№ 8348
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.ЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. К.А
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.ЕВА Гражданско дело №
20231110146950 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 15472/20.07.2023 г. по описа на РС - Перник, уточнена с
молба вх. № 242621/30.08.2023 г. по описа на СРС, предявена от Д. К. К., ЕГН **********, гр.
Перник, ул. Петнадесета № 1, чрез адвокат Г. М., със съдебен адрес в гр. София, ул. „Лавеле“ №
19, ет. 1 против „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. Люлин 7“,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40-46, представлявано от Галин
Тодоров, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, предложение 3-то, при евентуалност предложение 1-во и при
евентуалност предложение 2-ро от ЗЗД вр. чл. 23 и чл. 22 ЗПК, за прогласяване за нищожността на
клаузите на чл. 4, ал. 1 и чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем № 3491933/01.04.2019 г.
В исковата молба се твърди, че на 01.04.2019 г., ищецът сключил с ответното дружество
Договор за паричен заем № 3491933, по силата на който са му предоставени заемни средства в
размер на 500 лева, които следвало да бъдат върнати на 6 погасителни вноски, при фиксиран
лихвен процент 35 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 41,85 %. Сочи, че в чл.
4, ал. 1 от Договора било уговорено, че заемът следва да бъде обезпечен в 3-дневен срок с поне
едно от следните обезпечения: две физически лица - поръчители, които следвало да отговарят на
определени посочени в разпоредбата условия или банкова гаранция. В чл. 4, ал. 2 от договора било
предвидено, че при непредоставено в срок обезпечение, кредитополучателят дължи неустойка в
размер на 251,16 лева, която следвало да бъде платена разсрочена, по начин, посочен в
погасителния план. Счита, че клаузата, в която е уредена неустойката е нищожна, за което излага
подробни съображения. Сочи, че процесния договор за кредит е сключен с потребител и спрямо
него се прилагат разпоредбите на ЗЗП, като клаузата за неустойка се явява неравноправно по
смисъла на чл. 143 ЗЗП. Поддържа, че начислената неустойка излиза извън присъщите и
обезщетителна и обезпечителна функция, като чрез заобикаляне на закона създава единствено
предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, като е в
противоречие и със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.
Сочи, че цитираната клауза е нищожно, защото не е индивидуално уговорена и същата не е взета
предвид при формиране на ГПР, като по този начин е заобиколена нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Моли за уважаване на исковете. По подробно изложени в исковата молба мотиви, моли да бъде
прогласена нищожността на клаузите на чл. 4, ал. 2 и чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит.
1
Претендира разноски.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК ,
оспорва исковата молба като неоснователна. Оспорва иска по основание. Оспорва наличието на
неравноправни клаузи в договора. Излага множество съображения за неоснователност на исковата
молба. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е представен Договор за паричен заем № 3491933/01.04.2019 г., сключен между
страните, като ответникът като заемодател е предоставил на ищеца като заемател сумата от 500 лв.
при фиксиран годишен лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите от 41.85 % и срок
на погасяване на заема 6 месеца.
В чл. 4, ал. 1 от Договора е уговорено задължението на ищеца в тридневен срок да
предостави обезпечение чрез поръчителство от две физически лица, които да отговарят на
посочените от кредитора изисквания – да работи по безсрочен трудов договор, да има нетен
осигурителен доход в размер над 1000 лв., да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да
няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател с кредитора, да няма неплатени
осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус
не по-лош от „редовен“; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7 -
552.24 лв., със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
настоящия договор. При неизпълнение на посоченото задължение за предоставяне на едно от двете
възможни обезпечения по договора, заемателят дължи неустойка в размер на 251.16 лв., съгласно
чл.4, ал. 2 от Договора. Уговорено е, че задължението се погасява на равни седмични вноски по
41.86 лв., в които се включват и главница и лихва.
Представен е и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити (СЕФПИПК) и Справка за извършени плащания по Договора,
представена от ответника. От последната е видно на кои дати са извършени плащания от ищеца и
какво е погасено чрез тях. Общата платена сума възлиза на 812.31 лв., в това число 500 лв.
главница, лихви в общ размер на 52.15 лв., неустойка в общ размер на 251.16 лв., разходи за
събиране на вземането в размер на 9.00 лв.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го
заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите
върху неоткрити наследства. При извършване преценка относно действителността на договора за
кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи
нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо, следва да се
извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор,
която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал. 1, т. 7–9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
От събраните по делото доказателства се установява, че страните са сключили Договор за
паричен заем № 3491933/01.04.2019 г., сключен между страните, като ответникът като заемодател
е предоставил на ищеца като заемател сумата от 500 лв. при фиксиран годишен лихвен процент от
35 % и годишен процент на разходите от 41.85 % и срок на погасяване на заема 6 месеца.
Установява се също така и наличието на твърдяната неустоечна клауза в размер на 251.16 лв.
Видно от представения Стандартен европейски формуляр, в същия е посочен размера на
месечната вноска – 92.04 лв., който е определен, в случай на коректно изпълнение на
задълженията по договора и неначисляване на неустойки. Общият размер на дължимата сума по
Договора е в размер на 552.24 лв., определен отново с допускане на коректно изпълнение на
задълженията по договора и без неустойки. Неустойката не е включена в сумата, която е
определена като месечно задължение за погасяване на вземането, съответно не е включена и в
размера на годишния процент на разходите, като в чл. 2, т. 8 от Договора е уредено при какви
допускания е изчислен този процент.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа
2
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
към чл. 19, ал. 2 от ЗПК начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими за
усвояване на кредита), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съдът намира, че размера на неустойката следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се
обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, съгласно която "Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита
е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищеца на
неустойка по чл. 4, ал. 2 от Договора представлява разход, свързан с усвояването и обслужването
на задълженията по процесния Договор за кредит, била е известна на кредитора към момента на
сключване на договора и е следвало да бъде включена в процента на разходите, а също така и да
бъде посочена като сума, която се дължи.
Поради гореизложеното, доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са включени
всички действителни разходи, то съдът намира, че е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. От размера на предвидената неустойка в размер на 251.16 лв.
е видно, че същата надвишава 50 % от главницата, предоставена като заем, поради което съдът
счита, че годишният процент на разходите по кредита надвишава императивно установения праг в
чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва, което пък е мотивирало кредитора да прикрие реалния процент на разходите като не
включи дължимите такси в ГПР. За пълнота следва да се отбележи, че неустоечната клауза е
предвидена при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение на кредита, за
изпълнението на което задължение е предоставен тридневен срок от усвояване на кредита, като
неустойката подлежи на разсрочено плащане, едновременно с вноската по погасяване на кредита,
като общият размер на вноската се увеличава и всеки месец е различна, видно от представената
справка. Общият размер на дълга се увеличава до сумата от 812.31 лв., като е заплатена и такса за
събиране на вземането от 9 лв., която не е ясно на какво основание е събрана.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че неустоечната клауза на чл. 4, ал. 2 от
Договора за кредит от 07.04.2021 г., е нищожна, като противоречаща на чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК.
Следва обаче да се приеме, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора не накърнява добрите
нрави (ищецът не е посочил кои нрави счита, че са накърнени), нито противоречи или заобикаля
конкретен закон, поради което в тази част исковата молба следва да бъде оставена без уважение –
както главния, така и евентуалните искове в тази част.
Предвид установеното, съдът счита, че исковите претенции са частично основателни, като
следва да се отхвърлят главните искове за прогласяване нищожност на процесните клаузи са
нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предложение 3 от ЗЗД, а да се уважи предявения при
евентуалност иск по чл. 26, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД по отношение на клаузата на чл. 4, ал. 2 от
ЗЗД. В останалата част исковата молба следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
При този изход на делото, и двете страни имат право на разноски, съразмерно на уважената
част от исковете. Ищецът има право на разноски в размер на 40 лв. за държавна такса и 200 лв. за
адвокатски хонорар (определен в общ размер на 400 лв.), съгласно наредба № 1 от 2004 г. на
Висшия адвокатски съвет), платим на пълномощника му адвокат М., претендиран по реда на чл. 38
от Закона за адвокатурата. На ответника следва да се присъди 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в общ размер на 200 лв. За да
определи размера на възнаграждението за адвокат, предоставил безплатна правна помощ на ищеца
и на юрисконсултското възнаграждение, дължимо на ответника, съдът е съобразил липсата на
фактическа и правна сложност и разглеждането на делото и решаването му в едно заседание с
3
минимално събрани доказателства.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените главни искове от Д. К. К., ЕГН **********, гр. Перник, ул. Петнадесета
№ 1, чрез адвокат Г. М., със съдебен адрес в гр. София, ул. „Лавеле“ № 19, ет. 1 против „.“ АД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“
№ 28, Силвър център, ет. 2, офис 40-46, представлявано от Галин Тодоров, с правно основание чл.
124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, предложение 3-то, за прогласяване за нищожността на клаузите на чл. 4,
ал. 1 и чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем № 3491933/01.04.2019 г., като неоснователни.
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните Д. К. К., ЕГН **********, гр.
Перник, ул. Петнадесета № 1, чрез адвокат Г. М., със съдебен адрес в гр. София, ул. „Лавеле“ №
19, ет. 1 против „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. Люлин 7“,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40-46, представлявано от Галин
Тодоров, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, предложение 1-во от ЗЗД вр. чл. 23 и чл. 22
ЗПК, че клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем № 3491933/01.04.2019 г. е нищожна,
като отхвърля останалите предявени евентуални искове, като неоснователни.
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. Люлин 7“,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40-46, представлявано от Галин
Тодоров да заплати на Д. К. К., ЕГН **********, гр. Перник, ул. Петнадесета № 1,6, сумата от 40
(четиридесет) лева за държавна такса в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, съразмерно на уважената част от исковете, както и да заплати на адвокат адвокат Г. М., със
съдебен адрес в гр. София, ул. „Лавеле“ № 19, ет. 1, сумата от 200 (двеста) лева за предоставена
безплатна правна помощ на ищеца, съразмерно на уважената част от исковете, и на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Д. К. К., ЕГН **********, гр. Перник, ул. Петнадесета № 1,6, да заплати на „.“
АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. Люлин 7“, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40-46, представлявано от Галин Тодоров, сумата от 100
(сто) лева за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4