Н Е П Р И С
Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Нова Загора, 07.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Новозагорския
районен съд, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря Диана Дечева, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 837 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството пред
Районен съд Нова Загора е образувано по искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД със
седалище и адрес на управление-гр.София,
ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, вписано в Търговския Регистър към
агенция по вписванията при МП, с ЕИК *********, представлявано от Н.Г.С. и А.Ч.
Д. в качеството им на изпълнителни директори на дружеството, чрез пълномощника
си - адв.С.Р. против
Н.И.Д. ***, с правно основание чл.422 от ГПК, с цена на иска 1520.00лв.
В исковата молба се
твърди, че „Ти Би Ай Банк”ЕАД било образувало ч.гр.д. № 1659/2018г. по описа на
РС-Нова Загора, по реда на чл.417 от ГПК срещу
Н.И.Д. ***. Въз основа на издадените заповед за изпълнение на парично задължение
и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1659/2018г. по описа на РС-Нова Загора
ищцовото дружество било образувало изпълнително дело № 92/2019г. по описа на
ЧСИ Павел Георгиев № 837. С разпореждане на съда получено от ищцовото дружество
на 15.05.2019г. съдът бил предоставил едномесечен срок съгласно
чл.415 от ГПК за предявяване на иск за установяване вземането си.Във връзка с
предоставената от съда възможност ищцовото дружество моли съда да разгледа
настоящия иск.
В исковата молба се
твърди още, че на 04.05.2018 г. „ТИ
БИ АЙ Банк” ЕАД е сключило Договор за
потребителски кредит № ********** (Приложение № 2) с ответника Н.И.Д., ЕГН: **********.
В чл. 7 ал.1 от Договора бил посочен размерът на предоставения кредит - 1
218,23 лв. Съгласно чл.7. ал.2 от Договора, съответна част от средствата по
кредита се превеждала по сметка на продавача на стоката, избрана от
Потребителя, за заплащане на продажната й цена. Кредиторът превел конкретната
част от средствата по кредита, в размер на 1128 лв. на Продавача на стоката на
основание фактура № **********/04.05.2018 г., като към същия размер е била прибавена
и еднократна такса за оценка на риска, в размер на 146,19 лв. Съгласно чл. 7,
т. 1 от процесния договор е Еднократната
такса за оценка на риска, включена в общия размер на дълга, можело да бъде
финансирана от Кредитора и възстановена от Потребителя с дължимите месечни
вноски съобразно погасителния план. в случай на изявено желание в Искането -
декларация за потребителски кредит (Приложение 4). Видно от чл. 6. от
въпросното искане, Потребителят е декларирал съгласието си еднократната такса
да бъде финансирана от „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и възстановена от него с
дължимите месечни вноски. Чрез декларацията намираща се на стр. 7 от договора,
потребителят потвърдил, че е получил от продавача стоките посочени в чл. 8 от
процесното съглашение. В случаите, когато Потребителят е пожелал сключване на
застраховки или да се присъедини към някоя застрахователна програма, средствата
се превеждали от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят
давал изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия
случай, било видно от чл. 8, че потребителят е пожелал да сключи застраховка
живот в размер на 44,67 лв. както и застраховка безработица в
размер на 45,56. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора)
възлиза на 1 481,35 лв., която сума била разсрочена на 12 погасителни месечни
вноски, 11 от които в размер на 123,45 лв., ведно с една последна изравнителна
вноска в размер на 123,40 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с
който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент бил
в размер на 15,46% (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума,
кредитополучателят се е задължил да върне на месечни вноски, всяка включваща 2
/два/ компонента: главница и договорна лихва.
В исковата молба, се твърди още че длъжникът не бил
извършил нито едно от предвидените в договора плащания, като съответно бил
пропуснал да изпълни падежиралите си задължения изразяващи се в три
последователни месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а
именно вноски с падежи 05.06.2018 г., 05.07.2018 г.,05.08.2018г.
Ищеца в исковата си молба сочи, че в договора била уредена автоматична
предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане
на три поредни месечни вноски (осн. чл. 16, ал.2 от Договор за потребителски
кредит). Въпреки това бил направен опит от страна на ищеца да бъде уведомен
ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Разпоредбите на чл.
25.8 до чл. 25.11 (вкл.) от Договора за потребителски кредит сочели за съгласие
между страните, че взаимната кореспонденция следва да се изпраща на адреса за
контакт, посочен в договора. Това се явявал постоянния и настоящ адрес на
ответника. Според чл. 25.10 от Договора при промяна на адресите за
кореспонденция и контакти страните били длъжни да уведомят за това в писмен
вид. Доказването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес било в тежест
на страната, която е изпратила писмото.
В исковата молба се твърди че ищцовото дружеството разполага с писмен
документ, според който уведомлението за предсрочна изискуемост е било адресирано
до адреса на кредитополучателя, посочен в процесното съглашение, като постоянен
и настоящ, а именно: с. Асеновец 8933, ул. „Деско Кръстев” № 25. От приложената
обратна разписка за доставка на пратка ИД PS 1421 005АРР I, с бар код:
9118170900514 (Приложение 7),било видно, че длъжникът е търсен на посочения в договора за потребителски кредит адрес.
Твърди се, че към датата на входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (25.10.2018 г.), задължението
на Н.И.Д., ЕГН: ********** към „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, по Договора, е било в
размер на 1 381,35 лв. (1 364,42 лв. главница и 116,93 договорна лихва).
Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит,
ответникът дължал и обезщетение за забава (лихва за просрочие), за периода от
05.06.2018 г. до 15.10.2018 г. в размер на 39,05 лв.
Ищцовото дружество моли съда да постанови решение с което да признае за
установено, че Н.И.Д., с ЕГН **********, в качеството си на
кредитополучетл/потребител/ по Договор за потребителски кредит №
**********/04.05.2018г., дължи изпълнение на парично задължение към „Ти Би Ай
Банк”ЕАД в качеството на „Кредитор” по
същия договор, в общ размер на 1 520,40 лв., от който неизплатена главница в
размер на 1 364,42 лв., договорна лихва в размер на 116,93 лв. за периода от
05.06.2018 г. до 05.05.2019 г.,
обезщетение за забава в размер на 39,05 лв. за периода 05.06.2018 г. до
15.10.2018 г. ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на
Заявлението по 417 от ГПК (25.10.2018 г.) до окончателното изплащане на
задължението. Ищцовото дружество претендира да му бъдат присъдени направените разноски
по заповедното производство в общ размер на 180.41лв., както и разноски по настоящото
производство, съгласно представения с исковата молба списък на разноските на
основание чл.80 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не
е представил отговор на исковата молба, редовно
призован не се явява в съдебно заседание, не взема становище по хода на делото
и основателността на предявения иск, не прави искане делото да се разгледа в
негово отсъствие.
В с. з. за ищеца не се явява представител, чрез
нарочно депозирана по делото молба от пълномощника му – юрк.С.Р., чрез който
по същество се поддържа исковата претенция, като се прави искане в случай че са налице
предпоставките на чл.238 от ГПК съдът да се произнесе с неприсъствено решение.
Поддържа се искането за разноски.
Съдът след като се запозна с
представените по делото писмени доказателства и съобрази становището на ищеца,
намира от фактическа и правна страна, следното:
С оглед обстоятелствата изложени в исковата
молба и формулирания въз основа на тях петитум съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание във вр.с чл.415 ал.1
от ГПК във вр.с чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Иска е процесуално допустим като предявен
от и срещу процесуално легитимирана страна.
По делото от страна на ищеца са
ангажирани като писмени доказателства: заверени копия на договор за потребителски кредит №
********** от 04.05.2018г., служебен бон
за сумата от 1128лв., заявление – декларация за установяване на
договорни отношения от 04.05.2018г., застрахователно удостоверение №
40008524552018 по групова застрахователна полица № 81001NLB2011 и Групова застрахователна полица № 1300586А001, уведомление за настъпила предсрочна
изискуемост, известие за доставяне, , списък на разноските по чл.80 от ГПК,
пълномощно и ч.гр.д.1659/2018г. по описа на РС-Нова Загора.
Съдът намира, че са налице са
условията предвидени в разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът не е представил отговор на
исковата молба, не се e явил в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие. От своя страна ищеца чрез своя процесуален
представител с нарочна молба по делото е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
На следващо място съдът намира, че са налице и материалноправните
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК. На
страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването им в съдебно заседание с изпратеното на ответника Разпореждане
и получено на 18.07.2019 год. видно от приложеното по делото съобщение на л. 29от
делото.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността
на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени доказателства
досежно факта на дължимоста на търсената сума.
Съдът, приема, че исковете са вероятно
основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Съдът приема, че представените от страна на ищеца
доказателства, установяват по безспорен начин, че вземането на ищеца срещу
ответника съществува в посочените в исковата молба размери. Представените с исковата
молба доказателства установяват вероятната основателност на предявените искове.
При горните мотиви, съдът постановява неприсъствено решение срещу
ответника и уважава предявените искове, като предвид разпоредбата на чл. 239,
ал. 2 ГПК, съдът не се мотивира по същество, а указва че решението се основава
на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В тежест на ответника следва да се присъдят
и направените от ищеца съдебно - деловодни
разноски направени в
исковото и заповедното производстов, в общ размер на 510.82лв., от които
следва: сумата размер на 180.41лева – съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 1659/2018г. по описа на РС-Нова
Загора и сумата 330.41лв. – разноски по настоящото производство.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, Новозагорският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на на
основание чл. 415 ал.1 т.2 ГПК, вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД, че Н.И.Д.,
с ЕГН **********,*** дължи на „ТИ
БИ АЙ БАНК“ ЕАД със седалище и адрес на управление-гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, вписано в Търговския
Регистър към агенция по вписванията при МП, с ЕИК *********, представлявано от Н.Г.С.
и А.Ч. Димитров в качеството им на изпълнителни директори на дружеството сумата в общ размер на 1520.40/хиляда петстотин и двадесет лева и четиридесет стотинки/лева, от които: 1364,42/хиляда триста
шестдесет и четири лева и четиридесет и две стотинки/лева – главница, 116,93/сто
и шестнадесет лева и деветдесет и три стотинки/лева - договорна лихва за периода от 05.06.2017г. до
05.05.2019г., 39.05/тридесет и девет лева и пет стотинки/лева – обезщетение за
забава за периода от 05.06.2018г. до 15.10.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата от 25.10.2018г./дата на подаване на заявлението в съда/ до
изплащане на вземането
ОСЪЖДА Н.И.Д.
*** ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ БАНК“
ЕАД със седалище и адрес на управление-гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, вписано в
Търговския Регистър към агенция по вписванията при МП, с ЕИК *********,
представлявано от Н.Г.С. и А.Ч. Димитров в качеството им на изпълнителни
директори на дружеството общо сумата
510.82/петстотин и десет лева и осемдесет и две стотики/лева,
представляващи съдебно-деловодни разноски,
от които, както следва: сумата в
размер на 180.41/сто и осемдесет лева и четиридесет и една стотинки/лева –
съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 1659/2018г. по описа на РС-Нова Загора
и сумата 330.41/триста и тридесет лева и четиридесет и една стотинки/лева –
разноски по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС
от същото да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: