Р Е Ш Е Н И Е № 24
Габрово, 18.03.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО
в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
при секретаря МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и с участието на прокурор НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА,
като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ КНАХД № 17 от 2022 година по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН.
С
Решение №105/12.11.2021г. по НАХД№222/2021г. Районен съд Севлиево е изменил
Наказателно постановление №61 от 12.05.2021г. от Председател на КЕВР София в
частта досежно наложената имуществена санкция на „***************** гр. Варна като вместо такава на осн. чл. 206, ал. 3
от Закона за енергетиката в размер на 60 000 лева е наложил на осн. чл. 206,
ал. 1 от Закона за енергетиката в размер на 30 000 лева. Със същия съдебен акт
са присъдени и разноски в полза на ответника КЕВР София в размер на 60 лева-
възнаграждение за юрисконсулт, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя
„*****“АД гр. Варна.
В
законоустановения срок така постановеното Решение на СРС е обжалвано от процесуален представител на КЕВР в частта,
с която оспореното НП№61/12.05.2021г. е изменено, като наложената имуществена
санкция вместо такава на осн. чл. 206, ал. 3 от Закона за енергетиката в размер
на 60 000 лева е определена на осн. чл. 206, ал. 1 от Закона за
енергетиката в размер на 30000 лева.
Според
жалбоподателя неправилно първоинстанционният съд бил игнорирал хипотезата за
„повторност“, тъй като безспорно било установено че „*****“АД гр. Варна било
санкционирано с редица влезли в сила наказателни постановления за подобни
деяния, приложени по делото, като бил изтекъл едногодишния срок, предвиден в
§1, т. 4 от ДР на АПК, в който АНО можел да се позове на „повторност“. В
решението си първоинстанционния съд бил констатирал, че АУАН и НП били издадени
при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН. Същите съдържали
и всички реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като били издадени от
компетентни органи по смисъла на чл. 225 във вр. с чл. 77 от ЗЕ. Безспорно било
установено нарушението, както и неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН, като в тази
насока били и мотивите на съда.
Според
жалбоподателя в закона липсвала легална дефиниция на понятието „повторност“,
като за да се приеме, че е налице такава не било задължително съобразяване с
определен срок.
Следвало да се вземе предвид факта, че
санкционираното дружество осъществявяло дейност която било обществено значима и
в известен смисъл монополна за определена територия.
Заявява се искане за
отмяна на обжалваното решение на РС Севлиево в обжалваната му част и
потвърждаване изцяло на оспореното НП, ведно със законовите последици,
включително присъждане на разноски.
В законоустановения
срок така постановеното Решение на СРС е обжалвано от процесуален представител на
санкционираното Дружество “******************
гр. Варна. В жалбата се излага, че обжалваното Решение е незаконосъобразно.
Неправилно първоинстанционния
съд не бил обсъдил заявеното в жалбата оплакване за нарушение на чл. 57, ал. 1,
т. 5 и чл. 42 от ЗАНН. Описанието на нарушенето било бланкетно, като липсвало
описание на обстоятелствата при които то било извършено. Това било съществено нарушение
на правото на защита на санкционирания и представлявало основание за отмяна на
оспорения административен акт. Не бил отчетен факта, че преди постановяване на
НП нарушенето било отстранено от Дружеството, като с Писмо №К-EDN-681#8/18.12.2020г. били уведомени в КЕВР за това. От КЕВР
не бил съобразен и факта, че обекта на абоната се намирал в с. Карамичевци,
което било отдалечено на 20км. от гр. Габрово и на 15км. от гр. Севлиево, като
по този начин според жалбоподателя захранването на селото се извърщшвало
посредством дълги линии, част от електроразпределителната мрежа.
В Методика......
Забележка №2 към 3.2.1.3.1 беило прието изрично, че в случаите на захранване на
отдалечени райони с дълги линии, или неприсъединени към обединената система,
напрежението може да бъде извън обхвата от Un=+10%/-15%.
Следвало да се обсъди
и разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ тъй като тя била обща и бланкетна.
В жалбата се претендира отмяна на обжалваното
Решение на СРС, както и на потвърденото с него НП. Заявява се искане за
присъждане на разноски.
Касационният
жалбоподател в открито съдебно заседание се представлява от своя надлежно
упълномощен процесуален представител, поддържа се жалбата, както и искането по
същество.
Ответната по жалбата страна се представлява в открито съдебно заседание
от своя надлежно упълномощен процесуален представител, оспорва се жалбата, по
същество се прави искане за отмяна на обжалваното Решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура изразява становище за неоснователност на двете жалби, предвид на
което Решението на СРС като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Така представените касационни
жалби са подадени в законния срок, от процесуалния представител на надлежната
страна, с оглед на което ГАС ги разгледа по същество.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния
закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/,
намира двете касационни жалби за неоснователни по следните съображения:
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на
Решението на РС Севлиево, съответства на събраните по делото доказателства и се
споделя изцяло от настоящия състав на съда. Споделят се и правните изводи на
първоинстанционния съд.
Предмет на настоящото
производство е Решение №105/12.11.2021г. по
НАХД№222/2021г., с което Районен съд Севлиево е изменил Наказателно
постановление №61 от 12.05.2021г. от Председател на КЕВР София в частта досежно
наложената имуществена санкция като вместо такава на осн. чл. 206, ал. 3 от
Закона за енергетиката в размер на 60 000 лева е наложил на осн. чл. 206,
ал. 1 от Закона за енергетиката в размер на 30 000 лева. Със същия съдебен акт
са присъдени и разноски в полза на ответника КЕВР София в размер на 60 лева-
възнаграждение за юрисконсулт, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя
„*****“АД гр. Варна.
За да постанови този резултат
СРС, при преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел
за установена следната фактическа обстановка:
Във връзка с проверка на
дейността на дружеството – жалбоподател за изпълнение на условията на
издадената му Лицензия № Л-138-07/13.08.2004 година за дейността:
„Разпределение на електрическата енергия“ била сформирана група от определени
длъжностни лица – главни експерти в КЕВР, които констатирали следното: За
периода от 01.10.2019 година до 30.09.2020 година в дружеството – жалбоподател
били постъпили 261 броя жалби, свързани с лошо качество на доставяната
електрическа енергия, от които дружеството е счело за основателни 96 броя
жалби. За постигане на параметрите за качество на доставяната електрическа
енергия във връзка с тези жалби електроразпределителното дружество е извършило
мероприятия, свързани с ремонт на съществуващата мрежа ниско напрежение,
изнасяне на средства за търговско измерване на имотна граница, направа на
просеки по сервитутните зони, преконфигурация на мрежата, изтегляне на нови
клонове и проектиране на нови ТП. Въз основа на предоставените от дружеството
документи, комисията констатирала, че за 3 броя от 26 – те броя измервания на
качеството на доставяната електрическа енергия същата не отговаряла на
нормативните изисквания, като един от тези три броя касае жалбата на Н. К. Д. от с. **********, община Севлиево. Като причина за подадената жалба дружеството –
жалбоподател е посочило „2.6.1 Качество на напрежението /ниско, променливо, чести
прекъсваня/“. При проверката на място, извършена на 29.01.2020 година, за която
бил съставен Констативен протокол № 6019 от 29.01.2020 година, били
предоставени данни, че с Писмо от 27.11.2019 година електроразпределителното
дружество е изпратило отговор на подадената жалба, като е счело същата за
основателна и в колона „Предприети мерки“ посочило: „Изнесен електромер в ЕМТ и
подменени проводници от ЕМТ до абоната м. януари 2020 година“. В хода на
извършваната от КЕВР проверка и съгласно Констативен протокол № 341/09.11.2020
година за периода от 30.10.2020година до 06.11.2020 година било извършено ново
измерване на качеството на доставяната електрическа енергия по подадената жалба
с място на монтаж на анализатор за качество на напрежение тип М12883 № 17420173
и Сертификат за годност № SL21120Q/06.04.2018 година: с. Карамичевци в ТЕМО на
стълб извън имот, МТП2 **********, разстояние от
ТП 480 метра, като в КП се съдържало заключението, че качеството на доставяната
електроенергия не отговаряло на нормативните изисквания и по – точно на
определените показатели в т. 3.2.1.3.2 от Методика за отчитане изпълнението на
целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата
енергия и качеството на обслужването на мрежовите оператори, обществените
доставчици и крайни снабдители /Методиката/. Съгласно т. 3.3.1. от Лицензия №
Л-138- 07/13.08.2004 година /Лицензията/, издадена от Комисията на „*****“ АД
за дейността „Разпределение на електрическа енергия“, лицензиантът осигурява
непрекъснато разпределение на електрическа енергия по мрежата с определено
качество и предоставя услуги на потребителите в съответствие с показателите за
качество на електроснабдяването, определени с решение на 2 Комисията, като в
тази връзка с Решение № 87 от 17.06.2010 година ДКЕВР /понастоящем КЕВР/ приема
Методиката, съгласно т.3.2.1.3.2. от която: „При нормални условия на работа –
95% от усреднените за 10 min ефективни стойности на захранващото напрежение в
продължение на произволен период от една седмица трябва да бъдат в обхвата на
UN+ 10% и всички усреднени за 10 minефективни стойности на захранващото
напрежение трябва да бъдат в обхвата на Un=+10%/-15%“. При извършената проверка
относно параметрите на захранващото напрежение в имота на Н. Д. в с. **********, община Севлиево, резултатите от която били отразени в КП № 341/09.11.2020
година, се констатирало, че по отношение на изискването всички /100%/ усреднени
за 10 min ефективни стойности на захранващото напрежение да са в обхвата на Un=+10%/-15%,
било видно, че 99,70% от регистрираните на фаза А стойности били в рамките на
допустимите отклонения. Всички тези обстоятелства били описани от свид. Е. К. – главен експерт в Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ при КЕВР
в съставения от него, в присъствието на свидетелите М. Б. и К. Н. и пълномощник на дружеството – жалбоподател в лицето на С. И., акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Е-КРС-21 от
19.01.2021 година, в който след описание на горепосочените фактически
обстоятелства, актосъставителят е направил извод, че след като е доставило
електрическа енергия с качество, неотговарящо на определените в т.3.2.1.3.2 от
Методиката показатели за периода от 30.10.2020 година до 06.11.2020 година на
обекта на Николай Димитров с абонатен
номер ********** на адрес: с. **********, община
Севлиево, „*****“ АД е нарушило разпоредбата на т.3.3.1. от Лицензия №
Л-138-07/13.08.2004 година, с което е осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от
ЗЕ. След съставянето на акта, същият бил предявен на упълномощения представител
на дружеството – жалбоподател, който записал в гарафата за възражения, че си
запазва правото да внесат писмени възражения в срок. В срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН не са постъпили такива. Въз основа на този акт било издадено и
обжалваното наказателно постановление. В същото административно-наказващият
орган /АНО/ изцяло е преповторил фактическите констатации и правните изводи на
актосъставителя. В НП са описани писмените доказателства, събрани в хода на
извършената проверка. В заключение АНО е приел, че „*****» АД е осъществило
състава на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ и след като е отразил взетите от него
обстоятелства при определяне на санкцията, както и това, че на дружеството са
налагани административни наказания за такива нарушения с влезли в сила НП №
НП-331 от 27.02.2015 година; НП № НП-332 от 27.02.2015 година и НП № НП-333 от
27.02.2015 година, на основание чл. 206, ал. 3 от ЗЕ е наложил на дружеството –
жалбоподател 3 имуществена санкция в размер на 60000,00 лева.
Така установената фактическа
обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите, разпитани
пред първоинстанционния съд и приложените писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка правилно първоинстанционният съд е приел, че НП и АУАН са издадени
от компетентни лица. Актът за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление са съставени за нарушение на чл. 206, ал.
1 от Закона за енергетиката. Съгласно тази разпоредба: „На енергийно
предприятие, което наруши разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни
актове по прилагането му, контролът за изпълнението на които е възложен на
комисията, на общи или индивидуални административни актове на комисията,
правнообвързващи решения на АСРЕ или условията на издадената му лицензия, се
налага имуществена санкция от 20 000 до 1000000 лв.". Съгласно ал. 3 от
цитираната разпоредба: „При повторно извършено нарушение по ал. 1 имуществената
санкция е в трикратен размер на санкцията по ал. 1. ".
„*****" АД е титуляр на
Лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004 г. за разпределение на електрическа енергия
(Лицензията), приложена на л. 38-47 от административната преписка. Съгласно т.
3.3.1 от Лицензията: ,Дицензиантът осигурява непрекъснато разпределение на
електрическа енергия по мрежата с определено качество и предоставя услуги на
потребителите в съответствие с показателите за качество на електроснабдяването,
определени с решение на комисията.". С Протоколно Решение № 87 от
17.06.2010 г. на ДКЕВР е приета Методика за отчитане изпълнението на целевите
показатели и контрол на показателите за качеството на електрическата енергия и
качеството на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и
крайни снабдители (Методиката), приложена на лист 27-37 от административната
преписка). Съгласно Глава II, Определения, точка 1 от Методиката, понятието
Качество 4 е определено като: „съвкупност от свойства, характеристики и
показатели на продукти или услуги, които удовлетворяват съществуващи или
предполагаеми потребности на потребителите"', като следва да бъде в
съответствие със стандарт БДС EN ISO - 8402, респ. БДС EN ISO 9000:2007. В т.
3.2. на Методиката - Отклонения на качеството, е записано, че „При нормални
работни условия, напрежението трябва да съответства на БДС EN 50160:2007
„Характеристики на напрежението на електрическата енергия, доставяна от
обществените разпределителни електрически системи ". В т. 3.2.1.3.2. на
Методиката - Метод на изпитване, конкретно са отразени стойностите на които
следва да съответства напрежението на доставяната електрическа енергия: При
нормални условия на работа: - 95 % от усреднените за 10 min ефективни стойности
на захранващото напрежение, в продължение на произволен период от една седмица
трябва да бъде в обхвата на Un +/-10 % и - всички усреднени за 10 min ефективни
стойности на захранващото напрежение трябва да бъдат в обхвата наUn +10
%/-15%..
В издадения АУАН и в оспорваното
наказателно постановление е посочено, че дружеството е нарушило разпоредбите на
т. 3.3.1 от Лицензията.
Нарушението е квалифицирано
правилно от наказващия орган, тъй като е безспорно, че с нарушаването на
условията по т. 3 . 3 . 1 от Лицензията, „*****" АД осъществява състава на
чл. 206 от ЗЕ. В тази правна норма е посочено, че на административно наказание
подлежат енергийни предприятия, които нарушават условията по издадената им
лицензия. Правилно РС севлиево е приел за несъстоятелно твърдението на
дружеството – жалбоподател, изложено в жалбата до съда, че лицензията няма
нормативен характер, защото в състава на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ освен нарушения
на нормативни актове са включени и такива на лицензията, какъвто безспорно е
настоящия случай. В конкретния случай, при проверка по документи служителите на
КЕВР са установили, съгласно заключението на Констативен протокол № 341 от
09.11.2020 г., че качеството на доставяната електрическа енергия на клиента Н.
К. Д. с абонатен номер № ***********, на адрес: с. ***********, община Севлиево, област Габрово, не е отговаряло на определените в т.
3.2.1.3.2 от Методиката показатели. Съгласно цитираната разпоредба са налице
две кумулативно дадени предпоставки, а именно: при нормални условия на работа
95% от усреднените з а 10 min ефективни стойности на захранващото напрежение, в
продължение на произволен период от една седмица, трябва да бъдат в обхвата на
Un ± 10 % и всички (т.е. 100%) усреднени за 10 min ефективни стойности на
захранващото напрежение трябва да бъдат в обхвата на Un = + 10%/-15%. В случая
от резултата на направените измервания е безспорно установено, че дружеството
не е изпълнило своите задължения, предвидени в т. 3.3.1 от лицензията, поради
което следва да се приеме, че е нарушило т. 3.2.1.3.2 от Методиката, тъй като
видно от представените по преписката доказателства не е изпълнено изискването
100% от усреднените 10 min ефективни стойности на захранващото напрежение да
бъдат в обхвата на Un = + 10%/-15%. По данни на самото дружество, съдържащи се
в цитирания Констативен протокол № 341 от 09.11.2020 г., при извършените
измервания вместо нормативно установените изисквания за 100% съответствие на
показателите за качество, дружеството е изпълнило 99,70%.
Правилно както АНО, така и
първоинстанционния съд са стигнали до извода, че в конкретния случай е
установено нарушение на т. 3.3.1 от издадената на дружеството лицензия, а
именно: качеството на доставяната електрическа енергия на клиента Николай
Димитров с абонатен номер № **********, на адрес: с ***************, община
Севлиево, област Габрово е извън установените в т. 3.2.1.3.2 от Методиката
стандарти. Правилно и обосновано актосъставителят е квалифицирал извършеното
нарушение като такова на т. 3.3.1 от издадената на „*****" АД Лицензия №
Л-138-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа
енергия", респективно законосъобразно и правилно
административнонаказващият орган е издал наказателното постановление и е
приложил санкционната норма от ЗЕ.
При преценка на изложените в
касационната жалба доводи не се установява доказанест на твърденето за нарушено
право на защита на санкционираното дружество. Не може да се приеме, че е
нарушено правото на защита на санкционираното лице, тъй като в НП е включено
цялостното фактическо описание на конкретното проявление на деянието в
обективната действителност -обстановката, при която е извършено, начинът и
средствата на осъществяването му. Това дава възможност на наказаното лице,
както и на съда да установят механизма на формиране на правните изводи на
административнонаказващия орган и съответствието между фактическите и правни
изводи. В обжалваното наказателно постановление административно-наказващият
орган е посочил точно и обосновано правните си изводи, почиващи на обективно установена
фактическа обстановка. Освен квалификацията на нарушението, АНО е изложил
подробно и съображенията си, защо приема, че е осъществен състава на посочената
административно- наказателна разпоредба. Твърденията в касационната жалба в
тази насока освен че са намерили своя отговор в мотивите на РС Севлиево са и
бланкетни и общи, лишени от конкретика. Анализът на обстоятелствената част на
НП показва, че наказващият орган е спазил изискванията към съдържанието на НП,
обективирани в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН.
Правилно не е възприето и
становището на санкционираното дружество, че в НП не било посочено мястото на
извършване на нарушението, както и вида на клиента, ползващ електрическа
енергия. Освен с адрес, качеството на потребител пред дружеството се характеризира
и с абонатния номер, който е уникален за всеки клиент, като консумираната
електрическа енергия за съответния клиент се отчита от точно определен
електромер, идентифициращ се с фабричен номер. С оглед на това при конкретната
проверка на адреса в с. *************, община
Севлиево, област Габрово, е налице индивидуално нарушение по отношение на
конкретен потребител, тъй като задължението на електроразпределителното
дружество - лицензиант за доставка на електрическа енергия с нормативно
установени показатели се отнася за всеки отделен клиент, за който индивидуално
потребената електрическа енергия се отчита по електромер на дружеството.
Не се възприема изложеното от пр.
представител на санкционираното Дружество в касационната жалба за това, че в
случая обекта на абоната се намирал в с. Карамичевци, което е отдалечено на
20км. от гр. Габрово и на 15км. от гр. Севлиево,2 като по този начин захранването
на селото се извършвало посредством дълги линии, част от разпределетилната
мрежа. В тази връзка няма как да се тълкува и прецени дали в случая става
въпрос за изключението визирано в Забележка №2 към 3.2.1.3.1, а именно че в
случая се касае за захранване на отдалечен район с дълги линии, като в тази
насока липсва освен легално определение на понятието „отдалечен район“, така и
данни дали обекта на абоната, в който е извършена проверката е захранен с дълги
линии. Липсват и доказателства за това обекта да е неприсъединен към
обединената система. Цитираната разпоредба изисква и уведомяване на абоната за
това, че захранването на обекта му е извън обхвата от Un=+10%/-15%, за каквото уведомяване
липсват данни както по административно наказателното производство, така и в
съдебното оспорване.
Като краен извод се налага този,
до който е достигнал АНО и РС Севлиево, а именно че е налице осъществен състава
на вмененото във вина административно нарушение, като изводи в тази насока се
споделят напълно от касационната съдебна инстанция и се подкрепят от събраните
по делото писмени и гласни доказателства.
По отношение на възражението на
КЕВР, че в случая следва да намери приложение на института на „Повторността“,
поради което правилно е наложена имуществена санкция в размер на 60000 лева на
основание чл. 206, ал. 3 от ЗЕ.
Правилни са изводите на РС
Севлиево, че в АУАН следва да бъдат описани фактите - чл. 42, т. 4 ЗАНН,
обуславящи този квалифициращ признак, а именно, че съответното дружество е
извършило нарушението, предмет на административнонаказателното обвинение, в
условията на повторност. В конкретния казус по категоричен начин се установява,
че актосъставителят не е описал факти, обосноваващи извод за „повторност“ на
поведението на дружеството, а наличието на предходни санкционирания на субекта
е отразено едва при издаването на НП. При това положение споделят се
констатациите, че действително е налице несъответствие между АУАН и НП, което
представлява липса на посочване на факти в акта, които се въвеждат за първи път
с НП. Правилно в първоинстанционното съдебно решене е прието, че неправилно
административнонаказващият орган е приложил санкционна норма, предвиждаща
наказание за повторно извършено нарушение, без това обстоятелство да е
установено по надлежния ред и без на жалбоподателя да е предоставена възможност
да се защити срещу това обвинение още със съставянето на акта. Същото е
съществен елемент от обективната страна на нарушението, поради което не може да
се приеме, че непосочването му в АУАН може да бъде санирано на основание чл.
53, ал. 2 от ЗАНН. Обстоятелствата, описани в обжалваното НП, не кореспондират
с установеното в АУАН, тъй като в последния липсват констатации на
актосъставителя за повторност на нарушението, и в двата акта всъщност са
описани състави на различни нарушения. На жалбоподателя е съставен АУАН за
по-леко наказуемо деяние, а с обжалваното НП е наказан за по-тежко наказуемо
деяние.
По изложените по- горе мотиви за
неприложимост на института на „повторността“ правилно състава на РС Севлиево е
стигнал до извод за изменение на определената санкция в благоприятен за
нарушителя аспект, в съответствие с размерите на наказанието, предвидени в
основната санкционна норма. Не се твърди, че не е налице „повторност“, а е
отчетен факта, че за нея са налице данни едва в съставеното НП, не и в АУАН. В
конкретния случай и съобразявайки изложеното по – горе съдът е приел, че след
като от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
дружеството – жалбоподател е осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, на
същото следва да се наложи наказанието, предвидено в тази разпоредба на закона.
Отчитайки тежестта на нарушението, имущественото състояние на наказаното лице,
целите на наказанието, предвидени в чл. 12 от ЗАНН и не на последно място обстоятелството,
че един месец преди съставянето на акта е отстранено нарушението, видно от
Констативен протокол от 16.12.2020 година на дружеството – жалбоподател е
наложена санкция в размер на 30000,00 лева.
Макар и накратко в Решенето на РС
Севлиево налице е коментар за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като следва да се вземе предвид факта, че в случая са засегнати важни
обществени отношения и обстоятелството, че този случай на противоправно
поведение не се отличава по нищо от други подобни.
Предвид изложените мотиви се
налага извод за неоснователност и на втората жалба, тази на КЕВР.
С оглед изхода на делото, а
именно отхвърляне на оспорването по двете депозирани пред АС Габрово жалби,
явяващи се неоснователни по изложените по- горе мотиви, настоящият съдебен
състав намира, че не следва да се присъждат претендираните от двете страни
разноски, представляващи възнаграждение за адвокат/юрисконсулт.
Като е изменил издаденото и
оспорено пред него НП в частта досежно наложената имуществена санкция,
първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и мотивирано Решение,
което следва да бъде оставено в сила.
Въз основа на горното и на осн.
чл. 221, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН Административен
съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №105 от 12.11.2021 г. по НАХД №222 от 2021г. по описа на Районен
съд Севлиево, с което е изменено Наказателно
постановление №61 от 12.05.2021г. от Председател на КЕВР София в частта досежно
наложената имуществена санкция на „******************** Варна, като вместо такава на осн. чл. 206, ал. 3 от
Закона за енергетиката в размер на 60 000 лева е наложил на осн. чл. 206,
ал. 1 от Закона за енергетиката в размер на 30 000 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.