Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 11.05.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви състав, в закрито заседание на единадесети май две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ
ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДОРА МИХАЙЛОВА
2. РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дончева гр.д. № 243
по описа за 2018 г. на Софийски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК.
Образувано е по жалба на Д. Д. Х. *** против
постановление № 462 от 20.12.2017 г. на ЧСИ-М.С., рег. № 928, по и.д.. №
20169280402646, с което е констатирано настъпило по силата на закона на
31.05.2016 г. прекратяване на изпълнителното дело. Жалбоподателят твърди, че има
издаден изпълнителен лист срещу П.Ц.Р. по гр.д. № 546/2001г. по описа на
РС-Пирдоп за парично вземане. По същество искането е за отмяна на
постановлението за прекратяване на изпълнителното производство.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК ответната страна П.Ц.Р.
не изразява становище.
ЧСИ – М. С., рег. № 928, район на действие Окръжен съд
София излага подробни мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК във връзка с обжалваното действие. Счита жалбата
за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
След като се запозна с оплакванията по
жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства в т.ч.
приложеното копие от изп. дело № 20169280402646 по описа на ЧСИ- М. С., рег. № 928, съдът установи следната фактическа обстановка:
Първоначално производството е
образувано под № 79/2002 г. по описа на ДСИ при РС-Пирдоп на 06.06.2002 г. по
молба на Д. Д.Х. *** срещу П.Ц.Р.. Към
молбата е приложен изпълнителен лист от 19.11.2001 г., по гр.д. № 231 по описа
за 2000 г. на РС-Пирдоп, с който длъжника П.Ц.Р. е осъдена да заплати на Д. Д.Х.
сумата от 600, 00 лв. /шестотин/ лева, ведно със законна лихва върху същата
сума, считано от 01.09.1998 г. до окончателното й изплащане, както и 36, 00 лв.
/тридесет и шест лева/ съдебни разнски.
На 03.07.2006 г. по делото е
депозирана молба от взискателя Д. Д.Х. за налагане на запор и извършване на
опис на МПС, собственост на длъжника. Извършвани са справки по делото, от които
се установява, че длъжникът не притежава МПС и недвижимо имущество. На
16.01.2012 г. е извършен опис на движими вещи в дома на длъжника, като не са открити
секвестируеми такива, видно от съставения протокол от същата дата. След
извършения опис не са извършвани действия и няма молби за такива. С молба от
12.02.2014 г. взискателят е поискал прехвърляне на делото при ЧСИ Я.С., рег. №
794. На 31.05.2014 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника
за налагане на запор на трудово възнаграждение.От тази дата, в продължение на
две години не са извършвани изпълнителни действия и няма молби за такива.
След прехвърляне на архива на ЧСИ- Я.
С., рег. № 794 на ЧСИ- М.С., рег. № 928, делото е преобразувано под №
20169280402646.
На 13.12.2017 г. по делото е
депозирана молба вх. № 6717 от взискателя Д.Х. за събиране на дължимите суми по
делото, без искане за извършване на конкретни изпълнителни действия.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата изхожда от легитимирана и имаща правен интерес
страна – взискател, но същата е
неоснователна.
Съгласно мотивите към
т.10 на Тълкувателно
решение №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г., ОСГТК на ВКС, изпълнителният процес не може да съществува сам по
себе си. Той съществува само доколкото, чрез него се осъществяват един или
повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за
събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни
способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани
множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Взискателят
трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като
внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.
Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК. В доктрината и съдебната практика
е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти.
На 31.05.2014 г. ЧСИ-Я. С. е изпратил
запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, след извършване на справка в НОИ за наличие на такова. Т.е. срокът
по чл.433 ал.1 т.8 ГПК е започнал да тече от тази дата.
В случая дори и да приемем, че ново
изпълнително действие е било поискано от взискателя с молба
вх.№6717/13.12.2017г., то същата е
подадена извън законоустановения двугодишен срок. Последното изпълнително
действие по изпълнителното дело е извършено на 31.05.2014г., след което в продължение на две години не са били искани никакви изпълнителни действия, поради което
производството е било прекратено ex lege с изтичане на двегодишния срок,
т.е. на 31.05.2016г.
Прекратяването на изпълнителното производство на
основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК настъпва по силата на
закона, а
издаването на постановление за това от съдебния изпълнител има само декларативен характер, като според
мотивите към т.10 на ТР №2
от 26.06.2015г. по т. д. №2/2013г., ОСГТК на ВКС, без правно значение е дали съдебният изпълнител
ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление № 462 от 20.12.2017г.,
с което на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК е прекратено производство по изп.дело № 20169280402646 по описа
на ЧСИ-М. С., с рег. № 928, район на действие Софийски окръжен съд.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.