Присъда по дело №1146/2010 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 139
Дата: 18 октомври 2010 г. (в сила от 3 ноември 2010 г.)
Съдия: Пенко Цанков
Дело: 20104110201146
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 август 2010 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А 

 

                 №…………….  

                                         

гр.Велико Търново, 18.10.2010 год.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, единадесети състав, на 18.10.2010г., в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКО ЦАНКОВ

                                   

при секретаря Ц. З. и в присъствието на прокурора К.Стайков, като разгледа докладваното от съдията П. Цанков НОХД № 1146 по описа за 2010год., въз основа на доказателствата по делото и Закона:

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА Н.С.П., р. на 2***, живущ ***, българин, бълг. гражданин, осъждан, разведен, със средно образование, не работи, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН за това, че на 11.06.2010г., около 05,20ч., в гр. В. Търново, на ул. Бачо Киро № 7, в посока на Южен пътен възел, управлявал МПС - товарен автомобил МАН с рег. № СТ 1042 АВ, с прикачено към него товарно ремарке „Трейлор” с рег. № СТ 8006 ЕХ, след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила - 2.09 промила, установено по надлежния ред чрез химическа изследване на кръвна проба – Протокол за химическа експертиза № III -177/17.06.2010г. на БНТЛ – ОД на МВР – В. Търново, след като е осъден с влязла в сила на 19.03.2008г. присъда по НОХД № 998/07г. на РС - Казанлък за извършено от него престъпление по чл. 343 Б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343 Б, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, чл. 36 и чл. 54 от НК го осъжда на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ МЕСЕЦА, както и на глоба в размер на 100 лв.

ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното наказание от три месеца лишаване от свобода, за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

ЛИШАВА, на основание с чл.343 Г, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, Н.С.П., със снета по- горе самоличност, ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от година и два месеца.

ПРИСПАДА, на основание чл. 59, ал. 4 от НК, вр. с чл. 190, ал. 2 от ЗДВП, времето, през което Н.С.П. е бил лишен, за същото деяние, от правоуправление на МПС, считано от 11.06.2010г. (дата на отнемане на СУМПС и КТ) до влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА Н.С.П., със снета по делото самоличност, на основание чл.189, ал. 3 от НПК ДА ЗАПЛАТИ по сметката на ВТРС направените по делото разноски в размер на 24 лв. (двадесет и четири лева.), както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Великотърновския Окръжен съд в 15 дневен срок от днес.

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по ПРИСЪДА по НОХД № 1146/2010г. по описа на РС - В.Търново

Районна прокуратура - гр.В. Търново е повдигнала обвинение срещу Н.С.П., р. на 2***, живущ ***, българин, бълг. гражданин, осъждан, разведен, със средно образование, не работи, с ЕГН ********** за това, че на 11.06.2010г., около 05,20ч., в гр. В. Търново, на ул. Бачо Киро № 7, в посока на Южен пътен възел, управлявал МПС - товарен автомобил МАН с рег. № СТ 1042 АВ, с прикачено към него товарно ремарке „Трейлор” с рег. № СТ 8006 ЕХ, собственост на „Розова долина Екс” ООД, гр. Казанлък, след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила - 2.09 промила, установено по надлежния ред чрез химическа изследване на кръвна проба – Протокол за химическа експертиза № III -177/17.06.2010г. на БНТЛ – ОД на МВР – В. Търново, след като е осъден с влязла в сила на 19.03.2008г. присъда по НОХД № 998/07г. на РС - Казанлък за извършено от него престъпление по чл. 343 Б, ал. 1 от НК – престъпление по чл. 343 Б, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа повдигнатото и предявено на подсъдимия обвинение. Счита,че същото е доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага, П., да бъде признат за виновен. Счита, че за извършеното престъпление, на подсъдимия, следва да се наложи наказание от три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, а по отношение комулативно определяемите наказания, а именно глоба същата да бъде в минималния размер, установен от закона, а изискуемото лишаване от правоуправление на МПС да се определи за срок от шест месеца

Подсъдимият се признава за виновен и дава обяснения в хода на съдебното следствие, имащи характер на самопризнания. Изразява съжаление за извършеното деяние. Моли да му бъде определено наказание в минимален размер. Сочи, че към настоящият момент е безработен и получава месечна помощ за това в размер на 200 лв., с които издържа семейството си.

Като прецени и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Н.С.П. е правоспособен водач на МПС категории А,В,С,Д, Е, М и Т за което се води на отчет в сектор КАТ при ОД на МВР Ст. Загора. В личния картон на водача са отбелязани 12 нарушения на ЗДВП за които са му налагани наказания по административен ред.

Осъждан е с влязла в сила на 19.03.2008г. присъда по НОХД № 998/07г. на РС- Казанлък за извършено на 27.09.07г. престъпление по чл. 343 Б, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание - пробация, като съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, а именно: Задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от една година; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. На основание с чл.343 Г, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, е лишен от право да управлява МПС за срок от година, считано от 27.09.07г.

През месец юни 2010г., подсъдимият работел като шофьор „Розова долина Екс” ООД, гр. Казанлък. На 11.06.201г. изпълнявал курс, с управлявания от него товарен автомобил МАН, с рег. № СТ 1042 АВ, с прикачено към него товарно ремарке „Трейлор” с рег. № СТ 8006 ЕХ, за гр. Варна. Преминавайки през град В. Търново, в посока на Южен пътен възел, около 05,20ч., на ул. Бачо Киро № 7, пред сградата на РУ Полиция, бил спрян за проверка от служители в група пътен контрол на РУ на МВР - В. Търново (св. Е.Е. и Р.В.) При осъществяването и било установено, че водачът има мирис (лъха) на алкохол. С оглед установяването на това обстоятелство бил проверен за употреба на алкохол, с техническо средство “ Алкотест - Дрегер 7410 +”, с фабр. № 0262, който отчел наличие на алкохол в кръвта му 1.60 промила. На Н.П. бил съставен и връчен АУАН с бл. № 876071/11.06.10г. От водача било иззето свидетелство за управление на МПС № *********. Актосъставителят издал и талон за медицинско изследване № 0264367, като П. бил придружен до ЦСМП В. Търново за извършване на медицинско изследване.

От съдържанието на протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол, с амб. № 69089/11.06.10г., издаден от ЦСМП – В. Търново, се установява, че от Н.С.П. е взета кръвна проба за изследване. 

Видно от заключението на химическата експертиза (протокол № III 177/17.06.10г.), което съдът кредитира като обективно, компетентно и безпристрастно, концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, при управлението на моторното превозно средство е била 2.09 на хиляда.

Приетата за установена фактическа обстановка не се спори от Н.С.П.. Същата се обосновава и доказва от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Е. Е., дадени в хода на съдебното следствие и от приложените по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие за безспорно доказано, че подсъдимият Н.С.П., с деянието си, е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343 Б, ал.2, вр. с ал. 1 от НК, доколкото на 11.06.2010г., около 05,20ч., в гр. В. Търново, на ул. Бачо Киро № 7, в посока на Южен пътен възел, управлявал МПС - товарен автомобил МАН с рег. № СТ 1042 АВ, с прикачено към него товарно ремарке „Трейлор” с рег. № СТ 8006 ЕХ, собственост на „Розова долина Екс” ООД, гр. Казанлък, след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила - 2.09 промила, установено по надлежния ред чрез химическа изследване на кръвна проба – Протокол за химическа експертиза № III -177/17.06.2010г. на БНТЛ – ОД на МВР – В. Търново, след като е осъден с влязла в сила на 19.03.2008г. присъда по НОХД № 998/07г. на РС – Казанлък за извършено от него престъпление по чл. 343 Б, ал. 1 от НК.

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината - пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.

Съдът приема, че причините за извършване на престъплението се коренят в заниженото му правосъзнание.

При индивидуализация на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът съобразно чл.54 от НК обсъди обществената опасност на деянието и личната такава на дееца, както и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.

Обществената опасност на деянието е сравнително висока с оглед вида и характера на деянието (осъществено при повторност) и установените стойности на алкохол в кръвта на подсъдимия.

Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като сравнително ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете направените самопризнания и изразено съжаление на извършеното деяние, както и тежкото му материално положение обективирано от обстоятелството, че е трайно безработен.. Като отегчаващи вината обстоятелство съдът отчете високото съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимия; наличието на 12 нарушения по ЗДВП, за които са му налагани наказания по административен ред. В тази връзка, осъждането на П. по НОХД № 998/07г. на РС- Казанлък не бе взето предвид, тъй като същото определя (квалифициращ признак) извършеното такова като престъпление по чл. 343, б, ал. 2 от НК.

Гореизложеното мотивира съда да наложи на Н.С.П. наказание към минималния размер, предвиден за този вид престъпления, а именно три месеца лишаване от свобода.

Съдът като съобрази, че наложеното на подсъдимия наказание не надвишава три години, същият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето му не е наложително да изтърпи наложеното наказание, приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от

МОТИВИ по ПРИСЪДА по НОХД № 1146/2010г. по описа на РС - В.Търново, лист 2

 

НК и отложи изпълнението на постановеното на П. наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

По отношение на комутативно предвиденото наказание за извършеното престъпление, съдът като взе предвид материалното положение на подсъдимия и съобрази обстоятелството че същия е безработен и не реализира доходи, от които да се издържа, наложи наказание в минималния размер, а именно глоба от 100 лв.

Съдът счита, че така наложените наказания, са съобразени с разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК, ще изиграят своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдения към спазване законите и добрите нрави, както и за въздействие предупредително върху П..

По отношение на предвиденото в закона (чл. 347, Г от НК във вр. с чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК) лишаване от правоуправление на МПС, съдът намира, че са налице предпоставки за налагане на наказание над минималния размер - предвиден в закона. В подкрепа на обоснования от съда извод са обстоятелствата, че П. е осъден за извършено от него деяние по чл. 343 Б, ал. 1 от НК, както и обстоятелството, че деянието е осъществено при висока концентрация на алкохол в кръвта, както и в сравнително кратък период от време от предходно лишаване от правоуправление на МПС, което предпоставя неговата по- висока обществена опасност. По делото не се събраха данни установяващи, необходимост, свързана с работа или занятие на подсъдимия, която да налага управление на МПС. В тази връзка съдът приема,че наказание в размер на една година и два месеца лишаване от права по чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК би оказало своята превантивна и превъзпитателна роля по отношение на дееца.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК, вр. с чл. 190, ал. 2 от ЗДВП, следва да бъде приспаднато времето, през което Н.С.П. е бил лишен, за същото деяние, от правоуправление на МПС, считано от 11.06.10г. (дата на отнемане на СУМПС и КТ) до влизане на присъдата в сила.

При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Н.С.П. бе осъден да заплати по сметката на ВТРС направените по делото разноски в размер на 24.00 (двадесет и четири) лева, както и на 5.00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата.

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: