ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 447
гр. София, 05.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Частно гражданско
дело № 20221110170073 по описа за 2022 година
Депозирано е заявление от 22.12.2022 г. от [фирма], ЕИК [ЕИК], с адрес [адрес],
срещу Д. А. М. с ЕГН: ********** и адрес: [адрес], за присъждане на парични
вземания по Договор за кредит Номер: [№]/17.03.2022 г.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби
на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС
въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна
следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е
длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и
съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на
Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се
направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията,
като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия
по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за
неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на
Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална
гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Този
принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес, което следва от
изричната разпоредба на чл. 7, ал.3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски
кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за
неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит,
съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено
да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК . Този
1
извод се налага предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи,
формирана както в исковото така и в заповедното производство. При съобразяване
характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува
значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед
осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в
гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. В
тази връзка следва да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се
отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен
риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат
защитени по реда на заповедното производно. Съдът намира, че по конкретното дело
такава е клаузата, предвиждаща заплащането на сумата от 70,00лева (седемдесет лева),
представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст за
период от 25.10.2022 г., 90,00лева (деветдесет лева), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга флекси за период от 25.10.2022 г. В тази насока
следва да се има предвид, че според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В ал. 4 от цитираната правна норма е предвиден лимит на годишния процент на
разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, а именно Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, а ал. 5 от разпоредбата предвижда нищожност на клаузите, надвишаващи
така определените максимални размери. В конкретният случай е видно, че клаузата от
договора, уреждаща размера на горецитираното възнаграждение, е нищожна, тъй като
превишава десет пъти размера на законната лихва, при допустимо от закона пет пъти
превишение на този размер. Затова съдът намира, че са неоснователни претенциите за
присъждането им. За пълнота на изложението по отношение на възнаграждението за
закупен пакет от услуги, следва да се има предвид и че срещу нея не се дължи никакво
поведение, а точно обратно – изискуемостта на това вземане следва автоматично от
момента на изпадане на длъжника в забава. Това означава, че в случая е налице клауза
за неустойка за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК, при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в
договора и това е лихвата за забава. Затова съдът намира, че процесната клауза, респ.
вземане преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за
2
забава. По тази причина тя влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на
чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично
отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление от 22.12.2022 г. от [фирма], ЕИК [ЕИК], с адрес [адрес],
срещу Д. А. М. с ЕГН: ********** и адрес: [адрес], за присъждане на парични
вземания по Договор за кредит Номер: [№]/17.03.2022 г., в частта му за заплащането
на сумата от 70,00лева (седемдесет лева), представляваща неплатено възнаграждение
за закупена и използвана услуга фаст за период от 25.10.2022 г., 90,00лева (деветдесет
лева), представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга флекси за период
от 25.10.2022 г.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от заявителя пред
Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
След влизане на разпореждането в сила, делото да се докладва за указания
към кредитора за предявяване на иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3