№ 50901
гр. София, 08.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М. Ш.
като разгледа докладваното от М. Ш. Частно гражданско дело №
20221110125577 по описа за 2022 година
Заявителят претендира сумата от 197,55 лв. – възнаграждение по гаранционна
сделка – договор за предоставяне на поръчителство от 20.10.2020 г. , сключен между
длъжника и „........................... във връзка с договор за кредит от 20.10.2020 г., както и
сумата от 60 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране.
Излага в заявлението, че между длъжника и кредитора и ............................. е
сключен договор за кредит от 20.10.2020 г., като по силата на 4 от него длъжникът се е
задължил в срок до три дни след сключване на договора за кредит, т.е след отпускане
на заема, да предостави обезпечение: две физически лица поръчители с размер на
осигурителни доход над 1000 лв. или „одобрено от заемодателя дружество“ –
поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Също така според чл. 9, ал. 1 от
договора кредитодателят има право да предприема действия по извънсъдебно събиране
на вземанията, което може да доведе до „повишаване размера на дължимите суми от
страна на заемателя“. Сочи, че във връзка с чл. 4 от договора между кредитополучателя
и „........................... /чийто едноличен собственик на капитала е кредитодателят/ е
сключен договор за предоставяне на поръчителство от 20.10.2020 г., по силата на който
се дължи и възнаграждение на поръчителя по гаранционната сделка. Поради
неизпълнение на задълженията от длъжника се сочи, че поръчителят е изпълнил на
дата 02.08.2021 г., поради което е встъпил в правата на удовлетворения кредитор. С
договор за цесия от 02.03.2020 г. поръчителят е прехвърлил на заявителя вземанията
си по договора за кредит и тези по договора за поръчителство.
Съдът намира, че заявлението в тези части следва да бъде отхвърлено на
основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. Нормата предвижда, че съдът не издава
заповед за изпълнение, когато искането противоречи на закона или на добрите нрави;
когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е
налице обоснована вероятност за това. Разпоредбите, които установяват нищожност на
договорите или на отделни клаузи от тях, са императивни и за тях съдът следи
служебно.
Съдът намира, че вземането за възнаграждение за предоставено поръчителство
не се дължи, понеже същото произтича от договор за предоставяне на поръчителство,
който от своя страна се основа на клауза, за която съществува вероятност да е
нищожна, както и неравноправна.
Клаузата от договора за кредит, с която заемателят се задължава да предостави
1
обезпечение на кредитора по вече отпуснат заем, противоречи на морала и добрите
нрави по см. на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Кредиторът следва да се убеди относно
платежоспобността на длъжника и да извърши преценката дали да отпусне кредит и
при какви условия преди сключването на сделката, а не след това и от това да
произтича отговорност за длъжника. На практика такава клауза прехвърля риска от
липсата на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник. За длъжника по договор за кредит не съществува задължение да извърши сам
преценка за платежоспособността си и за риска на кредитодателя и то по време на
изпълнение на вече сключен договор. Това е право на кредитора. Също така,
изискванията за поръчителите са особени – предвиден е и минимален осигурителен
доход на поръчителя. Клаузата от договора предоставяне на поръчителство от своя
страна е нищожна поради заобикаляне на закона (чл.26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД) – налице е
заобикаляне на чл. 33 ЗПК. Уговореното възнаграждение по договора за предоставяне
на поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните
задължения, представлява заобикаляне на ограниченията на императивната норма на
чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК и води до оскъпяване на кредита. По този начин кредиторът
постига незаконен резултат, което представлява заобикаляне на закона. Още повече
като се вземе предвид, че кредиторът е едноличен собственик на капитала на
дружеството - поръчител.
На второ място, разпоредбата на чл. 10а ЗПК предвижда, че кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита (ал. 2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или
комисиона за едно и също действие (ал. 3). Следователно, законът не допуска в полза
на кредитора присъждане на допълнителните такси за разглеждане на искането за
кредит или за управлението му и събирането му, какъвто характер има претендираното
вземане за разходи.
Съдът определя дължимо юрк възнаграждение за цялата искова претенция от 50
лв. По изложените мотиви СРС
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 97155 от 16.05.2022 г., депозирано от АКПЗ ООД за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта за сумата от 197,55 лева и от 60 лв.,
както и в частта за разноските, съразмерно, а именно за 7,57 лв дт и 15,15 лв
юрк възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за същото вземане в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба от заявителя в едноседмичен
срок пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2