№ 13416
гр. София, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110135003 по описа за 2022 година
Предявени са искови претенции с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл.143
ЗЗП срещу „ФИРМА“ АД, ЕИК .... с искане да се прогласи нищожността на т.6 от сключен
между страните Договор за Паричен заем № .... от 30.09.2020 г., поради накърняване на
добрите нрави и неравноправност на клаузата и с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 34,70 лева, представляваща платена
въз основа на недействителна клауза възнаградителна лихва по Договор за Паричен заем №
.... от 30.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата, както и искови претенции с правно основание
чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. с чл.19, ал.4 ЗПК срещу „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ......, с искане да се
прогласи нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № ..... от 30.09.2020 г.,
сключен между страните, поради заобикаляна на закона и с правно основание чл. 55, ал.1,
пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 216,30 лева,
представляваща плащане на възнаграждение за поръчителство по недействителен договор за
предоставяне на поръчителство № ..... от 30.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 30.09.2020 г. между ищеца и „ФИРМА“ АД, е
сключен Договор за паричен заем № ...., съгласно който ответникът отпуснал паричен заем в
размер на 400 лева за срок от 21 седмици. Заемната сума се дължала на 21 броя вноски
съгласно погасителен план, като първата следвало да се заплати на 10.10.2020 г., а
последната на 27.02.2021 г. Сочи, че всяка вноска била в размер на 31 лева и включвала
главница – 20,70 лева, лихва – 3,08 лева и възнаграждение за поръчителство – 10,30 лева.
Твърди, че към момента кредита е изцяло изплатен в срок. Сочи, че при сключване на
договора за паричен заем, е бил принуден да сключи и договор за поръчителство № .... с
другия ответник по делото - „ФИРМА“ ЕООД, по силата на който се предоставяло
обезпечение на заема под формата на възмездно поръчителство. За поемането на
задължението, потребителят дължал възнаграждение на поръчителя в размер на 216,30 лева
на вноски всяка в размер на по 10,30 лева, като всяка вноска била дължима на датата на
падежа на вноските по договора за паричен заем. Поддържа, че ответните дружества са
свързани лица, доколкото първият ответник /„ФИРМА“ АД/ бил едноличен собственик на
1
капитала на втория ответник /„ФИРМА“ ЕООД/, както и предвид това, че изплащането на
възнаграждението по договора за поръчителство е обвързано с изплащане на задължение по
договора за паричен заем. Излага, че с чл. 2, т.6 от Договор за паричен заем № ...., страните
уговорили .... 40 %, което сочи, че надхвърля трикратния размер на законната лихва и
развива съображения в насока, че така уговорената възнаградителна лихва противоречи на
добрите нрави. Поддържа също и че клаузата е неравноправна. С оглед изложеното счита,
че не дължи сумата от 34,70 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за
периода от 10.10.2020 г. до 27.02.2021 г. Ищецът поддържа, че в чл. 4 от Договор за паричен
заем № .... било посочено, че заемателят се задължава да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: две физически лица, които да отговарят на следните изисквания – да
представят служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетния
размер на осигурителния доход да е в размер на 1000 лева, да работи по безсрочен трудов
договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с
„ФИРМА“ АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения
към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ... към
.... една година назад да е със статус не полош от „....“; банкова гаранция с бенефициер –
заемодателя със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
договора; одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни
сделки. Твърди, че с оглед изложеното е бил принуден да избере за поръчител дружество,
предоставящо гаранционни сделки. Излага, че при справка в Т.Р. се установява, че
едноличен собственик на дружеството поръчител е заемодателят. Поддържа, че предмета на
дейност на дружеството поръчител е гаранционни сделки, както и че печалбата се
разпределя в полза на едноличния собственик на капитала. Сочи, че със сключването на
договора за поръчителство се цели да се уговори възнаграждение, което впоследствие да се
разпредели като печалба на „ФИРМА“ АД, а не реално обезпечаване на кредита. Развива
съображения, че със сключването на договора за поръчителство се цели допълнително
оскъпяване на кредита, допълнително възнаграждение, уговорено по друго правоотношение,
което счита, че води до недействителност на договора за поръчителство на основание чл. 26,
ал.1, пр. 2 вр. чл.19, ал.4 ЗПК. В заключение поддържа, че т.6 от договора за паричен заем е
недействителна, поради което счита, че първият ответник се е обогатил неоснователно за
негова сметка и е получил при липса на основание сумата от 34,70 лева, представляваща
възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 10.10.2020 г. до 27.02.2021 г.,
както и че договорът за поръчителство е недействителен и че вторият ответник е получил
при липса на основание сумата в общ размер на 216,30 лева, представляваща
възнаграждение за поръчителство, дължимо на месечни вноски, всяка в размер на 10,30 лева
в периода от 10.10.2020 г. до 27.02.2021 г. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„ФИРМА“ АД, с който предявените искове се оспорват. Навежда твърдения, че уговореният
в договора за кредит .... не се свежда само до възнаграждение за ползване на главницата, а че
е цена на услугата по предоставяне на паричен заем, поради което развива подробни
съображения в насока, че тази цена не може да бъде приравнена на възнаградителна лихва и
не следва да се обсъжда съответствието на размера й с добрите нрави. Сочи, че към момента
на сключване на договора е нямало ограничение на максималния размер на цената на
услугата. Аргументира, че в случая договорната лихва представлява цена за ползване на
парични средства за определен период от време, която се формира от няколко фактора –
разходи на търговеца за предоставяне на услугата, конкуренция на пазара, ниво на
обслужване, риск от неизпълнение. Сочи, че добрите нрави не регулират цените на стоките
и услугите, както и че в случая не е налице нарушение. Поддържа, че ищецът е бил
уведомен за размера на възнаградителната лихва, който бил ясно записан в договора. ....,
част от който бил и компонента ...., не бил по-висок от 5 пъти размера на законната лихва.
2
Развива подробни съображения, че възнаграждението на дружеството поръчител не е част от
заемното правоотношение, че договорът за поръчителство е второ облигационно
правоотношение и не би могло дължимото се по него възнаграждение да бъде включено в
.... по Договора за заем. Оспорва и твърденията за недействителност на договора за
поръчителство и отново излага, че не е поставял изискване за сключване на договора, а е
предоставил три възможни избора за обезпечаване на кредита. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от „ФИРМА“
ЕООД. Навеждат се твърдения, че основният предмет на дейност на ответното дружество е
сключването на гаранционни сделки срещу съответното възнаграждение, както и че тази
дейност няма как да се извършва безплатно, доколкото търговската дейност се извършвала с
цел търговска печалба. Оспорва договора за поръчителство да противоречи на добрите
нрави и излага твърдения, че страните са свободни да встъпват в договорни отношения с
когото преценят и да определят съдържанието на договора. Изложено е, че със сключването
на договора за поръчителство, дружеството е поело задължение да отговаря за задълженията
на заемателя по договора за заем, за което последният му дължал възнаграждение в неголям
размер. Във връзка с последното развива и подробни съображения, че не е налице
нееквивалентност на престациите. В заключение излага, че в случая са налице две
правоотношения, както и че дори да се приеме, че договорът за заем е нищожен, то поради
непредоставяне на другите две обезпечения /по договора за заем/, се е породило действието
на Договора за предоставяне на поръчителство и с оглед изпълнение на задължението да
сключи договора за поръчителство и да отговаря солидарно със заемателя, счита, че му се
дължи възнаграждение. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приет договор за паричен заем № .... от 30.09.2020 г., сключен между
„ФИРМА” АД, като заемодател, и А. З. А., като заемател. По силата на сключения договор
кредиторът се е задължил да предостави на ищеца сума в размер на 400 лева, която сума да
бъде върната от заемателя с 21 броя седмични погасителни вноски, всяка от които в размер
на 20,70 лева, с падеж на последната вноска 27.02.2021г. Посочено е в чл.2 от договора, че
се прилага фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.00 %, при .... в размер на 46,83
%. Съгласно чл.4 от договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата
на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две
физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на определени в договора
изисквания; банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за общата дължима от заемателя
сума със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
договора или одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което предоставя
гаранционни сделки.
В случая съгласно клаузата на чл. 4 от договора заемателят е избрал да обезпечи
задължението по кредита, като предварително е сключил договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от заемодателя юридическо лице – поръчител.
По делото е приет договор за предоставяне на поръчителство № .... от 30.09.2020 г.,
сключен между „ФИРМА“ ЕООД, като поръчител, и А. З. А., като потребител. Съгласно чл.
1 от договора поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство, по силата на
който да отговаря пред заемодателя солидарно с потребителя за изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за
всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
паричен заем срещу уговорено възнаграждение в размер на 216,30 лева, платимо разсрочено
на вноски, всяка от който в размер на 10,30 лева. Съобразно чл. 2, ал. 3 от договора
3
„ФИРМА” АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждението по договора.
Приет е по делото погасителен план, от който се установява, че всяка седмична
погасителна вноска се състои от главница, възнаградителна лихва и възнаграждение за
поръчителство.
По делото е изслушана и приета без възражения на страните ССчЕ, която съдът
кредитира като обективна, пълна и безпристрастно изготвена. Съгласно заключението на
вещото лице плащанията по договора за паричен заем и по договора за предоставяне на
поръчителство са в общ размер на 437,47 лева и с тях е погасена 400 лева главница, 5,18
лева възнаградителна лихва и 32,29 лева възнаграждение за поръчител.
Други относими доказателства в производството не са приети.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл.143 ЗЗП срещу „ФИРМА“
АД:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
сключил Договор за паричен заем № ...., част от съдържанието на който е оспорената клауза
– т.6. от Договора; че същата е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, както и че е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. В тежест на ответника е да докаже при условията
на пълно и главно доказване, че оспорената клауза е действителна, в това число и че е
договорена индивидуално.
От приетите по делото доказателства се установява, че между страните е възникнала
облигационна връзка въз основа на сключен договор за паричен заем № .... с предмет –
отпускането на кредит в размер на 400 лева срещу поето насрещно задължение от ищеца да
върне заемната сума, ведно с уговорена възнаградителна лихва при фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 40.00 %, или общо сумата 34,70 лева.
В случая съдът е сезиран с иск за прогласяване нищожността на договорна клауза,
поради което е обвързан от наведените от ищеца основания за нищожност, а не следи
служебно за нищожността на сделката. В този смисъл са и мотивите към Тълкувателно
решение № 1 от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което
принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск по реда
на чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от
нея. Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в
исковата молба порок на сделката. Ако искът се отхвърли поради неосъществяване на
твърдяния от ищеца опорочаващ факт, само този факт се обхваща от обективните предели на
силата на пресъдено нещо. Останалите опорочаващи сделката факти, ако има такива, не се
преклудират и могат да бъдат предмет на нов иск.
На първо място ищецът навежда твърдения, че уговорката за възнаградителна лихва,
обективирана в клаузата на чл.2, т.6 от договора за паричен заем е нищожна поради
накърняване на добрите нрави, тъй като размерът надхвърля трикратния размер на
установената от .... законна лихва.
По своята същност възнаградителната лихва представлява цената, която
заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични средства.
Възможността за договарянето на такава лихва е предвидено в закона – чл.240, ал.1 ЗЗД, а
при потребителските кредити тази уговорка е задължителен елемент от съдържанието на
договора – арг. чл.4, ал.1, т.5 ЗПК. Процесният договор за кредит е сключен след
изменението на чл. 19 ЗПК /обн. ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, поради което
по отношение на същия е приложимо изискването на ал. 4 на същата разпоредба .... да не
надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на М.С. на Р.Б., като наличието на клаузи в договор,
4
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Към датата на сключване на
договора за потребителски кредит, размерът на законната лихва е 10%, при основен лихвен
процент, определен от .... 0% плюс десет пункта. В случая, определеният в договора размер
на .... от 46,83 % не надвишава пет пъти размера на законната лихва, а договореният .... е
40.00%. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Следователно годишният лихвен процент е компонент от .... със
законодателно определен максимален размер от пет пъти размера на законната лихва. В тази
връзка, след като сборът на договорната лихва не надвишава фиксирания от законодателя
максимален размер на ...., то с определянето на лихвен процент от 40.00% не може да се
възприеме, че са накърнени добрите нрави. Цитираната от ищеца практика на ВКС, според
която противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва е неприложима в случая, тъй като е
постановена преди приемането на законодателните изменения на разпоредбата на чл. 19
ЗПК, установяващи императивен лимит на възнаграждението на кредитора.
На следващо място ищецът навежда твърдения, че клаузата за възнаградителна лихва
е неравноправна, тъй като не е уговорена индивидуално. Преценката за неравноправност на
договорна клауза в потребителски договор трябва да бъде извършена при изследване на
следните предпоставки, изведени от общите критерии, предвидени в чл. 143 ЗЗП и по
аргумент за противното в чл. 146, ал. 1 ЗЗП , а именно: 1/ клаузата да не е индивидуално
уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3/ да създава
значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията -
съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/
да е сключена във вреда на потребителя. В практиката на ВКС (напр. Решение № 9 от
27.02.2020 г. по т. д. № 62/2019 г., І т. о. на ВКС, Решение № 92/09.09.19 г. по т. д. № 2481/17
г. на ВКС, ІІ т. о. и цитираните в тях решения на касационната инстанция) се приема, че
уговорките, които определят основния предмет на договора и не са индивидуално
договорени, не могат да бъдат преценени като неравноправни, ако са ясни и разбираеми –
чл. 145, ал. 2 от ЗЗП . Клаузата за възнаграждението на кредитодателя е съществен елемент
на договора за кредит и изискването на яснота и разбираемост се счита за изпълнено след
като цената е посочена ясно от граматическа гледна точка, от съдържанието му може точно
да бъде разбран обхватът на поетото задължение и средният потребител, относително
осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите
последици от сключването на договора. В случая съдържанието на процесния договор за
кредит недвусмислено и ясно посочва като цифрова величина размерът на лихвения
процент, като същият е инкорпориран и в погасителния план като част от общия размер на
всяка дължима месечна погасителна вноска. Ето защо следва да се приеме, че клаузите в
договора ясно сочат размера на приложимата по кредитното правоотношение
възнаградителна лихва, без да предвиждат нейното едностранно изменение, поради което не
са неравноправни по смисъла на ЗЗП.
По изложените съображения, искът за прогласяване нищожността на клаузата на чл.2,
т. 6 от сключен между страните Договор за Паричен заем № .... от 30.09.2020 г., поради
накърняване на добрите нрави и неравноправност на клаузата следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД срещу „ФИРМА“ АД:
В тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за кредит с посочените
клаузи, извършването на плащане в размер на 34,70 лева /за възнаградителна лихва/. В
тежест на ответника е да докаже, че е получил сумата въз основа на валидни и равноправни
5
клаузи от договора.
Както се посочи и по-горе, от приетите по делото доказателства се установява, че
между страните е възникнала облигационна връзка въз основа на сключен договор за
паричен заем № .... с предмет – отпускането на кредит в размер на 400 лева срещу поето
насрещно задължение от ищеца да върне заемната сума, ведно с уговорена възнаградителна
лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.00 %, или общо сумата 34,70
лева.
От приетата по делото ССчЕ се установява, че ищецът е извършил плащане на сумата
5,18 лева възнаградителна лихва по процесното заемно правоотношение. Предвид извода на
съда по главния иск за нищожност на оспорената договорна клауза плащането в размер на
5,18 лева е получено на валидно правно основание – сключен между страните договор за
паричен заем с уговорена възнаградителна лихва в общ размер на 34,70 лева.
Не се установява за горницата над 5,18 лева до 34,70 лева да е извършено плащане,
поради което само на това основание искът се явява неоснователен за горницата над 5,18
лева.
По изложените съображения, искът за връщане на платена въз основа на
недействителна клауза възнаградителна лихва по Договор за Паричен заем № .... от
30.09.2020 г. следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. с чл.19, ал.4 ЗПК срещу
„ФИРМА“ ЕООД:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
сключил Договор за предоставяне на поръчителство № ..... от 30.09.2020 г., който е нищожен
поради заобикаляне на закона. В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че сключеният договор е действителен, в това число и че клаузите на
договора са договорени индивидуално.
От приетите по делото доказателства се установява, че между страните е възникнала
облигационна връзка въз основа на сключен договор за предоставяне на поръчителство №
..... от 30.09.2020 г. с предмет обезпечаване задължения на потребителя, възникнали
съгласно договор за паричен заем срещу поето насрещно задължение от ищеца да заплати
възнаграждение в размер на 216,30 лева.
На първо място ищецът навежда твърдения, че сключеният договор за предоставяне
на поръчителство е нищожен поради това, че противоречи на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като
определя това противоречие като заобикаляне на закона.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, като съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на М.С. на Р.Б..
