Определение по дело №316/2022 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 497
Дата: 2 август 2022 г. (в сила от 1 август 2022 г.)
Съдия: Иваничка Константинова
Дело: 20224300500316
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 497
гр. Ловеч, 01.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20224300500316 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производство по реда на чл.413,ал.2 ГПК.

Подадена е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *****,
седалище в гр.*****, представлявано от изп.директор Юлия Юргакиева, чрез юрисконсулт И.Н., срещу
Разпореждане № 1232 от 15.06.2022 година, постановено по ч.гр.дело № 453 по описа за
2022 година на Тетевенския районен съд, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК
срещу длъжника Д.А.К. от с.Галата, община Тетевен, област Ловеч за сумата 2603.03 лева
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и лихви за забава.
Разпореждането е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят
излага съображения, че сключеният договор за поръчителство между „Ай тръст“ ООД и
„Кредисимо“ЕАД , по силата на който последното дружество се задължило да
поръчителство по сключения договор между „Кредисимо“ЕАД и длъжника, има акцесорен
характер по отношение на договора за потребителски кредит. Акцентира, че договорът за
поръчителство няма характер на потребителски договор, тъй като е сключен между две
търговски дружества, като черпи аргументи от съдържащата се в разпоредбата на §13 от ДР
на ЗЗП дефиниция на понятието „потребител“. Затова счита, че уговорената между
длъжника и поръчителя клауза за заплащане на възнаграждение по сключения договор за
предоставяне на поръчителство срещу задължението на „Ай тръст“ООД да сключи договор
за поръчителство с „Кредисимо“ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с длъжника
за изпълнение на всички задължения по договора, не е неравноправна клауза по смисъла на
чл.146, ал.1,т.19 от ЗЗП.Длъжникът не е бил длъжен да сключва договор за предоставяне на
1
поръчителство, а е имал възможност да избере трето лице за поръчител по договора за
кредит.
По отношение на мотивите на съда за липса на доказателства за съобщаване на
цесията развива доводи, че договорът за цесия не може да се третира като договор, сключен
с потребител, нито като приложение или изменение на потребителски договор, за да бъде
изискван.Изтъква, че ако съдът държи да провери активната легитимация на заявителя по
заявлението по чл.410 ГПК, когато той се позовава на договор за цесия, то на този етап на
производството достатъчна индиция в тази насока е фактът, че заявителят разполага с
документите, установяващи вземането.
И по отношение на договора за цесия излага съображения, че съдът няма задължение
да проверява за наличието на неравноправни клаузи, тъй като не е сключен с потребител.
Обобщава, че нормата на чл.410, ал.3 ГПК, която изчерпателно изброява какви приложения
следва да представи заявителят, когато вземането произтича от договор, сключен с
потребител, не предвижда представянето на такова уведомление до длъжника.А освен това
уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД не е елемент от фактическия състав на договора за цесия и
в този смисъл не е условие за неговата действителност и за прехвърлителното действие на
договора за цесия по отношение на процесното вземане. Счита, че изследването на въпроса
за уведомяването не е предмет на заповедното, а би имал значение в едно бъдещо исково
прозиводство и то само в случай, че длъжникът направи възражение, че е платил част от
дълга или целия дълг на предишния кредитор, преди да е уведомен за цесията.
Моли да бъде отменено като неправилно Разпореждане № 1232/15.06.2022 г. по
ч.гр.д.№ 453/2022 г. на РС Тетевен и да се уважат всички заявени със заявлението
претенции.
Частната жалба е подадена в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и
следва да се разгледа по същество.
Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано
първоначално пред Ловешкия районен съд, а впоследствие- изпратено по подсъдност на
Тетевенския районен съд, по повод заявление, подадено от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК ***** срещу Д.А.К.,ЕГН **********, от с.Галата, за парично вземане,
основано на Договор за потребителски кредит № 2216679, сключен на 09.04.2020 година
между „Кредисимо” ЕАД и длъжника за сумата 2605.73 лева главница, със срок на кредита
24 месеца, брой на вноските- 24, всяка в размер на 159.44 лева, при 40% ГЛП и ГПР
48.21%.Общият размер на всички плащания е 3826.56 лева. Договорът е обезпечен чрез
сключен на същата дата Договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст“ЕООД
и Д.А.К..Приложен е и Договор за поръчителство, сключен между „Кредисимо” ЕАД и „Ай
Тръст“ЕООД от същата дата, с който поръчителят се задължил да отговаря солидарно с
кредитополучателя по договор за потребителски кредит № 2216679. В заявлението е
отразено, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и същото е било
изпълнено от солидарно отговорния длъжник- „Ай Тръст“ЕООД, а заемополучателят не е
възстановил на поръчителя платената сума. Заявителят посочва, че на 23.08.2021 г.
2
между„Ай Тръст“ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е подписан Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) ,по силата на който вземането на „Ай
Тръст“ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016 г. е
прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително всички лихви.
Районният съд е оставил заявлението без движение, като указал на заявителя да
посочи дали уведомителното писмо за цесията от 13.09.2021 г. е получено от длъжника, по
какъв начин и кога. Постъпила е молба с вх.№ 2794/13.06.2022 г., с която заявителят е
уведомил съда, че писмото е получено от длъжника на 20.08.2021 г.
С Разпореждане№ 1232/15.06.2022 г. Районен съд-Тетевен е отхвърлил молбата на
заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, като е изложил съображения, че с
договора за потребителски кредит са нарушени императивни разпоредби на Закон за
потребителския кредит, допуснато е нарушение и на чл.410, ал.3 ГПК, тъй като към
заявлението не са приложени договорът за цесия, както и приложенията към него,
включващи начина и датата на уведомяване на длъжника, не се установява и активната
процесуална легитимация на заявителя.
Частната жалба е неоснователна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на
чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както
и да се установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, задължава
съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на
добрите нрави.
Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В
чл.33,ал.1 ЗПК е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва.
Тъй като срокът на договора е изтекъл, то кредитополучателят е задължен към
кредитора с непогасения остатък от предоставената парична сума (главницата) и законната
лихва за забавеното плащане от датата на забава до изтичане срока на договора, както и за
възнаградителната лихва до края на договора, тъй като е ползвал заемната сума. В
заявлението липсва информация относно размера на платените вноски от длъжника.
Въззивната инстанция приема, с оглед твърденията на заявителя и приложения
Договор за предоставяне на поръчителство, че се касае за неравноправни клаузи и с
договора се целѝ заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК.
Въпреки, че отношенията между кредитор, длъжник и поръчител са представени като
3
регламентирани в отделни договори- за потребителски кредит и за поръчителство, се налага
изводът, че последният договор няма самостоятелен характер. В чл.4 на приложения
Договор за потребителски кредит № 2216679, сключен на 09.04.2020 година между
„Кредисимо” ЕАД и длъжника, е вписано, че условието да одобряването на кредита е
предоставянето на банкова гаранция на КРЕДИСИМО съгласно Общите условия в срок до
10 дни от подаване на заявлението или сключване на договор за поръчителство с одобрено
от „КРЕДИСИМ“ юридическо лице (поръчител) в срок до 48 часа. Никъде в договора за
кредит не е посочен размер на банковата гаранция, а подписването на договора за
поръчителство в деня на сключване на договора за кредит потвърждава извода, че
сключването на договора за поръчителство е условие за отпускане на кредита.
Обвързаността на двата договора може да се установи и от договора за поръчителство, на
първа страница на който в б. (а) изрично е предвидено, че КРЕДИСИМО се задължава да
предостави на Д.А.К. потребителски кредит след предоставяне на обезпечение за
задължението на Потребителя по Договора за потребителски кредит под формата на
поръчителство, под условие, че подаденото от Потребителя заявление за потребителски
кредит е одобрено от КРЕДИСИМО съгласно реда и сроковете, уговорени в ОУ за
предоставяне на кредити, т.е. отпускането на кредита е обусловено от сключването на
договор за поръчителство. Затова са неоснователни изложените в жалбата съображения за
самостоятелния характер на договора за поръчителство и твърденията, че за него не са
приложими разпоредбите на ЗЗП.
Обусловеността на възнаграждението за предоставеното поръчителство от
просрочието на главните задължения, води до оскъпяване на кредита, което е нарушение и
на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21,
ал.1 ЗПК. Изводът за нарушение на добрите нрави се подкрепя и от факта, че според
Приложение № 1 към Договор за предоставяне на поръчителство възнаграждението на
поръчителя е в размер на 46.38 лева на месец за периода на действие на договора за кредит
(или общо 1113.12 лева за срока на договора) и е дължимо на датата на падежа на
съответното плащане по кредита, съгласно погасителния план, което означава, че то е
включено като част от общото задължение на потребителя, макар и формално да е оформено
с два договора. Следователно това възнаграждение е част от задължението по кредита, с
което е нарушена посочената разпоредба на чл.33 ЗПК.
Въззивният състав споделя изцяло мотивите на районния съд, който е приел, че със
сключване на договора за поръчителство се заобикаля императивната разпоредба на
чл.19,ал.4 от ЗПК, регламентираща, че годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В
случая ГПР е 48.21%, при ГЛП 40.00%. Тъй като възнаграждението по договора за
поръчителство е в тежест на потребителя, следва да се включи в ГПР, а по този начин е
4
нарушено цитираното изискване на ЗПК.
Наред с изложеното, заявителят не се легитимира и като активно легитимиран да
подаде заявлението, тъй като не е приложил договора за цесия, с което не е изпълнил
изискването на чл.410,ал.3 ГПК.В заявлението е цитирано, че на 23.08.2021 г. е подписано
Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23.08.2021 г.,
сключен между „Ай Тръст“ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на
което вземането на „Ай Тръст“ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на
поръчителство от 29.12.2016 г. е прехвърлено в собственост на заявителя, но към последната
дата процесният договор за потребителски кредит не е съществувал.
Предвид гореизложеното, настоящият състав приема, че разпореждането на Районен
съд Тетевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като на основание
чл.272 във вр. с чл.278, ал.4 ГПК препраща и към мотивите на заповедния съд.
Водим от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 1232/15.06.2022 година, постановено по
частно гражданско дело № 20224330100453 по описа за 2022 година на Районен съд Тетевен.
Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5