Р Е Ш Е Н И Е
№15
гр.Добрич, 27.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, І
касационен състав в публично съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ
САНДЕВА
при участието на прокурора МИЛЕНА
ЛЮБЕНОВА и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА, разгледа докладваното от съдия ТЕОДОРА
МИЛЕВА кас.адм.дело № 634/2020 г. по описа на АС- Добрич.
Производството е по реда на глава
ХІІ /чл. 208 и сл./ от АПК на касационните основания по чл. 348 от НПК и е
образувано по жалба на Е.Ц.В. ***, подадена чрез адв. Г.С.Д. - ДАК срещу
решение №260011/06.11.2020 г., постановено по н.а.х.д. №158/2020 г. по описа на
Районен съд – гр. Ген. Тошево, с което е потвърдено наказателно постановление
№20-0265-000198/06.07.2020 г., издадено от началника РУ към ОД на МВР гр.
Добрич, РУ Ген. Тошево, с което на
касатора за нарушение по чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП и на осн. чл.174, ал.2 във
връзка с ал.1 от с.з. е наложено
административно наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца
и наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.
В касационната жалба единственото
съображение за неправилност на съдебния акт, е че неправилно е определено
наложеното наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, което е в максимално
предвидения по закон, а наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ е в
средния предвиден от закона размер. Излагат се и съображения, че въззивният съд
не се е съобразил с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което и се моли
да се намали наложеното наказание глоба в предвидения минимум, както и да се
намали наказанието „лишаване от правоуправление“ също до минимално предвидения
в закона.
Ответникът в касационното
производство не изразява становище по жалбата.
Представителят
на ОП – Добрич счита, че безспорно е извършено нарушението, респективно НП е
доказано, поради което и решението на районния съд следва да бъде оставено в
сила. Правилно са определени наложените наказания в размера предвиден в закона.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в
рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид
разпоредбата на чл. 218 ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението,
като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Извършвайки
преценка за правилното приложение на материалния закон, съгласно вмененото му с
чл. 218, ал. 2 АПК вр. чл. 63, ал. 1 изр. второ ЗАНН служебно задължение,
касационният състав намира, че при безсъмнено установената по делото фактическа
обстановка районният съд е направил правилен решаващ извод, че с извършеното
деяние водачът е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3 т. 1 ЗДвП, при което,
предвид установената концентрация на алкохол в кръвта му 0,97 промила, в
условията на повторност, правилно е приел,
че приложимата санкционна норма е именно издирената и посочена от АНО в
наказателното постановление - чл. 174, ал. 2 ЗДвП - Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно,
наказанието е лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина за срок от една до три години и глоба от 1000 до 2000 лв..
Единственото заявено от касатора касационно основание за
отмяна на въззивното решение е явна несправедливост на наложеното наказание
/чл. 348, ал. 1 т. 3 НПК вр. чл. 63, ал. 1 изр. 2 ЗАНН/. Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗАНН административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този
закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Изхождайки от чл. 27 от ЗАНН и чл. 12 от ЗАНН настоящата
инстанция намира, че наложеното наказание "лишаване от право да управлява
МПС" правилно е определено от административнонаказващия орган съобразно
чл. 27 ЗАНН около средния размер – 24 месеца. Съгласно
чл. 174, ал. 1 от ЗДвП в приложимата редакция на разпоредбата към момента на
деянието за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта и/или издишания
въздух т.1 над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително - за срок
от 6 месеца и глоба 500 лв.; т.2. над 0,8 на
хиляда до 1,2 на хиляда включително - за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. За повторност са
предвидени по-високи по размер наказания. В случая водачът В. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта в 0,97 промила. Видно от справката за нарушител вече има налагана глоба и лишаване от правоуправление за същото
нарушение, както и има множество други издадени актове и фишове по ЗДвП, поради
което съдът намира, че за постигане на целите на чл. 12 от ЗАНН
- да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен
ред, наложеното наказание "лишаване от право да управлява МПС" е
определено законосъобразно от административно наказващия орган в размер около средния.
По отношение на размера на наказанието "глоба"
съдът намира
следното: двете наказания „лишаване от право да управлява МПС“ и „глоба“ са
дадени кумулативно. Техния размер също следва да е еднакво /пропорционално/
определен. Не може едното наказание да е определено в минимален или среден
размер, а другото наказание да е определено в максималния размер, при
положение, че се касае за извършено едно и също нарушение. Само на това
основание, съдът намира, че наложеното наказание „глоба“ следва да бъде
определено в размер около средния, а именно в размер на 1 500 лв. Предвид на
това наказателното постановление е незаконосъобразно единствено в частта
относно размера на определеното наказание "глоба", поради което са
налице предпоставките на чл. 27 от ЗАНН за изменение на размера на наложеното
наказание, в размер около средния – 1 500 лв.
С
оглед изложеното настоящият
съдебен състав намира, че решението на Районен съд Ген. Тошево е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, и да бъде
изменено обжалваното наказателно постановление, в частта на определения размер на
наложеното на водача наказание "глоба" като същият следва да бъде определен в размер на
1 500 лева.
Воден от изложеното, на основание чл. 221, ал. 2 предл.
второ и чл. 222, ал. 1 АПК вр. чл. 63, ал. 1 изр. второ ЗАНН съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение №260011/06.11.2020 г., постановено по н.а.х.д.
№158/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Ген. Тошево, в частта в която е
потвърдено Наказателно постановление №20-0265-000198/06.07.2020 г., издадено от
Началник РУ към ОД на МВР гр. Добрич, РУ
Ген. Тошево, с което на Е.Ц.В. *** за нарушение по чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП и на
осн. чл.174, ал.2 във връзка с ал.1 от с.з.
е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 2000 лева, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление №20-0265-000198/06.07.2020 г., издадено от Началник РУ към ОД на
МВР гр. Добрич, РУ Ген. Тошево, с което
на Е.Ц.В. *** за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на осн. чл.174, ал.2
във връзка с ал.1 от с.з. е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 2000 лева, като намалява размера на наложената
„глоба“ на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260011/06.11.2020 г. по АНД № 158/2020 г. на Районен съд Ген. Тошево в останалата му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: