Р Е Ш Е Н И Е
№ 848
Гр. Перник, 11.06.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на девети май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Роза Ризова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 02165/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Мост Финанс
Мениджмънт“ АД срещу С.К.С. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 265,13 лв., представляваща непогасена главница по договор за
потребителски заем № CASH – ***г., законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 30.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 171,87 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.03.2013 г. до 09.08.2013 г. и сумата от 131,52 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода от 26.04.2013 г. до 28.03.2018 г., от която 65,50
лв. за периода от 26.04.2013 г. до 14.10.2015 г. и 66,02 лв. за периода от
15.10.2015 г. до 28.03.2018 г.
Ищецът „Мост Финанс
Мениджмънт“ АД твърди, че между ответника С.С., в качеството му на заемател и трето за процеса лице – „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в
качеството му на заемодател, бил сключен договор за потребителски заем № CASH – ***г., по силата на който на ответника бил отпуснат паричен заем в
размер на сумата от 300 лв. Поддържа се, че същият следвало да върне заемната
сума, заедно с договорна лихва в размер от 240 лв. и сума от 12 лв., която била
предоставена на заемополучателя за покупка на застраховка „Защита на
плащанията“, с 24 седмични вноски в размер от по 23 лв. с краен срок за
погасяване 09.08.2013 г., съгласно изготвен погасителен план. Заемната сума
била предоставена на заемополучателя, като същият платил единствено сумата от
115 лв.. Поддържа се, че поради неизпълнение на четири седмични вноски,
съответно с падежи на 05.04.20103 г., 12.04.2013 г., 19.04.2013 г. и 26.04.2013
г. и на основание клаузата на чл. 4 от процесния договор, считано от падежната
дата на последната такава вземането станало изцяло автоматично предсрочно
изискуемо. Твърди се, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 14.10.2015 г. дружеството – заемодател „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в
качеството си на цедент, прехвърлило на ищеца, в
качеството му на цесионер вземанията си към ответника
С.С., произтичащи от процесния договор за заем.
Намира, че като действие по уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в
кредитора следва да се счита връчването на уведомлението на ответника като
приложение към исковата молба. С тези доводи ищецът отправя искане за уважаване
на исковите претенции. Намира за дължима и претендира и законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
В писмения отговор, депозиран в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, от особения представител на ответника – адв.
С.С., исковите претенции са оспорени с твърдението,
че вземанията са погасени по давност. Поддържа се, че договорът за цесия не е
подписан. Договорът за кредит не е приложен в цялост, тъй като липсват страници
от същия и не е написан в изискуемия от закона шрифт. Не е представен
застрахователен договор с приложенията му.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството му на заемодател, и ответника С.К.С.,
в качеството му на заемател, бил сключен договор за
потребителски заем № CASH-***г., по
силата на който на същия била предоставена паричната сума в размер от 300 лв. срещу задължението
на заемателя да върне на заемодателя сумата от 552
лв., включваща главница и договорна лихва в размер от 252 лв., на 24 равни
седмични вноски, всяка в размер от по 23 лв., с падеж на първата вноска на 01.03.2013
г. и с падеж на последната на 09.08.2013 г. Изяснява се, че по силата на
договора заемателят е финансирал покупката на застраховка
„Защита на плащанията“ в размер на сумата от 12 лв., която съгласно клаузата на
т. 2 от договора ще бъде платена директно на затрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД и не е част от общия размер на кредита. В
раздел „Удостоверявания“ е вписано, че с подписването на договора заемателят удостоверява, че е получил заемната сума,
предмет на договора, описана в раздел „Параметри и условия“, както и преддоговорна информация съгласно ЗПК. В т. 4 е уговорено,
че при забава на една или повече погасителни вноски, описани в поле
„погасителни вноски“ и в погасителен план, неразделна част от договора, заемателят дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава за периода на забавата върху всяка просрочена вноска.
В случай на допуснато просрочие в изплащането на
четири или повече погасителни вноски е предвидено, че считано от падежната дата
на последната такава вземането на заемодателя става предсрочно изискуемо в
пълния му размер, включително определените в договора надбавки, обезщетението
за забава и всички разноски по събиране на вземането. Установява се, че
договорът е сключен след попълване от страна на ответника С. на формуляр за
потребителски заем от 22.02.2013 г., в който същият е посочил размера на
искания заем, застраховката „Сигурност на плащанията“, срока за връщане на
заема, с попълнени лични данни, в частност трудова заетост и получавани доходи.
Със
Сертификат № CASH-10079633, издаден от третото за процеса лице „КардифЖивотозастраховане, клон България“ КЧТ, като застраховател,
същото удостоверява, че срещу заплащането на застрахователна премия се
съгласява да застрахова С.К.С., като кредитополучател, по застраховка „Защита
на плащанията“ и с ползващо се лице „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Уговорено
е, че срокът на действие на застрахователното покритие е от 00:00 ч. на деня, в който застрахованият усвоява сумата по
договора за кредит до 24:00 ч. на датата на падежа на последната погасителна
вноска. Посочено е също, че застрахователната премия е в размер на 4 % от
финансираната сума на кредита и се заплаща еднократно.
От
приетия като писмено доказателство по делото договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 14.10.2015 г. се установява, че „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството си на „продавач“ е прехвърлило на
ищцовото дружество „Мост
Финанс Мениджмънт“ АД, в качеството му на „купувач“,
портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити, заедно
с всички акцесорни претенции /разноски, лихви и др./,
свързани с тях, които са възникнали и се дължат, подробно индивидуализирани в
списък – Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора. В клаузата
на § 5, ал. 5 от същия е предвидено продавачът и купувачът да подписват и
изпращат съвместно писмени уведомления до длъжниците
по вземанията, предмет нацесията, от името на
продавача, с които да ги уведомят за прехвърлянето на техните задължения по см.
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Уговорено е уведомленията да се изпращат от продавача чрез купувача – за негова
сметка, но от името на продавача.
В
Приложение № 1 към договора от 14.10.2015 г., съдържащо структурата на цедираните задължения, под № 3713 са включени вземания
спрямо ответника С.К.С. по договор за кредит № CASH-10079633
с главница от 265,13 лв., лихва от 171,87 лв., начислена неустойка за забава в
размер от 65,50 лв. и обща дължима сума в размер на 502,50 лв. Отразено е, че
първата неплатена вноска по договора за кредит е от 05.04.2013 г.
С
Уведомително писмо с изх. № 91-УП-Ц7-4239/23.10.2015 г., адресирано до
ответника С.К.С., ищцовото дружество „Мост Финанс Мениджмънт“ АД съвместно с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД
уведомява същия за извършено в полза на ищеца прехвърляне на вземанията,
произтичащи от договора за малък паричен заем № CASH-10079633. Уведомлението е изпратено на адрес:
гр. ***, ***/видно от приложеното към него известие за
доставяне/, посочен в договора за заем от 27.02.2013 г. без данни за
получаването му от адресата.
От
изводите на вещото лице, обективирани в изслушаното и прието по делото
заключение /основно и доработка към него/ по съдебносчетоводната
експертиза се установява, че съгласно отразеното в Раздел „Удостоверявания“ от
процесния договор за потребителски заем с полагането на подписа си върху
договора лицето, посочено като заемател,
удостоверява, че е получило сумата, отразена в група „Параметри и условия“ и преддоговорната информация. Ответникът е заплатил част от
сумата по кредита в размер от 115 лв. на 22.02.2013 г., с която са погасени
главница в общ размер от 34,87 лв. по погасителни вноски от № 1 до № 5 и 80,13
лв. – договорна лихва по погасителни вноски от № 1 до № 5. Експертизата достига
до извод, че неплатените суми по договора са в размер на 265,13лв. – непогасена
главница по погасителни вноски от № 6 до № 24, 171,87 лв. – лихва по
погасителни вноски от № 6 до № 24, 65,50 лв. – законна лихва за забава върху
главницата за периода от 26.04.2013 г. до 14.10.2013 г. и 66,02 лв. – законна лихва за
забава върху главницата за периода от 15.10.2015 г. до 28.03.2018 г. Посочено
е, че началният момент от периода, за който е начислена като дължима лихва за
забава върху неплатената главница е падежната дата на седмичната погасителна
вноска, по която няма плащане. След самостоятелни изчисления от вещото лице и
при съобразяване с размера на законната лихва, определен като сбор от ОЛП и 10
пункта, експертът установява, че общият размер на лихвата за забава за целия процесен период възлиза на сумата 131,52 лв., от която 65,50
лв. за периода от 26.04.2013 г. до 14.10.2013 г. и 66,02 лв. за периода от 15.10.2015
г. до 28.03.2018 г. Изяснява се, че седмичните вноски по процесния договор са
внасяни на ръка от заемателя на представител на
дружеството – заемодател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като
документ за плащането е издаван на ответника. Налице е издадена квитанция за
реализираното частично плащане, с която е събрана сумата. Съдът кредитира
заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, съобразявайки, че в
същото е даден отговор на всички поставени задачи, изготвено е въз основа на
материалите по делото, проверка при ищцовото
дружество и допълнителна такава при третото за процеса лице – „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникването
в полза на ищцовото дружество на процесните
вземания е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно
доказване: 1). наличието на твърдяното облигационно отношение между ответника и
дружеството-заемодател, предаването на заемната сума на заемополучателя,
уговорения падеж на погасителните вноски, наличието на основание за предсрочна
изискуемост на заема и момента на настъпването ѝ; 2). наличието на
валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с
договорна лихва; 3). да установи вземанията си и по размер и 4). наличието на
договор за цесия, включването на процесните вземания
в неговия предмет и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в
кредиторите.
