Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 11.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в публично съдебно
заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
БОРЯНА ГАЩАРОВА
при участието на секретаря Цветанка
Павлова като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова в. гр.д. № 540 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
С решение № 67 от 02.05.2019 г. по гражданско дело № 972/2018 г. по
описа на РС-Самоков, първи състав е прекратил чрез
развод сключения на 30.05.1993 год. граждански брак между Д.М.Х. и Р.И.Х.,
поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи.
Предоставил е упражняването на родителските права, по отношение на детето Е= Р= Х., на майката Д.М.Х.,
определил е местоживеенето на детето при нея; определил е режим на лични
отношения на бащата Р.И.Х. с детето Е= Р= Х., а именно: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, както и един месец в годината, който не съвпада с
платения годишен отпуск на майката. С решението Р.И.Х. е осъден да заплаща за
детето Е= Р= Х., чрез неговата майка и законен представител Д.М.Х.,
след развода „К=“ на основание чл. 143, ал. 2 от СК, месечна издръжка в размер на
240,00 лева, считано от датата на постановяване на съдебното решение -
02.05.2019 г., до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или
прекратяването ѝ, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното ѝ изплащане.
Решението на първоинстанционния
съд се обжалва от ответника, сега въззивник, в частта му, с която съдът се е произнесъл относно вината на двамата бивши
съпрузи за дълбокото и непоправимо разстройство на брака им, включено в предмета
на иска за развод по чл. 49, ал. 1 СК и за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете-Е= Р= Х. на
майката Д.М.Х., след развода К= и режима на лични контакти между детето и
бащата Р.И.Х., и размера на определената месечна издръжка.
Жалбоподателят счита, че постановеното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила,
като излага подробни съображения в подкрепа на тезата си. Възразява срещу изводите на първоинстанционния
съд в обжалваното решение, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака се дължи и на двамата съпрузи. Въззивникът
счита, че дълбокото и непоправимо разстройство се дължи само на виновното
поведение на въззиваемата Д.Х. (К=).
С въззивната
жалба се иска от въззивния съд да отмени решението на
първоинстанционния съд, като вместо това постанови ново
решение, с което да приеме, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака е на въззиваемата Д.Х. (К=), да
предостави упражняването на родителските права на въззивника
Р.И.Х., да постанови подходящ режим на лични отношения на въззиваемата
с малолетното дете Е= Р= Х., както и да осъди въззиваемата
Д.Х. (К=) да заплаща на малолетното дете Е= Р= Х. ежемесечна
издръжка в минималния за страната размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 от
ГПК не е
постъпил отговор от въззиваемата.
В открито съдебно заседание (о.с.з.)
проведено на 06.11.2019 г., въззиваемата лично и чрез
процесуалният си представител адв. В., оспорва въззивната жалба, иска да се потвърди първоинстанционното
решение. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт, намира за
установено от фактическа страна следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирана
страна в процеса в срока по чл. 259 от ГПК против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо
на въззивно обжалване, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Развилото се съдебно производството
пред първоинстанционния съд е с правно основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 3 Семейния кодекс, обективно съединен с небрачни
искове по чл. 59, ал. 2 от СК, чл. 143 от СК и чл. 53 от СК.
Д.М. К= и Р.И.Х. са сключили
граждански брак на 30.05.1993 г., видно от представеното по делото
Удостоверение за сключен граждански брак № 082299 г., издадено въз основа на
Акт за граждански брак № 76/30.05.1993 г., от длъжностно лице по гражданско
състояние при Община Самоков, като жената е приела да
носи фамилното име на съпруга си - Х..
От брака си страните имат родени две
деца, Л=Р=а И=-С=, която е пълнолетна и Е= Р= Х., малолетен, роден на *** г.,
видно от Удостоверение за раждане № **********/2012 г., издадено от длъжностно
лице по гражданско състояние при СО- район – „К. П.“.
Между страните не е спорно, а се
установява и от свидетелските показания на .К= и Л=И=-С=, че от месец юли 2014
г. възззивникът работи в Англия.
Обявено за безспорно от първоинстанциония съд е, че страните са във фактическа раздяла
от 14 юни 2018 г. и че въззиваемият е изпращал
средства, включително и за издръжка на малолетното си дете.
В о.с.з. проведено на 06.11.2019 г.,
въззивният съд е изслушал страните, за да добие лични
впечатления предвид осигуряване на възможност за най-пълна и точна преценка на
всички обстоятелства, свързани с интересите на детето.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите В. Б= П=, Д. И= К., Л=Р=а И=-С= и .И= К=.
От кредитирание
показанията на св. В. Б= П= – дъщеря на мъжа, с когото въззиваемата
живее на семейни начала, се установява, че от месец юни 2018 г. въззиваемата живее в с. Г. с Б= П=на семейни начала.
Свидетелката излага, че въззиваемата се грижи за
малолетното си дете в дома им в с. Г., като те са в добри отношения и детето
иска да живее с нея, и да посещава баща си. Свидетелката твърди, че познава въззиваемата от около една готина (тя е разпитана в о.с.з.
проведено на 03.04.2019 г. л. 64 от гр.д.).
Според свидетелските показания на Д.
И= К., която познава въззиваемата от месец август
2018 г., въззиваемата и малолетното дете Е= Х. живеят
в къща находяща се в с. Г. с Б= П=и двете му
пълнолетни дъщери. Свидетелката твърди, че къщата е хубава, като не е запозната
дали детето има собствена стая.
Свидетелката Л=Р=а И=-С=, дъщеря на
страните по делото, твърди, че възивникът е заминал
да роботи в Англия през 2014 г., за да подобри финансовите възможности на
семейството и да осигури лечение за въззиваемата,
която страда от заболяването Множествена склероза. Твърди, че въззиваемата е била подпомагана при отглеждането децата си
(тя и брат ѝ) от свидетелката К=, майка на въззиваемата.
Посочва, че при получаване на пристъпи на заболяването въззиваемата
е била подпомагана от нея и от вуйчо ѝ. Свидетелства, че въззивникът се е прибирал от Англия в дома им в с. Б. И. за
Коледните празници за период от един месец, през останалото време от годината
за по седмица-две. Посочва, че е имало скандали от различно естество между
страните, когато въззивникът е бил в България.
Свидетелката К=, майка на въззиваемата, също посочва, че въззивникът
е заминал за Англия, за да осигури финансов ресурс за лечението на въззиваемата, като определя отношенията между тях като
добри. Посочва, че тя се е грижила за детето Е= Х. от десет месечна възраст до
навършване на 6 години.
Въззивният съд, като прецени по реда на чл. 172 от ГПК показанията на разпитаните в първоинстанционното
производство свидетели Л=Р=а И=-С= и .И= К=, отчете влошени отношения на тези
свидетелки с въззиваемата, довели до липсата на
контакти помежду им към момента на разпита им, както и факта, че показанията на
двете свидетелки не са оспорени от въззиваемата и не
противоречат на доказателствения материал по делото, приема, че същите следва да бъдат
кредитирани, като обективни, логично последователни и подробни, като
възпроизвеждат личните впечатления на свидетелите за отношенията на страните по
делото.
Въззивният съд не кредитира показанията на Л=Р=а
И=-С= единствено в частта, че въззиваемата е нанасяла
„побоища“ над детето, тъй като в тази си част показанията остават изолирани и
не подкрепени от останалите приобщени доказателства.
По делото са изготвени два социални
доклада от Дирекция „Социално подпомагане“-С..
Видно от приобщения доклад във въззивното производство № ПР/Д-СО-СК/23-001/01.11.2019 г.
е, че детето Е= Х. има изградена емоционална връзка и с двамата родители.
Двамата родители се стараят да му осигурят стабилна среда. Посочено е, че няма
конфликт между родителите, но те не контактуват и не е налице родителска връзка
(л.29-32 от в.гр.д.).
Въззивникът живее на първи етаж от къща в с. Б.
И., която е негова собственост. Жилището се състои от кухненски бокс с
трапезария, хол, спалня, две детски стаи, баня и тоалетна. Жилището е
обзаведено с всичко необходимо за правилното отглеждане на дете. Работи по
трудово правоотношение в ЕТ „Е. Х.“ с отразено в трудов договор с № 1/ 01.06.2019 г.
възнаграждение в размер на 560 лева (л. 35 от в. гр. д.).
Въззиваемата живее в с. Г. в къща собственост на
Б= П=. Къщата е на два етажа, като въззиваемата и П=живеят
на първия етаж, който се състои от две спални, кухня, коридор и санитарно
помещение. Видно от социален доклад № ПР/Д-СО-СК/23-001/01.11.2019 г., въззиваемата е започнала на 07.10.2019 г. работа като
домакин в „Е.“ ЕООД и
получава възнаграждение в размер на 800 лева, както и 230,19 лева – пенсия по
болест, сумата от 52,20 лева – финансова подкрепа по чл. 70 от ЗХУ и 40 лева-
месечна помощ за отглеждане на дете.
По делото пред първоинстанционния
съд е изготвена и съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че въззиваемата е диагностицирана с
диагноза Множествена склероза-пристъпно ремитентен
ход от 2010 г. Заболяването е хронично, като към момента е определено с пристъпно ремитентен ход – последните две години със значително
намаляване на пристъпите и добро повлияване от лечението (л. 49-51 от гр.д.).
Видно от експертно решение с №
0498/17.03.2016 г. на въззиваемата е призната трайно
намалена работоспособност от 60 % с експертно решение на ТЕЛК от 17.03.2016 г.
(л.35 от гр.д.)
От събраните във въззивното
производство писмени доказателства – удостоверение с №
2308-94И-00-1558/30.09.2019 г. издадено от Дирекция за социално подпомагане-Самоков и удостоверение с изх. №
1100-1150/02.10.2019 г., издадено от Община С. се установява, че въззиваемата не е депозирала заявления за назначаване на
личен асистент (л. 33-34 от в. гр. д).
При така установената фактическа обстановка
съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявените искове са процесуално
допустими. Всеки от съпрузите може съобразно
нормата на чл. 49 от СК да поиска прекратяването на брака от съда като
дълбоко и непоправимо разстроен, като искането не е ограничено със законов
срок.
Разпоредбата на чл. 322, ал. 2 от ГПК изрично е предвидена възможността
всички брачни искове да бъдат съединени помежду си, като със същото съдебно
решение съдът е длъжен при наличието на деца родени от брака, да постанови кой
от родителите пряко да упражнява родителските права спрямо тях, какъв да бъде
режима на виждане на децата с другия родител, както и да определи размера на
дължимата в този случай месечна издръжка за децата.
Обвързан от оплакванията във въззивната жалба, настоящият състав, дължи произнасяне във
връзка с вината за прекратяването на брака като дълбоко и непоправимо
разстроен.
В първоинстанционното
производство, страните валидно са заявили искане за произнасяне по вината на
съпрузите за разстройството на брака, като до приключване на устните
състезания, всяка страна е навела съответни брачни провинения на другия съпруг,
които представляват основанията на брачния иск. По исканията на страните и в
обхвата на заявените от тях брачни провинения първоинстанционният
съд се произнесъл по вината на съпрузите, като е приел, че всеки от тях е
отговорен за състоянието на брачната връзка и настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на същата.
От събраните по делото доказателства
се установява, че странните са във фактическа раздяла от месец юли 2014 г.,
когато въззивникът е заминал да работи в Англия.
Заминаването на въззивникът е в резултат от
съвместно, доброволно и осъзнато решение на двамата съпрузи с цел повишаване жизнения
стандарт на семейството и осигуряване на средства за лечението на въззиваемата. Установено е, че въззивникът
е проявявал грижи за семейството независимо от географската отдалеченост, като
е изпращал парични суми на въззиваемата.
По делото е установено, че месец юни
2018 г., въззиваемата е напуснала семейното жилище в
с. Б. И. и е заживяла на семейни начала с трето лице в с. Г.. Първоинстанционният съд правилно е третирал това установено
поведение на въззиваемата като нейна вина за
разстройството на брачната връзка.
Събраните доказателства за виновно
поведение на въззиваемата, не обуславят извод, че въззивникът не е допринесъл за разстройството на брачната
връзка.
Според Постановление № 10 от
3.11.1971 г. на Пленум на ВС, продължителната фактическа раздяла между
съпрузите може да предизвика дълбоко и непоправимо разстройство. Такова
състояние на брачните отношения е налице, когато запазването на брака не би
създало нормални условия на живот на съпрузите. Дълбоко е разстройството, при
което между тях липсват взаимност, уважение, доверие, другарски отношения,
брачната връзка съществува формално. Непоправимо е разстройството, което не
може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални отношения между съпрузите.
В разглеждания случай по несъмнен
начин е установено продължително разделно живеене на съпрузите, както и, че при
кратките периоди от време през които въззивникът е
бил в България, в дома им, е имало конфликти между тях. Това е проява на
липсата помежду им на взаимност, уважение и разбирателство, на общи усилия за
осигуряване благополучието на семейството. Съществуващата при тези
обстоятелства брачна връзка има само формален характер, а с оглед липсата на
воля от страна и на двамата съпрузи за съвместно живеене, това й състояние не
може да бъде преодоляно.
Брачното поведение на двамата
съпрузи е довело до трайна и продължителна фактическа раздяла и брака следва да
бъде прекратен по вина и на двамата съпрузи, като първоинстанционното
съдебно решение в тази му част следва да бъде потвърдено.
По отношение предоставяне упражняването на родителските права:
От приобщените по делото
доказателства - показанията на разпитаните свидетели и твърденията на страните,
лично изслушани от въззивния съд и изготвения
актуален социален доклад, настоящият съдебен състав намира, че всеки един от
родителите е годен да упражнява родителските права над малолетното дете.
Съгласно Постановление № 1/74 г. на
Пленум на ВС, относно това на кого от родителите следва да се предостави
упражняването на родителските права, което е актуално и приложимо, и към
настоящия момент, и включва: възпитателските качества на родителите, моралният
им облик, грижите и отношението на родителите към децата, желанието на
родителите, привързаността на децата към родителите, полът на децата, възрастта
на децата, помощта на трети лица, социалното обкръжение, жилищно - битовите и
други материални условия на живот.
В постановлението изрично се
посочва, че съдът определя родителя, който еднолично ще упражнява родителските
права в бъдеще, като държи сметка за интересите на децата. Под „интереси на
децата“ се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и
възпитание - създаване на трудови навици и дисциплина, както и изобщо
изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин.
От събраните по делото доказателства
се установява, че и двамата родители притежават необходимия родителски
капацитет да упражняват родителските права спрямо детето, разполагат с
необходимите за това материални, жилищни и битови условия и заявяват желание да
полагат непосредствените грижи за него.
По делото е установено, че
малолетното дете е отглеждано и възпитавано преимуществено от въззиваемата поради отсъствие на въззивника
от страната. Изградена е силна емоционална връзка между детето и въззиваемата.
Не основателни са въведените
съображения във възивната жалба, че предвид
заболяването на въззиваемата детето би се чувствало
по-сигурно при своя баща. Видно от приобщената по делото съдебно-медицинска
експертиза въззиваемата се намира в сравнително
стабилно състояние. В о.с.з. пред първоинстанционния
съд вещото лице е посочило, че по време на пристъп на заболяването се налагат
вливания, които основно са с кортикостероиди. Курсът на лечение трае 3-4 дни,
през които пациента влиза в болница, което последно се е наложило през 2016 г.
Посочва също, че с оглед характера на заболяването пристъпите не са прогнозируеми, но вследствие от новата терапия пристъпите
се разреждат значително и протичат по-леко. При въззиваемата
може да има засягане на координационната система и засягане на пирамидната
система, и двигателна система. Към момента на изслушване на вещото лице въззиваемата има смущения в координацията на движенията, но
това не е пречи да полага труд. Видно от приобщения социален доклад с №
ПР/Д-СО-СК/23-001/01.11.2019 г. детето се чувства добре в къщата в с. Г.,
където живее с майка си. Отразено е, че не се наблюдава тревожност в
поведението на детето.
Настоящата инстанция приема, че с
оглед ниската възрастта на детето, майката е по-подходящия родител, който може
да упражнява родителските права по отношение на малолетното дете, като бъде
подпомагана от бащата.
При направена преценка на
обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 от СК и след като съобрази събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдът намира, че родителските права следва да бъдат
предоставени на въззивамета.
Съдът намира, че в интерес на детето
е да бъде потвърден определения режим на лични отношения между малолетното дете
и баща му. По отношение на същия не са въведени никакви възражения от въззивника във въззивната жалба. Определеният
от първоинстанционният съд режим на лични отношения
между малолетното дете и баща му позволява в удобно за страните време, през
ваканциите, въззивника да взима детето в дома си.
Видно от социален доклад № ПР/Д-СО-СК/23-001/01.11.2019 г. е, че страните по
делото не са в конфликт по между си, което позволява при изрично споразумение
между двамата родителите, в интерес на детето да може да се определя времето
през годината, което детето да прекара с баща си.
При съществено изменение на
обстоятелствата в течение на времето, всяка от страните може да поиска от съда
изменение на този режим.
По
въпроса за дължимата издръжка, съдът намира следното:
Родителите дължат издръжка на своите непълнолетни
деца, като размерът на същата се определя, съгласно чл. 142 от СК, в зависимост от две величини - нуждите на детето и
възможностите на родителя, и е определен само минималния размер на издръжката
на едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата, месечно.
Минималната работна заплата за 2019 год. е в размер на 560,00 лева, ПМС № 320
от 20.12.2018 г. (ДВ, бр. 107 от 2018 г.). Нуждите на детето се преценяват с
оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите
от получаване на образование и задоволяване на неговите потребности.
По
делото не са ангажирани доказателства относно конкретните разходи на детето.
Същото е ученик в първи клас в държавно училище. Предвид възрастта на детето и
периода на бързо развитие на детския организъм, растящата необходимост от
пълноценна храна, осигуряването на нужните пособия за посрещане на
любопитството му към света и знанието, за посрещане нуждите на детето месечно
са необходими 350 лева. Съгласно т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума
на ВС усилията, които полага родителят във връзка с отглеждането на детето, се
вземат предвид при определяне размера на издръжката, която този родител дължи.
Видно
от приобщените във въззивното производство писмени
доказателства - трудов договор № 1/01.06.2019 г., въззивникът
получава месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лева. Няма данни въззивникът да изплаща кредити, нито да полага грижи за
други лица.
При
така установените обстоятелства настоящата съдебна инстанция приема, че въззивникът следва да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка за малолетното си дете в размер на 200,00 лева. Получаваният месечен
доход от въззивника позволя без особени затруднения
да заплаща месечна издръжка в посочения размер.
С оглед гореизложеното, жалбата е
основателна по отношение на размера на присъдената издръжка.
По
разноските.
Претенция за присъждане на сторените разноски за адвокатско
възнаграждение е направена само от страна на въззиваемата.
Независимо от изхода на спора, същата се явява неоснователна, предвид
разпоредбата на чл. 329,
ал. 1 от ГПК, намираща приложение и в настоящето въззвино производство. Съгласно посочената разпоредба
разноските по делото се възлагат в тежест на виновния или недобросъвестния
съпруг, а при липса на вина или недобросъвестност, респективно, когато и
двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на
всеки от тях, така както са ги направили. В случая съдът е обявил, че вината за
разстройството на брака е на двамата съпрузи. Предвид изложеното, претенцията
на въззиваемата за присъждане на сторените разноски
следва да се бъде отхвърлена.
С първоинстанционното решение въззивникът е осъден да внесе по сметка на Районен
съд-Своге сумата от 345 (триста четиридесет и пет) лева държана такса върху
определената издръжка в размер на 240 лева месечно. С въззивното
решение е определена месечна издръжка за малолетното дете в размер на 200 лева.
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение
следва да бъде отменено и в частта, с която въззивникът
е осъден да внесе държавна такса по иска за издръжка за разликата над 144 лв.
до 345 лв.
Воден от горното, Софийският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 67 от 02.05.2019 г. по
гр. дело № 972/2018 г. на Районен съд-Самоков в частта, с която ответникът Р.И.Х.,
ЕГН: ********** е осъден да заплаща месечна издръжка на детето Е= Р= Х., роден
на *** г. за разликата над 200 лева до пълния присъден размер от 240 лева за
периода от датата на подаване на исковата молба – 05.09.2018 год. до настъпване
на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, както
и в частта, с която ответникът е осъден да внесе по сметка на Районен съд-Самоков държавна такса по иска за издръжка за периода
от датата на подаване на исковата молба за разликата над 144 (сто четиридесет и
четири) лева до пълния определен размер от 345 лева
ОТХВЪРЛЯ претенцията на въззиваемата
страна Д.М.Х. (К=) за присъждане на сторените разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 67 от 02.05.2019 г. по
гр. дело № 972/2018 г. на Районен съд-Самоков в
останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд на Р. България в едномесечен срок от връчване на препис
от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.