О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание
на
20.07.2020 г., в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА
Т.ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
Като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.ч.гр.дело
N 306 по описа
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. вр. чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на "Агенция за събиране
на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, Столична община, Район Люлин, бул."Д-р Петър Дертлиев" №
25, Офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изп.директор Д.Б.Б.,
чрез юрисконсулт И.Н.Н., против Разпореждане № 300/28.02.2020 г. по ч.гр.дело №
104/2020 г. на Районен съд-Оряхово, с което е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против А.Т.Й.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за следните парични вземания:
сумата 512,51 лв. - главница; сумата 129,01 лв. – договорна лихва за периода
20.09.2017 г. - 20.02.2019 г.; сумата 135,53 лв. - обезщетение за забава за
периода от 21.09.2017 г. - 04.02.2020 г.; законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 04.02.2020 г. до
изплащане на вземането, дължими по Договор за потребителски кредит СREX
- 15164008/15.08.2017 г., сключен между "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД и длъжника А.Т.Й..
В жалбата се твърди, че първоинстанционният
съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Навеждат се доводи относно
правната същност на допълнителните услуги, свързани с договора за кредит, като
се сочи, че сключеният договор за застраховка не е свързан с усвояването и
управлението на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 ЗПК и кредиторът може да
събира такса за подобен вид допълнителни услуги. Изтъква се, че сумата за
допълнителни услуги е конкретно договорена като размер и разноски и не се дължи
за неограничен период от време, поради което не е налице противоречие с
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното
разпореждане и произнасяне по същество.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от
лице с правен интерес, в рамките на законоустановения едноседмичен срок по чл.275,
ал.1 вр. § 13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето /ДВ бр.44 от 2020 г., в сила
от 14.05.2020 г./ и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Производството пред Районен съд-Оряхово е образувано по
заявление на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника А.Т.Й. от с.Липница, обл.Враца.
В т.9 от заявлението се сочи, че се претендират следните
парични вземания: сумата 412,51 лв. – главница за периода 20.09.2017 г. -
20.02.2019 г. /падеж на последната погасителна вноска/; сумата 129,01 лв. –
неплатена договорна лихва за периода 20.09.2017 г. /падеж на първа неплатена
погасителна вноска/ - 20.02.2019 г. /падеж на последна погасителна вноска/;
сумата 135,53 лв. – обезщетение за забава за периода 21.09.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Претендира се и присъждане на законната лихва
от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и
разноски за заповедното производство. Посочено е, че така претендираните суми
произтичат от неизпълнени задължения по Договор за кредит за покупка на стоки и
услуги СREX - 15164008/15.08.2017
г., сключен между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и длъжника А.Т.Й..
Като обстоятелства, от които произтича вземането, в т.12
от заявлението се сочи, че на 15.08.2017
г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и А.Т.Й. е сключен
посочения договор за кредит. На 14.03.2018 г. е подписано Приложение № 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., по
силата на който " БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е прехвърлило
вземанията си по договора на "Агенция за събиране на вземания" ЕООД,
за което длъжникът е уведомен. Уточнява се, че посоченият в договора размер на
предоставения кредит представлява сбор от следните компоненти: цена на стоката
от 478,00 лв. и застрахователна премия по застраховка "Защита на
плащанията" от 64,51 лв. Конкретизирано е, че в договора е посочена общата
стойностна плащанията от 671,52 лв., в т.ч. посочената главница от общо 542,51
лв. и договорна лихва от 129,01 лв. Сочи
се също, че с подписването на договора кредитополучателят се е съгласил
предоставения му потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен
търговски партньор на кредитодателя, като с извършеното плащане е изпълнено
задължението на кредитора за предоставяне на кредита. Съгласно клаузите на
договора, кредитополучателят е поел задължение да върне сумата по кредита в
срок до 20.02.2019 г. на 18 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от
които по 35,64 лв., съгласно посочен в договора погасителен план. Посочва се, че длъжникът е заплатил единствено
първоначална вноска от 30,00 лв., при което са останали дължими следните суми:
главница от 512,51 лв., договорна лихва 129,01 лв., както и лихва за забава
върху всяка просрочена вноска в общ размер от 135,53 лв.
Към
заявлението са приложени Договор за потребителски кредит СREX
- 15164008/15.08.2017 г. и условия към същия, касов бон за
заплащане на сумата 478,00 лв., както и Сертификат № СREX - 15164008.
С
обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението, като е
приел, че договорът съдържа евентуално неравноправни клаузи, както и че е
налице противоречие с императивната разпоредба на чл.10а, ал.4 ЗПК.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
В производството по издаване на заповед по чл.410 ГПК
съдът следи за наличието на следните предпоставки: дали вземането е за парични
суми или заместими вещи, респ. за предаването на движими вещи, и искът да е
подсъден на районния съд; за съответствие на заявлението с чл.127, ал.1 и 3 и
чл.128, т.1 и 2 ГПК; за прилагане на
договорите, сключени с потребители, техните приложения и общи условия; за
отрицателните предпоставки по чл.411, ал.2, т.2-т.5 ГПК.
В конкретния случай заявлението е за издаване на заповед
за изпълнение на парични задължения и искът е подсъден на районен съд съгласно
чл.103 вр. чл.104, т.4 ГПК. В заявлението се съдържа достатъчна
индивидуализация на вземанията и описание на обстоятелствата относно
съществените елементи на твърдяното право. При извършена служебна справка от
заповедния съд е констатирано, че длъжникът има регистриран постоянен адрес на
територията на Република България.
Оплакванията в частната жалба са свързани с извършената
от заповедния съд проверка на
отрицателните предпоставки по чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК.
Първата от посочените разпоредби предвижда, че пречка за
издаване на заповед за изпълнение е налице, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а втората разпоредба въвежда задължение за заповедния съд да
извършва проверка дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Преценката следва да се извърши при
прилагане нормата на чл.143 ЗЗП, според която неравноправна е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В ал.2 на посочената разпоредба са изброени хипотези,
при наличието на които е налице неравноправна клауза, като това изброяване не е
изчерпателно. Преценката относно съответствието на клаузите на договора с други
закони и с добрите нрави е вън от предмета на извършваната от заповедния съд
проверка.
В конкретния случай искането за издаване
заповед за изпълнение се основава на сключен между страните договор за кредит,
по който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от
ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т.1 от ДР на
ЗЗП и чл.9, ал.3 ЗПК. При това положение заповедният съд следва служебно да
прецени дали искането се основава на неравноправна клауза от договора.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че в
случая може да бъде направено обосновано предположение за наличие на
неравноправна клауза в потребителския договор. В договора е предвидено, че кредиторът
финансира услуга "Застрахователна декларация СREX
- 15164008" с премия 64,51 лв. Няма данни дали тази
услуга е била поискана от потребителя и дали е имал възможност да се запознае с
условията на застраховката преди сключването на договора. Неясни са и условията на застраховката,
нейната функция, връзката й с договора за кредит и необходимостта от
посредничеството на кредитодателя. Освен това паричната стойност на услугата е
включена в общия размер на кредита, без да има данни за извършено кредитиране с
тази сума чрез заплащането й на застрахователя, което също поражда съмнение за наличието
на уговорка във вреда на потребителя,неотговаряща на изискването за
добросъвестност.
При тези
съображения може да бъде направен обоснован извод за евентуално наличие на
неравноправна клауза в потребителския договор по
смисъла на чл.143, ал.1 и ал.2, т.10 ЗЗП, което е достатъчно, за да бъде
отказано издаване на заповед за изпълнение на вземанията, основаващо се на тези
клауза. Доколкото вземането, дължимо въз основа
на тази клауза, е включено в общия размер на главницата, а не е изведено като
самостоятелно такова, и въз основа на този общ размер е извършвано и
изчислението на възнаградителната лихва и на обезщетението за забава, то в
рамките на заповедното производство не може да бъде извършено разграничение и следва
да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение изцяло.
Нищожността
на неравноправните клаузи в потребителските договори е особен вид
недействителност и е поставена в зависимост от наличието на индивидуална
договореност – чл.146 ЗЗП, поради което в рамките на исково производство, след
изслушване становище на ответника и събиране на доказателства, следва да бъде
направен окончателен извод относно
валидността на клаузите от договора, като бъдат обсъдени и всички обстоятелства
във връзка с начина на сключване на договора, неговия предмет, еквивалентността
на престациите и пр. Също в рамките на исковото производство следва да бъдат обсъдени и наведените
доводи на жалбоподателя, че клаузата не противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
В обобщение на изложеното и при съвпадането на крайните изводи на двете
инстанции, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 300/28.02.2020 г. по ч.гр.дело № 104/2020
г. на Районен съд-Оряхово.
Определението
не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........