РЕШЕНИЕ
№ 1590
гр. Пловдив, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20235300502301 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
С Решение № 2657 от 11.06.2023г., постановено по гр. д. № 5763/2022г. на
Районен съд – Пловдив,ХІV гр.с., се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Т. К. Д., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на Етажната собственост на
сграда с административен адрес: **********, представлявана от Г. Н. Д., сумата от
447.20 лева, както и че С. К. Д., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на Етажната собственост на
сграда с административен адрес: **************, представлявана от Г. Н. Д., сумата
от 447.20 лева, представляващи припадаща се част от средства за ремонт на стълбищна
клетка и за ремонт на покрив по решение от 07.03.2018 г. и решение от 10.07.2020 г.,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД сбора от 894.40 лева ДО 990.37 лева,
КАКТО и за солидарното установяване на задълженията, за които е издадена Заповед
№ 1901 от 14.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
дело № 226/2022 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Т. К. Д. и С. К. Д., да заплатят на Етажната собственост на сграда с
административен адрес: **********, представлявана от Г. Н. Д., сумата от 479.59 лева-
разноските по заповедното и настоящото производство, съразмерно на уважената част.
ОСЪЖДА Етажната собственост на сграда с административен адрес:
**********, представлявана от Г. Н. Д., да заплати на Т. К. Д., ЕГН **********, сумата
от 219.38 лева разноските в настоящото производство, съразмерно на отхвърлената
част.
1
Недоволни са останали ответниците С. К. Д. и Т. К. Д., които чрез адвокат К. А.
са подали въззивна жалба против решението в частта му, в която е признато за
установено по отношение на Т. К. Д., че дължи на Етажна собственост на сграда с
администраитвен адрес: ********** сумата от 447,20 лв., както и С. К. Д. дължи на
същата Етажна собственост сумата 447,20 лв., представляваща приспадаща се част от
средства за ремонт на стълбищна клетка и за ремонт на покрив по Решение от
07.03.2018г. и Решение от 10.07.2020г., както и са осъдени да заплатят разноски по
делото.
Във въззивната жалба излагат оплаквания, че решението в обжалваната част е
недопустимо, неправилно, постановено в нарушение на материалния и на
процесуалния закон. Намират, че е налице недопустимост на решението, тъй като
Районният съд се е произнесъл по непредявен иск, нередовна искова молба и при
липсата на абсолютно процесуани предпоставки на правото на иск. Възразява се, че не
са обсъдени всички възражения и доказателства. Твърди се, че докладът е непълен и
неточен. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решенията на общото събрание.
Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията. Моли се да се отмени
решението в обжалваната част и да се отхвърлят предявените искове. Претендират се
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, чрез
пълномощника адвокат И., с който взема становище за неоснователност на жалбата.
Обсъжда оплакванията в жалбата и намира същите за безпочвени и несъстоятелни,
както и подробно ги коментира. Аргументира доводи за правилността на решението.
Моли за оставяне без уважение на жалбата и потвърждаване на решението в
обжалваната част.
Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Пред първоинстанционният съд е бил предявен от ЕС с адрес: ***********,
представлявана от Г. Н. Д. чрез пълномощник „**********“ ЕООД, срещу Т. К. Д. и С.
К. Д., иск по реда на чл.422 ГПК за установяване на солидарното задължение на
ответниците към ЕС за сумата от 990.37 лева, от която сумата от 269.17 лева - дължима
за ремонт на стълбищна клетка и сумата от 721.20 лева – дължима за ремонт на покрив,
след прекратяване на производството по отношение на сумата от 256, 92 лева - стари
задължения за ремонт на покрив с Определение № 6174/07.06.2022 г. на районния съд.
Ищецът основава претенцията си на обстоятелството, че ответниците са
съсобственици, при квоти ½ ид.ч., на апартамент № 12 в етажната собственост, с адрес:
гр. ************.
Ищецът твърди, че на проведеното общо събрание на етажните собственици на
07.03.2018г. е било взето решение да бъде извършен ремонт /боядисване/ на
стълбищната клетка на сградата на обща стойност 4266 лева, както и за заплащане на
част от сумата от наличните парични средства в касата на ЕС, а останалата част да бъде
разпределена на база процент идеални части на ЕС за всеки отделен самостоятелен
2
обект, която да се заплати с еднократна вноска през април месец 2018 г. На проведено
общо събрание на 15.02.2019 г. било взето решение да се доплати и сумата от 573 лева
за обръщане на дограма, към първоначално определената оферта от 4266 лева. На
проведено на 10.07.2020г. ОС на собствениците било взето решение бюджетът за
ремонт на покрив да е 9000 лева, като същият бъде разпределен на 12 равни вноски,
според процента идеална част на всеки самостоятелен обект в сградата. Ответниците,
собственици на апартамент № **, не били заплатили дължимите суми към ЕС в
дадения им 30 дневен срок не били изпълнили задължението си, което било
констатирано на 29.10.2021г.
Ответниците са оспорили претенцията по основание и размер. Изложили са
твърдения за задължения на останалите етажни собственици към тях, тъй като поради
некачествен ремонт на покрива се наложило да бъде извършен друг, за който
заплатили сумата от 3500 лева.
С постановеното по делото решение РС е приел, че ответниците са собственици
на самостоятелен обект в сградата с административен адрес: гр. **********, като
поддръжката и управлението се извършват отделно за всеки вход. РС се е позовал на
приетите от ОС на ЕС решения - решение от 07.03.2018г. за извършване на ремонт на
стълбищна клетка на сградата на обща стойност 4 266 лева, както и на решение от
10.07.2020 г. за ремонт на покрива в размер на 9000 лева, които да бъдат разпределени
на 12 равни вноски според процента на идеалните части на всеки жилищен
самостоятелен обект в сградата. РС не е кредитирал решение на УС на ОС за
включване на сумата от 573 лева- допълнителни разходи за ремонт на стълбище към
общата дължима сума от 4 266 лева, доколкото за посочената допълнителна сума не е
било взето решение на ОС на ЕС. Според РС за основа при определяне размера на
задълженията следва да бъдат взети предвид притежаваните ид.ч. от общите части на
всички апартаменти- жилищни обекти, във входа, тъй като и в двете решение е прието
разходите да бъдат разпределение единствено между тях- общо 21.366%, съгласно
представена таблица. Така според РС при определяне на разходите за ремонт на
стълбището следва да бъде взета предвид сумата от 3359.25 лева въз основа на
представената от ищеца таблица за разпределение на това задължение, направена след
приспадане на налични средства съгласно решението на ОС, от която следва да се
извади сумата от 573 лева, определена от УС, но недължима от ответниците. РС е
приел, че получената стойност от 2786.25 лева следва да бъде разпределена
пропорционално на идеалните части между всички апартаменти във входа- общо
21.366%, при което се получава задължение в размер на 223.25 лева
(2786.25/21.366)*1.712), от която сума е приспадната сумата от 50 лева като внесена от
ответниците на 18.12.2019 г. По същия начин РС е приел, че следва да се определи и
задължението за ремонт на покрив като общата сума от 9000 лева бъде разделена на
3
общия сбор на идеалните части на жилищните обекти в конкретния вход и полученият
резултат се умножи по притежаваните от ответниците ид.ч., при което се получава
задължение в размер на 721.15 лева.
Предвид изложеното РС е достигнал до извод, че претенцията е основателна за
сумата от 173.25 лева за ремонт на стълбище и 721.15 лева за ремонт на покрив, общо
894.40 лева, която сума се дължи от всяка от ответниците поравно, съобразно равните
им права в имота или по 447.20 лева, доколкото не е налице основание за солидарната
им отговорност. Ето защо, РС е признал за установено задължението на всеки от
ответниците за сумата от 447.20 лева, тоест общо на 894, 40 лева, като е отхвърлил
претенцията за над сбора от 894.40 лева до пълния предявен размер 990.37 лева.
Първоинстанционното решение не се обжалва в частта, в която е отхвърлена
исковата претенция и в тази част е влязло в сила. Предмет на проверка във въззивната
инстанция е решението в частта, в която е уважен установителния иск по отношение на
всеки от ответниците.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери следното:
Относно валидността на решението: Решението е постановено от надлежен
орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който
позволява да се изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта на решението: Решението отговаря на изискванията,
при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното
право, така, както е въведено с исковата молба.Предявеният установителен иска по
реда на чл.422, ал.1 ГПК е процесуално допустим, налице е правен интерес от
предявяване на иска и процесуална легитимация на страните. Видно от приложеното ч.
гр. д. № 226/2022 г., ПРС, ищецът се е снабдил със заповед срещу ответниците за
солидарно изпълнение на парично задължение в размер на 1 247, 29 лева - главница,
представляваща разходи за ремонт на стълбищна клетка и покривно пространство на
сграда в режим на ЕС, находяща се в гр.************, ведно със законна лихва върху
главницата, считана от датата на подаване на заявлението в съда - 07.01.2022 г., до
окончателното й плащане, както и на разноските по делото.
Исковата молба по реда на чл.422, ал.1 ГПК е подадена след депозиране на
възражение от ответниците против заповедта по чл.410 г ГПК и в предвидения от
закона срок. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК като
със същата е предявен иск за установяването на процесното вземане за сумата в общ
размер на 1 247, 29 лева, от която: 269, 17 лева - задължение за ремонт на стълбищна
клетка, по отношение на което е посочено като дължимо през април месец 2018 г.; 256,
92 лева - задължение за ремонт на покрива; както и на 12 броя дължими месечни
4
вноски от 60,10 лева, всяка от които посочена за съответния месец, за който се дължи
на 2020 г. за ремонт на покрива, съобразно притежаваните от ответниците идеални
части от общите части на сградата в режим на ЕС, находяща се в гр.************. С
определение от 07.06.2022 г. е прекратено производството по отношение на сумата от
256, 92 лева - старо задължение за ремонт на покрива. Предвид изложеното съдът се е
произнесъл по искова претенция в общ размер на 990, 37 лева, от която сумата от 269,
17 лева - дължима за ремонт на стълбищната клетка и 721, 20 лева - дължима за ремонт
на покрива.
РС е признал дължимостта на вземането от ответниците при условията на
разделност, доколкото и не е установил основание за ангажиране на солидарната им
отговорност. РС е действал в съобразно възприетото в съдебната практика,
обективирано в Решение № 350 от 20.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1730/2014 г., IV г.
о., ГК, според което при положение, че отговорността на ответниците, посочени като
солидарно отговорни по претенцията на ищеца, не е солидарна, съдът е длъжен да се
произнесе поотделно за дължимото от всеки от тях - дали е отговорен и в какъв размер,
в рамките на общо заявената сума. Прието е, че ако ищецът /ищците/ подържат
искането за солидарно осъждане, тогава при липса на солидарност, съдът дължи
произнасяне с акта по същество, с което, като установи същността на спорното
правоотношение, отхвърля претенцията за солидарно получаване /плащане/ на
исковата сума и съответно се произнася с отделни диспозитиви по отделните
субективно съединени претенции. Дали всички ответници са материалноотговорни или
не по предявените искове, дали между тях е налице солидарност, е въпрос на
основателност, не и на допустимост на исковия процес. В разглеждания случай,
доколкото ищецът е поддържал искането си за установяване на солидарната
отговорност на ответниците, районният съд се е произнесъл разделно по
материалноправните им претенции срещу ответниците ("за по-малкото", което
обективно следва от материалноправната им легитимация по делото).
В аспекта на изложеното се налага извод, че не е налице поддържаната от
въззивниците хипотеза на произнасяне по непредявен иск. Налице е съответствие
между спорното право в заповедното и исковото производство, правото на иск е
надлежно упражнено, съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено
с исковата молба и в рамките на исковата претенция по отношение на всеки от
ответниците предвид разделната им отговорност.
Предвид горното на основание чл.269, изр.2 ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението по изложените във въззивната жалба оплаквания като
въззивния съд се произнесе по правния спор между страните.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по същество на
спора, поради което съдът постановява акта си на базата на събраните такива пред
5
първоинстанционния съд. След преценка им, въззивният съд изцяло възприема
фактическата обстановка установена от районният съд, която се подкрепя от събраните
по делото писмени доказателства. Споделят се и изводите на районният съд за начина,
по който следва да се ценят доказателствата, както и правните изводи, които те
обосновават, поради което същите не следва повторно да бъдат анализирани, а на
основание чл.272 ГПК да се препрати към мотивите на първоинстанционния акт.
Предвид оплакванията за неправилност на решението следва да се посочи
следното:
Първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си в съответствие с
изискванията на чл. 146 ГПК - направил е доклад по делото и съобразно него е
разпределил доказателствената тежест на страните и им е дал възможност да
предприемат съответните процесуални действия в определения срок. Предвид
изложеното и след самостоятелна преценка на доклада по чл.146 ГПК, въззивният съд
намира за неоснователен доводът за изготвянето на непълен и неточен доклад.
В съответствие с разпределената на ищеца доказателствена тежест по делото са
събрани доказателства, че ответниците са собственици на обект в сградата с
административен адрес: гр. *************.
По делото се доказва, че с Протокол от 27.07.2012 г. ОС на ЕС е взело решение
за избор на управителен съвет и сключване на договор с „*********** „ЕООД. С
Протокол от 02.03.2016 г. ОС на ЕС е взело решение за преизбиране на УС и
подновяване на договора с„********** „ЕООД. На проведеното ОС на ЕС на
07.03.2018г. е било взето решение за извършването на ремонт /боядисване/ на
стълбищна клетка на сградата на обща стойност 4266 лева, част от която да се заплати
от касата на ЕС, а останалата част на база процент идеални части на ЕС за всеки
отделен самостоятелен обект с еднократна вноска през април месец 2018 г., посочени
в табличен вид по делото. С протокол от 10.07.2020 г. ОС на ЕС е приет бюджет за
ремонт на покрив от 9000 лева, платим според процента идеална част на всеки
самостоятелен обект в сградата на 12 равни месечни вноски.
Въззивниците неоснователно оспорват валидността на решенията на ОС на ЕС
от избора на представителен орган и приетите разходи за извършването на процесните
ремонти. Следва да се има предвид, че решенията на ОС на ЕС, извън специалното
производство за съдебен контрол за законосъобразност по чл. 40 ЗУЕС и извън
определения в закона срок за сезиране на съда, не могат да бъдат оспорвани и не може
да бъде искана тяхната отмяна – нито на нищожните, нито на незаконосъобразните
решения на ЕС на ОС. Недопустимо е извършването в друго съдебно производство на
инцидентен съдебен контрол върху решенията на ОС на ЕС. Възраженията за
нищожност и незаконосъобразност на решенията на ОС на етажните собственици
могат да бъдат релевирани само по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС – с иск за отмяна на
решението на общото събрание, предвид на което не могат да бъдат разглеждани в
настоящото производство.
Следователно, доколкото по делото няма данни горните решения на ОС на ЕС
да са отменени от съд в рамките на исково производство по чл.40 ЗУЕС, следва да се
приеме, че са налице валидно взети решения от ОС на ЕС за определяне на
необходимите разходи за ремонта на стълбищната клетка и на покрива, поради което
същите подлежат на изпълнение.
Въззивниците не оспорват, че не са заплатили вноските, съобразно
6
притежаваната от тях идеална част от общите части на сградите. Защитното им
възражение е, че ремонтът на покрива е бил некачествен и предвид което са направили
допълнителни разходи за неговото поправяне. Въззивният съд споделя изводите на
районния съд, че тези доводи на въззивниците са без правно значение, доколкото се
касае за изпълнение на валидно взети решения от ОС на ЕС от 07.03.2018г. и от
10.07.2020 г. На основание на последните и предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 9
ЗУЕС, ответниците като собствениците на самостоятелен обект в сграда в режим на ЕС
са длъжни да заплащат разходите за ремонт на общите части на сградата - стълбищната
клетка и покрива, съразмерно с притежаваните идеални части, до който извод е
достигнал и РС.
Във въззивната жалба се прави възражение за изтекла погасителна давност за
вземането. Възражението за погасяване на вземането по давност не е направено с
отговора на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, а се реливира за първи път в
жалбата. Ето защо и предвид задължителните разяснения в т.4 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ВКС, възражението е преклудирано,
поради което по същото съдът не следва да се произнася.
В аспекта на изложеното въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна и
следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение в обжалваната част
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото разноските се следват на въззиваемата страна, но
доколкото не претендира такива, с решението няма да се присъдят разноски.
По изложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2657 от 11.06.2023г., постановено по гр. д. №
5763/2022г. на Районен съд – Пловдив,ХІV гр.с., в обжалваната част.
В необжалваната част първоинстанционното решение е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7