О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./......... 10.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 30.09.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН
ПЕТРОВ
като
разгледа докладваното от съдия Томова
въззивно търговско дело № 1354 по описа за
2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх. №16936/06.03.2019г. по описа на ВРС на Д.В.П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, подадена
чрез назначения й от съда особен представител адвокат П.Т..
Предмет
на обжалване е частта на решение
№652/15.02.2019г. на Варненски районен съд, 14-ти състав, постановено по гр.д.
№2478/2018г. по описа на ВРС, в която съдът е признал за
установено, че жалбоподателят Д.В.П. - ответник в първоинстанционното
производство, дължи на ищеца „ВЕОЛИЯ
ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, сумите 570,02 лева (с ДДС),
представляваща сбор от 0,02
лева (с ДДС) - дължима главница за потребена и незаплатена топлинна енергия за
периода от м. януари до м. март 2016г., вкл., и 570 лева (с ДДС) - такса за услуга по
партида №16019, за обект – имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане” №14,
бл.1, вх.1, ап.15, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението – 11.07.2017г., до окончателното
им погасяване, както и сумата 50,09 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 01.03.2016г.
до 27.06.2017г., за
които суми по ч.гр.д. №9702/2017г.
на ВРС, 33 състав, по реда на чл.410
от ГПК е била издадена заповед за изпълнение №5360/12.07.2017г., допълнена с разпореждане №26760/06.07.2018г.,
като ответникът е бил осъден да
репарира на ищеца сторените от него разноски за производството по делото
(заповедно и исково) в общ размер на 915
лева.
Съдът е сезиран и с
нарочна частна жалба вх.
№37358/27.05.2019г. по описа на ВРС, подадена от ответника „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ
ВАРНА” ЕАД, ЕИК *********,
гр. Варна, срещу определение №6356/17.05.2019г. на Варненски районен съд, 14-ти
състав, постановено по гр.д. №2478/2018г. по описа на ВРС, с
което е оставено без уважение искането на страната за изменение на решението в
частта му за разноските.
І. По
допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл.
260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК и е надлежно администрирана.
Жалбоподателят е освободен от предварителното внасяне на дължимата за
въззивното производство държавна такса – чл.83, ал.1, т.5 от ГПК.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната
страна „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД, гр. Варна.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор.
Подадената от ищеца „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД частна
жалба е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и
приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана. Същата се приема за
разглеждане в настоящото производство.
Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
ІІ. По
предварителните въпроси.
Във въззивната жалба са обосновани оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната му част.
Твърди се, че изводът на първоинстанционния съд за
основателност на главния иск в пълния му предявен
размер от 627,77 лева, включващ неплатената
цена за потребена топлинна енергия в периода
от месец 01.2016 г. до месец 03.2016 г. в общ размер на 57,75 лева, за което са издадени фактури №********** от 29.01.2016г., №********** от
29.02.2016г. и №********** от 31.03.2016г., и дължима такса за услуга в размер
на 570 лева, за което
е издадена фактура №**********
от 29.02.2016г., е необоснован, тъй като
сборът на сумите по издадените фактури е в по-малък размер - 627,75 лева.
Изразено е и несъгласие с извода на съда за доказаност на претенцията за
сумата 570 лева, като се твърди, че съгласно решението на общото събрание на
етажните собственици (ОСЕС) от 22.01.2015г. изпълнението на проекта за поетапна
подмяна на системите за студена и топла вода на блока по проект на „Далкия
Варна” ЕАД се възлага на трето лице – „Салвадор ТМ” ООД; ищецът не е представил
двустранен протокол, надлежно подписан от страните, в съответствие с т.1.2. от
сключения между тях договор от 29.12.2015г. за обновяване на общата
водоснабдителна инсталация за битово горещо водоснабдяване и за вода за
питейно-битови нужди; издадената фактура №**********
от 29.02.2016г. не е приета от ответницата, тъй като не носи нейния подпис.
Твърди се, че в представения по делото
приемо-предавателен протокол, носещ подпис единствено на представител на ЕС,
липсва информация, че същия касае именно процесната сграда, находяща се в гр.
Варна, ж.к. „Възраждане”, бл.1, вх.1, а с оглед и заглавната му част - „доставка на материали и консумативи”, не би могло да се направи обоснован извод, че
същият касае извършена подмяна на водоснабдителна инсталация, а не единствено и
само доставени консумативи.
Оспорва се като незаконосъобразен и необоснован и изводът на първоинстанционния съд за основателност на
акцесорната претенция за дължими лихви за забава за периода от 01.03.2016 г. до 27.06.2017 г.
в общ размер на 50,09 лева като се твърди, че в
договора липсва уговорен срок за плащане, към датата на заявлението по чл.410
от ГПК липсва връчване както на издадената фактура, така и на каквато и да било
покана за плащане (с оглед приложението на чл.303а, ал.3 от ТЗ, поради което и
паричното задължение в размер на 570 лева не е падежирало и към настоящия
момент.
При тези основни оплаквания жалбоподателят моли за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и отхвърляне по
същество на исковата претенция.
С въззивната жалба не се посочват и представят нови
доказателства.
В подадената от ищеца „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД, гр. Варна частна жалба са обосновани твърдения за незаконосъобразност и неправилност
на определението по чл.248 от ГПК.
Като изразява несъгласие с мотива на
първоинстанционния съд, че непосочването на разноските, сторени в заповедното производство, в списъка
по чл.80 от ГПК, е пречка за присъждането им в исковото производство, и като
твърди, че в установителното производство, образувано по реда на чл.422, ал.1,
във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, ищецът няма процесуално задължение повторно да
иска присъждане на разноските в заповедното производство, след като вече е
направил такова искане със заявлението, позовавайки се в тази връзка и на
установена съдебна практика, жалбоподателят моли обжалваното определение да
бъде отменено като му се присъдят допълнително сторените разноски за
заповедното производство в общ размер на 325 лева.
В отговора си на частната жалба ответникът Д. П.
(чрез особен представител адвокат П.Т.)
обосновава аргументи за нейната неоснователност.
Позовавайки се и на съдебна практика - Определение
№546/16.10.2015 по дело № 2014/2015 на ВКС, ТК, I т.о., счита, че пропускът да се включи определен
разход на страната в представения
списък по чл.80 ГПК не е основание за допълване на решението. Моли обжалваното
определение по чл.248 от ГПК да бъде потвърдено от въззивния съд.
Съставът на въззивния съд намира, че устният доклад
кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на осъществената
размяна на книжата, основан е на твърденията и възраженията на страните,
изложени в исковата молба и в отговора. Не се установяват съществени допуснати
процесуални нарушения, които да налагат повтаряне на действията в първото
съдебно заседание на първата инстанция.
На назначения на ответника Д.П. особен представител
съдът определя възнаграждение за въззивното производство в размер на 300 лева.
Задължен да внесе тази сума е ищецът в първоинстанционното производство –
чл.47, ал.6 от ГПК, за което следва да се дадат конкретни указания.
За събиране на становищата на страните делото следва
да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на основание чл.
267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №16936/06.03.2019г. по
описа на ВРС на Д.В.П., ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. Варна, подадена чрез назначения й от съда особен
представител адвокат П.Т., срещу решение
№1497/14.04.2016г. на Варненски районен съд, 25-ти състав, постановено по
гр.д.№ 4203/2015г. по описа на ВРС, в
частта му, с която е признато за установено, че
ответникът Д.В.П. дължи на ищеца „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, сумите 570,02 лева (с ДДС),
представляваща сбор от 0,02
лева (с ДДС) - дължима главница за потребена и незаплатена топлинна енергия за
периода от м. януари до м. март 2016г., вкл., и 570 лева (с ДДС) - такса за услуга по
партида №16019, за обект – имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане” №14,
бл.1, вх.1, ап.15, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението – 11.07.2017г., до окончателното
им погасяване, както и сумата 50,09 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 01.03.2016г.
до 27.06.2017г., за
които суми по ч.гр.д. №9702/2017г.
на ВРС, 33 състав, по реда на чл.410
от ГПК е била издадена заповед за изпълнение №5360/12.07.2017г., допълнена с разпореждане №26760/06.07.2018г.,
като ответникът е бил осъден да репарира на ищеца сторените от него разноски за
производството по делото (заповедно и исково) в общ размер на 915 лева.
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. №37358/27.05.2019г. по описа на ВРС, на „ВЕОЛИЯ
ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД, ЕИК
*********, гр. Варна, срещу определение
№6356/17.05.2019г. на Варненски
районен съд, 14-ти състав, постановено по гр.д. №2478/2018г.
по описа на ВРС, с което е оставено без уважение искането на страната за
изменение на решение №1497/14.04.2016г. на Варненски районен съд, 25-ти
състав, постановено по гр.д.№ 4203/2015г. по описа на ВРС в
частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за въззивното производство на назначения на ответника Д.В.П., ЕГН **********, гр.
Варна особен представител адвокат П.Т.Т., АК-Варна, в
размер на 300 лева, като
ЗАДЪЛЖАВА
въззиваемата страна „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, в едноседмичен срок, считано от датата на
получаване на съобщението, ДА ВНЕСЕ
така определената сума в размер на 300 лева по сметка „Вещи лица и гаранции” на
Окръжен съд – гр. Варна, като своевременно представи
по делото доказателства за изпълнение на това задължение.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 22.10.2019г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват
страните (чрез пълномощник/ особен представител).
УКАЗВА на въззиваемата страна, че следва най-късно до приключване на последното заседание по
делото, ДА ПРЕДСТАВИ списък на
разноските (чл.80 ГПК). В случай, че се претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, в списъка по чл.80 от ГПК
същото следва да е достатъчно конкретизирано по основание и размер.
Препис от определението да се връчи на страните ведно със съобщението за насроченото
открито съдебно заседание, представляващо Приложение
№2 към Наредба №7 от 22.02.2008г. на Министерство на правосъдието.
На въззивника да
се връчи и препис от подадения отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.