Решение по дело №113/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от директора на дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] чрез старши юриск. П. срещу Решение № 40/16.10.2023г. на Районен съд-[община], постановено по АНД № 66/2023г.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил изцяло НП № 21-2300037/15.05.2023г., с което на Сдружение „Б.“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [област] на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414, ал.3 КТ за нарушение по чл. 62, ал.1 КТ, вр. чл. 1, ал.2 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. като незаконосъобразно.

В касационната жалба се развиват оплаквания за незаконосъобразност на постановеното съдебно решение. Считат, че то е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Излагат се конкретни съображения за наличие на противоречия в свидетелските показания, въз основа на които съдът е градил приетата фактическа обстановка и направил впоследствие правни изводи.

Считат, че издаденото НП е законосъобразно и правилно и молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания въззивен акт и по същество да потвърди НП.

Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

Ответника по жалбата чрез адв. Н. Т. в писмен отговор оспорва подадената жалба. Счита, че правилно Районен съд-Д. е приел, че при наличие на действащ трудов договор с дружество „Е.“ ЕООД не е налице нарушение по чл. 414, ал.3 КТ. Изложените твърдения в касационната жалба, че съда неправилно е приел, че Сдружение „Б.“ и „Е.“ ЕООД се управляват от свързани лица също били неоснователни предвид събраните в тази насока доказателства.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение, претендира присъждане и на съдебни разноски.

В съдебно заседание касаторът р.пр. се представлява от ст. юриск. П., който поддържа подадената жалба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени въззивния съдебен акт и да потвърди издаденото НП. Претендира присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по касация р.пр. не изпраща процесуален представител.

Участващият по делото прокурор от ОП-[област] заема становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита решението на Районен съд-Д. за законосъобразно и правилно.

След преценка на изложеното в касационната жалба, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и мотивите на оспореното въззивно решение, Административен съд-[област] в настоящия си съдебен състав направи следните фактически и правни изводи:

По допустимостта на касационната жалба:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. Спазен е преклузивния срок за обжалване, АССм е местно и функционално компетентния съд, който да проведе касационното производство. Преценена така, касационната жалба е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество. Разгледана по същество, тя е основателна. Това е така по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд-Д. е отменил НП № 21-2300037/15.05.2023г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място]. В него е прието, че при извършена проверка на работни места на 09.03.2023г. във времеви интервал от 13.45-14.15ч. в шивашки цех в [населено място], стопанисван от сдружение „Б.“, и при проверка по документи на 21.03.2023г. било установено, че сдружението в качеството си на работодател допуснало на работа в обекта Д. З., [ЕГН], на длъжност „шивачка“, без да е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като трудови, чрез сключване на трудов договор в писмена форма. За вмененото нарушение по чл. 62, ал.1 КТ вр. чл. 1, ал.2 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.

За да отмени издаденото НП въззивният съд приел в правните си изводи, че АНО не доказал в производството нарушаване на чл. 1, ал.2 вр. чл. 62, ал.1 КТ, поради което нямало основание за приложение на административно наказателната норма спрямо работодателя, на основанието, на което е ангажирана неговата отговорност. Установено било, че свид. Д. З. е работила със сключен трудов договор с „Е.“ ЕООД, поради което отношенията по предоставяне на работна сила били уредени като трудови, което изключвало доказано нарушение. НП следвало да бъде отменено като незаконосъобразно. Това е мотивирало въззивния съд след отменителния диспозитив да постанови осъдителен, с който да възложи на ответника направените от жалбоподателя разноски в производството.

Така постановеното решение е незаконосъобразно. При събрани достатъчно доказателства в производството, въззивният съд ги е оценил неправилно и едностранчиво, като по този начин е направил впоследствие и погрешни правни изводи.

По делото се съдържат доказателства, позволяващи да се направи убедителен и категоричен извод, че към момента на проверката свид. Д. З. е работила като „шивачка“ в предприятието на сдружение „Б.“. Районният съд е направил погрешни изводи за изпълняваната от нея трудова функция, като е пропуснал да обсъди част от събраните вече пред него доказателства:

-Според приложената на л. 31 от въззивното дело длъжностна характеристика за длъжността Готвач“ в заведение за бързо хранене в „Е.“ ЕООД, З. е готвач, а не сервитьор. Редица описани в тази длъжностна характеристика задължения са създадени за спазване на елементарни хигиенни изисквания при приготвяне на храната: задължителна употреба на работно облекло, само на работното място; не допуска до кухнята външни лица; не се явява на работното място при боледуване; спазва всички санитарно-хигиенни изисквания. С оглед тези задължителни за длъжността разпоредби е неприемливо да се твърди, че в този момент тя била извършвала „разнос на поръчка от работниците в сдружение „Б.“ (лист 2, ред 2-3 от жалбата). Подобно твърдение компроментира сериозно нивото на поддържаната хигиена в заведението за обществено хранене, в което тя работи като готвач, а и е в противоречие не само с длъжностната й характеристика, а и с останалите събрани по делото доказателства. По тази причина това твърдение следва да се възприеме само като защитна версия.

-Отново според длъжностната характеристика, З. има 1 час почивка за обяд във време, което работникът избира сам. Не е твърдяно по делото в момента на извършване на проверката тя да е била в обедна почивка. Следователно не е имало никаква обяснима причина тя да е извън заведението в което работи.

-Налице е обаче доказателство, което е в синхрон с установеното от актосъставителя и обяснява логично причината, поради която З. се е намирала в шивашкия цех, а така също дава отговор и на установените противоречия в установяването на фактическата обстановка. Депозирано е възражение от К. М. (л. 18 от делото) в което противно на всичко твърдяно дотук се сочи, че „В деня на проверката бяхме я помолили (Д. З.) да помогне за чистене на конци, защото спешно трябваше да подготвим моделите за експедиция“.

Съдът счита за безспорно, че чистенето на конци не се включва в длъжностната характеристика на готвача, каквато функция е посочена в Трудов договор № 10/24.06.2022г., сключен между „Е.“ ЕООД и Д. З.. В конкретния случай това чистене на конци представлява престиране на работна сила за друг работодател, в неговото предприятие, с негови материали, под негово ръководство относно организацията на труда. Очевидно е противоречието на направените от жалбоподателя в хода на производството твърдения, при което съдът е следвало да кредитира установеното в АУАН и в съдебно заседание.

Установеното от самата З. в съдебно заседание противоречи на съдържанието на възражението на К. М.. Тя продължава да твърди, че е „по време на проверката носела поръчка“. Очевидното противоречие продължава и по-натам, в частта, в която свид. Д. също в противоречие с установеното от К. М., сочи, че З. „нито беше на машина, нито на работно място“.

-Според свид. К., З. е била в помещението отдясно на входната врата, в дъното и е работела там. Тези показания са в синхрон с установеното и в саморъчно попълнената от последната декларация (л. 15 от делото), а така също и с останалите събрани по делото доказателства. На тях противоречат единствено депозираните в съдебно заседание гласни доказателства от разпита на Е. Д. и Д. З. и въззивния съд следваше да установи това противоречие, да не цени тези показания и да даде вяра на останалите събрани доказателства. След като го установи, следваше да направи решаващ извод, че в този момент тя е изпълнявала трудовата функция, посочена в АУАН и издаденото НП, при това без престацията на работна сила да е оформена в писмен трудов договор, за което няма спор по делото.

По-нататък съдът е формирал и погрешни правни изводи. Приел е, че след като е налице сключен трудов договор между „Е.“ ЕООД и З., това изключва доказано нарушение. Това разбиране е в противоречие с нормата на чл. 111 КТ. Цитираната правна норма регламентира, че работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорена забрана в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси. Иначе казано, сключването на един трудов договор не ограничава възможността да се сключи и допълнителен, наред с основния. В този случай обаче за работодателя не отпада задължението по чл. 62, ал.1 КТ за сключване на допълнителния трудов договор в писмена форма, противно на разбирането на Районен съд-[община], изразено в обжалваното решение. По този въпрос е налице константна практика на съдилищата (вж напр. Р.179/25.11.2015г. по АНД № 273/2015г. РС-А. и др.).

Съгласно нормата на чл. 68, ал.1, т.2 КТ, срочен трудов договор се сключва до завършване на определена работа. Следователно в случая, ангажирайки Д. З. да чисти конци предвид наличието на спешна експедиция, председателят на сдружение "Б.", Кр. М. е сключил с нея срочен трудов договор, до завършването на определената работа- в случая изчисването на конци от определено количество продукция. Нормата на чл. 1, ал.2 урежда императивно, че това правоотношение е трудово, независимо че се твърди работничката да е била "помолена". Нарушение е винаги налице, когато трудовото правоотношение не е оформено в писмена форма, без значение дали по основен или по допълнителен договор.

Предвид тези съображения съдът счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. В случая не са налице предпоставките на чл. 222, ал.2, т.1 и 2 АПК. Налице са основания за решаване на делото по същество. При анализа на събраните по делото доказателства касационния състав счита, че на 09.03.2023г. за времето от 13.45 до 14.15ч. Д. З. е престирала работна сила в шивашки цех, стопанисван от сдружение „Б.“ като е почиствала конци, което се установява от събраните по делото доказателства. Престирането на работна сила не е било уредено в трудов договор, сключен в писмена форма, съгласно императивната норма на чл. 1, ал.2 КТ, при което вмененото нарушение е било осъществено. Налице е законова презумпция(чл. 414в, ал.2 КТ), че такова деяние не може да осъществява състав на маловажен случай, при което определената в минимум санкция е законосъобразна и НП следва да бъде потвърдено. Ще следва на касатора да бъдат присъдени деловодни разноски за две съдебни инстанции в размер на 200 лв. юриск. възнаграждение.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 40/16.10.2023г. на Районен съд-[община], постановено по АНД № 66/2023г. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-2300037/15.05.2023г.,, издадено от директора на Дирекция „ИТ“-[област], с което на Сдружение „Б.“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [област] на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414, ал.3 КТ за нарушение по чл. 62, ал.1 КТ, вр. чл. 1, ал.2 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв.

ОСЪЖДА Сдружение „Б.“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [област] ДА ЗАПЛАТИ на ИА „Главна инспекция по труда“ деловодни разноски по делото за юриск. възнаграждение в размер на 200 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.