РЕШЕНИЕ
№…………………
гр. София, 27.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на седми
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 247
по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от В.И.М. ***, с която е предявен иск с правно
основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.
Ищцата твърди, че на 29.11.2017г.
около 10 часа в гр. София, заедно със своя племенник – И.К.отишла да поднови
картата си за градски транспорт на пл.
Възраждане в Център за градска мобилност. Твърди, че след като подновила
картата си, тръгнала към паркинга, на който я чакал нейния племенник, но в
района на спирката на трамвая, поради наличието на заледен и непочистен от сняг
участък, паднала на лявата си страна, като получила травма в областта на лявото бедро. Твърди, че било
установено „петрохантерно счупване закрито – вляво“,
заради което била поставена на директна екстензия в
болнично заведение. На 05.12.2017 г. била извършена мануална
репозиция на фрактурата, като е поставен интрамедуларен заключващ пирон с два АО винта. Твърди, че
след изписването си лечението й продължило в домашни условия, като била на
легло и не можела да се грижи сама за себе си. Поддържа, че отговорност за
случилото се носят служители на ответника, на които е възложена поддръжката на общински пътища и улици. Моли ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от 30000 лева, представляваща част от дължимото
обезщетение в размер на 40000 лева, ведно със законната лихва от датата на
настъпване на събитието до окончателното им плащане, както и направените по
делото разноски.
В отговора на исковата молба ответникът
оспорва предявения иск, като поддържа, че злополуката не е станала по описания
в исковата молба начин, както и че падането на ищеца се дължи на неизпълнение
на задължения на служители на общината за почистване на тротоара от сняг.
Оспорва настъпването на твърдяните вреди, както и
причинната връзка със събитието. При условията на евентуалност оспорва размера
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Моли предявения иск да бъде отхвърлен като претендира направените по делото
разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите И.Н.К.и В.Б.М.. В показанията си
свидетелят К.– племенник на ищцата се установява, че през месец ноември 2017 г.
леля им трябвало да отиде до Градска мобилност да си извади карта и той я
закарал, тъй като било хлъзгаво. Спрял на паркинга и я изчакал в колата. Тя
излязла след около 15 минути и в зоната на спирката се подхлъзнала и паднала.
Свидетелят излязъл от колата и й помогнал, но видял, че кракът й седи като
откъснат. Обадил се на Бърза помощ и установили, че кракът е счупен и то много
лошо. Шинирали крака и отишли в Пирогов. Ищцата останала в болницата около 10
дни, но трябвало да се сложи пирон заради лошото счупване. Леля му била с рядка
кръвна група и поради това не можели да направят операцията веднага, затова 7
дни седяла със счупен крак. Изписали я два дни след операцията. Един месец
изобщо не трябвало да стъпва на крака си.
От показанията на свидетелкат М. – майка на ищцата се установява, че в края
на 2017 г. дъщеря й В. отишла да си купи карта за градския транспорт на
Възраждане, където се подхлъзнала и паднала. Свидетелката получила обаждане от
Пирогов, че е пострадала. Когато я изписали не можела да става. Три месеца
свидетелката се грижела за нея. Не можела да става. Дошли от Пирогов да й махат
конците, както и за първия контролен преглед. Чак за третия преглед можела да
седне в кола. Три месеца била на легло. Свидетелката сменяла памперси. И до м.
декември 2018 г. все ищцата не била излизала навън. Нощно време все си мислела,
че ще падне. Изплашила се като видяла как й се е обърнал крака. Три месеца не
била ходила до тоалетна. Все на легло. Не можела да се къпе, не можела да
става. Трябвало свидетелката да я държи, за да може да седне на гърнето. Когато
завалял сняг се страхувала и не излизала.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства е изготвено заключение на съдебно-медицинска експертиза.
Вещото лице установява, че в резултат на настъпилото събитие на 29.11.2017 г.
ищцата е получила следните травматични увреждания: пертрохантерно
счупване (през трохантерния масив на лявата бедрена
кост, в областта на лява тазобедрена става – закрито, причинило на пострадалата
трайно затруднение на движенията на лев долен крайник за срок по-дълъг от 30
дни. Вещото лице посочва, че подобно счупване, може да се получи при падане на
заледен и непочистен от сняг терен. Установява се, че причинените болки и
страдания от полученото увреждане са били най-интензивни непосредствено след
травмата, след поставяне на директно теглене на увредения крайник (екстензия), след оперативната интервенция, в началото на
раздвижването. Вещото лице установява, че не се налице данни за усложнения към
настоящия момент, но е видим оперативен белег от вътрешната страна в областта
на лявата тазобедрена става.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 49
от Закона за задълженията и договорите този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Предвидената от закона отговорност е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия и тя има
гаранционно-обезпечителен характер. Основателността на предявения иск е
поставена в зависимост от това по делото да се установят общите предпоставки за
ангажиране на деликтната отговорност на определено
лице, както и възлагане на работа на деликвента от
ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.
Задължението за обезщетяване на
вреди, причинени от непозволено увреждане възниква, когато е налице виновно противоправно действие или бездействие на определено лице,
от което са причинени вреди на ищеца, както и причинната връзка между тях. В
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване противоправното деяние на ответника, вредите, както и
причинната връзка между тях. С оглед разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД вината
се предполага до доказване на противното, като тази презумпция променя доказателствената тежест и задължението за установяване на
обстоятелствата, които изключват вината, е възложено на ответника.
Съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, предвидени
в чл. 154, ал. 1 от ГПК и съгласно дадените от съда указания в доклада по
делото, задължение на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно
доказване фактите, свързани с настъпване на твърдяното от него събитие,
настъпилите вреди, причинната връзка между твърдяното действие или бездействие
на служители на ответника. В тежест на ответника е било да установи, че е
възложила на свои служители изпълнението на вменените от закона дейности,
свързани с поддръжка на общинските пътища.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на 29.11.2017 г. ищцата В.И.М. е паднала на
заледен участък на тротоар на пл. Възраждане в гр. София. Установява се и
причинната връзка между събитието и констатираните увреждания.
Съгласно разпоредбата на § 7, т. 4
от ПЗР на ЗМСМА общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване са
общинска собственост. По силата на
разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. В конкретния случай, общината чрез своите служители
не е изпълнил задълженията си за поддръжка, която се изразява в осигуряване на
безопасно и удобно движение по пътя през цялата година и предпазването му от
преждевременно износване /§ 1, т. 14 от ДР на ЗП/.
Следователно налице са основания
за ангажиране на отговорността на ответника за виновно бездействие на
служителите и предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди се явява основателен, като следва да бъде обсъден техния размер, както с
оглед събраните по делото доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на виновното бездействие на служители на
ответника на ищеца са причинени увреждания, които предполагат продължително
лечение за възстановяването им. При определяне на размера на обезщетението
съдът взема предвид и възрастта на пострадалия, както и обстоятелството, че се
е наложило оперативно лечение. В периода на възстановяване, продължил повече от
три месеца, ищцата не е можела да се обслужва самостоятелно, а в продължителен
период от време не е излизала от дома си, за да извършва обичайни ежедневни
дейности. С оглед на изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение на
неимуществените вреди е в размер на 30 000 лева.
Предвид
на изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 30 000 лева,
представляващи неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 86
от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението е възникнало
от непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана (чл. 84, ал. 3
от ЗЗД) – т.е. от деня на увреждането.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 370 лева, представляващи
направени по делото разноски.
Съгласно
чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 1150 лева, държавна такса, като е отчетена
платената от ищцата сума от 50 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде
осъден да заплати на Адвокатско дружество „Д.в и Х.“ сумата от 1430 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите С.О., ЕИК-*****, гр. София, ул. „******да
заплати на В.И.М., ЕГН-**********,***
сумата от 30 000 (тридесет хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и
страдания – петрохантерно счупване закрито –
вляво, причинени на 29.11.2017 г. от виновно противоправно бездействие на служители на ответника по
поддръжка на уличното платно на пл. Възраждане, гр. София, ведно със законната
лихва върху тези суми от датата на събитието – 29.11.2017 г. до окончателното
им изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК С.О., ЕИК-******, гр. София, ул. „******да
заплати на В.И.М., ЕГН-**********,***
сумата от 370 лева (триста и седемдесет
лева), представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК С.О.,
ЕИК-******, гр. София, ул. „******да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата от 1150 лева (хиляда сто и
петдесет лева), представляваща дължима държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата С.О., ЕИК-*******, гр. София, ул. „******да
заплати на Адвокатско дружество „Д. и Х.“,
БУЛСТАТ – ******, със служебен адрес гр. София, ул. *******, сумата от 1430 лева (хиляда четиристотин и тридесет
лева), представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от
него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: