Мотиви към решение № 260018 / 01.02.2021г. по
АНД № 1 690/ 2020г. по описа на РС - Монтана
Производството
е по чл.375 и. сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК.
Постъпило е от Районна прокуратура град Монтана Постановление от 31.12.2020г.
за освобождаване от наказателна отговорност и. налагане на административно
наказание по чл.78а ал.1 от НК на обвиняемия К.К.К. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx за
престъпление по чл.343в ал.3 във връзка с ал.1 от НК.
Районна прокуратура град Монтана чрез представителя си поддържа
постановлението и. предлага на съда след като признае обвиняемия К.К.К. за
виновен, да го освободи от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание глоба.
Обвиняемият К.К.К. в хода на досъдебното производството и. съдебното такова се
признава за виновен за извършеното деяние, като се възползва от правото да не
дава обяснения. Моли съда да постанови решение, с което да го признае за
виновен, но да му наложи минималното предвидено в правната норма наказание.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, признанието на
вината от обвиняемия, както и. становището на страните в съдебното производство,
намира за установено следното:
Обвиняемият К.К. xxx бил правоспособен водач на МПС категории В и. АМ.
Предвид обстоятелството, че имал незаплатени глоби по издадени наказателни
постановления на ОД на МВР била издадена ЗПАМ № 17-0996-000291/27.04.2017г. на
Началник група Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Монтана – арг.л.8 от ДП, която
му била връчена лично на 06.02.2020г. /л.9 от ДП/. С тази Заповед за прилагане
ПАМ е наложено на обвиняемия К.К. временно отнемане на свидетелството му за
управление на МПС до заплащане на дължимите глоби на основание чл.171 т.1, б.„д”
от ЗДвП. Независимо от временното отнемане на СУ на МПС обвиняемият продължил
да управлява МПС.
На 12.05.2020г. обвиняемият К. докато управлявал лек автомобил
марка „Ауди”, модел „А8”, с ДК № XXXX бил сред участниците в пътнотранспортно
произшествие, настъпило на кръстовището между булевардите „Парта” и. „Трети
март” в град Монтана. На място били изпратени служители на Сектор „Пътна
полиция” от ОД на МВР град Монтана - свидетелите Г. И.. и. И. И.. Последните
след като установили, че обвиняемия К. е управлявал МПС в срока на издадена и.
връчена му ЗПАМ по чл.171 т.1, б.„д” от ЗДвП съставили акт за установените административно
нарушение на водача, иззели и. регистрационните табели и. СР на МПС на лекия
автомобил, управляван от К..
Съгласно
разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за
виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и. всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
От гореизложената фактическа обстановка, се
установява, че с деянието си обвиняемия К.К.К. е осъществил състава на чл.343в ал.3 във връзка с ал.1 от НК, като
на 12.05.2020 година в град Монтана по бул.„Парта” с посока на движение към
бул.„Арнолди” в района на кръстовището с бул.„Трети март” управлявал МПС - лек
автомобил марка „Ауди А8” с ДК № XXXX в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление с наложена Заповед за прилагане на ПАМ № 17-0996-000291 по чл. 171,
т. 1, б.”д” от ЗДвП на началник Сектор „Пътна полиция” - Монтана от
27.04.2017г, връчена му лично на 06.02.2020г.
На първо място от обективна страна,
изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на МПС.
Съдът счита, че действията на обвиняемият К.К., управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Ауди А8” с ДК № XXXX , в срока на изтърпяване
на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка 17-0996-000291 по чл. 171, т. 1, б.”д” от ЗДвП на началник Сектор „Пътна полиция” - Монтана от 27.04.2017г, връчена му
лично на 06.02.2020г. В тази връзка съдът отчита и. задължителните указания на
ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г., според които понятието „управление”,
включва всички действия или бездействия с механизмите и. приборите на
превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или
в движение.
На
следващо място, от обективна страна, няма спор, че лекият автомобил, който
обвиняемият е управлявал е „моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11
на Закона за движението по пътищата.
На
последно място, за да бъде престъпно поведението на обвиняемия, законът изисква
управлението на МПС да се осъществява в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство. В конкретния случай и. този признак от обективна
страна е налице, доколкото видно от приложените по делото писмени
доказателства, че обвиняемият К.К.К., управлявал моторно превозно средство в
срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 17-0996-000291 по
чл. 171, т. 1, б.”д” от ЗДвП на началник Сектор „Пътна полиция” - Монтана от
27.04.2017г, връчена му лично на 06.02.2020г.
Нещо
повече, разпоредбата на чл.343в ал.3 във връзка с ал.1 от НК касае временно и.
правно нестабилно/доколкото заповедтта за ПАМ подлежи на обжалване пред
съответния административен съд/ отнемане на СУ на МПС, а не на лишаване от
право да управлява МПС, което принципно се налага с влязло в законна сила
наказателно постановление или съдебно решение. Това престъпление е формално и.
поради това не е необходимо за неговата съставомерност настъпване на
допълнителен общественоопасен резултат.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото обвиняемият К.К. е съзнавал
общественопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и. е искал настъпването им. Интелектуалната страна
на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че не бива да управлява МПС, тъй
като търпи принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС,
както и. че с действията си привежда в движение лекия автомобил и. го предвижва
в пространството, като от волева страна обвиняемият е искал да управлява МПС-то
и. то именно в срока на забраната, наложена му с процесната ЗПАМ.
Изложената фактическа обстановка се
установява от свидетелските показания на Г.
И.. и. И. И., както и. от
приложените по делото доказателства и. доказателствени средства – АУАН, Заповед за прилагане на ПАМ, справка за
нарушител, писма и. разпити,
справка за съдимост.
Съдът намира, че в конкретният случай е приложима
материално -правната норма на чл.78а НК. Престъплението, за което е обвинен К.К. е по чл.343в
ал.3 във връзка с ал.1 НК. За това престъпление в особената част на НК
законодателят е предвидил наказание ”лишаване от свобода” до три година или
глоба от 200.00 лева до 1 000.00 лева.
Видно от справката за съдимост /л.13 от ДП/ се установява, че обвиняемият К. К.
не е осъждан за извършени престъпления от общ характер /реабилитиран е през
2004г. на основание чл.86 ал.1 т.1 от НК/, както и. не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че обвиняемият К.К. К. следва да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а
от НК, като му бъде наложено от съда административно наказание от вида и. към
минималния размер, предвиден в чл. 78а ал.1 от НК.
При това тълкуване на
закона, съдът признава за виновен обвиняемия К.К. К. за извършеното деяние по чл.343в ал.3
във връзка с ал.1 oт НК, като намира, че са налице предпоставките на чл. 78а,
ал. 1, б. ”а” – б. ”в” от НК – т.е следва да бъде ОСВОБОДЕН ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и. да му се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1 000.00
/хиляда и. двеста/ лева, съобразявайки и. разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК.
При
определяне размера на глобата съгласно чл. 27 ал. 2 от ЗАНН съдът съобрази, че
обвиняемият К. К. е извършил престъпно деяние за първи път, признава вината си,
поради което съдът наложи размер на глоба към минимума съобразявайки
изискването на чл.78а ал.1 от НК. Съдът не определи по–голям размер глоба,
считайки, че и. наложения е съобразен с тежестта на извършеното деяние от
обвиняемия К. К. и. другите обстоятелства по чл.27 ал.2 от ЗАНН, освен това
липсват данни по делото, които да обосновават налагането на по – голям размер
глоба.
Предвид изхода на делото съдът осъди обвиняемия К.К. К. да заплати на основание чл.189 ал.3
от НПК по сметка на РС – Монтана 5.00 лева държавна такса в случай на
служебно издаден изпълнителен лист.
По горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: