Р
Е Ш Е Н И Е
№
260002
гр. Елена, 8.07.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският районен
съд - първи състав в публичното заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: Искра Вараджакова
при секретаря Й.ка
Й.ова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 92 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Делбено производство във фазата по допускане.
Постъпила е искова молба от П.Й.С. *** против Н.Й.П.
*** и Д.И. ***. В същата се твърди, че с Решение № 17/31/24.11.1999 г. на
Поземлена комисия гр. Елена на наследниците на М.Н.С.били възстановени следните
земеделски земи:
1. Нива от 2.000 дка, седма категория, в местността
„С.П.“, имот № ****** и с нов идентификатор № *****.**.*по плана за
земеразделяне, при граници: № ****** – нива на наследниците на Н.С.Н.; № ******
– полски път на Община Елена; № ****** – нива на К.Й.И. и № ****** – дере на
Община Елена,
2. Изоставена нива от 3.000 дка, седма категория, в
местността “Д.Б.“, имот № ****** и с нов идентификатор № *****.**.**, при
граници: № ****** – изоставена нива на наследниците на С.С. Й.; № ****** –
изоставена нива на наследниците на П. Д. С.; № ****** – изоставена нива на
наследниците на Н.Н.В.; № ****** – изоставена нива на наследниците на И.И. Г. и
№ ****** – полски път на Община Елена, и
3. Изоставена нива от 1.204 дка, седма категория, в
местността „Н.К.“, имот № ****** и с нов
идентификатор № *****.***.**, при граници: № ****** – изоставена нива на
наследниците на Й. Й.Й.; № ****** – изоставена нива на наследниците на М.Д.и Р.Й.;
№ ****** – изоставена нива на наследниците на Й. Р. и Р.П.; № ****** –
изоставена нива на наследниците на Й.М.Н. и № ****** – полски път на Община
Елена.
Съсобствеността между ищеца П.Й.С. и ответника Н.Й.П.
възникнала по наследство, оставено от майка им, като двамата имали по ½
идеална част от всеки един от описаните земеделски имоти. Отделно същите имали
и друга съсобственост – къща и дворно място в с. Р., общ. Елена, която също
били придобили по наследство. С НА № 67, том I, дело № ***/**** г. Й. П.С., който бил баща на ищеца П.Й.С. и на ответника
Н.Й.П., бил признат за собственик на еднофамилна двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 50 кв. м., състояща се от първи жилищен етаж: стая, кухня и
килер, стопански постройки и дворно място, в което били построени, цялото от
около 1500 кв. м. Й. П.С. починал на 12.12.1999 г. и оставил като законни
наследници двамата си сина – ищеца П.Й.С. и ответника Н.Й.П., както и съпругата
си М.Н.С., която също починала и оставила първите двама за свои законни
наследници. През **** г. същите се снабдили с констативен НА № 25, том V, рег. № ****, дело № ***/**** г. по давностно владение и наследство за
останалата земя към имота от 1200/2700 идеални части от дворното място. На
останалите 1500 кв. м. и построените сгради същите станали собственици по
наследство като законни наследници на родителите си. Относно имот № *****.***.**,
находящ се в с. Р., общ. Елена, а именно: дворно място с площ от 2554 кв. м.,
имот № *****.***.**.1 с площ от 50 кв.
м. и брой надземни етажа два – еднофамилна сграда, както и сграда № *****.***.**.4
със застроена площ от 57 кв. м. и брой надземни етажи един - селскостопанска
сграда, последните били съсобственици при права за всеки един от тях по
½ идеална част. В имота имало и други две сгради – двуетажна жилищна
сграда със застроена площ от 25 кв. м. с идентификатор № *****.***.**.2 и
едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 84 кв. м. с
идентификатор № *****.***.**.3 един от страните - ответникът Н.Й.П. извършил
разпореждане, като с НА № 49, том I, рег. № ***, дело № **/****г. продал на
втория ответник Д.И.И. двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 25 кв. м.
с идентификатор № *****.***.**.2 и едноетажна еднофамилна жилищна сграда със
застроена площ от 84 кв. м. с идентификатор № *****.***.**.3 за сумата от
2000.00 лв., като първият си запазил правото на ползване над имота. Ищецът
заявява, че не е съгласен с тази разпоредителна сделка и я оспорва. Счита, че
собственикът, който е посочен в нотариалния акт като такъв, не е бил собственик
на двете сгради. Към момента на изповядване на сделката не е могъл да прехвърли
правата си на друг човек, т. е. сделката не е породила транслативния си ефект.
Заявява, че е живял в имота дълги години и ответникът не би могъл да я
придобие, за да я продаде изцяло. През годините той бил живял и обитавал тези
сгради, като напълно неправомерно ответникът – негов брат бил продал неговия
дял от имота на друг човек. Твърди, че към момента на сделката ответникът Н.Й.П.
бил собственик само на ½ идеална част от имота, който владеел и би могъл
да се разпореди само с тази идеална част, но не и с повече. От своя страна
приобретателят по сделката и купувач не би могъл да получи повече от това,
което притежавал прехвърлителят, т. е. ответникът Д.И.И. не е станал собственик
на двете сгради в цялост, а само на съответните идеални части. С оглед на това
ищецът счита, че по отношение на тях е собственик на ½ идеална част от
тези два имота. Освен това посочените сгради са поделяеми и могат да се
възложат на всеки един от съделителите при изравняване на дяловете им.
Поделяемо било и дворното място, което е над 2.000 дка, ведно с изградената
сграда и стопански постройки.
Ищецът моли съда да допусне делба, както следва:
По отношение на 1. Нива от 2.000 дка, седма
категория, в местността „С.П.“, имот № ****** и с нов идентификатор № *****.**.*,
2. Изоставена нива от 3.000 дка, седма категория, в местността “Д.Б.“, имот № ******
и с нов идентификатор № *****.**.**, и 3. Изоставена нива от 1.204 дка, седма
категория, в местността „Н.К.“, имот № ******
и с нов идентификатор № *****.***.**, между П.Й.С. и Н.Й.П. при права по
½ идеална част за всеки един от тях.
По отношение на имот № *****.***.**, т. е. дворно
място от 2554 кв. м., находящо се в с. Р., общ. Елена, сграда № *****.***.**.1
със застроена площ от 50 кв. м. и брой надземни етажи 2 - еднофамилна жилищна
сграда, и сграда № *****.***.**.4 със застроена площ от 57 кв. м. – брой
надземни етажи 1 - селскостопанска сграда, между П.Й.С. и Н.Й.П. при права по
½ идеална част за всеки един от тях.
По отношение на двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 25 кв. м. с идентификатор № *****.***.**.2 и едноетажна
еднофамилна жилищна сграда със застроена
площ от 84 кв. м. с идентификатор № *****.***.**.3 между П.Й.С. и Д.И.И. при
права по ½ идеална част за всеки един от тях.
С допълнителна молба е уточнена първоначалната
такава, като ищецът е описал процесните имоти - предмет на делба според
актуалното им към настоящия момент състояние, както следва:
1. Нива от 2000 кв. м., седма категория, в
местността „С.П.“, имот № ****** и с нов идентификатор № *****.**.*по плана за
земеразделяне, при граници: имот № *****.**.*, имот № *****.**.***, имот № *****.**.***и
имот № *****.**.*,
2. Изоставена орна земя от 2999 кв. м., седма
категория, в местността „Д.Б.“, имот № ****** и с нов идентификатор № *****.**.**,
при граници: имот № *****.**.**, имот № *****.**.**, имот № *****.**.**, имот №
*****.**.**и имот № *****.**.**,
3. Изоставена
орна земя от 1204 кв. м., седма категория, в местността „Н.К.“, имот № ******
и с нов идентификатор № *****.***.**,
при граници: имот № *****.**.**, имот № *****.**.**, имот № *****.**.**, имот №
*****.**.**и имот № *****.***.**,
4. Имот № *****.***.**, находящ се в с. Р., общ.
Елена, дворно място от 2554 кв. м. в урбанизираната територия за ниско
застрояване – до 10 м., при граници: имот № *****.**.***, К.Н.Г., улица и Р.В.Р.,
5. Сграда № *****.***.**.1 със застроена площ от 50
кв. м. и брой надземни етажи 2 - еднофамилна жилищна сграда,
6. Сграда № *****.***.**.4 със застроена площ от 57
кв. м. – брой надземни етажи 1 - селскостопанска сграда,
7. Двуетажна жилищна сграда със застроена площ от
25 кв. м. с идентификатор № *****.***.**.2, брой етажи 2,
8. Едноетажна еднофамилна жилищна сграда със
застроена площ от 84 кв. м. с идентификатор № *****.***.**.3, брой етажи 1.
Ищецът заявява, че съсобствеността между него и
ответника Н.Й.П. е настъпила по силата на наследяването, а именно като
наследници по закон на майка си по отношение на земеделските имоти. По
отношение на имот № *****.***.**, сграда № *****.***.**.1 и сграда № *****.***.**.4
съсобствеността между ищеца и ответника Н.Й.П. е възникнала по наследство от
техните родители, а по отношение на сграда № *****.***.**.2 и сграда № *****.***.**.3
съсобствеността между ищеца П.Й.С. и ответника Д.И.И. е възникнала по силата на
приращение за първия и сделка - покупко-продажба за втория.
Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор
на исковата молба от страна на ответника Д.И.И., който заявява, че искът е
недопустим, защото по отношение на някои от имотите между него и ищеца няма
съсобственост. Освен това реално в имота няма сгради като гореописаните,
включително по отношение на застроената площ. Твърди, че е придобил и притежава
имота на основание издадения НА за продажба № 49, том I, рег. № ***, дело № 45/**.**.****г., като преди продажбата неговият
праводател Н.Й.П. е бил собственик на основание учредено право на строеж,
строителство и давност.
Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор
на исковата молба от страна на ответника Н.Й.П., в който се взема следното
становище: По отношение допустимостта и основателността на предявените искове
ответникът счита, че искът за делба на земеделските имоти е допустим и
основателен. По отношение на втория иск за делба, който е между ищеца П.Й.С. и ответника
Н.Й.П. върху недвижим имот в урбанизираната територия на с. Р., общ. Елена,
поземлен имот с идентификатор № *****.***.** с построените в него двуетажна
къща идентификатор № *****.***.**.1 с площ от 50 кв. м. и селскостопанска сграда
с идентификатор № *****.***.**.4 с площ от 57 кв. м., счита, че е допустим, но
към настоящия момент делба на имота по начина, по който е описан в исковата
молба, с данните по одобрената за имота кадастрална карта, не следва да бъде
допускана, защото кадастралната карта за този имот е нищожна и одобрена при
много съществени нарушения на закона и не следва да бъде съобразявана при
решаване на делото. Освен това в описанието на имота следва да се добавят и
съществуващите на място два навеса – единият долепен източно до старата къща, а
вторият – в североизточния ъгъл на имота. На следващо място, площите на двете
сгради и стопанската сграда не са верни. Част от стопанската сграда не
съществува. По отношение на третия иск, който е предявен от П.Й.С. против
ответника Д.И.И. върху построените и находящи се в посочения по-горе имот две
сгради: едната с идентификатор № *****.***.**.2 – двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 25 кв. м. и другата с идентификатор № *****.***.**.3 -
едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 84 кв. м. е
недопустим и неоснователен, защото ищецът не е собственик на описаните в
исковата молба сгради. На следващо място, в имота няма и никога не е имало две
нови отделни жилищни сгради с местоположение, площ, етажност и очертания, като
тези, описани в исковата молба, респективно отразени в кадастралната карта и
кадастралните регистри. В тази си част за същите кадастралната карта и
кадастралните регистри са одобрени при много и съществени процесуални и
материалноправни нарушения на закона, които изключват валидността й,
респективно на заповедта, с която е одобрена. Ответникът признава всички
посочени в исковата молба факти и обстоятелства, касаещи първия иск, който
касае делбата на земеделските имоти. Относно втория иск признава само следните
факти и обстоятелства, а именно: Че процесният имот по втория иск в неговата
цялост – земя с построените в нея стара къща, три стопански сгради и други
подобрения е бивша собственост на Й. П.С., починал на **.**.****г. и М.Н.С.,
починала на **.**.****г., които са родители на ищеца и ответника Н.Й.П.. С
оглед на това този имот е съсобствен между двамата при равни права. Площта е
над 2550 кв. м. и в неговата цялост е ограден на място с трайна ограда и е
владян от родителите им повече от 40-50 години, а след тяхната смърт без
прекъсване от двамата с ищеца в сегашните му очертания. Оспорва посочените в
исковата молба и в кадастралната карта и кадастрални регистри очертания и площи
на сградите в този имот, в която част кадастралната карта е невярна и е
незаконосъобразна. Относно третия иск оспорва всички, изложени в исковата молба
факти и обстоятелства, касаещи него, освен извършената между него и първия
ответник продажба. Освен това реално на място в имота преди 2009 г. и
понастоящем не е имало и няма как да има две отделни нови сгради, каквито са
отразени в кадастралната карта като вид, етажност, площ и очертания.
