Решение по дело №745/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

                        Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 33

 

Гр.Горна Оряховица – 31.01.2019 год.

 

    

В       И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

      Горнооряховският районен съд в публично заседание на 30.01.2019 год. в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА КАРАГЬОЗОВА

 

при секретаря М.П., като разгледа докладваното от съдията М.Карагьозова АНД № 745/ 2018 г.,  за да се произнесе съдът взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

 

 

 

 

С Наказателно постановление № КГ - 2193 от 06.08.2018г., издадено от В.В.- зам.-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, на "****" ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.В., представлявано от В.С.М., е наложена имуществена санкция в размер 50 000 лева на основание чл. 67, ал. 2 и чл. 69, ал. 2, т. 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ за нарушение по  чл. 47, ал. 2 във вр. чл. 47, ал. 1, т. 8 от ЗЕВИ. Същото е обжалвано в законоустановения срок, като с жалбата се иска съдът да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание за дружеството жалбоподател, редовно призовано, се явяват упълномощени процесуални представители, които поддържат жалбата и по същество на делото излагат подробни аргументи за отмяна на наказателното постановление.

 

 

 

 

За ответника по жалбата ДАМТН, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание. В писмено становище по жалбата процесуалният представител на ДАМТН е изложил подробни аргументи за неоснователност на жалбата и правилност и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление/л.64 и сл. от делото/.

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

 

 

 

 

На 20.04.2018 г. е извършена проверка в обект - бензиностанция, стопанисвана от "****" ЕООД, находяща се в гр.Л.-ул.”****” № 3. При проверката е взета проба от течно гориво - автомобилен бензин А-95Н от бензиноколонка № 2, за което е бил съставен Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № Рс-046/20.04.2018г., приложен като доказателство по делото/л.19-20/. В този протокол е отразено, че пробата от автомобилен бензин А-95Н е взета съгласно чл. 18 и чл. 21 от НИКТГУРНТК с удължител за автомобилен бензин А-95Н от бензиноколонка № 2 с налично количество 6486 литра и обем на резервоара - 34125 литра. Количеството проба от горивото е било разпределено в 6 броя метални съдове, от които 4 броя са контролни проби и 2 броя арбитражни проби за съхранение в ГД "ККТГ", като е посочена и 1 брой контролна проба за проверяваната фирма. Проверката е извършена в присъствие на Б.А. – технически организатор в бензиностанцията/разпитана като свидетел-л.98/. В протокола за извършената проверка е отразено в графа "забележка", че пробите от автомобилен бензин А-95Н са поставени в хладилна чанта с охладител и със запушалките надолу.

 

 

 

 

След изпитване на контролната проба в Стационарната изпитвателна лаборатория за горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН - ГД ККТГ, находяща се в гр. С., ж.к. "***", кв. "Полигона", ул. "******в" № 2, със Сертификат за акредитация на БСА рег. № 35 - ЛИ/27.11.2017 г., валиден до 30.09.2020 г., е издаден Протокол за изпитване № Р-0096-1/24.04.2018 година/л.30/. На база този протокол, е била извършена експертиза и е изготвен констативен протокол /КП/№ КП – 0159-Е/25.04.2018 г./л.37/, съгласно който полученият резултат за съдържание на биогориво в автомобилен бензин е 4,98%, в това число 2,50% биоетанол и 2,48% етери, произведени от биоетанол, изчислени като биогориво с отклонение под минимално допустимата стойност - 7,0%. Отразено е в констативния протокол, че съгласно БДС ЕN ISO4259- "Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите за изпитване", при получен резултат от изпитването под 6,76% продуктът не съответства на изискванията за съдържание на биогориво в автомобилен бензин/л.37 от делото/.

 

 

 

 

С покана изх. № от 17.05.2018 г./л.40/, връчена на М. - законен представител на "****" ЕООД, на 22.05.18г./л.41/ същата е поканена да се яви в ДАМТН гр. Русе на 22.06.2018 г. от 09.00 до 12.30 часа при инспектор М. за съставяне и връчване на акт за административно нарушение/АУАН/ по ЗЕВИ. В поканата изрично е отразено, че при неявяване, актът ще бъде съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

 

 

 

 

На указаната дата 22.06.2018г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № А-068 от 22.06.2018г./л.42 от делото/, като в същия е констатирано, че се предоставя на пазара течно гориво автомобилен бензин А-95Н. Отразено е, че съгласно БДС ЕN ISO4259 "Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите за изпитване", при получен резултат от изпитването под 6,76% продуктът не съответства на изискванията за съдържание на биогориво в автомобилен бензин/л.43/. В акта е отразено, че предоставеният на пазара автомобилен бензин А-95Н не съответства на изискванията на  чл. 47, ал. 1 от ЗЕВИ, което е нарушение на  чл. 47, ал . 2 от ЗЕВИ. АУАН е съставен в присъствие на Д. Р., в качеството му на упълномощен от законен представител на "****" ЕООД/л.46/.

 

 

 

 

Въз основа на АУАН № А-068 е издадено обжалваното наказателно постановление/НП/ № КГ - 2193 от 06.08.2018 г./л.12 от делото/, с което е наложена имуществена санкция в размер 50 000 лева на основание чл. 67, ал. 2 и чл. 69, ал. 2, т. 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ за нарушение по  чл. 47, ал. 2 във вр. чл. 47, ал. 1, т. 8 от ЗЕВИ. НП е връчено на 16.08.2018г./л.15/.

 

 

 

 

В законоустановеният седмодневен срок е подадена жалба/л.4/ от "****" ЕООД срещу наказателното постановление, с която се иска съдът да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

 

 

 

 

Съдът намира, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

 

 

 

 

Съдът като анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства счита, че жалбата се явява основателна и доказана. Съображенията на съда за това са следните:

Съдът извърши проверка на обжалваното Наказателно постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно посочени са имената, длъжността и местослуженето на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, посочени са данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, датата и мястото на което е извършено, разпоредбата, която е нарушена, вида и размера на наказанието, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. НП е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Наказателното постановление е издадено от оправомощено лице -  зам.председател на ДАМТН/заповедта на л.18/, в съответствие с изискванията на чл. 69, ал. 2, т. 4 от ЗЕВИ. Налице е и съответствие между отразеното в наказателното постановление и в АУАН, въз основа на който то е издадено. АУАН също е съставен от оправомощено лице съгласно заповедта, приложена на л.16 от делото.

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да водят до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. В тази връзка неоснователен е доводът в жалбата за непосочване на дата на извършване на нарушението, а само датата на извършената проверка. Последната дата/20.04.18г./е упомената в началното изложение в НП, докато датата на нарушението е изрично посочена в последния абзац от обстоятелствената част на НП, като е записано: „предоставяло на пазара на 20.04.2018г. течно гориво……”/л.8 от делото/.

 

 

 

 

Съдът приема, че не е била спазена стриктно процедурата по вземане на пробите за изследване, което води до съмнение в обективността на резултатите от самото изследване на същите. Като свидетели по делото бяха разпитани А.М./СЗ 25.10.2018г.-л.77-78/ и Д.Ш./ СЗ 03.12.2018г.-л.96-97/, двамата служители на ДАМТН, които са извършили проверката в бензиностанцията, стопанисвана от жалбоподателя и са взели пробите от гориво за изследване, както и св.А., работеща на бензиностанцията/л.98/.

 

 

 

 

В хода на съдебното следствие съдът допусна допълнителна съдебно-химична експертиза, по която назначеното вещо лице химик П.П. е изготвил пълно и неоспорено от страните заключение по поставените задачи, прието от съда като доказателство по делото. Както е записано и в мотивите на съда, изложени в СЗ от 03.12.2018г., първоначално определеният експерт- ВЛ Й.П., изготвил първото заключение, не е отговорил на шест от въпросите по експертизата, тъй като се нуждаел от пояснения. Съдът е констатирал яснота на зададените въпроси и е мотивирал нуждата от допълнителна експертиза/л.98/. Същата се допуска когато експертното заключение не е достатъчно пълно/арг. от чл.153 НПК, вр.чл.84 от ЗАНН/.

От заключението на ВЛ П. се установява, че при вземане на пробите не са били спазени стриктно изискванията на БДС ЕN ISO 3170. Нарушение е, че не е спазено изискването пробите да бъдат охладени, с което е нарушена т. 7.2.3.2 от БДС ЕN ISO 3170 и чл. 21 от Наредбата за изискванията за качество на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол. В зависимост от естеството и температурата на течността, както и с оглед температурата на околната среда може да се наложи преминаване на пробата през охладител на мястото на вземането й, охлаждане на съда за проба до подходяща температура, поддържане на съда с проба охладен, докато се запечата или докато бъде доставен в лаборатория. Ясно е, че след като лицата, които са извършили вземане на проба не са замерили  температурата на околната среда, за което свидетелства св.М./л.79/, то няма как да се разсъждава коя от мерките е следвало да се приложи. От служебния бон, според вещото лице, се установявало, че температурата в резервоара е била 10 градуса. След като не е известна температурата на околната среда, то няма как да се осъществи необходимата съпоставка между двете температури и да се аргументира нуждата или отсъствието на нужда от предприемане на охлаждане. През месец април времето е променливо и са мислими всякакви температурни амплитуди. А те зависят и от слънцегреенето на конкретния обект. Свидетелката А. посочва в своите свидетелски показания, че според нея е било много топло/СЗ л.98/. Разбира се усещането за топло и студено е индивидуално, а до голяма степен и субективно.  Ако температурата на околната среда в този случай е била над 10 градуса, следвало е да се осъществи адекватното охлаждане чрез избор на някои от способите за това. Св.М. съобщава, че са го извършили, като подробно описаният от нея начин за това поражда множество въпроси, но същите не могат да бъдат обсъждани след като на практика липсва температура на околната среда, измерена в конкретния обект, за да се направи съпоставка. Вещото лице П. подробно мотивира в съдебно заседание процесите, на които влияе температурата, а това е изискване и на правната норма.

Освен това вещото лице отразява в заключението си, че компонентите, които включва биодобавката към автомобилните бензини са 4, а именно: биоетанол, произведен от биомаса и/или биоразградима фракция на отпадъци; етил-третичен-бутил-етер/ЕТБЕ/, произведен на базата на биометанол; биодиметилетер, произведен от биомаса и метил-третичен-бутил-етер/МТБЕ/, произведен на базата на биометанол. В конкретният случай вещото лице приема в крайното си заключение, че и в двата протокола, по които е изследвано процесното гориво, няма посочена стойност и данни за  етери/ЕТБЕ/, като той не е търсен, не е изпитван, а същевременно в експертно заключение и КП са посочени процентни съдържания на етери.  С това съдът приема, че е нарушено условието за изпитване за наличие на четирите основни компоненти, които включва биодобавката към автомобилните бензини. Вещото лице обосновава, че този пропуск води до получени резултати, които не отразяват действителното съдържание на биоетанол в горивото.

На следващо място вещото лице е отразило в заключението си, че  в посочения протокол в показател  в графа "Условия на изпитването" е записано, че е използван "синтетичен въздух, водород, хелий", като в стандарта, обсъждан от ВЛ за газ носител се изисква водород, хелий или азот, несъдържащи въглеводороди.Синтетичният въздух е газова смес от кислород, водород, азот в различни съотношения, но не е посочен като възможност за използване синтетичния въздух. По този начин вещото лице счита, че лабораторията не е записала точно какъв газ е използван при изпитването на кислород съдържащите съединения. От какво значение е  това, подробно вещото лице се аргументира в съдебно заседание/изследването на съединения с въглеводороди и прибавянето на още въглеводороди посредством използвания газ/, което опорочава резултата от изпитването.

 

 

 

 

Предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетото заключение по съдебно-химическата експертиза, съдът счита, че е била нарушена процедурата по вземане на контролните проби от течно гориво - автомобилен бензин А-95Н, което поставя под съмнение резултатите за съдържание на биогориво. Предвид това съдът счита, че нарушението по  чл. 47, ал. 2 във вр. чл. 47, ал. 1, т. 8 от ЗЕВИ, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на "****" ЕООД, а именно, че е предоставяло на пазара на 20.04.2018г. течно гориво - автомобилен бензин А-95Н, несъответстващо на изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво, е недоказано.

 

 

 

 

С оглед изложеното съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление № КГ - 2193 от 06.08.2018 г. следва да бъде отменено.

            

 

 

 

Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

                                                

                                                  

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление№ КГ - 2193 от 06.08.2018г., издадено от В.В.- зам.-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на "****" ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.В., представлявано от В.С.М., е наложена имуществена санкция в размер 50 000 лева на основание чл. 67, ал. 2 и чл. 69, ал. 2, т. 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ за нарушение по  чл. 47, ал. 2 във вр. чл. 47, ал. 1, т. 8 от ЗЕВИ, като незаконосъобразно.

 

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.В.Търново в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.

                                                                            

 

 

 

Районен съдия: