, че имотът не бил ограден и нямал порта, а в него влизали през съседите, тъй
като бил обрасъл с драки и лиани и не можело да се минава от там. Изравнили мястото
с багер, защото имало корени от стари дървета и те трябвало да се извадят. В имота
имало стари дървета през 2005 г. – 2007 г., но те били почти изсъхнали, имало и един
орех. Свидетелства още, че ответницата после садила някакви дръвчета – кайсии, но не
всички се били хванали. През 2015 г. М. закупила съседния имот, който почистила
като тогава почистила и процесния. Изравнили мястото с багер, защото имало корени
от стари дървета и те трябвало да се извадят. След това имотът останал празен. Дава
още показания, че знае от М., че имотът е неин, а ищцата и съпругът й никога не била
виждала.
При така установеното от фактическа страна, настоящият въззивен състав
приема, че въззивната жалба е неоснователна.
По иска с правно основание чл.108 ЗС в тежест на ищцата е да докаже
основанието, на което претендира да е собственик на имота, както и че имотът се
владее от ответницата, а в тежест на ответницата е да докаже наличието на правно
основание за упражняваната от нея фактическа власт.
Ищцата се легитимира като собственик на процесния имот по силата на договор
за покупко-продажба от 2.08.2004 г., обективиран в приложения по делото нот. акт.
От ответната страна е въведено възражение за изтекла в нейна полза давност по
чл. 79 ЗС и за придобиване на имота на оригинерно правно основание.
4
По делото са налице данни, че ответницата след подаване на исковата молба се
е разпоредила с процесния имот. За това липсват ангажирани доказателства, но дори
имотът действително да е бил отчужден, то настоящото дело следва своя ход между
първоначалните страни като прехвърлителят запазва правото си на главна страна в
процеса /чл. 226, ал. 1 ГПК/.
Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на право на
собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на
тези права в продължение на определен от закона период от време. Нормативната й
уредба е в разпоредбите на чл. 79 – 86 ЗС. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира
фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно
владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време
и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и
допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2
ЗС. В настоящия случай ответницата се противопоставя на предявения срещу нея
ревандикационен иск като твърди осъществяване на фактическия състав на
оригинерния придобивен способ по отношение на процесния недв. имот. В отговора си
към исковата молба същата излага твърдения, че е упражнявала фактическа власт
върху процесния имот с намерение за своене за себе си като посочва, че началото на
установеното от нея владение датира от 2006 г. без да твърди съществуването на
правно основание по смисъла на чл. 70 ЗС, т. е. основателността на заявеното от нея
възражение следва да се преценява съобразно елементите на фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 68 ЗС
владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи
лично или чрез другиго като своя. Както в правната теория, така и в съдебната
практика се приема, че като елемент от придобивната давност упражняваното владение
трябва да е спокойно (да не е установено с насилие), явно (фактическата власт е
упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи за това, не е
установено по скрит начин), постоянно (упражняването му няма случаен характер, а е
било израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното
владение на други лица), непрекъснато (не е било прекъсвано изобщо, в частност за
период по-дълъг от шест месеца - чл. 81 ЗС) и несъмнено (да няма съмнение, че
ответницата е държали вещта, както и че е я държала за себе си). С оглед въведения от
страна на процесуалния представител на ответницата по въззивната жалба в отговора
към нея довод, следва да се отбележи, че в хипотезата на завладяване на чужд имот,
практиката не изисква уведомяването на собственика за намерението за своене на
имота (владението на вещта като своя да е противопоставено на собственика), а
единствено владението да отговаря на описаните по-горе характеристики. В този
смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 262 от 29.11.2011 г. на
5
ВКС, ІІ ГО по гр. д. № 342/2011 г., в което е прието следното: Когато фактическата
власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание (т. нар.
завладяване), то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият
фактическа власт държи вещта за себе си, т. е. има качеството на владелец. В такъв
случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана
промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на
установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане.
Достатъчно е упражняваното владение в предвидения от закона срок да е явно,
необезпокоявано и непрекъснато. В този смисъл е и Решение № 88/27.07.2016 г. по гр.
д. № 661/2016 г. на ВКС, ІІ Г.О., също постановено по реда на чл. 290 ГПК
От ангажираните от страна на ответницата гласни доказателства се установява,
че от около 2006 г. – 2007 г. същата е обработвала част от процесното място като е
садяла и сеела зеленчуци. В този смисъл са показанията св. С., св. К. и св. М..
Показанията на последната съдът цени като отчита възможната им заинтересованост,
но кредитира тъй като изнесеното от нея не противоречи на казаното от св. С..
Безпротиворечиви обаче са показанията на всички свидетели, а такива са и
твърденията на самата въззивница в подадената от нея въззивна жалба, че през 2015 г.,
когато ответницата е закупила съседния имот, процесното място е било почистено и
изравнено с багер. Липсват каквито и да било данни след този момент ответницата да е
продължила да упражнява фактическа власт върху имота. Еднопосочни са показанията
на св. М.: “в момента вече не се сади в имота“, „в момента имота е пръст“, „към
момента имотът е изчистен и си има пак таава частична ограда от драки“ и на св. С.:
„Имотът последно беше почистен. М. купи съседния имот през 2015 г. и като го
почистваше, почисти и въпросния имот…… после остана празно място“. Очевидно
изтеклият период от време от 2006 г. до 2015 г. не е достатъчен за придобиване по
давност на дворното място.
Ето защо, съдът намира, че по делото не е установено ответницата да е
осъществявала явно и несъмнено владение в продължение на десет години, което да е
годно да породи последиците на придобивната давност. Поради това правилно
районният съд е уважил предявения ревандикационен иск, както и обусловеното
искане по чл. 537, ал. 2 ГПК.
Обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него въззивна жалба да се остави без
уважение.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства,
въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата сторените от нея
разноски за адв. възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 700 лв.
6
По изложените съображения, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 856/03.07.2020 г., постановено по гр. д. №
1433/2019 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА М. А. Х. , ЕГН ********** от гр. Русе, бул. „Г.Д.“ № 135 да заплати
на С. П. С. , ЕГН ********** от гр. М., обл. Русе, ул. „С.п. № 17 сумата в размер на
700 лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7