РЕШЕНИЕ
№ 1918
гр. Пловдив, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330112722 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. П. Д. срещу „Пловдив Медия“ ООД, с
която е предявен осъдителен иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000
лева от изложени неверни, клеветнически твърдения в публикация на електронния сайт на
ответника с уеб адрес: ***, с които ищецът е злепоставен в обществото, а именно:
„Налагам ти глоба от 20 000лева. Не коментираш с никой каквото и да било, за да
няма последствия. Не си мислете да се криете. Ще правите това, което ви наредим, защото
променям съдби в отрицателен смисъл. Защото с И. имаме всякакви начини да те принудим
да го направиш. С тези думи се обръща към бизнес-дамата С. М. В.Д., известен като В. Б., у.
на различни столични заведения и фирма за кредити. Заплахите и изнудването стават в
офиса на Д. на *** през август 2011 г.“;
„От показанията на свидетели става ясно, че по това дело като поръчител е
разследван и борецът срещу Г. и Б. – В. Б.“;
„На 08.2011 г. М. и Д., в офиса на Д., принуждават М. да подписва Договор за заем
със задна дата *** за 690 000 евро в полза на М. и Договор за заем за 179 000 лева с Д. с дата
***“
„От обвинителния акт на Специализираната прокуратура става ясно, че Б. и
доведения син на М. за две години между 2009 – 2011 г. буквално са „обезкостили“ М., като
със заплахи, изнудване и дори физическо малтретиране са успели да вземат от нея 868 782
лева, принудили нея и мъжът, с който живее Д. Г. да им прехвърли апартамента си в
столични квартал „Лозенец“ за 131 000 лева чрез насилствена договорна ипотека. Освен
това, Д. и М. с насилие и заплахи принудили М. да им прехвърли два автомобила от
фирмата си „Крайслер“ и „БМВ“;
„Двойката Д. и М. повтарят операцията за апартамента и с Д. Г., който пред същия
нотариус поема несъществуващ заем към „Маршал Кредит Груп“ на Д. на стойност 100 000
1
лева“;
„По –късно жилището е пуснато за продажба като жертвите са заплашени, че то ще се
продава заедно с имуществото“;
„После за него се вади изпълнителен листи и е продадено на поставено лице на М. и
Д.“;
„Въпреки, че докарват М. до фалит , дуетът рекетьори не спират. На 23 октомври
2011 г. принуждават жертвата да им прехвърли автомобил „Крайслер“, който е на фирмата
на М. „Преста Терм“ ЕООД. След заплахи и насилие, той е прехвърлен на техен човек – Р.
И.. На него, пак през октомври п същата схема от фирмата на М. е прехвърлен и автомобил
„БМВ““;
„В. Б. наследява на 20 милиона евро заради близостта си с боса на СИК Д. М.-Д. Р.. С
наследените милиони В. Б. основава финансова къща „Маршал кредит груп“, в която
равноправен партньор му става И. М., доведен син на Е. М.. Кредитният портфейл на
„Маршал Груп“ е разтоварен с отпускане на пари към *** И. Г. – И. П.. През него минават
над 5 милиона евро за последните години, за да се заобиколи закона за отпускане на бързи
кредити срещу непосилни лихви. “
В исковата молба се твърди, че посочените твърдения са изложени в уеб сайт,
поддържан и собственост на ответника, които твърдения са неверни и клеветнически и с
които се злепоставя личността на ищеца и са му нанесени неимуществени вреди, оценени от
ищеца на сумата от 10 000 лева.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Счита
исковата претенция за напълно неоснователна, доколкото във въпросната статия ответникът
се позовал на информация изнесена по-рано от друга медия, предвид което не носи
отговорност. Tвърди се, че в статията изрично се препраща към медията, от която е взета
информацията. Наред с това в общите условия на ответника, било отразено, че същият не
носи отговорност за информацията, съдържаща се в сайтове, към които сайтът на ответника
препраща. Наред с това се излагат твърдения, че в процесната статия се съдържа
информация за твърдения, направени от Прокуратура на РБ. Излагат се твърдения, че
никъде в статията не било посочено, че написаното е доказана истина, напротив дори е
посочено, че адвокатът на ищеца е отрекла достоверността на изнесените от прокуратурата
твърдения. Счита за неправилно твърдение, че с процесната статия се правили внушения за
виновност на ищеца, без да е налице влязла в сила присъда, тъй като било посочено в
статията на няколко места, че описаното в нея е предмет на разследване и тепърва ще бъде
разследвано от съд. Счита, че установяване дали посочените цитати в процесната статия са
верни, не следва да се установяват в настоящия процес, а в заведените наказателни дела.
Счита, че не са верни твърденията на ищеца, че се чувствал унижен и афектиран от
процесната статия, доколкото на празник на своята спътница в живота е видимо в добро
настроение от публикациите в интернет пространството. С оглед изложеното се иска
отхвърляне на иска.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД, вр. с чл.49 ЗЗД във вр. с
чл.52 ЗЗД. .
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
уреден от закона случай на гаранционно - обезпечителна отговорност за вреди, причинени
виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
2
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен
фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45 ЗЗД, който включва елементите:
поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди при или по повод
извършването на възложената му работа, причинна връзка между вредите и
противоправното, виновно поведение на непосредствения изпълнител.
Обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл.
154, ал.1 ГПК. Субективният елемент от състава – вината, се презюмира, съгласно чл.45,
ал.2 ЗЗД, като ответникът носи доказателствена тежест за нейното оборване. Ответникът
носи насрещно доказване, както и следва да установи, че се е позовал в издадената от него
статия на друга медия, която по-рано е изнесла посочената информация, както и че същата е
информация от обвинителни актове, изготвени от Прокуратурата на РБ.
С Определение от 09.12.2021 г. е отделено като безспорно между страните, че
ответникът е издал статия на електронния сайт на ответника с уеб адрес: ***, в която се
съдържа следната информация „Налагам ти глоба от 20 000лева. Не коментираш с никой
каквото и да било, за да няма последствия. Не си мислете да се криете. Ще правите това,
което ви наредим, защото променям съдби в отрицателен смисъл. Защото с И. имаме
всякакви начини да те принудим да го направиш. С тези думи се обръща към бизнес-дамата
С. М. В.Д., известен като В.Б., у. на различни столични заведения и фирма за кредити.
Заплахите и изнудването стават в офиса на Д. на ул. „***“ през август 2011 г.“;
„От показанията на свидетели става ясно, че по това дело като поръчител е
разследван и борецът срещу Г. и Б. – В. Б.“;
„На 08.08.2011 г. М. и Д., в офиса на Д., принуждават М. да подписва Договор за
заем със задна дата *** за 690 000 евро в полза на М. и Договор за заем за 179 000 лева с Д. с
дата ***“
„От обвинителния акт на Специализираната прокуратура става ясно, че Б. и
доведения син на М. за две години между 2009 – 2011 г. буквално са „обезкостили“ М., като
със заплахи, изнудване и дори физическо малтретиране са успели да вземат от нея 868 782
лева, принудили нея и мъжът, с който живее Д. Г. да им прехвърли апартамента си в
столични квартал „Лозенец“ за 131 000 лева чрез насилствена договорна ипотека. Освен
това, Д. и М. с насилие и заплахи принудили М. да им прехвърли два автомобила от
фирмата си „Крайслер“ и „БМВ“;
„Двойката Д. и М. повтарят операцията за апартамента и с Д. Г., който пред същия
нотариус поема несъществуващ заем към „Маршал Кредит Груп“ на Д. на стойност 100 000
лева“;
„По –късно жилището е пуснато за продажба като жертвите са заплашени, че то ще се
продава заедно с имуществото“;
„После за него се вади изпълнителен листи и е продадено на поставено лице на М. и
Д.“;
„Въпреки, че докарват М. до фалит, дуетът рекетьори не спират. На 23 октомври 2011
г. принуждават жертвата да им прехвърли автомобил „Крайслер“, който е на фирмата на М.
„Преста Терм“ ЕООД. След заплахи и насилие, той е прехвърлен на техен човек – Р. И.. На
него, пак през октомври п същата схема от фирмата на М. е прехвърлен и автомобил
„БМВ““;
„В. Б. наследява на 20 милиона евро заради близостта си с боса на СИК Д. М.-Д. Р.. С
наследените милиони В. Б. основава финансова къща „Маршал кредит груп“, в която
равноправен партньор му става И. М., доведен син на Е. М.. Кредитният портфейл на
3
„Маршал Груп“ е разтоварен с отпускане на пари към *** И. Г. – И. П.. През него минават
над 5 милиона евро за последните години, за да се заобиколи закона за отпускане на бързи
кредити срещу непосилни лихви. “
Спорно по делото е дали е налице противоправно поведение на автора на статията,
налице ли е предпоставка за освобождаване на отговорност на ответника, чрез позоваване в
статията, че информацията в нея е взаимствано от друга медия.
При спор за причинени вреди от изнесена от медия информация, респ. публикувана
такава, на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да
ангажират отговорността на автора/издателя само ако позорят адресата и са неверни.
Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват
конкретни факти от обективната действителност. В мотивите си съдът е длъжен да установи
извършени ли са посочените в исковата молба действия, да разграничи каква част от
изнесеното съставлява твърдение за факт и каква - оценка, съответно дали фактите са
позорни и неверни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1
Конституцията на РБ или попадат в рамките на чл. 39, ал. 2 Конституцията на РБ – право на
мнение не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Когато
издател изнася засягащи честта на друго лице факти, той трябва да провери тяхната
достоверност преди да бъдат разпространени, както и да посочат източника си на
информация.
Константната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 206 от
26.03.2019 г. по гр.д.№ 4762/2017 г. на ВКС, така и в Решение № 253 от 29.01.2014 г. по
гр.д. № 1251/2012 г., III ГО на ВКС и др. приема, че когато се касае за статия, в която
издателят/авторът се е позовал на публикувана по-рано статия от друг издател/автор, то
вторият издател не носи отговорност, доколкото се е доверил на достоверността на
изнесеното от първия. При липса на такова позоваване, обаче, се приема, че авторът на
статията поднася информацията от свое име и поради това носи отговорност, защото е
следвало сам да провери достоверността й.
В тази връзка на края на първия процесен цитат: „Налагам ти глоба от 20 000лева. Не
коментираш с никой каквото и да било, за да няма последствия. Не си мислете да се криете.
Ще правите това, което ви наредим, защото променям съдби в отрицателен смисъл. Защото
с И. имаме всякакви начини да те принудим да го направиш. С тези думи се обръща към
бизнес-дамата С. М. В.Д., известен като В. Б., у. на различни столични заведения и фирма за
кредити. Заплахите и изнудването стават в офиса на Д. на *** през август 2011 г.“, авторът
на статията се позовава на информация, изнесена по-рано от друга медия – ***.
От ответника е представено копие от статията, публикувано от *** /л.99-110/,
съдържанието на която не е оспорено от ищеца, както и че статията е публикувана по-рано
от процеснтата, от която е видно, че това е действително преписан буквално цитат от тази
статия.
С позоваването си на друга медия, която преди това е публикувала дословно същия
текст, ответникът се освобождава от отговорност за така изнесените от нея факти, доколкото
се е доверил на достоверността на информацията представена от другата медия, като няма за
задължение да проверява от своя страна достоверността на изнесената по-рано информация.
По отношение на втория цитат, посочен от ищеца като клеветнически и опозоряващ, а
именно: „От показанията на свидетели става ясно, че по това дело като поръчител е
разследван и борецът срещу Г. и Б. – В. Б.“, от контекста на това изявление става ясно, че
медията не прави свои интерпретации и квалификации, а се позовава на свидетелски
показания по образувано наказателно дело срещу ищеца за изнудване.
4
Така изнесените от ответната медия факти не са неверни и клеветнически. Видно от
Обвинителен акт на Военно-окръжна прокуратура по НП 25/2020 г. от 25.08.2021 г. /л.232 -
258/, в него са посочени горните обстоятелства, изнесени в статията, че ищецът В.Д. е
разследван като поръчител на убийството на С. М. и за това му е повдигнато и обвинение.
Това са факти посочени от Прокуратурата на база свидетелски показания и други събрани
доказателства.
Действително процесната статия е публикувана на 23.06.2021 г., а Обвинителният
акт е от 25.08.2021 г., но разследването е от 2020 г., което води на извод, че медията е
направила проверка за обстоятелствата, които изнася в публичното пространство, които са
отразени в крайния акт на Прокуратурата – Обвинителният акт и очевидно са били предмет
на досъдебното производство и са в кориците на делото. Следващият цитат от статията,
предмет на делото е: „На 08.08.2011 г. М. и Д., в офиса на Д., принуждават М. да подписва
Договор за заем със задна дата 27.01.2011 г. за 690 000 евро в полза на М. и Договор за заем
за 179 000 лева с Д. с дата 21.01.2011 г.“ Тази информация се съдържаща в Обвинителен акт
на Специализираната прокуратура по ДП № 145/2013 г. от 04.10.2020 г /л.268/, тоест отново
е проверена информацията от ответната медия.
Следва да се посочи, че в една правова държава информацията събрана от
Прокуратурата и отразена в нейните актове, особено в крайния такъв – Обвинителния акт,
следва да се ползва с висока степен на достоверност, доколкото именно това е институцията,
която събира доказателства и на база на тях привлича дадено лице като обвиняем и в
последствие повдига обвинение. Дали изнесената от Прокуратурата информация,
съдържаща се и в Обвинителния акт е вярна се установява в наказателния процес.
Прокуратурата е органът, който носи отговорност пред гражданите, ако това което е
изложено в Обвинителния акт не се докаже пред съда, производството бъде прекратено или
бъде постановена оправдателна присъда. Не може да се вмени в отговорност на медия, че
изнася неверни, клеветнически твърдения, при положение, че се позовава на факти
изложени от Прокуратурата и то в крайния неин акт – Обвинителният, доколкото се ползва
от възможно най-достоверния източник на информация в една правова държава.
В следващия, сочен като неверен и опозоряващ цитат, отново е налице позоваване
на информация от Обвинителен акт на Специализираната прокуратура: „От обвинителния
акт на Специализираната прокуратура става ясно, че Б. и доведения син на М. за две години
между 2009 – 2011 г. буквално са „обезкостили“ М., като със заплахи, изнудване и дори
физическо малтретиране са успели да вземат от нея 868 782 лева, принудили нея и мъжът, с
който живее Д. Г. да им прехвърли апартамента си в столични квартал „Лозенец“ за 131 000
лева чрез насилствена договорна ипотека. Освен това, Д. и М. с насилие и заплахи
принудили М. да им прехвърли два автомобила от фирмата си „Крайслер“ и „БМВ“.
Тази информация се съдържа в Обвинителния акт на Специализираната прокуратура
от 04.10.2020 г. /л.271 – 274/, при което е приложимо изложеното по-горе.
Следващите цитати, предмет на делото: „Двойката Д. и М. повтарят операцията за
апартамента и с Д. Г., който пред същия нотариус поема несъществуващ заем към „Маршал
Кредит Груп“ на Д. на стойност 100 000 лева“;
„По –късно жилището е пуснато за продажба като жертвите са заплашени, че то ще се
продава заедно с имуществото“;
„После за него се вади изпълнителен листи и е продадено на поставено лице на М. и
Д.“, също са предмет на Обвинителния акт от 04.10.2020 г. и се съдържат в неговите
страници.
Ответната медия не прави собствени интерпретации, нито излага факти и
обстоятелства, които не са проверени, напротив, изложените в статията факти, са изцяло
5
заимствани от Обвинителните актове от 04.10.2020 г. и от 25.08.2021 г.
Цитатът от статията: „Въпреки, че докарват М. до фалит, дуетът рекетьори не спират.
На 23 октомври 2011 г. принуждават жертвата да им прехвърли автомобил „Крайслер“,
който е на фирмата на М. „Преста Терм“ ЕООД. След заплахи и насилие, той е прехвърлен
на техен човек – Р. И.. На него, пак през октомври п същата схема от фирмата на М. е
прехвърлен и автомобил „БМВ““; също е информация, която се съдържа в Обвинителния
акт от 04.10.2020 г. /л.271-274/.
Използваната квалификация към В.Д., като част от „дуетът рекетьори“, по своята
същност представлява изразено мнение, негативна оценка на автора на статията към ищеца,
изградено на база на съдържанието на Обвинителните актове и конкретното обвинение,
повдигнато на ищеца, като по своята същност представлява коментар на изложеното от
Прокуратурата. Думата „рекетьор“ на жаргон, означава лице, което с цел придобиване на
материална облага изнудва и заплашва определено лице. Именно, за такова престъпление
ищецът е привлечен като обвиняем и му е повдигнато обвинение и именно като такъв е
описан ищецът в Обвинителния акт от 04.10.2020 г.
В случая не се касае за превратно упражняване на правото по чл.39 ал.1 от
Конституцията на РБ и свободата на мнение не е използвана, за да увреди доброто име на
другиго, твърдения и оценки могат да се използват свободно. Не е противоправно
поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи
конкретно лице, когато името му се коментира във връзка с неговата дейност или занятие.
Негативните оценки, направени при спазване на ограниченията по чл.39 ал.1 от
Конституцията, представляват коментар на фактите и не пораждат отговорност. В този
изричен смисъл са Решение № 213/26.01.2021 г. по гр.д. № 970/2020 г. по описа на ВКС, IV
ГО; Решение № 278 от 27.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2019 г., IV г. о., ГК,Решение №
209/27.9.2013 г по гр.дело № 1747/2013 г на ВКС, IV ГО, Решение № 484/9.6.2010 г по гр.дело
№ 1438/2009 г на ВКС, III ГО, Решение № 62/6.3.2012 г по гр.дело № 1376/11 г на ВКС, IV
ГО.
За последния цитат от статията, предмет на делото:„В. Б. наследява на 20 милиона
евро заради близостта си с боса на СИК Д. М.-Д.Р.. С наследените милиони В.Б. основава
финансова къща „Маршал кредит груп“, в която равноправен партньор му става И. М.,
доведен син на Е. М.. Кредитният портфейл на „Маршал Груп“ е разтоварен с отпускане на
пари към *** И. Г. – И. П.. През него минават над 5 милиона евро за последните години, за
да се заобиколи закона за отпускане на бързи кредити срещу непосилни лихви. “, авторът
изрично посочва, че източник на информацията, съдържаща се в целия цитат, е вестник
„Уикенд“, статия от ***. И тук отново има позоваване на източника на информация, друга
медия, изнесла същата много по-рано, което отново е обстоятелство, което освобождава
ответника от отговорност за изнесените от него факти, доколкото се доверява на
достоверността на изнесените от първата медия такива.
Предвид всичко изложено съдът намира, че не е налице противоправно поведение на
ответната медия, публикувала процесната статия, както и на нейния автор, доколкото в нея
на първо място е изложена проверена информация, съдържаща се в Обвинителни актове на
Прокуратурата. Съдържанието й не е плод на собствени интерпретации и на обидни и
клеветнически квалификации от страна на ответника и автора на статията.
На следващо място ответната медия изрично е посочила източниците си на
информация, а именно обсъдения по-горе Обвинителен акт на Специализираната
прокуратура, доказателства по досъдебно производство и от други медии -***, вестник
6
Уикенд от ***, които именно носят отговорност за достоверността на изложената
информация и източниците на същата.
Като взе предвид горното, съдът счита, че искът ще се отхвърли като неоснователен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ответника, на основание
чл.78, ал.3 ГПК. Същият доказа следните разноски: 750 лева – платено адвокатско
възнаграждение, за реалното плащане на което са представени доказателства – разписка,
обективирана в договор за правна помощ и съдействие /л.307/, които ще се присъдят изцяло.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от В. П. Д., ЕГН**********, с адрес: *** срещу
„Пловдив Медия“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. „Никола Вапцаров“ № 136, ет.4, ап.8 осъдителен иск за присъждане на сумата в размер
на 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от изложени неверни,
клеветнически твърдения в публикация на електронния сайт на ответника с уеб адрес: ***, с
които ищецът е злепоставен в обществото, а именно:
„Налагам ти глоба от 20 000лева. Не коментираш с никой каквото и да било, за да
няма последствия. Не си мислете да се криете. Ще правите това, което ви наредим, защото
променям съдби в отрицателен смисъл. Защото с И. имаме всякакви начини да те принудим
да го направиш. С тези думи се обръща към бизнес-дамата С. М. В.Д., известен като В. Б., у.
на различни столични заведения и фирма за кредити. Заплахите и изнудването стават в
офиса на Д. на ул. „***“ през август 2011 г.“;
„От показанията на свидетели става ясно, че по това дело като поръчител е
разследван и борецът срещу Г. и Б. – В. Б.“;
„ На 08.2011 г. М. и Д., в офиса на Д., принуждават М. да подписва Договор за
заем със задна дата *** за 690 000 евро в полза на М. и Договор за заем за 179 000 лева с Д. с
дата ***“
„От обвинителния акт на Специализираната прокуратура става ясно, че Б. и
доведения син на М. за две години между 2009 – 2011 г. буквално са „обезкостили“ М., като
със заплахи, изнудване и дори физическо малтретиране са успели да вземат от нея 868 782
лева, принудили нея и мъжът, с който живее Д. Г. да им прехвърли апартамента си в
столични квартал „Лозенец“ за 131 000 лева чрез насилствена договорна ипотека. Освен
това, Д. и М. с насилие и заплахи принудили М. да им прехвърли два автомобила от
фирмата си „Крайслер“ и „БМВ“;
„Двойката Д. и М. повтарят операцията за апартамента и с Д. Г., който пред същия
нотариус поема несъществуващ заем към „Маршал Кредит Груп“ на Д. на стойност 100 000
лева“;
„По –късно жилището е пуснато за продажба като жертвите са заплашени, че то ще
се продава заедно с имуществото“;
„После за него се вади изпълнителен листи и е продадено на поставено лице на М.
и Д.“;
„Въпреки, че докарват М. до фалит, дуетът рекетьори не спират. На 23 октомври
2011 г. принуждават жертвата да им прехвърли автомобил „Крайслер“, който е на фирмата
на М. „Преста Терм“ ЕООД. След заплахи и насилие, той е прехвърлен на техен човек – Р.
7
И.. На него, пак през октомври п същата схема от фирмата на М. е прехвърлен и автомобил
„БМВ““;
„В. Б. наследява на 20 милиона евро заради близостта си с боса на СИК Д. М.-Д. Р.. С
наследените милиони В. Б. основава финансова къща „Маршал кредит груп“, в която
равноправен партньор му става И. М., доведен син на Е. М.. Кредитният портфейл на
„Маршал Груп“ е разтоварен с отпускане на пари към *** И. Г. – И. П.. През него минават
над 5 милиона евро за последните години, за да се заобиколи закона за отпускане на бързи
кредити срещу непосилни лихви. “.
ОСЪЖДА В. П. Д., ЕГН**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Пловдив
Медия“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Никола Вапцаров“ № 136, ет.4, ап.8 сумата в размер на 750 лева – разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
8