Съдът намира за безспорно установено по делото
възникването на облигационно правоотношение между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в
качеството му на заемодател и ответника, в качеството му на заемател,
чийто правопораждащ юридически факт е процесният договор за потребителски заем № CASH – ***г., приложен и приет по делото в заверен
препис. Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е
обусловено, както от постигането на съгласие между страните, така и от реалното
предаване на заемателя на сумата, предмет на
договора. Фактът на предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя следва от волеизявлението на ответника за
получаване ѝ, обективирано в клаузите на Раздел
„Условия по договор за потребителски заем“ – „Удостоверявания“ от договора. Изводът
за предаване на заемана сума и за възникване на правоотношението между страните
следва и от данните за осъществено извънсъдебно плащане от ответника на част от
вноските по кредита, което съдът цени като извънсъдебно признание за
сключването на договора и получаването на заема, в случая подкрепено от
останалите доказателства по делото – писмени и експертно заключение съгласно
чл. 175 ГПК. С това, в полза на третото за процеса лице – „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, е възникнало вземане в размер на съответните
месечни вноски, включващи главница и възнаградителна лихва, а в тежест на С.С. корелативното задължение да ги заплаща при настъпване на
уговорения падеж.
Установи
се, че съгласно погасителния план, обективиран в договора за заем, падежът на
първата погасителна вноска е на 01.03.2013., а на последната такава на 09.08.2013
г.
Изясни
се, че паричните вземания по процесния договор за заем са прехвърлени от
заемодателя „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД в полза на ищцовото
дружество „Мост Финанс Мениджмънт“ АД с договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 14.10.2015 г. и Приложение № 1, представляващо неразделна част
от същия, в което са включени и задълженията на ответника С.С.
по договора за потребителски заем CASH-10079633 в общ
размер от 502,50 лв., от които 265,13 лв. главница и 171,87 лв. –
възнаградителна лихва, каквито вземания се претендират от ищеца.
С
договора за цесия се осъществява промяна в субективната страна на едно
съществуващо облигационно правоотношение, чрез прехвърляне на конкретно притезателно субективно право от досегашния му носител на
трето, чуждо на тази връзка лице. Със сключване на договора, т. е. с постигане
на съгласие между страните вземането преминава от цедента
(стария кредитор) върху цесионера (приобретателя на вземането). Именно в този момент във
вътрешните отношения между тях цедентът престава да
бъде кредитор, тъй като със самото прехвърляне договорът се счита за изпълнен.
В
конкретния случай по делото се доказа, както сключването на този договор, така
и включването в предметния му обхват на процесните
вземания, чийто носител е заемодателят по договора за потребителски кредит,
което е основание за извод, че тези притезания реално
са прехвърлени на ищеца и цесията е породила действие в отношенията между цедент и цесионер. В тази връзка
съдът намира за необосновано възражението на ответната страна за липсата на
двустранно подписан договор за цесия, доколкото представеният и приет по делото
заверен препис от същия носи подписи на представители на двете страни – за
купувача и за продавача и по този начин обективира две насрещни волеизявления,
насочени към постигане на един резултат – прехвърляне на вземанията, включени в
предметния му обхват.
Доколкото
длъжникът не е страна по транслативната сделка между цедента и цесионера, то, за да
породи последната правно действие спрямо него, законодателят, в разпоредбите
на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, е предвидил извършването на допълнително действие – съобщаване на цесията.
Съобщението представлява едностранно изявление на стария кредитор /цедент/ или на новия носител на вземанията /цесионер/, упълномощен изрично от цедента,
с което до знанието на длъжника се довежда настъпилата промяна в насрещната
страна по заемното правоотношение.
В
настоящия случай съдът намира за установено, че договорът за продажба и
прехвърляне на вземания от 14.10.2015 г. е произвел действие по отношение на
ответника С.С. и спрямо него носител на вземанията по
договора за потребителски заем № CASH – ***г. е
именно ищцовото дружество „Мост Финанс
Мениджмънт“ АД. Изясни се, че съгласно клаузата на § 5, ал. 5 от договора за
цесия страните по него са уговорили прехвърлянето на вземанията да бъде
съобщено на съответния длъжник с писмено уведомление, подписано съвместно от цедента и цесионера, чието фактическо
изпращане ще бъде осъществявано от ищеца, но действайки от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /коята уговорка има
характера на упълномощителна клауза за уведомяване в
полза на ищеца/.
По
делото се установи, че до ответника С. е изготвено писмено уведомление, с което дружествата – цедент
и цесионер го уведомяват за извършената цесия.
Съобщението с препис от уведомлението е изпратено до адреса на ответника,
посочен в процесния договор за заем без данни за реалното му получаване от
адресата. Въпреки това, съдът намира, че същият следва да се счита за уведомен
за настъпилата промяна в кредитора на вземанията по процесния договор за
паричен заем с получаване на уведомлението заедно с препис от процесната искова молба, представляващо новонастъпил факт,
чието правно значение следва да бъде съобразено в настоящия процес – арг. чл. 235, ал. 3 ГПК. Предвид това и доколкото законът
не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомяването, то получаването на същото като приложение към исковата молба в
рамките на съдебното производство по предявен иск за изпълнение на цедираното вземане следва да се приема за надлежно връчване
(в този смисъл Решение № 78 от 09.07.2014 г. по търг. дело № 2352/2013 г., II
т. о. на ВКС и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по търг. дело № 1711/2013 г., I т.
о. на ВКС). Този извод не се променя от обстоятелството, че С. се представлява
в процеса от особен представител, доколкото след като е известен за цесията, чрез връчване на исковата молба на
особения представител, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване
/Решение № 40/ 13.05.2010 г. по търг. дело № 566/ 2009 г. на ВКС/. С
разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК процесуалният закон е предвидил надежден
механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в процеса, именно
посредством института на особения представител. Същият може да извършва широк
кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно
съобразно чл. 34, ал. 3 ГПК
и следователно е надлежен адресат на всички твърдения, наведени от ищеца с
исковата молба, включително такива за извършена цесия.
Изложеното
води до извод, че с прехвърлянето на вземанията по процесния договор за паричен
заем и уведомяването за това на заемателя С.С. цесията е породила действие за него и ищецът „Мост Финанс Мениджмънт“ АД се явява носител на вземанията по
Договора за потребителски заем № CASH – ***г., а с
това както процесуално, така и материалноправно
легитимиран титуляр
на същите.
При
установяване на конкретните по вид и размер вземания, дължими от ответника,
съдът съобрази следното:
Както
беше изяснено, в исковата молба ищецът излага твърдения за автоматично настъпила
предсрочна изискуемост на процесния кредит поради неизпълнение от страна на
ответника на първите четири седмични погасителни вноски, позовавайки се на клузата на т. 4 от процесния договор. Действително, в
същата е предвидено, че в случай на допуснато просрочие
в изплащането на четири или повече погасителни вноски, считано от падежната
дата на последната такава вземането на заемодателя става предсрочно изискуемо в
пълния му размер. От изводите на вещото лице по съдебносчетоводната
експертиза се изясни, че ответникът С.С., в
качеството си на кредитополучател, не е изплатил погасителните вноски от № 6 до № 24, в частност първите четири
от тях, последната /вноска № 9/ с падеж на 26.04.2013 г. Следователно е
налице договорената форма на неизпълнение, обуславяща правото на заемодателя да
обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем.
