№ 2
гр. Русе, 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520101095 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД и чл. 33, ал.2
ЗС.
Постъпила е искова молба от А. В. С. срещу Н. В. К. и А. Д. А., в която
се твърди, че ищцата и първият ответник са наследниците на В.К.К.,
починала на ***г. След смъртта й в наследство останали два недвижими
имота: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, пл. номер ***, площ по
документи 6198.000 кв.м., находящ се в местност "***" в с. ***, общ.
Иваново, обл. Русе и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор: ***, пл. номер
***, площ по документи 7346.000 кв.м., находящ се в местност “***”, в с. ***,
общ. Иваново, обл. Русе. Страните по делото наследили по 1/2 ид.ч. от тези
имоти.
Твърди се, че на 15.02.2022г. ответникът е дарил 1/20 ид.ч. от
процесните имоти на втората ответница А. Д. А. и същия ден й е продал
останалите 9/20 ид.ч. Така, тя станала съсобственик на имотите с ищцата,
притежавайки 1/2 ид.ч. от тях. За тази разпоредителна сделка ищцата узнала
случайно, като твърди, че не е давала съгласие съгласно разпоредбата на чл.
33 от ЗС. Дори не била уведомена за прехвърлянето. Също така научила, че А.
А. е сключила договор за наем за целия поземлен имот за срок от 10
1
стопански години с дружеството „Шанс 97“ ЕООД с едноличен собственик на
капитала Д.А.Д. и управители той и Ц.Д.А..
Ищцата счита, че с извършеното дарение е прикрита продажба на
идеални части от процесните имоти и съгласно установената съдебна
практика привидният договор за дарение следвало да породи последиците на
прикрития с него договор за продажба.
Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което да се обяви за
нищожно поради заобикаляне на закона извършеното на 15.02.2022г. дарение,
с което Н. К. дарява на А. А. 1/20 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор: ***, пл. номер ***, площ по док. 6198,000 кв.м., находящ се в
местност "***", обл. Русе, общ. Иваново, с. *** и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор: ***, пл. номер ***, площ по док. - 7346.000 кв.м., местност
“***”, обл. Русе, общ. Иваново, село ***; както и да се признае за установено
правото на ищцата за изкупуване на 1/2 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор: ***, пл. номер ***, площ по док. 6198,000 кв.м., находящ се в
местност "***", обл. Русе, общ. Иваново, село *** и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор: ***, пл. номер ***, площ по док. - 7346.000 кв.м., местност
“***”, обл. Русе, общ. Иваново, село ***. Претендира се присъждане и на
направените по делото разноски.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, ответницата А. Д. А. изразява
становище за допустимост, но за неоснователност на исковата претенция.
Твърди се, че не може да бъде по никакъв начин споделено становището на
ищцовата страна за нищожност на сделката за дарение, поради което и
предявените от нея искове не следва да бъдат уважавани, тъй като не са
извършени допуснати нарушения на императивни правила на закона, както и
на задължителната съдебна практика на ВКС.
В срока по чл. 131 ГПК, отговор е постъпил и от назначения на
ответника Н. К. особен представител, с който също се изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Счита, че сделките, сключени
между двамата ответници не са в нарушение на императивни правила на
закона и са породили целените от страните последици.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
2
доказателства, че ищцата А. В. С. и ответникът Н. В. К. (брат и сестра) са
единствените наследниците на В.К.К., починала на ***г., нейни внуци,
наследници по право на заместване на починалия на 07.08.2010г. техен баща
Владимир Николаев К.. След смъртта на наследодателката в наследство
останали два недвижими имота: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***,
находящ се в землището на село ***, общ. Иваново, обл. Русе, местност „***“
с площ от 6198 кв.м., с начин на трайно ползване „Нива“, категория на земята
шеста и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор: ***, находящ се в землището
на село ***, общ. Иваново, обл. Русе, местност „***“, с площ по документи
7346.000 кв.м., , с начин на трайно ползване „Нива“, категория на земята
шеста.
С нотариален акт вх. рег. №***/15.02.2022г. по описа на СВ – Русе, Н.
В. К. е дарил на А. Д. А. по 1/20 ид. част от описаните по-горе два поземлени
имота, а с Нотариален акт вх. рег. №***/15.02.2022г. по описа на СВ – Русе е
продал по 9/20 ид. части от тях също на А. Д. А..
На 25.02.2022г. с вх. рег. №*** по описа на СВ – Русе е вписан договор
за наем на процесните два имота за 10 стопански години, сключен между А.
Д. А. като наемодател и „Шанс – 97“ ЕООД като наемател.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Независимо, че в обстоятелствените части на исковата молба и
представеното по делото писмено становище (от 01.11.2023г.) от
процесуалния представител на ищцата са изложени твърдения за нищожност
на дарствената сделка между двамата ответници като привиден договор, то в
петитума на исковата молба и поддържано в писменото становище ясно е
претендирано прогласяване на нищожността на договора за дарение „поради
заобикаляне на закона“. Същото основание процесуалният представител е
посочил и в пледоарията си по същество на спора в откритото съдебно
заседание по делото. Поради това съдът следва да се произнесе само по
основателността на първия иск на посоченото от ищцовата страна основание
– нищожност на процесното дарение поради заобикаляне на закона.
С Тълкувателно решение № 5/2012г. на ОСГК на ВКС, на което
ответниците изрично са се позовали, е прието, че когато с договор за дарение
се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на
трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена
3
последствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да
е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл.
33, ал. 1 ЗС (както е в конкретния случай), няма заобикаляне на закона по
чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД. Поради това задължително разрешение дадено
с тълкувателното решение, предявеният иск за нищожност на процесното
дарение следва да се отхвърли като неоснователен.
В мотивите на горепосоченото тълкувателно решение обаче изрично е
посочено, че като основание за осъществяване на правото по чл. 33, ал. 2 ЗС
заинтересованите лица могат да сочат различни основания за нищожност
на договора за дарение с нарочен установителен иск (както в случая),
съединен с иска за изкупуване или като преюдициален въпрос по
отношение на иска за изкупуване. Може да се твърди, че дарението е
извършено при липса на основание, или че то или мотивът, единствено
поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави.
Заинтересованият съсобственик може да твърди, че дарението прикрива
продажба, сключена между съсобственика и третото за съсобствеността лице
(както в случая, но само в мотивите на исковата молба). При установяване на
сочените пороци на договора за дарение, останалите съсобственици ще могат
да упражнят изкупуването по отношение на продажбата, последвала
дарението. В последната хипотеза ще се приложат правилата на прикритата
продажбена сделка, ако са налице основанията за нейната действителност.
Ищцовата страна въпреки, че не е формулирала петитум по
установителния си иск за прогласяване нищожността на дарствената сделка
като привиден договор, то е изложила твърдения за това в обстоятелствената
част на исковата молба, поради което съдът следва да се произнесе и по този
преюдициален въпрос в мотивите си, който се явява относим и обуславящ
основателността на втория предявен иск – конститутивният иск по чл. 32, ал.2
ЗС.
Страните по делото нямат спор, че ответникът Н. В. К. и ответницата
А. Д. А. нямат отношения, които да пораждат мотив у първия за извършване
на дарствената сделка. Това обстоятелство, както и последващата продажба
между тях на останалите идеални части притежавани от ответника от
процесните имоти, извършена веднага след дарението, дава основание да се
приеме, че договорът за дарение е привиден. Мотивиран е не от дарствено
намерение (ако такова беше налице следваше да е с предмет пълния обем от
4
притежаваните от ответника идеални части в съсобствеността), а от
намерението за формално създаване на законово основание за изключване
приложението на чл. 33, ал.1 ЗС, предвиждащ задължение за съсобственика в
случай на разпореждане с правата си в съсобствеността чрез продажба, да
предложи за изкупуване частта си на другия съсобственик (ищцата).
Сключеният в случая между двамата ответници договор за дарение се явява
относително недействителен и като такъв поражда правните последици на
прикрития с него договор за продажба. Последната е извършена без да бъде
предложено на ищцата като съсобственик да изкупи идеалните части на
ответника, поради което за нея възниква субективното потестативно право да
изкупи частта на ответницата. В гореизложения смисъл са и мотивите на
цитираното от ищцата Решение № 190 от 5.12.2013г. на ВКС по гр. д. №
3440/2013г., I г. о., ГК, постановено по почти идентичен казус.
Правото на иск по чл. 33, ал.2 ЗС е обусловено от спазването на
двумесечен преклузивен срок, който тече от извършване на продажбата или
момента в който ищецът узнае за нея. Спазването на този преклузивен срок е
предпоставка за допустимостта на конститутивния иск, в който смисъл са и
мотивите на цитираното по-горе Решение № 190 на ВКС. За допустимостта на
предявения иск съдът следи служебно във всяко положение на съдебното
производство.
В исковата молба е посочено, че ищцата е узнала за процесните сделки
„преди месец“. До приключване на съдебното дирене в настоящото
производство по делото не са ангажирани доказателства, които по
категоричен начин да установяват, че преклузивния срок не е спазен.
Представени са към исковата молба справка от СВ – Русе, от която се
установяват процесните сделки и която справка е от 07.01.2022г., или повече
от месец преди предявяване на исковата молба в съда – на 21.02.2022г. В
срока за писмени становища по същество на спора, процесуалният
представител на ищцата е депозирала такова, както и договор за правна
защита и съдействие, сключен с ищцата на 07.11.2022г. В последния изрично
е договорен като негов предмет изготвянето на искова молба и процесуално
представителство по искове срещу ответника с правно основание чл. 26 ЗЗД и
чл. 32, ал.2 ЗС. Горепосочената дата е изписана на две места в договора, част
е от първоначалния му текст, което изключва допускането на техническа
грешка. Допълнителен аргумент за липсата на такава грешка е и
5
обстоятелството, че справките от АВ са извършени след сключването на
договора и преди депозиране на исковата молба. Анализът на тези
обстоятелства дава основание да се приеме, че ищцата е узнала за процесната
сделка още преди сключването на договора с процесуалния си представител
или повече от три месеца преди предявяване на исковата й претенция.
Следователно се установява, че не е спазен преклузивния срок по чл. 33, ал.2
ЗС и предявеният по делото конститутивен иск следва да бъде оставен без
разглеждане, като производството по него следва да бъде прекратено.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 и ал.4 ГПК, в
тежест на ищцата следва да се присъдят направените от ответницата разноски
по делото за процесуално представителство в размер на 600лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. В. С. ЕГН********** с постоянен
адрес гр. Кърджали, *** иск за обявяване за нищожен по отношение на нея,
сключения между Н. В. К. ЕГН********** с постоянен адрес гр. София, ***
и А. Д. А. ЕГН********** с адрес гр. Русе, *** Договор за дарение на 1/20
идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в
землището на село ***, общ. Иваново, обл. Русе, местност „***“ с площ от
6198 кв.м., с начин на трайно ползване „Нива“, категория на земята шеста и
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор: ***, находящ се в землището на село
***, общ. Иваново, обл. Русе, местност „***“, с площ по документи 7346.000
кв.м., , с начин на трайно ползване „Нива“, категория на земята шеста, който
договор е обективиран в Нотариален акт вх. рег. №***/15.02.2022г. по описа
на СВ – Русе, поради заобикаляне на закона.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения на основание чл. 33,
ал.2 ЗС от А. В. С. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Кърджали, ***
срещу А. Д. А. ЕГН********** с адрес гр. Русе, *** иск за допускане
изкупуването на следните недвижими имоти: ½ идеална част от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в землището на село ***, общ.
Иваново, обл. Русе, местност „***“ с площ от 6198 кв.м., с начин на трайно
ползване „Нива“, категория на земята шеста и ½ идеална част от ПОЗЕМЛЕН
6
ИМОТ с идентификатор: ***, находящ се в землището на село ***, общ.
Иваново, обл. Русе, местност „***“, с площ по документи 7346.000 кв.м., , с
начин на трайно ползване „Нива“, категория на земята шеста и
ПРЕКРАТЯВА производството по този иск като недопустимо.
ОСЪЖДА А. В. С. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Кърджали,
*** да заплати на А. Д. А. ЕГН********** с адрес гр. Русе, *** сумата от
600лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
частта по отхвърления иск в двуседмичен срок от връчването му на страните,
а в частта, в която е прекратено производството в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7