Ответникът моли съда да допусне делба между него и
ищеца при равни права по отношение на земеделските имоти. Да не се допуска
делба на имотите по втория иск, докато за имота, включително за сградите не
бъде одобрена законна и вярна кадастрална карта. Третият иск е недопустим и
неоснователен и моли да бъде отхвърлен. На осн. чл. 17, ал. 2 от ГПК моли съда
да се произнесе по валидността, включително и законосъобразността на Заповед №
РД-18-04-118/03.11.2009 г. на началника на Служба по геодезия картография и
кадастър гр. Велико Търново, с която е одобрена индивидуалната кадастрална
карта за процесния имот, като приеме, че същата е невалидна, в т. ч. и
незаконосъобразна, поради допуснати при одобряването й многобройни и много
съществени нарушения на процесуалните норми и на материално правните разпоредби
на АПК, ЗКИР и др. относими подзаконови нормативни актове.
На следващо място, ответникът излага в отговора на
исковата молба, че за целия имот в с. Р., общ. Елена през 2009 г. с
горепосочената заповед била одобрена индивидуална кадастрална карта и кадастрални
регистри. Ищецът заявява, че към одобряването на тази изработена кадастрална
карта е собственик на ½ идеална част от целия имот – земя и сгради, а на
една от сградите - предмет на тази карта е индивидуален собственик. Твърди, че
не е уведомяван по никакъв начин нито за допускане изработването на
кадастралната карта, нито за одобряването й. Твърди, че с изготвената
кадастрална карта на имота и сградите ищецът се е опитал да завземе негова
собственост, респективно да отрази като негова собственост част от сградите. На
следващо място, в южната половина на имота в периода 1987 – 1988 г. построил
нова сграда със застроена площ от 50 кв. м., която само в североизточната си
част е двуетажна. Тази сграда е със самостоятелна конструкция и двускатен
покрив. На първо ниво, тази, т. н. основна сграда, включвала три помещения –
западно, източно и средно, част от което е входно антре. Прозорците на тези
помещения са от юг, където е и входа пред входното антре. На второ ниво в
североизточната й част върху част от средното и източно помещения от първия
етаж има построени две стаи, а останалата площ на това второ ниво е открита и
покрита тераса, през където е и входа за горните две стаи. Тази основна сграда
била построена от него и на основание учреденото му от тогавашните собственици
на земята – родителите му право на строеж по реда на чл. 56, ал. 2, т. 2 от
ЗТСУ (отм.), Разрешение
за строеж № 1/10.02.1987 г. на Община Елена, издадено въз основа на одобрен на
13.10.**** г. архитектурен проект и Протокол за определяне на строителна линия
и ниво № 1/10.02.**** г. Това водело до извода, че е единствен собственик на
тази сграда и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗС. В тази връзка ищецът няма и не
може да има никакви права върху тази сграда. На следващо място, в периода
1999-2000 г., след построяването на основната сграда, северно към нея била
направена едноетажна пристройка с приблизително същата застроена площ. От юг
към основната сграда тази пристройка нямала отделна разделителна външна стена и
отделно между помещенията на тази пристройка и тези на първия етаж от основната
сграда имало вътрешна връзка и реално били част от нея. Това налагало правния
извод на осн. чл. 97 от ЗС, че е собственик и на пристройката. Ответникът
излага, че незаконността на кадастралната карта по отношение на визираните в
нея сгради се състои в това, че на място в имота няма и не е имало сгради като
тези отразени в кадастралната карта под № *****.***.**.2 и № *****.***.**.3. В
кадастралната карта в контура на едноетажна сграда № *****.***.**.3 със застроена
площ 84 кв. м. били включени освен цялата северна постройка, така и части от
южната основна сграда, а именно: цялата площ на западното й помещение, цялата
тераса, както и част с широчина 1.17 м. от предната лицева част на средното и
източно помещения, в която „ивица“ влизали освен прозорците и единствения вход
за помещенията от първия етаж на южната сграда. В кадастралната карта в контура
на двуетажната сграда № *****.***.**.2 със застроена площ 25 кв. м. били
включени само на долно ниво – северна (западна) част от средното и източното помещения на първия етаж от основната сграда,
която част била без прозорци и без достъп, защото предната им лицева част била
включена в сграда № *****.***.**.3, а на второ ниво – само двете стаи от
второто ниво на основната сграда без прилежащата тераса пред тях, откъдето бил
единствения достъп до тези стаи.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Същият се
представлява от адв. П.Г. - А. и адв. П.З., редовно упълномощени. Двамата
поддържат предявения иск за делба.
В съдебно заседание ответниците не се явяват.
Същите се представляват от адв. И.Б., редовно упълномощен, който поддържа
депозирания писмен отговор на исковата молба.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становището на страните, прие за установено следното:
Видно от удостоверение за наследници № 78/5.03.2020 г. на Община Елена, Й. П.С.
е починал на **.**.****г., за което е съставен акт за смърт № 9/**.**.****г.
Същият е оставил, като законни наследници съпругата си М.Н.С.и двамата си сина
– ищеца П.Й.С. и ответника Н.Й.П.. Последната от тях е починала на **.**.****г.
и е оставила като законни наследници другите двама, видно от удостоверение за
наследници № 6/4.03.2020 г. на км. с. С.К., общ. Елена.
С Решение № 17/31/24.11.1999 г. на Поземлена комисия гр. Елена е
възстановено правото на собственост на М.Н.С., жител ***, съгласно плана за
земеразделяне в землището на с. С.К., общ. Елена върху следните земеделски
имоти:
1. Нива от 2.000 дка, седма категория, в местността
„С.П.“, имот № ******, при граници: № ****** – нива на наследниците на Н.С.Н.;
№ ****** – полски път на Община Елена; № ****** – нива на К.Й.И. и № ****** –
дере на Община Елена,
2. Изоставена нива от 3.000 дка, седма категория, в
местността “Д.Б.“, имот № ******, при граници: № ****** – изоставена нива на
наследниците на С.С. Й.; № ****** – изоставена нива на наследниците на П. Д. С.;
№ ****** – изоставена нива на наследниците на Н.Н.В.; № ****** – изоставена
нива на наследниците на И.И. Г. и № ****** – полски път на Община Елена, и
3. Изоставена нива от 1.204 дка, седма категория, в
местността „Н.К.“, имот № ******, при
граници: № ****** – изоставена нива на наследниците на Й. Й.Й.; № ****** –
изоставена нива на наследниците на М.Д.и Р.Й.; № ****** – изоставена нива на
наследниците на Й. Р. и Р.П.; № ****** – изоставена нива на наследниците на Й.М.Н.
и № ****** – полски път на Община Елена.
От скица на поземлен имот № 15-237173/9.03.2020 г. на Служба
по геодезия, картография и кадастър гр. Велико Търново, скица на поземлен имот
№ 15-237254/9.03.2020 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър гр.
Велико Търново и скица на поземлен имот № 15-237225/9.03.2020 г. на Служба по
геодезия, картография и кадастър гр. Велико Търново се установява актуалното
състояние на процесните земеделски имоти, както следва:
1. Имот с идентификатор № *****.**.*по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Средни кобили, общ. Елена, в
местността „С.П.“, с площ от 2000 кв. м., с трайно предназначение на
територията – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, седма категория, №
по предходен план – ******, при съседи: имот № *****.**.*, имот № *****.**.***,
имот № *****.**.***и имот № *****.**.*,
2. Имот с идентификатор № *****.**.** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Средни кобили, общ. Елена, в
местността „Д.Б.“, с площ от 2999 кв. м., с трайно предназначение на
територията – земеделска, с начин на трайно ползване – изоставена орна земя,
седма категория, № по предходен план – ******, при съседи: имот № *****.**.**,
имот № *****.**.**, имот № *****.**.**, имот № *****.**.**и имот № *****.**.**,
3. Имот с идентификатор № *****.***.** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Средни кобили, общ. Елена, в
местността „Н.К.“, с площ от 1204 кв. м., с трайно предназначение на
територията – земеделска, с начин на трайно ползване – изоставена орна земя,
седма категория, № по предходен план – ******, при съседи: имот № *****.**.**,
имот № *****.**.**, имот № *****.**.**, имот № *****.**.**и имот № *****.***.**.
По делото е представено удостоверение за
данъчна оценка с изх. № **********/10.04.2020 г. на Община Елена, от което е
видна данъчната оценка на процесните земеделски имоти, както следва: за имот с идентификатор № *****.**.*– 115.00 лв., за имот с идентификатор № *****.**.**
– 135.00 лв. и за имот с идентификатор № *****.***.** – 42.10 лв.
От НА № 67, том 1, дело № ***/**** г. на Районен съд – Елена се установява,
че Й. П.С. е признат за собственик по давностно владение и наследство върху
следния недвижим имот, а именно: еднофамилна двуетажна паянтова жилищна сграда
със застроена площ от 50 кв. м., състояща се от 1-ви етаж – стая, кухня и изба
и 2-ри етаж – стая, кухня и килер; стопански постройки и дворно място, в което
са построени, цялото от около 1500 кв. м., находящо се в околовръстния полигон
на нямащата регулационен план мах. Р., км. с. С.К., общ. Елена, при граници на
имота: улица, И. Т. И., К.Й.П.и блок на АПК.
Видно от молба – нотариално заверена от 10.02.1987 г., наследодателите на
ищеца П.Й.С. и на ответника Н.Й.П. са декларирали, че са съгласни съгласно чл.
56, ал. 2, т. 2 от ЗТСУ синът им – ответникът Н.Й.П. да построи вилна сграда
около 50 кв. м. по одобрен архитектурен проект в собственото им дворно място от
около 1500 кв. м., находящо се в с. Р., общ. Елена. От Разрешение за строеж №
1/10.02.1987 г. се констатира, че на ответника Н.Й.П. е разрешено да построи
вила от 48 кв. м. в неурегулирано място в мах. Р., км. с. С.К., общ. Елена.
Издаден е Протокол за определяне на строителна линия и ниво № 1/10.02.1987 г.
От НА № 25, том 5, рег. № ****, дело № ***/**** г. на нотариус Й. Ц. с №
321 в Регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд –
Елена се констатира, че ищецът П.Й.С. и ответникът Н.Й.П. са признати за
собственици на основание давностно владение и наследство на следния
неурегулиран поземлен имот, находящ се в с. Р., общ. Елена, а именно: 1200/2700
идеални части от дворно място (застроено и незастроено), цялото от 2700 кв. м.,
при граници на НУПИ: улица, К.Й.П., П.Й. П. и С. Й. П., П.Й.С. и Н.Й.П., Н. В.
и Л. П.П., който имот влиза в чертите на околовръстния полигон на нямащото
регулационен план с. Р., общ. Елена.
По делото е представена скица на поземлен имот № 15-237067/9.03.2020 г. на
Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Велико Търново, от която е
видно, че актуалното състояние на описания по-горе недвижим имот е, както
следва: поземлен имот с идентификатор № *****.***.** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Р., общ. Елена, с площ от 2554 кв. м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване –
ниско застрояване, при съседи: поземлен имот № *****.***.***, К.Н.Г., улица, Р.В.Р..
В скицата е посочено, че върху поземления имот попадат следните сгради:
1. Сграда № *****.***.**.1 със застроена площ от 50 кв. м. и брой надземни
етажи 2 - еднофамилна жилищна сграда,
2. Сграда № *****.***.**.2 със застроена площ от 25 кв. м. и брой надземни
етажи 2 – еднофамилна жилищна сграда
3. Сграда № *****.***.**.3 със застроена площ от 84 кв. м. и брой надземни
етажи 1 – еднофамилна жилищна сграда.
4. Сграда № *****.***.**.4 със застроена площ от 57 кв. м. и брой надземни
етажи 1 - селскостопанска сграда.
По делото са представени скица на сграда № 15-405353/19.05.2020 г. на
Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Велико Търново, скица на сграда
№ 15-405347/19.05.2020 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър гр.
Велико Търново, скица на сграда № 15-405357/19.05.2020 г. на Служба по
геодезия, картография и кадастър гр. Велико Търново, скица на сграда №
15-405338/19.05.2020 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър гр.
Велико Търново.
Видно от удостоверение за данъчна оценка с изх. № **********/2.03.2020 г.
на Община Елена, данъчната оценка на процесния имот е в размер на 8433.00 лв.
От НА № 49, том 1, рег. № ***, дело № **/****г. на нотариус К.К.с рег. №
597 в Регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд –
Елена се установява, че ответникът Н.Й.П. е продал на ответника Д.И.И. собствения
си недвижим имот, находящ се в с. Р., общ. Елена, а именно: двуетажна еднофамилна
жилищна сграда със застроена площ 25 кв. м. с идентификатор № *****.***.**.2 и
едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 84 кв. м. с
идентификатор № *****.***.**.3, построени в поземлен имот с площ 2554 кв. м. с
идентификатор № *****.***.** по кадастралната карта на с. Р., общ. Елена, с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване
– ниско застрояване, при граници: поземлен имот № *****.***.***, К.Н.Г., улица,
Р.В.Р..
По делото са представени обяснителна записка, ръчна скица от 29.07.2020 г.,
скица-проект от 29.07.2020 г. – 2 броя.
По делото е представена преписката по издаване на Заповед №
РД-18-04-118/03.11.2009 г. на началника на Служба по геодезия, картография и
кадастър гр. Велико Търново.
По делото е приложено нотариално дело № **/****г. на нотариус К.К.с рег. №
597 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд –
Елена.
По делото са разпитани в качеството на свидетели Й.ка Петкова КараИ.ова, Д.А.М.,
Г.М.П. и И. К.С..
Видно от показанията на свидетелката Й.ка Петкова КараИ.а, същата е първа
братовчедка на ищеца П.Й.С. и ответника Н.Й.П. и познава процесния имот, който
се намира в с. Р., общ. Елена. В дворното място били построени две къщи – една
стара и една нова. Старата къща била построена преди много години и в нея
живеели родителите им. Новата къща се ползвала от страните по делото и била
построена ****-1987 г. от тях и техните родители. На първия етаж имало две стаи
и кухня, а на втория етаж още две стаи. Впоследствие ответникът П.Й.П. направил
пристройка, която се състояла от две стаи, кухненски бокс, баня и тоалетна.
Същият ползвал пристройката и една стая от новата къща. За целта вратата към
коридора в новата къща била зазидана и избита врата към пристройката. По този
начин ищецът ползвал тази стая и пристройката като едно самостоятелно жилище.
Строежът на пристройката последният осъществил през 1998-1999 г. Според свидетелката
отношенията между двамата братя – ищеца П.Й.С. и ответника П.Й.П. били много
добри и се разбирали. Тези впечатления добила, когато им ходела на гости. КараИ.ова
твърди, че ответникът Н.Й.П. не е участвал в строежа на пристройката. Това го
знаела от ищеца и от майката на страните.
От показанията на свидетелката Д.А.М. се установява, че същата познава
ищеца П.Й.С. и ответника Н.Й.П.,***. М. имала къща в с. Р., общ. Елена, която
била съседна на тяхната. Освен това били израснали заедно с ищеца. В имота на
страните имало една стара къща, в която живеели родителите им, както и
стопански постройки. През 1987-1988 г. построили нова двуетажна вила. На първия
етаж имало две стаи и на втория етаж имало две стаи. По една за всеки един от
тях. Освен това на втория етаж се стигало по общо стълбище и имало една обща
тераса, която обхващала пространството между двете стаи. След около 10 години
ищецът направил пристройка. В новата къща ищецът ползвал лявата част, а
ответникът дясната. Първият зазидал вратата към коридора и започнал да ползва
стаята като хол към пристройката. Според свидетелката между двамата братя
нямало скандали, когато била зазидана вратата на стаята. Това станало, след
като починала майка им.
Видно от показанията на свидетеля Г.М.П., същият познава ищеца П.Й.С. и
ответника Н.Й.П., тъй като през 1987-1988 г. закупил имот в с. Р., общ. Елена.
Поддържали приятелски отношения и често се събирали. По това време двама
строяли къща. Последната била двуетажна, като на първия етаж имало две стаи, а
между тях кухня. На втория етаж също имало две стаи и тераса. Стълбището било в
западната част на сградата. Впоследствие ищецът направил пристройка към къщата
от север. Входът бил от юг. Пристройката се състояла от две стаи, кухня и
тоалетна. Освен това в дворното място, където бил извършен строежът, имало
стара къща, която се намирала до улицата, както и плевник и външни баня и
тоалетна. От майката на страните свидетелят знаел, че новата къща е за двамата
братя, като всеки един от тях следвало да има по една стая на всеки един от
етажите. Родителите им също им помагали със средства при построяването й.
Източната част се ползвала от ответника, а западната от ищеца. За първия
останала и кухнята на първия етаж. Ищецът направил пристройката около 2000 г.
Свидетелят му помагал няколко пъти при снабдяването и разтоварването на
материалите, както и при самия строеж. Освен това ищецът зазидал вратата на
стаята на първия етаж към къщата и в нея се влизало през пристройката.
Свидетелят твърди, че не знае да е имало скандали между двамата братя, когато
ищецът правил пристройката и зазидал вратата на стаята на първия етаж.
От показанията на свидетеля Иван К.С. се установява, че същият познава
ответника от 1976 г., когато свидетелят започнал работа в строителната, т. е.
двамата заедно работели. След това взели служебни жилища в гр. Велико Търново и
до настоящия момент живеят на един етаж като съседи. Освен това свидетелят
знаел, че ответникът има имот в Еленския балкан, в който живеели родителите му.
Пред 80-те години последният започнал да строи двуетажна къща там. С.ов имал
преки наблюдения, тъй като заедно с бригадата понякога ходели да му помагат.
Родителите по това време били живи и живеели в старата къща. Свидетелят твърди,
че познава и ищеца, като знаел, че последният строил отстрани на къщата.
По делото е изслушано заключение, изготвено от вещото лице арх. Л.В.Л., по
назначената съдебно-техническа експертиза. Същото не е оспорено от страните и е
прието от съда. Видно от последното е, че сграда с идентификатор № *****.***.**.2
представлява двуетажна жилищна сграда със застроена площ 52.35 кв. м. и
разгъната застроена площ 104.76 кв. м. Същата е изградена въз основа на
одобрени проекти и Разрешение за строеж от 10.07.1987 г. Сграда с идентификатор
№ *****.***.**.3 представлява едноетажна сграда със смесена конструкция, разположена
северно от сграда с идентификатор № *****.***.**.1. Застроената й площ е 56.75
кв. м. и няма данни за строителни книжа. Според вещото лице описаните по-горе
две сгради отговарят на изискванията за самостоятелни жилища съгласно
разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от Наредба 7. Същите са невярно отразени в
кадастралната карта. На първо място, границите им не са установени съгласно
изискванията на чл. 43 от ЗКИР и чл. 16 от Наредба 5. На следващо място,
конфигурацията им не съответства на действителното положение на място и не се
базира на съответните документи за собственост. Съгласно кадастралната карта
цялата лицева част на помещенията от първия етаж на сграда с идентификатор № *****.***.**.2
се придава към сграда с идентификатор № *****.***.**.3, което ги компроментира
функционално и е технически несъстоятелно. Съгласно кадастралната карта цялата
покрита тераса на втория етаж на сграда с идентификатор № *****.***.**.2 се
отнася към сграда с идентификатор № *****.***.**.3, с което е отнет достъпът
към помещенията на втория етаж. Според вещото лице вярно са отразени границите
на двете сгради в приложеното към делото геодезическо заснемане, представено от
ответника. Освен това сграда с идентификатор № *****.***.**.2 и сграда с
идентификатор № *****.***.**.3 са две отделни сгради, в които са реализирани
две самостоятелни жилища. Алтернативно, може да се приеме, че последните
представляват два самостоятелни обекти в една обща жилищна сграда, състояща се
от основна сграда и пристройка към нея. Сграда с идентификатор № *****.***.**.2
е изградена с необходимите строителни книжа и е напълно законна. Сграда с
идентификатор № *****.***.**.3 е построена през 1999-2000 г., като няма данни
за съществуващи строителни книжа за нея, но същата отговаря на изискванията на
§ ***, ал. 1 от ПЗРЗИДЗУТ и е търпим строеж, като не подлежи на премахване или
забрана за ползване.
По делото е изслушано заключение, изготвено от вещото лице Т.Б.Ц. –
техник-геодезист, по назначената съдебно-техническа експертиза. Същото е оспорено
от ищеца, но е прието от съда, като компетентно извършено. Видно от последното
е, че сграда с идентификатор № *****.***.**.2 – основна двуетажна сграда и
сграда с идентификатор № *****.***.**.3 – допълнителна едноетажна пристройка по
площ и етажност не са отразени правилно в кадастралната карта. Сграда с
идентификатор № *****.***.**.2 е двуетажна жилищна постройка, която е законно
построена със спазени размери от работен проект, разрешение за строеж и
протокол за строителна линия. Площта й е 52.35 кв. м., а разгънатата застроена
площ е 104.76 кв. м. На кадастралната карта фигурира сграда с площ 25.89 кв. м.
Сграда с идентификатор № *****.***.**.3 представлява едноетажна пристройка към
основната двуетажна сграда. Същата е с площ 83.65 кв. м., което е 26.46 кв. м.
в повече от реално построеното. Според вещото лице нарушени са изискванията на
Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието и поддържането на кадастралната карта
и кадастралните регистри – чл. 16, ал. 1, приложение № 10 към чл. 41, ал. 2 и
чл. 43, ал. 3. Според вещото лице освен за описаните по-горе сгради съществени
нарушения са допуснати и по отношение на останалите сгради в имота: сграда с
идентификатор № *****.***.**.1 и сграда с идентификатор № *****.***.**.4. Не е
отразен правилно контурът им. Не е спазено изискването за максимално допустимо
отклонение на подробните точки при контролните замервания. Нарушени са § 1, т.
3 от ДР и чл. 18, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. В имота съществува още
една тухлена сграда с площ от 5.65 кв. м. – външна баня, която изобщо не е
отразена на кадастралната карта и е нарушен чл. 43, ал. 4 на Наредба №
3/28.04.2005 г. Кадастралната карта е изработена по поръчка на ищеца П.Й.С.,
като ответникът Н.Й.П. не е уведомен за изработването й, въпреки изискванията
на чл. 35б, ал. 3 и чл. 49а, ал. 4 от ЗКИР. Не е спазена и процедурата по
одобряване на кадастралната карта. Според вещото лице изложеното налага извода,
че изработената кадастрална карта на поземлен имот с идентификатор № *****.***.**
следва да отпадне от картата и регистрите на Агенцията по кадастъра до
отстраняване на неточностите в нея при спазване на процедурата по обявяването
й.
От правна страна:
По предявения иск за делба на земеделските имоти, находящи се в землището
на с. С.К., общ. Елена:
При така изложената фактическа обстановка съдът приема за установено, че ищецът
П.Й.С. и ответникът Н.Й.П. са съсобственици на процесните земеделските имоти,
находящи се в землището на с. С.К., общ. Елена на основание наследство от
своята майка М.Н.С., б. ж. на с. Р., общ. Елена. Тези обстоятелства се
установяват по безспорен начин от представените по делото писмени
доказателства, а и няма спор между страните. С оглед на това същите следва да
се допуснат до делба. Правата на страните са, както следва: за ищеца П.Й.С. –
½ идеална част и за ответника Н.Й.П. – ½ идеална част.
По направеното възражение по чл. 17, ал. 2 от ГПК за приемане, че Заповед №
РД-18-04-118/3.11.2009 г. на началника на Служба по геодезия, картография и
кадастър гр. Велико Търново е незаконосъобразна:
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК, съдът се произнася
инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали
те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по
законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се
противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното
производство по издаването и обжалването му.
В конкретния случай направеното възражение е направено своевременно с
отговора на исковата молба и следва да се разгледа по същество. Същото е
допустимо, тъй като Заповед № РД-18-04-118/3.11.2009 г. на началника на Служба
по геодезия, картография и кадастър гр. Велико Търново се противопоставя на
ответника Н.Й.П., който е страна по делото, но не е участвал в
административното производство по издаването и обжалването й.
От приложената по делото преписка по издаване на Заповед №
РД-18-04-118/03.11.2009 г. на началника на Служба по геодезия, картография и
кадастър гр. Велико Търново се установява, че административната процедура по
издаването й е стартирала по молбата на ищеца П.Й.С.. За издаването й са уведомени
Община Елена, ищеца П.Й.С., както и К.Н.Г., Л. П. П. и Р.В.Р., последните трима
съседи на поземления имот. Ответникът Н.Й.П. обаче не е уведомен нито при
откриване на производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални
регистри за поземлен имот № 61325.350.84 със Заповед № РД-16-04-90/20.08.2009
г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Велико
Търново, нито при одобряването им със Заповед № РД-18-04-118/03.11.2009 г. на
началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Велико Търново,
въпреки че от приложените по преписката документи се установява, че има
качеството на съсобственик. Съгласно разпоредбата на чл. 49а, ал. 4 от ЗКИР заповедта
се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК и подлежи на обжалване в
7-дневен срок пред административния съд по местонахождението на имота. Качеството
„заинтересувана страна“ по смисъла на чл. 49, ал. 4 от ЗКИР по арг. от чл. 49а,
ал. 5 от ЗКИР се установява с надлежни писмени доказателства, които в
конкретния случай фигурират в преписката пред административния орган.
С оглед на изложеното следва да се направи извода, че в административното производство
по одобряване на кадастралната карта и кадастрални регистри за процесния имот
не са били уведомени и конституирани всички заинтересовани лица. По делото не
са налице доказателства, от които по несъмнен начин да се установява, че Заповед
№ РД-18-04-118/03.11.2009 г. на началника на Служба по геодезия, картография и
кадастър гр. Велико Търново е била съобщена по реда на ГПК на ответника Н.Й.П.,
с което по отношение на него съдът приема, че не е било спазено изискването на
чл. 49а, ал. 1 и ал. 4 от ЗКИР, както и изискването на чл. 35б, ал. 3 от ЗКИР. По
този начин е отнета възможността му да подаде възражения в 14-дневен срок,
както и да я обжалва в 7-дневен срок. Въз основа на изложеното съдът намира, че
в административното производство по одобряване на кадастралната карта и
кадастралните регистри за поземлен имот № 61325.350.84 са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на участие и на
правото на защита на ответника Н.Й.П..
На следващо място, от заключение, изготвено от вещото лице арх. Л.В.Л., по
назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че сграда с
идентификатор № *****.***.**.2 и сграда с идентификатор № *****.***.**.3 са
невярно отразени в кадастралната карта. На първо място, границите им не са
установени съгласно изискванията на чл. 43 от ЗКИР и чл. 16 от Наредба 5. На
следващо място, конфигурацията им не съответства на действителното положение на
място и не се базира на съответни документи за собственост. Тези изводи се
констатират и от заключението, изготвено от вещото лице Т.Б.Ц. –
техник-геодезист, по назначената съдебно-техническа експертиза. Според вещото
лице нарушени са изискванията на Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри – чл. 16, ал. 1,
приложение № 10 към чл. 41, ал. 2 и чл. 43, ал. 3. Съществени нарушения са
допуснати и по отношение на останалите сгради в имота: сграда с идентификатор №
*****.***.**.1 и сграда с идентификатор № *****.***.**.4, тъй като не е отразен
правилно контурът им и не е спазено изискването за максимално допустимо
отклонение на подробните точки при контролните замервания. Нарушени са § 1, т.
3 от ДР и чл. 18, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. Освен това в имота
съществува още една тухлена сграда с площ от 5.65 кв. м. – външна баня, която
изобщо не е отразена на кадастралната карта и е нарушен чл. 43, ал. 4 на
Наредба № 3/28.04.2005 г. Според вещото лице изложеното налага извода, че
изработената кадастрална карта на поземлен имот с идентификатор № *****.***.**
следва да отпадне от картата и регистрите на Агенцията по кадастъра до
отстраняване на неточностите в нея при спазване на процедурата по обявяването
й.
На основание всичко гореизложено съдът намира оспорената Заповед №
РД-18-04-118/03.11.2009 г. на началника на Служба по геодезия, картография и
кадастър гр. Велико Търново за постановена при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и при неправилно приложение материалния закон. Същата
е незаконосъобразна.
С оглед на изложеното съдът счита, че предмет на делото за делба са
следните имоти, като описанието им е съобразено с действителното положение към
настоящия момент и заключенията на вещите лица по назначените експертизи, които
съдът възприема и кредитира напълно, а именно:
1. Поземлен имот с площ 2554 кв. м., при граници: поземлен имот с
идентификатор № *****.***.***, К.Н.Г., улица, Р.В.Р., в който са построени:
2. Двуетажна жилищна сграда със застроена площ 50 кв. м., находяща се в
северната част на имота.
3. Второстепенна стопанска постройка, находяща се в северната част на
имота.
4. Второстепенна стопанска постройка, находяща се в средната западна част
на имота.
5. Двуетажна жилищна сграда със застроена площ 52.35 кв. м. и разгъната
застроена площ 104.76 кв. м., включваща покрита тераса на втория етаж и външно
стълбище.
6. Едноетажна жилищна страда със застроена площ 56.75 кв. м., находяща се в
средната част на имота и долепена северно до двуетажната жилищна сграда.
От представените по делото доказателства съдът приема за установено, че
ищецът П.Й.С. и ответникът Н.Й.П. са съсобственици на следните имоти – предмет
на делба, а именно:
1. Поземлен имот с площ 2554 кв. м., при граници: поземлен имот с
идентификатор № *****.***.***, К.Н.Г., улица, Р.В.Р., и построените в него:
2. Двуетажна жилищна сграда със застроена площ 50 кв. м., находяща се в
северната част на имота.
3. Второстепенна стопанска постройка, находяща се в северната част на
имота.
4. Второстепенна стопанска постройка, находяща се в средната западна част
на имота.
Съсобствеността е възникнала на основание наследство от родителите им Й. П.С.,***,
и М.Н.С., б. ж. на с. Р., общ. Елена. Тези обстоятелства се установяват по
безспорен начин от представените по делото писмени доказателства, а и няма спор
между страните. С оглед на това същите следва да се допуснат до делба. Правата
на страните са, както следва: за ищеца П.Й.С. – ½ идеална част и за
ответника Н.Й.П. – ½ идеална част.
Относно предявения иск за делба с предмет - Двуетажна жилищна сграда със
застроена площ 52.35 кв. м. и разгъната застроена площ 104.76 кв. м., включваща
покрита тераса на втория етаж и външно стълбище, която да се допусне между
ищеца П.Й.С. и ответника Д.И.И.:
Съдът счита, че предявения иск следва да се отхвърли по следните
съображения: По делото бяха представени молба – нотариално заверена от
10.02.1987 г., Разрешение за строеж № 1/10.02.1987 г. и Протокол за определяне на
строителна линия и ниво № 1/10.02.1987 г. от ответника Н.Й.П.. От същите се установява, че на
последния неговите родители Й. П.С. и М.Н.С.са му учредили безвъзмездно право
на строеж за построяване на процесната сграда, описана в молба – нотариално заверена
от 10.02.1987 г. като вилна сграда около 50 кв. м. по одобрен архитектурен проект.
Ответникът Н.Й.П. е получил разрешение за строеж и му е определена строителна
линия и ниво. От заключенията на вещите лица по назначените експертизи е видно,
че сградата е законно построена, като са спазени размерите от работния проект,
разрешение за строеж и протокол за строителна линия. От показанията на
свидетеля Иван К.С. се установява, че процесната сграда е построена от
ответника Н.Й.П. в периода 1987-1988 г. Това се констатира и от показанията на
останалите разпитани свидетели - Й.ка Петкова КараИ.а, Д.А.М. и Г.М.П., които
обаче добавят, че родителите му и брат му – ищеца по делото също се включили в
строежа със средства и труд. С оглед на изложените факти съдът приема, че
ответникът Н.Й.П. е станал собственик на процесната сграда на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗС и в качеството си на такъв я е продал на втория ответник Д.И.И..
С оглед на изложеното съдът не възприема твърденията на ищеца, че притежава
½ идеална част от процесния имот на основание приращение. Съгласно
разпоредбата на чл. 92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на
постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. От данните
по делото е видно, че процесната сграда е построена в периода 1987-1988 г., т.
е. в който собственици на земята под нея са били родителите на ищеца и
ответника. Правото на собственост по приращение може да се придобива само от
собственика на земята. Ищецът към този момент е нямал това качество. На
следващо място, дори да е участвал с труд и средства, както и да е ползвал
части от сградата през годините, съдът не може да приеме, че притежава идеална
част от нея, тъй като няма направено възражение, че я е придобил, поради
изтекла давност. Основанието, въз основа на което твърди, че е съсобственик, е
приращение (искова молба /допълнителна за изправяне на нередовности на
първоначалната такава/ с вх. № 1540/2.06.2020 г.).
Съдът не възприема и наведените твърдения от ищеца в представената по
делото писмена защита, че е собственик на ½ идеална част на втория етаж
от процесната сграда или на около 25 кв. м., тъй като същият бил изграден извън
разрешението за строеж. По този начин първо бил станал собственост на основание
приращение на родителите им, а след това на основание наследство на ищеца и
ответника, което предполага съсобственост при равни права. Действително,
приращение има, освен в случаите на построяване на сграда в чужд имот без право
на строеж, и в някои случаи на построяване на сгради над размера и площта, за
която е учредено правото на строеж. В тези случаи вещноправният режим на
построеното в повече се определя от неговата юридическа характеристика. Ако
построеното в повече от учреденото право на строеж може да се обособи като
самостоятелен обект на собственост, то построеното в повече е собственост по
приращение на собственика на земята. Ако обаче построеното в повече не може да
е обособи като самостоятелен обект на собственост, следва да се приложи чл. 97
от ЗС, който гласи, че когато чужда вещ е присъединена като част към главна вещ
по такъв начин, че не би могла да се отдели без съществено повреждане на
главната вещ, собственикът на тази вещ придобива правото на собственост и върху
присъединената част, при задължение да обезщети нейния собственик. В конкретния
случай от заключението на вещите лица по назначените експертизи е видно, че
процесната сграда има самостоятелен характер, но не и отделните етажи от нея.
Следователно, единственият извод, който може да се направи е, че построеното в
повече е присъединено към главната вещ, което в случая е вторият, етаж от
сградата към първия, с който е функционално свързан и обслужва, а не земята,
върху която е построена сградата. В тези случаи собственик на построеното в повече
по силата на присъединяването става носителят на вещното право на строеж, а не
собственикът на земята, т. е. в настоящия случай ответника Николай Й.П.. В тази
насока е ориентирана трайната практика на ВКС.
По изложените съображения съдът намира, че едноличен собственик на
процесния имот - двуетажна жилищна сграда със застроена площ 52.35 кв. м. и
разгъната застроена площ 104.76 кв. м., включваща покрита тераса на втория етаж
и външно стълбище, е ответникът Н.Й.П., който го е продал в качеството си на
такъв на ответника Д.И.И.. Искът за делба в тази част следва да се отхвърли,
като неоснователен и недоказан.
Относно предявения иск за делба с предмет - Едноетажна жилищна страда със
застроена площ 56.75 кв. м., находяща се в средната част на имота и долепена
северно до двуетажната жилищна сграда, която да се допусне между ищеца П.Й.С. и
ответника Д.И.И.:
От данните по делото е видно, че процесната сграда е построена около 1999 -
2000 г. Същата представлява незаконен строеж, тъй като няма строителни книжа.
Според вещото лице арх. Л.Л. последната е самостоятелна жилищна сграда и е
търпим строеж. Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗС процесната сграда е
станала собственост на родителите на ищеца П.Й.С. и на ответника Н.Й.П., а след
тяхната смърт на основание наследство правото на собственост е преминало на
последните двама. Следователно, двамата са съсобственици при равни права и
следва да се приеме, че ответникът Н.Й.П. при разпоредителната сделка с имота е
прехвърлил само ½ идеална част на ответника Д.И.И.. Предявеният иск за
делба е основателен и следва да бъде уважен. Процесната сграда следва да бъде
допусната до делба между ищеца П.Й.С. и ответника Д.И.И.при равни права.
Водим от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА между П.Й.С. с ЕГН ********** *** и Н.Й.П. с ЕГН **********
*** върху следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. С.К., общ.
Елена, а именно:
1. Имот с идентификатор № *****.**.*по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Средни кобили, общ. Елена, в
местността „С.П.“, с площ от 2000 кв. м., с трайно предназначение на
територията – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, седма категория, №
по предходен план – ******, при съседи: имот № *****.**.*, имот № *****.**.***,
имот № *****.**.***и имот № *****.**.*,
2. Имот с идентификатор № *****.**.** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Средни кобили, общ. Елена, в
местността „Д.Б.“, с площ от 2999 кв. м., с трайно предназначение на
територията – земеделска, с начин на трайно ползване – изоставена орна земя,
седма категория, № по предходен план – ******, при съседи: имот № *****.**.**,
имот № *****.**.**, имот № *****.**.**, имот № *****.**.**и имот № *****.**.**,
3. Имот с идентификатор № *****.***.** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Средни кобили, общ. Елена, в
местността „Н.К.“, с площ от 1204 кв. м., с трайно предназначение на
територията – земеделска, с начин на трайно ползване – изоставена орна земя,
седма категория, № по предходен план – ******, при съседи: имот № *****.**.**,
имот № *****.**.**, имот № *****.**.**, имот № *****.**.**и имот № *****.***.**.
СЪДЕБНАТА ДЕЛБА се допуска при следните права за страните, а именно: за П.Й.С.
– ½ идеална част и за Н.Й.П. – ½ идеална част.
ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА между П.Й.С. с ЕГН ********** *** и Н.Й.П. с ЕГН **********
*** върху следните недвижими имоти, находящи се в с. Р., общ. Елена, а именно:
1. Поземлен имот с площ 2554 кв. м., при граници: поземлен имот с
идентификатор № *****.***.***, К.Н.Г., улица, Р.В.Р., и построените в него:
2. Двуетажна жилищна сграда със застроена площ 50 кв. м., находяща се в
северната част на имота.
3. Второстепенна стопанска постройка, находяща се в северната част на
имота.
4. Второстепенна стопанска постройка, находяща се в средната западна част
на имота.
СЪДЕБНАТА ДЕЛБА се допуска при следните права за страните, а именно: за П.Й.С.
– ½ идеална част и за Н.Й.П. – ½ идеална част.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за делба от П.Й.С. с ЕГН ********** *** против Д.И.И. с
ЕГН ********** *** върху следния недвижим имот, а именно: Двуетажна жилищна
сграда със застроена площ 52.35 кв. м. и разгъната застроена площ 104.76 кв.
м., включваща покрита тераса на втория етаж и външно стълбище, построена в
поземлен имот с площ 2554 кв. м., при граници: поземлен имот с идентификатор № *****.***.***,
К.Н.Г., улица, Р.В.Р., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА между П.Й.С. с ЕГН ********** *** и Д.И.И. с ЕГН **********
*** върху следния недвижим имот, находящ се в с. Р., общ. Елена, а именно:
Едноетажна жилищна страда със застроена площ 56.75 кв. м., находяща се в
средната част на имота и долепена северно до двуетажната жилищна сграда,
построена в поземлен имот с площ 2554 кв. м., при граници: поземлен имот с
идентификатор № *****.***.***, К.Н.Г., улица, Р.В.Р..
СЪДЕБНАТА ДЕЛБА се допуска при следните права за страните, а именно: за П.Й.С.
– ½ идеална част и за Д.ИВАНОВ ИВАНОВ – ½ идеална част.
Комбинирана скица от контролно замерване на Поземлен имот с идентификатор №
*****.***.** по кадастралната карта на с. Р., общ. Елена, изготвена от вещото
лице Т.Б.Ц. – техник-геодезист по назначената съдебно-техническа експертиза –
Приложение № 3, е неразделна част от настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: