ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 231
гр. гр. София, 05.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Хр. Райчева
Магдалена Ат. Лазарова
като разгледа докладваното от Красимира Хр. Райчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600394 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.341 ал.2 вр.чл. 249 ал.3 НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при Специализираната
прокуратура срещу определение от 7.10.2021г. на СНС ХV състав по нохд
№2492/2021г., с което на основание чл.249 ал.2 и 3 вр. ал.1 вр. чл.248 ал.1 т.3
НПК съдът е прекратил съдебното производство и върнал делото на
прокурора поради наличието на отстраними съществени противоречия в
обвинителния акт. В протеста са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на определението, тъй като обвинителния акт отговарял
на стандартите, заложени в императивната разпоредба на чл.246 ал.2 НПК
относно минималното необходимо съдържание и в него били изложени
всички фактически положения, обуславящи съставомерните признаци на
деянието. Не се споделя становището на първостепенния съд, за допуснати
съществени процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт,
довели до ограничаване правата на подсъдимата Л.П. да научи за какви
престъпления е предадена на съд, изразяващи се в неяснота относно времето
и начина на извършване на деянието по чл.321 ал.6 от НК, както и описание
на конкретни действия относно престъпния сговор между подсъдимата и
починалия М. А.. Посочено било времето и мястото, където тези две лица
били провели срещи, обстоятелствата, които обсъждали, повода послужил за
престъпното им сдружаване, като от там насетне посочените факти
подлежали на доказване в съдебна фаза.
Прокурорът възразява срещу констатациите на съда за неяснота при
отразяването на фактическите обстоятелства относно деянието по чл.253 от
НК, свързани с деятелността на подсъдимата, както и соченото противоречие
1
между обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив в
тази част. На три страници била описана предикатната дейност по чл.203 вр.
чл.201 от НК, сформираната ОПГ, нейният ръководител, образуваното срещу
тях нохд, начина, по който били усвоени паричните средства от КТБ,
дружествата, през които е преминала сумата. В случая достатъчно било да се
установи, че е налице такова престъпление, а не то да бъде напълно
конкретизирано по време, място и начин на извършване. Прокурорът се
позовава на Решение №195/12.05.2015г. на ВКС по н.д.171/2015г. 2 н.о,
според което знанието за престъпния произход на имуществото, с което
обвиненият в изпиране на пране оперира, може да бъде изведено от различни
фактически данни, сочещи на обосновано предположение за неправомерното
му генериране. Относно твърдяната от съда неяснота за начина, по който
било осъществено деянието по чл.253 от НК както в диспозитива, така и в
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът посочил, че то е
извършено по поръчение на ОПГ, имайки предвид липсата на доказателства
подс.П. да е била част от ОПГ, генерирала престъпното имущество. В тази
насока ясна била позицията на прокурора, за това, че подсъдимата била
външно лице за ОПГ и извършила престъплението по чл.253 от НК по
поръчение на тази група.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в протеста,
доказателствата по делото и атакувания съдебен акт намери за установено
следното:
Частният протест е процесуално допустим, а разгледан по същество
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На 18.08.2021г. Специализираната прокуратура е внесла обвинителен
акт срещу Л. Г. П. за престъпления по чл.321 ал.6 от НК и чл.253 ал.5 вр. ал.4
вр. ал.3 т.1 пр.2 т.3 вр. ал.1 пр.1 вр. чл.26 ал.1 НК.
На 7.10.2021г. е проведено разпоредително заседание с изслушване на
страните. Във връзка с изискване на становище по чл.248 ал.1 т.3 НПК
подсъдимата П. чрез защитника си адв.Б. е направила възражения, за
допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
нарушаване на чл.246 ал.2 и 3 НПК при изготвянето на обвинителния акт, с
оглед неяснота по изложените в него факти относно времето и начинът на
извършване на деянията, противоречия между обстоятелствената му част и
неговия диспозитив. СНС е уважил възраженията на подсъдимата и
защитника й за прекратяване на съдебното производство и връщане делото
на Специализираната прокуратура, за да бъдат отстранени допуснатите при
изготвяне на обвинителния акт съществени процесуални нарушения, което
именно се оспорва от наблюдаващия делото прокурор.
В конкретния случай преценката на СНС е правилна, законосъобразна
и обстойно мотивирана, тъй като при изготвянето на обвинителния акт са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване
процесуалните права на подсъдимата. Съобразно ТР 2/2002г. съществени са
2
всички онези нарушения, свързани с излагане на съставомерните признаци на
деянието. В конкретния случай, неясно дефинирани са в обстоятелствената
част на обвинителния акт времето и начинът на твърдяното деяние по
чл.321 ал.6 от НК, доколкото се твърди, че подсъдимата и починалия М.А. на
20.06.2014г. са се сговорили да вършат длъжностни престъпления, а на
23.10.2015г. в изпълнение на престъпното си намерение са написали и
изпратили по електронен път писмо до британското дружество „К. И. л.“ за
предаване акциите на „Т. И.“ АД на дружеството „Е.В.“. Вярно е
констатирано от първостепенния съд липсата на фактология за периода
повече от една година какви точно действия е извършила подсъдимата и
починалия А., с оглед яснота за времето и начина на извършване на
претендираното деяние. Посочения дефицит лишава подсъдимата да разбере
обвинението и да осъществи адекватна защита по него. Без описание и
индивидуализация на съставомерните признаци на отделните деяния в
обстоятелствената част на обвинителния акт, няма как да бъде разбрана
волята на прокурора, което не може да бъде извършвано чрез тълкуване или
позоваване на теоретични обосновки.
На следващо място по отношение на второто деяние предикатната
дейност не е отразена в обстоятелствената част и изложена до степен да
обоснове фактологията по конкретното обвинение за пране на пари, което се
сочи, че е извършено от подсъдимата при условията на продължавано
престъпление, която иначе предикатна дейност детайлно е конкретизирана в
неговия диспозитив. Най-общата трактовка за извършени предходни
длъжностни престъпления от организираната престъпна група сформирана
през 2008г. с ръководител Ц. В. и посочените 14 лица макар и с посочване на
конкретен номер на висящо съдебно производство създава неяснота в
изложението на правнорелевантните факти по обвинението на подс.П., тъй
като същото касае две отделни дати 11.02.2014г. и 12.02.2014г., за които
липсват фактически твърдения относно претендираните престъпления от
други лица в обстоятелствената част на обвинителния акт. В случая при
индвидуализиране фактологията на престъпната дейност по чл.253 от НК не е
дефинирана дори причинността между имуществения предмет на
престъплението изпиране на пари и описаната в диспозитива на обвинителния
акт предикатна дейност. Знанието за престъпния произход на имуществото, с
което обвиненият в изпиране на пране оперира действително може да се
установява и доказва с различни доказателствени способи в хода на
същинското съдебно производство, на което обаче следва да бъдат поставени
съставомерни фактологични рамки на твърдяното от прокурора обвинение,
което следва да е достатъчно ясно и обносвано по основните факти.
Що се отнася до констатираното от съда противоречие дали при
осъществяване на деянието по чл.253 от НК подсъдимата е действала по
поръчение ръководителя на ОПГ или в изпълнение решение на ОПГ,
настоящият въззивен състав и в този случай не може да се съгласи с
възражението на прокурора, тъй като става въпрос за две отделни
3
изпълнителни деяния, които следва да бъдат обосновани безспорно в
обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт, а не както е
налице в случая противоречие между двете части на акта, с който се поставят
рамките на съдебното производство.
Посочените непълноти и несъответствия доколкото касаят
съставомерните признаци на деянията предмет на разглеждане в
обвинителния акт представляват съществени процесуални нарушения, които
накърняват правото на защита на подсъдимата и нейния защитник и
обуславят връщане делото на прокурора за отстраняването им.
Ето защо атакуваното определение се явява правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено, а протеста оставен без уважение.
Водим от горното пети състав при АСНС на основание чл.341 ал.2
вр.чл. 249 ал.3 НПК.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №502 от 7.10.2021г.. на ХV-ти състав
при СНС съд по нохд №2492/2021г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4