|
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
|||||||||||
|
РЕШЕНИЕ №33 |
|||||||||||
|
гр. Видин,
13.03.2019 г. |
|||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||
|
Административен
съд – Видин, |
Пети административен състав |
||||||||||
|
в публично заседание на |
Седми март |
||||||||||
|
през две хиляди и деветнадесета година в състав: |
|||||||||||
|
Председател: |
Росица Славчева |
||||||||||
|
при секретаря |
Валерия Шутилова |
и в присъствието |
|||||||||
|
на прокурора |
|
като разгледа докладваното |
|||||||||
|
от съдия |
Росица Славчева |
|
|||||||||
|
Административно дело № |
9 |
по описа за |
2019 |
година |
|||||||
|
и за да се произнесе,
съобрази следното: |
|||||||||||
|
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Производството е
образувано по жалба на Ю.Б.Т. против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата №
18-0953-000903 от 21.12.2018 година, издадена от Началник сектор ПП към ОД на
МВР Видин. В жалбата се сочи, че
оспорената заповед е незаконосъобразна, поради което се иска отмяната й.
Жалбоподателката счита, че при извършената ѝ проверка не бил изяснен
въпросът със собствеността върху автомобила. Твърди, че автомобилът не е
предоставян на лицето Илиев и тя не е в роднински връзки с него, нито й е
съпруг. Сочи, че прекратяването на регистрацията на автомобила ограничава и
правото на собственост, което счита за неправилно и незаконосъобразно. Прави се искане за отмяна
на оспорената заповед като издадена в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Ответната страна Началник
сектор ПП към ОД на МВР Видин, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата. Счита, че ПАМ е законосъобразно наложена. Претендира разноски. Съдът намира жалбата за
допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт,
подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от
АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в
оспорения акт. След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и
като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1
във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна: С оспорената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от
ЗДвП № 18-0953-000903 от 31.12.2018 година, издадена от началник сектор ПП към ОД на МВР
Видин, на жалбоподателката Ю.Б.Т. на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е
наложена следната мярка: прекратяване на регистрацията на лек автомобил Тойота
Авенсис с рег. № ВН 1920 ВХ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, като са отнети
регистрационните табели. В мотивите на заповедта е посочено, че на 31.12.2018
година около 13.40 часа в гр. Видин на бул. „Панония“ срещу магазин
„Уанда“, М.Б.И управлява описания по-горе
автомобил, като при извършена проверка
е установено, че не притежава свидетелство за управление на МПС, управлява в
срока на ПАМ. По делото са представени справка
от регистрите на ПП, от която е видно, че автомобила е собственост на
жалбоподателката. От справки на АИС „Български документи за самоличност“ е
видно, че баща на двете деца на жалбоподателката е управлявалия процесния
автомобил. Приложена е ПАМ, по която е отнето СУМПС на Илиев. Приложен е и
АУАН. По делото са разпитани
свидетелите Емил Георгиев и Владислав Илиев, същите са служители на
полицията, установяват, че жалб.Т. и Илиев живеят на съпружески начала. Той е
управлявал често процесния автомобил. Понастоящем Илиев е в затвора. Принудителната
административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за
прилагането, на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за
търсене на административнонаказателна отговорност. По смисъла на чл. 171 от
ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от
АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от
ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на
правната норма административно нарушение, което се установява с акт за
административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до
доказване на противното, поради което доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ. За установяване на
нарушението, извършено от жалбоподателката Т., е съставен АУАН с бланков № 650439
от 31.12.2018 година /л. 13/ на Мариян Илиев. В акта е описана фактическа
обстановка, идентична с тази от оспорената заповед, като е посочено, че са
иззети 2 броя регистрационни табели. Описаните в АУАН
фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП
съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на
обжалваната заповед. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната
преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите
обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК,
необорени по надлежния ред от жалбоподателя в хода на производството пред
настоящата инстанция. Според посочената като правно основание за прилагане
на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, в приложима
редакция, за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на
ППС на собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице тези обстоятелства. Законодателят в чл. 150а.
(Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.; изм., бр. 54 от 2010
г., в сила от 19.01.2013 г.; изм., бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.;
изм., бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 2 от
2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) е посочил , че „За да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и
да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. С оглед на оплакванията в
жалбата и събраните по делото доказателства, спорно е обстоятелството по
делото – дали жалбоподателката е предоставила за управление на посочената
дата и час автомобила на друго лице и дали то, е правоспособен водач, т.е.
притежавало ли е валидно издадено свидетелство за правоуправление. От фактите
и доказателствата по делото става ясно, че
е доказано по делото, че именно лицето, за което се твърди, че е
управлявало автомобила – Мариян Илиев, го е управлявало, същото видно от
справката за водач е с отнето СУМПС. По аргумент от
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки,
вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по
спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и
издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от
съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП. Със
Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 година на министъра на вътрешните работи
/л.26/ са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по
ЗДвП, като в т. 3 са посочени областните дирекции на МВР, а със Заповед №
268з-125 от 27.01.2017 година на Директора на ОД на МВР - Видин /л. 27-29/ за
упълномощаване на длъжностни лица от ОД на МВР - Видин да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП на основание чл. 43,
ал. 4 от ЗМВР и горепосочената заповед на министъра на вътрешните работи, са
определени /упълномощени/ да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки посочените в заповедта длъжностни лица, включително началника
на сектор ПП при ОД на МВР Видин /т. 1, 1.3 от заповедта/, т. е. издателят на
оспорената пред съда заповед е от компетентните длъжностни лица, които са
определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки по ЗДвП и в частност на основание чл. 171, т. 2а. Не влияе на
законосъобразността на оспорената заповед фактът, че автомобилът е собственост
на жалбопадтелката, а тя не познава водача. Безспорно се доказа по делото, че
Илиев е в съжителство с нея и е управлявал автомобила често. Въз основа на тези данни
съдът намира, че времето от една година следва да се намали до 6 месеца,
поради следните съображения: Непосредствената цел на ПАМ е предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения до решаване на въпроса за
отговорността. Според съда ПАМ по своята същност е принудителна административна
мярка, целяща преустановяването на нарушения, въпроса за отговорността и
наказанието на извършителя обаче се решава с НП. В натоящия случай според
съда следва да се вземе предвид, че жалбоподателката е майка на две деца,
които към настоящия момент отглежда сама, тъй като бащата е в затвора.
Ограничаването на ползването на автомобила в по-голям от минималния срок биха
били несъразмерни. Следователно превенцията следва да се съобрази със семейното
положение на собственичката. При тези изводи,
процесната ПАМ следва да се измени по
отношение на срока на налагането й, като едната година се намали на шест
месеца. Процесната Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закона
за движението по пътищата № 18-0953-000903 от 31.12.2018 година, издадена от
началник ПП към ОД на МВР Видин, е издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/ писмена форма, при спазване
на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби,
както и в съответствие с целта на закона. От ответника са
поискани разноски по делото за ю.к. възнаграждение. Същите следва да бъдат
определени съобразно чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.78,
ал.8 от ГПК, в сила от 28.01.2017г. На основание
чл.25,ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ с оглед изхода на делото
на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева. Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът Р
Е Ш И : ИЗМЕНЯ заповед № 18-0953-000903 от 21.12.2018
година, издадена от Началник сектор ПП към ОД на МВР Видин, с която на Ю.Б.Т. *** е приложена
принудителна административна мярка по чл.171,т.2а,б.”а” от ЗДвП –
„прекратяване на регистрацията на „Тойота Авенсис”, с рег. № ВН 1920 ВХ за
срок от една година", като НАМАЛЯВА срока от една година на шест месеца. Решението не подлежи на
обжалване. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: |
|||||||||||