Съдът,
при анализ на събраните по делото доказателства, намира, че това право не е
било надлежно упражнено от заемодателя преди образуване на настоящото
производство. Ищцовото дружество се позовава на
настъпила предсрочна изискуемост на кредита на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ
поради неплащане в срок на конкретни падежирали
месечни вноски. В този случай, за да се приеме, че вземането е изискуемо и подлежи
на изпълнение, следва да бъде установено упражненото от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили и обективните
факти, обуславящи настъпването ѝ – соченото неизпълнение. В конкретната
хипотеза няма данни, нито твърдения дружеството – заемодател или впоследствие
ищецът да са уведомили ответника, че поради неплащането на четири поредни
седмични погасителни вноски по договора за потребителски заем кредиторът отнема
преимуществото на срока и обявява целият кредит за предсрочно изискуем.
Същевременно
съдът съобрази, че изискуемостта на всички погасителни вноски по процесния
договор е настъпила на 09.08.2013 г. – датата на последната двадесет и четвърта
погасителна вноска, поради което и към момента на приключване на устните
състезания в настоящия процес крайният срок за връщане на процесните
суми е настъпил. Този факт следва да бъде съобразен от съда, въпреки че не са
налице последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото
задължение по договора за кредит. Длъжникът – ответник по иска, дължи
изпълнение, за тази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът,
договорен от страните – в случая за цялото вземане, тъй като дори когато в
производството не бъде доказано, че претендираното
вземане е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не
може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло
искът при безспорно установено неизпълнение на това вземане по отношение на
вече падежираните вноски – в този смисъл са и
задължителните за съда разяснения, дадени в мотивите на т. 2 от ТР от
02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на
ВКС.
Следователно,
с настъпване на изискуемостта и на последната погасителна вноска – 09.08.2013
г. за ответника С.С. се е породило задължението да
върне на заемодателя „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД сумата от 265,13 лв. – оставащата
непогасена главница и сумата от 171,87 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва
за периода от 05.04.2013 г. / не както се заявява от ищеца с начален период от
01.03.2013 г., предвид частичното плащане от ответника на първите пет
погасителни вноски/ до 09.08.2013 г., чийто носител, считано от 14.10.2015 г. е
станал ищецът „Мост Финанс Мениджмънт“ АД.
Съдът
намира за неоснователно възражението на особения представител на ответника за
неоснователност на исковите претенции поради това, че процесният
договор за заем не е съставен в изискуемия от закона шрифт.
Доколкото
страна, в качеството си на заемополучател, по процесната двустранна сделка е физическо лице, за което
няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или
търговска дейност и предвид нейния предмет, съдът намира, че в случая
договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма
на чл. 9, ал. 1 от ЗПК (Обн. в ДВ бр.18 от 05.03.2010 г. в сила от 12.05.2010
г.) и спрямо процесния договор намират приложение правилата за договора за
потребителски кредит, в частност изискванията относно формата му, установени в
разпоредбата на чл. 10 от ЗПК. В редакцията на същата, приложима към момента на
сключване на процесния договор – 22.02.2013 г. обаче няма въведено императивно
изискване относно размера на шрифта, на който следва да бъде съставен
договорът, каквото изискване съществува в настоящата разпоредба на закона в
сила от 23.07.2014 г. В чл. 10, ал. 1 (обн. - ДВ,
бр. 18 от 2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) – приложим спрямо процесното
правоотношение е предвидено, че договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. Няма изискване за конкретен размер на шрифта, а
и видно от представения по делото препис договорът е в четлив вид. Ето защо,
съдът приема, че въз основа на същия е възникнала валидна облигационна
обвързаност между страните, а с това и на задължението на заемополучателя да
върне изцяло заемната сума с уговорената лихва.
Неоснователно
е и възражението на ответната страна за недължимост на сумите, поради
непредставяне на застрахователен договор, тъй като по делото се установи, че процесните суми не включват застрахователната премия от 12
лв., същата не е предмет на исковите претенции и не е част от погасените чрез
плащане от ответника 115 лв.
Изясни
се, че с отговора на исковата молба особеният представител въвежда правопогасяващо възражение с твърдение, че вземанията са
недължими поради погасяването им по давност. Съдът намира това възражение за
частично основателно, предвид следните съображения:
При
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
В
настоящия случай спрямо вземането в размер на сумата от 265,13 лв.,
представляващо останалата непогасена главница по договора за заем, намира
приложение общият петгодишен давностен срок, установен в разпоредбата на чл.