В случая видно от клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем заемателят се
задължава да предостави обезпечение, което е одобрено от заемодателя дружество –
поръчител. От приетата по делото справка от Т.Р. по партида на кредитора и поръчителя се
установява, че същите са свързани дружества (едноличен собственик на капитала на
6
„ФИРМА“ ЕООД е именно „ФИРМА“ АД), което е индиция за знание у кредитора за
наличието на допълнителни такси по договора под формата на уговорено възмездно
поръчителство още към момента на сключването му. Този извод се потвърждава и от
клаузата на чл. 2, ал. 3 от договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която
„ФИРМА” АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждението по договора. Ето защо, възнаграждението за
поръчител следва да се включи към .... по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената
дефиниция в § 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, съгласно която „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Несъмнено заплащането от ищеца на възнаграждение за поемане на поръчителство от
свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от
договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на кредита. При включване
на уговореното възнаграждение за поръчител към .... по кредитното правоотношение
несъмнено би се стигнало до резултат .... да надхвърли нормативно определения размер от
път пъти размера на законната лихва, което обуславя нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По изложените съображения предявеният иск за прогласяване нищожността на
сключения между страните договор за предоставяне на поръчителство № ..... от 30.09.2020 г.
следва да се уважи.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД срещу „ФИРМА“ ЕООД:
В тежест на ищеца е да докаже сключването на Договор за предоставяне на
поръчителство № ..... от 30.09.2020 г. и извършването на плащане в общ размер на 216,30
лева. В тежест на ответника е да докаже, че е получил сумата въз основа на валидни и
равноправни клаузи от договора.
Както се посочи и по-горе, от събраните по делото доказателства се установява, че
между страните е възникнала облигационна връзка въз основа на сключен договор за
предоставяне на поръчителство № ..... от 30.09.2020 г. с предмет обезпечаване задължения
на потребителя, възникнали съгласно договор за паричен заем срещу поето насрещно
задължение от ищеца да заплати възнаграждение в размер на 216,30 лева.
От приетата по делото ССчЕ се установява, че ищецът е извършил плащане на сумата
32,29 лева - възнаграждение за поръчител по процесния договор за предоставяне на
поръчителство. Предвид извода на съда по главния иск за нищожност на оспорения договор
за предоставяне на поръчителство плащането в размер на 32,29 лева се явява получено без
правно основание, до която сума предявеният иск следва да се уважи.
Не се установява за горницата над 32,29 лева до 216,30 лева да е извършено плащане,
поради което искът е неоснователен и следва да се отхвърли в горницата над 32,29 лева.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода от спора с право на разноски разполагат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно
уважената част от исковете. Видно от ангажираните доказателства ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на 200 лева, депозит за съдебно-счетоводна експертиза
в размер на 350 лева, както и уговорено и платено по банков път адвокатско възнаграждение
е размер на 400 лева. Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно предвид фактическата и
7
правна сложност на делото, цената на иска и обема на извършените от процесуалния
представител действия (изготвяне на исковата молба и представителство в две открити
съдебни заседания). Предвид това, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ
размер на 330,77 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника „ФИРМА“ АД следва да се присъдят
разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника „ФИРМА“ ЕООД следва да се присъдят
разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 35,64 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. З. А., с ЕГН: ********** срещу „ФИРМА“ АД, с
ЕИК: ...., искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл.143 ЗЗП за прогласяване
нищожността на чл.2, т.6 от сключен между страните Договор за Паричен заем № .... от
30.09.2020 г., поради накърняване на добрите нрави и неравноправност на клаузата и с
правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 34,70 лева, представляваща платена въз основа на недействителна клауза
възнаградителна лихва по Договор за Паричен заем № .... от 30.09.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. с чл.19, ал.4
ЗПК по иска на А. З. А., с ЕГН: ********** срещу „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: ......, сключения
между страните Договор за предоставяне на поръчителство № ..... от 30.09.2020 г., поради
заобикаляна на закона.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: ...... да заплати на А. З. А., с ЕГН: **********
на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД сумата от 32,29 лева, представляваща плащане на
възнаграждение за поръчителство по недействителен договор за предоставяне на
поръчителство № ..... от 30.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 29.06.2022 г. до окончателно изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над сумата 32,29 лева до пълния предявен размер от 216,30 лева.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: ...... да заплати на А. З. А., с ЕГН: **********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 330,77 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА А. З. А., с ЕГН: ********** да заплати на „ФИРМА“ АД, с ЕИК: .... на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА А. З. А., с ЕГН: ********** да заплати на „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: ......
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 35,64 лева – разноски в производството.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8