ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 73
гр. Перник, 31.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500719 по описа за 2021 година
Производство по чл. 92, ал. 3 ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от А. И. И., чрез адв. Р.З., със съдебен
адрес: ***, против Определение № 9262755 от 9.11.2021 год. по гр.д .№ 538 по описа на
Районен съд Перник за 2021 г., с което е отхвърлено искането на жалбоподателката за
отмяна на присъдените на другата страна по реда на чл. 92а от ГПК разноски, в размер
на по 40 лв. за двама свидетели и 150 лв. за процесуалният им представител, като
неоснователно.
Жалбоподателката и ответник в първоинстанционното производство счита
определението за неправилно. Излагат доводи, че съдът е отказал да отмени наложена
глоба с протоколно определение от 02.11.2021 г., при условие, че всъщност е осъдил
А.И. да заплати разноски на другата страна. Излага се довод, че едно от основанията на
първоинстанционния съд в мотивите на обжалваното определение, а именно -
обжалването на съдебните актове било „трайно поведение на саботиране на процеса“,
е абсолютно неоснователно, тъй като обжалването на съдебните актове е
законосъобразно право и поведение на всяка страна в процеса, а не „саботиране на
процеса“. Излагат се доводи, че Районният съд не е обсъдил общоизвестният факт, че
се намираме в условия на извънредна епидемиологична обстановка, като само
наличието й е достатъчен факт за отлагане на делата, по които следва да бъдат
разпитани свидетели.
Изложено е също така, че съдът въобще не е обсъдил доводите относно липсващи
„разноски на другата страна“ и липсващи разноски на „свидетелите на другата страна“.
Прави се искане да се отмени наложената глоба.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и при наличието на правен
интерес, поради което е процесуално допустима.
Окръжен съд Перник след преценка на данните по делото във връзка с доводите
на страните приема за установено от фактическа страна следното:
1
Жалбоподателката А. И. И. е ответник в първоинстанционното производство,
образувано по предявен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
В съдебно заседание проведено на 05.10.2021 г. съдът е указал на страните, че
най-късно до следващото съдебно заседание следва да изчерпят всички
доказателствени искания и да ангажират всички доказателства. В това заседание
ищцовата страна е водела допуснатите й двама свидетели, но поради искането на
ответната страна свидетелите на страните да бъдат разпитани в едно съд. заседание,
техният разпит е отложен за следващо такова, в което и ответната страна да осигури
допуснатите й при режим „Довеждане“ свидетели. В проведеното на 02.11.2021 г.
съдебно заседание ищцовата страна отново осигурила допуснатите й свидетели. На
заседанието се явил само проц. представител на ответницата – адв. З., който заявил, че
очаквал делото да бъде изпратено в Окръжен съд Перник по негова частна жалба,
срещу протоколно Определение на съда от 05.10.2021 г., с което било оставено без
уважение искането му за спиране на производството по делото на осн. чл. 229, ал. 1, т.
4 от ГПК. По тази причина и не бил осигурил допуснатите на ответницата свидетели.
Отново направил искане разпитът на всички свидетели да се проведе в едно съдебно
заседание.
В посоченото съдебно заседание са приети като доказателства представени от
ищцата документи. Други процесуални действия не са извършвани.
Първоинстанционният съд е приел, че ответницата следва да понесе разноските на
другата страна поради причиняване неоснователно отлагане на делото. С определение
е задължил А. И. И. да поеме разноските за двама свидетели в размер на по 40 лв. и 150
лв. за процесуалният представител на ищцата.
С молба с рег. № 277328 от 05.11.2021 г., подадена А. И. И., чрез адв. Р.З. от АК
*** е направено искане за отмяна на определението, с което е задължил ответницата да
поеме разноските за двама свидетели в размер на по 40 лв. и 150 лв. за процесуалният
представител на ищцата. В молбата са изложени доводи, че по делото имало
Разпореждане на съдия-докладчика, делото да бъде изпратено на ОС Перник по частна
жалба, срещу протоколно Определение на съда от 05.10.2021 г. и нямало яснота кога
ще приключи въззивното производство. Също така била налице Заповед на
Председателя на РС Перник, с която била дадена препоръка към на съдиите за отлагане
на открити съд. заседания поради влошена епидемиологична обстановка. Излага се и
довод, че липсват доказателства за реално извършени от другата страна разходи, които
да бъдат присъждани на ответницата.
С обжалваното Определение № 9262755 от 9.11.2021 год. по гр.д .№ 538 по описа
на Районен съд Перник за 2021 г., е отхвърлено искането на жалбоподателката за
отмяна на присъдените на другата страна по реда на чл. 92а от ГПК разноски, в размер
на по 40 лв. за двама свидетели и 150 лв. за процесуалният им представител, като
неоснователно.
При така установените факти въззивният съд направи следните правни изводи:
Обжалваното определение на РС Перник е правилно.
Видно от съдебния протокол за проведеното съдебно заседание на 02.11.2021 г.
по гр. д. № 538 по описа на РС Перник ответницата А. И. И. не се явила лично. Не са
се явили и допуснатите при режим на довеждане свидетели.
В съдебното заседание на 02.11.2021 г. са приети като доказателства представени
от ищцата документи, като други процесуални действия не са извършвани.
2
Предвид основанието, поради което съдът е определил внасянето на
допълнителни суми от ответника в първоинстанционното производство (частен
жалбоподател по настоящото) се налага изводът, че постановеното определение по
своето естество представлява такова за налагане на глоба по чл. 92а ГПК. Разпоредбата
предвижда, че страна, която неоснователно причини отлагане на делото, понася
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплаща глоба в размерите
по чл. 91. Въпреки че съдът не се е позовал изрично на разпоредбата на чл. 92а ГПК, то
изводът за приложението й се налага както от основанието за определяне на
допълнителната сума за внасяне, така и предвид изричното посочване в самото
определение, че сумата се определя за отлагане на делото без причина. В този смисъл
правилно съдът е приел, че ответницата с поведението си е причина делото да се
отложи по нейна вина.
Неоснователно е възражението в частната жалба, че по делото имало
Разпореждане на съдия-докладчика, делото да бъде изпратено на ОС Перник по частна
жалба. Самият факт, че процесуалния представител на А.И. е присъствал на
проведеното съдебно заседание означава, че страната е не е била уведомявана, че съд.
заседание няма да се проведе. С искането свидетелите да бъдат разпитани в едно
съдебно заседание ответницата е станала причина за отлагане на делото за събиране на
доказателства, допуснати по нейно искане.
С оглед изложеното относно уведомяването на страните, настоящият въззивен
състав изцяло споделя становището на Районния съд, че е неоснователно
възражението, че била налице Заповед на Председателя на РС Перник, с която била
дадена препоръка към на съдиите за отлагане на открити съд. заседания поради
влошена епидемиологична обстановка. Безспорно се касае за препоръка, а не за
задължителни указания, като по делото липсва произнасяне на съда, което да дава
основание на ответницата да счита, че насроченото за 02.11.2021 г. съдебно заседание
няма да се проведе.
Допълнителното възнаграждение, което следва да бъде изплатено на свидетелите
и проц. представител на ищцата за новото явяване в съда представлява по своето
естество „разноски за новото заседание“ по смисъла на чл. 92а ГПК. Съдът неправилно
е посочил, че допълнителното възнаграждение за адвоката на ищцата е 150 лв., след
като според наредбата тази сума е 100 лв. Това обаче не представлява основание за
отмяна на определението, тъй като в чл. 92а ГПК е предвидено, че заедно с разноските
за новото заседание страната заплаща и глоба в размерите по чл. 91. Тези размери, са
както следва: по ал. 1 - от 50 лв. до 300 лв., а по ал. 2 - от 100 до 1200 лв. Видно е, че
сумата от 50 лв., която представлява надвишение на размера на дължимото на адв. С.
възнаграждение в размера по чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
3
размери на адвокатските възнаграждения, е равна на минималния размер на глобите по
чл. 91 ГПК. Поради това и след като по чл. 92а ГПК разноските за новото заседание и
глобата се дължат кумулативно, то няма основание за отмяна на обжалваното
определение, постановено по реда на чл. 92а ГПК, съответно на потвърденото с него
Определение за определяне на санкция на страната по чл. 92а ГПК.
Нормата на чл. 92а ГПК възлага санкцията за страната, а не за процесуалният й
представител. Въпрос на вътрешни отношения помежду им е как санкцията ще бъде
компенсирана.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9262755 от 9.11.2021 год. по гр.д .№ 538 по
описа на Районен съд Перник за 2021 г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4