РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Велико Търново , 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ирена Колева
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20204100500757 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 269 и сл. ГПК.
С решение № 195/04.02.2019 г. по гр. д. № 3053/2018 г. на Великотърновския районен
съд (ВТРС) е предоставил упражняването на родителските права на Т. Р. Д., ЕГН: **, и Р. Р.
Д, ЕГН: **, на майка им С. П. А., ЕГН: ******, определяйки местоживеенето на децата да
бъде при майка им в гр. В. Т., ул. „**“ № , вх. „“, ет. , ап. . Със същото решение
първоинстанционният съд е определил режим на лични отношения на бащата Р. Д. Д.,
ЕГН:**, с детето Т. Р. Д., както и с детето Р. Р. Д., който да се осъществява (първоначално)
за период от три месеца, считано от влизането в сила на съдебното решение, както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 до 18 ч. в присъствието на майката С. П.
А. или бабата по майчина линия – С. Й. П. След изтичането на този три месечен период от
време районният съд е постановил бащата Р. Д.да се среща с дъщеря си Р. Д. всяка първа и
трета седмица от месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя, както и за един месец през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Със същото решение ВТРС е осъдил Р.
Д. да заплаща на Р.и Т Д. ежемесечни издръжки в размер от по 140 лв.
Срещу решението на първоинстанционния съд е постъпила въззивна жалба от С. П.
А., гр. В. Т., в частта, с която ВТРС е определил преходния период за адаптация на детето Р.
Р. Д. (в останалата част решението на районния съд е влязло в сила). Релевират се доводи за
неправилност на атакуваното решение поради противоречие с материалния закон. Моли
1
Великотърновския окръжен съд (ВТОС) да постанови решение, с което да измени
решението на ВТРС, като постанови преходният период, съобразен с неговата
психологическа нагласа и готовност да се отдели от майката, посещавайки дома на бащата,
без да изживява стрес.
В о. с. з. на 18.01.2021 г. въззиваемата страна – Р. Д. Д. – счита, че въззивната жалба е
неоснователна. Моли ВТОС да я остави без уважени.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, Великотърновският окръжен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта и по редовността:
С оглед на служебните задължения, установени в чл. 269, във вр. с чл. 270 ГПК,
ВТОС счита, че обжалваното решение на ВТРС е валидно и допустимо, което обуславя
възможността на въззивния съд да произнасяне по неговата правилност в обжалваната му
част. Постъпилата въззивна жалба е редовна, съдържа законоустановените реквизити по чл.
260 ГПК и приложения по чл. 261 ГПК, подадена е в срока по чл. 259 ГПК от процесуално
легитимирана страна срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по смисъла на
чл. 258 ГПК, поради което същата се явява и процесуално допустима. Отговорът на
въззивната жалба е постъпил в срока по чл. 263 ГПК, притежава необходимото съдържание
по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и съдържа приложенията по смисъла на чл. 261 ГПК.
По фактите и по правото:
По същество решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради
което същото следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение (чл.
271, ал. 1, изр. 1, пр. ГПК). Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно
изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото
доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с
тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа
обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново. Правните изводи на
първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа
обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК
възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, отнасящи се до обжалваната част
на решението, които са изцяло в съответствие със закона и константната практика, поради
2
което и на основание горепосочения текст ВТОС препраща към мотивите на ВТРС. В о. с. з.
на 20.01.2021 г. родителите на детето са бил изслушани лично съгласно чл. 59, ал. 6 СК, като
процесуалният пропуск на първоинстанционния съд да стори това, за което ВКС е върнал
делото за ново разглеждане, по този начин е бил отстранен от въззивния съд.
По оплакванията и по исканията на страните:
Оплакването на майката С. А., че съдът не е взел предвид интересите на детето Р.
Р.Д., които са обусловени в случая от силната емоционална привързаност към майката и
„отчуждение“ към бащата Р. Д., с оглед на което жалбоподателката счита, че период от три
месеца за адаптация към отношенията на детето с бащата е крайно недостатъчен, е
неоснователно. Това е така, защото: Първо, Р. Д.към датата на приключване на съдебното
дирене пред ВТОС е била вече почти на 6 години. Следователно, тя вече не е толкова малка,
за да не може да пренощува отделно то майка си. Второ, в интерес на детето е то да бъде
отглеждано и да поддържа контакт с двамата си родители, а не само с единият. Трето, не е
налице твърдяното „родителско отчуждение“ (чл. 59, ал. 6, изр. 2 СК) от майката С. А..
Безспорно е по делото, както признава майка му и свидетелства бащата му, че детето се е
виждало два пъти за продължително време (около 2-3 ч.) с баща си „без приспиване“ в гр.
В.Т. Останалите контакти на Р. Д. с дъщеря му Р. Д. са били кратки. Осъществява ли са се,
когато бащата е идвал да взема по-голямата си дъщеря от майка . Отношенията между
детето Р. Д. и баща му Р. Д. са били нормални, като това също е безспорно по делото: детето
му е разказвало, че му е паднал зъб, но по-късно му е изникнал нов, и т. н.
Именно с интересите на детето се е съобразил ВТРС, като е взел предвид
емоционална привързаност на детето Р. Д. към майката му С. А. и липсата на
продължителни контакти с бащата му Р. Д. При това правилно първоинстанционният съд е
постановил три месечен период за адаптация на детето Р. Р.Д. преди да се започне
осъществяването на определения личен режим с баща му Р. Д. Д., а именно: контактът
между детето и баща му да се осъществява всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10 до 18 ч. в присъствието на майката С. П.А.или бабата по майчина линия – С.Й. П. Този
период, особено като се държи сметка за възрастта на детето и досегашните му кратки
контакти с баща му, е напълно достатъчен за това. По-дълъг период от време за адаптиране
на детето не само е ненужен, но и би попречил за адаптиране на детето към баща му и
правилното му възпитание, а и с най-добрия интерес на детето. Определеният от съда
адаптивен период, най-сетне, е напълно достатъчен и с оглед на това, че детската психика е
по-бързо адаптивна и гъвкава от тази на възрастните.
С оглед на изложеното и предвид на това че обжалваното решение не страда от
посочените в жалбата пороци в обжалваната част относно режима на лични отношения на
3
бащата с детето Р. Д. с баща Р. Д. за периода от три месеца, същото следва да бъде
потвърдено от въззивния съд.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК,
Великотърновския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 195/04.02.2019 г. по гр. д. № 3053/2018 г. на
Великотърновския районен съд в обжалваната му част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4