110 ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента, в
който вземането е изискуемо. Задължението, поето от ответника е да връща
заемната сума чрез седмични погасителни вноски, поради което даността тече
отделно за всяка вноска от датата, на която плащането е било дължимо по
отношение на финансовата институция /в този смисъл са Решение по гр. дело №
6629/2013 г. ВКС, IV ГО и Решение по т. дело № 1153/2014 г. на ВКС, II ТО/. При
разсрочено плащане на отпуснатия кредит всяка погасителна вноска става
изискуема с настъпване на съответния падеж. В случая исковата молба е
депозирана на 30.03.2018 г., което действие води до прекъсване на давностния
срок на основание чл. 116 ГПК, съответно до спирането ѝ докато трае
процеса – арг. чл. 115, ал. 1 б. "ж" ЗЗД. С оглед на това и
при съобразяване с падежа на останалите неплатени погасителни вноски по
договора за заем / от № 6 до № 24/ – първата с падеж на 05.04.2013 г. и последната
с падеж на 09.08.2013 г. /съгласно изводите на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза/ съдът намира, че спрямо никоя вноска не е
изтекъл приложимият давностен срок, което прави
неоснователно правопогасяващото задължение на
ответната страна по отношение на това вземане и на общо основание С. дължи
сумата от 265,13 лв.
По
отношение на вземането в размер на сумата от 171,87 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 05.04.2013 г. до 09.08.2013 г. приложение
намира тригодишният давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Предвид това и при
съобразяване с периода на това притезание и датата на
подаване на исковата молба – 30.03.2018 г. съдът намира, че погасено по давност
е цялото вземане за възнаградителна лихва.
С
оглед изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, с предмет вземането в
размер на сумата от 265,13 лв. – неплатена главница по договора за заем, се
явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.
Предявеният
иск с правно основание чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД с предмет вземането в размер на сумата от 171,87 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.03.2013 г. до 09.08.2013 г., следва да
бъде отхвърлен изцяло – за периода от 01.03.2013 г. до 04.04.2013
г. – като неоснователен, а за периода от 05.04.2013 г. до 09.08.2013 г. и за
сумата от 171,87 лв.– поради погасяване на вземането по давност.
Изясни
се, че ищецът претендира и лихва за забава върху неплатената главница за
периода от 26.04.2013 г. / датата на деветата погасителна вноска/ до 28.03.2018
г. Наличието на изискуем и непогасен на падежа главен дълг обуславя
възникването в полза на ищеца на обезщетение за забава в размер на законната
лихва за забава за процесния период. Последната, съгласно заключението по съдебносчетоводната експертиза възлиза на сума общ размер
от 131,52 лв., от която 65,50 лв. за периода от 26.04.2013 г. до 14.10.2015 г.
и 66,02 лв. за периода от 15.10.2015 г. до 28.03.2018 г., което прави искът
изцяло основателен.
Върху
главницата се дължи и законна лихва, считано от подаване на исковата молба – 30.03.2018
г. до окончателното изплащане на вземането, поради изпадането на ответника в
забава и продължаващото неизпълнение по отношение на тази част от вземането.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – частична основателност на предявените искове право на
разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете, имат и
двете страни. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата
от 369,78 лв. – разноски за държавна такса, депозит за вещото лице и
юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи последното в минималния му размер
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон
за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния
представител на ищеца – подаване на искова и писмени молби, без процесуално
представителство в съдебните заседания, както и конкретната фактическа и правна
сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, поначало има и ответникът.
Доколкото последният не е направил искане в тази насока, а и по делото не са
ангажирани доказателства за реалното им извършване /същият се представлява от
особен представител/, то и съдът не следва да присъжда такива.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.К.С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:***, на
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на „Мост Финанс
Мениджмънт“ АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Слатина, бул.
„Ситняково“ № 23, ет. 6 сумата от 265,13 лв., представляваща непогасена главница по договор за
потребителски заем № CASH – ***г., законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 30.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 131,52 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода от 26.04.2013 г. до 28.03.2018 г., от която 65,50
лв. за периода от 26.04.2013 г. до
14.10.2015 г. и 66,02 лв. за периода от 15.10.2015 г. до 28.03.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Мост Финанс Мениджмънт“ АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Слатина, бул. „Ситняково“
№ 23, ет. 6 срещу С.К.С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ******осъдителен иск с
правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за заплащане на сумата от 171,87 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.03.2013 г. до 09.08.2013 г.
ОСЪЖДА С.К.С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:***, на чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Слатина, бул. „Ситняково“ № 23, ет.
6 сумата от 369,78 лв., представляваща сторени разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: