Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260336
гр.Русе, 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на петнадесети март през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател : Виржиния Караджова
при секретаря Красимира
Стоянова
в присъствието
на прокурора ………................................
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 4598 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът И.И.В. твърди, че на
22.11.19 г. около 23.40 ч. в гр.Русе, л.а. марка „БМВ“, модел „ЗЕР РЕЙХЕ“ с
рег.№ P*****, управляван от лицето П.В.С.,*** в посока към ГКПП-Дунав мост.В района на
бензиностанция „Еко“ водачът предприел внезапна маневра за престрояване от
дясна в лява лента, без да се убеди, че в последната няма попътнодвижещи
се МПС.В него момент в непосредствена близост там се намирал л.а. марка „БМВ“, модел „325Д“ с рег. № P*****,
управляван от ищеца.При така създалата се ситуация последният предприел аварийно
спиране, но не успял да избегне сблъсъка с другия автомобил.
Ищецът твърди,
че е пострадал при настъпилото ПТП.Счита, че вина за инцидента има другия
водач, който не съобразил поведението си на пътя и по този начин грубо нарушил
ЗДвП.Сочи, че вследствие на инцидента получил първоначална работна
диагноза-натъртвания на дясна ръка.Веднага след катастрофата потърсил
медицинска помощ в УМБАЛ „Канев“ АД-гр.Русе.След проведени образни и
лабораторни изследвания била потвърдена по-рано поставената диагноза, като
окончателната била-други повърхностни травми на китка и длан.Предвид характера
на травматичната увреда били предприети действия по
извършване на терапия със студени компреси и обезболяващи, след което му било
предписано да продължи лечението в домашни условия.
Твърди, че в
продължение на близо 2 седмици след инцидента у него се появила силна
тревожност и уплаха в съчетание с безсъние.Чувствал се отпаднал, с нарушена
концентрация и внимание, изпитвал постоянно притеснение за живота си, станал
свръх предпазлив и се страхувал да шофира.В тази връзка потърсил специализирана
лекарска помощ при д-р Райчев-психиатър и психотерапевт.От извършения преглед
станало ясно, че ищецът бил в състояние
на свръх възбуденост, с неясно съзнание за неблагополучие.Установено било
наличие на хипотимия (устойчив спад в настроението), хипобулия (постоянно усещане за безпомощност), флаш бек сцени от травмиращо събитие, проявяващи се главно
вечер преди сън, хипопросекция (отслабено активно
внимание), тревожно хиподепресивен синдром,
психогенно вертиго.Окончателно поставената диагноза
била разстройство в адаптацията.Изписана му била терапия по схема с “Newrolaksin“.
Сочи, че в
първите две седмици след ПТП болките в дясна китка били силни и много интензивни,
като общия възстановителен период продължил около месец.Предвид
функционалността на десния горен крайник, ищецът изпитвал сериозни затруднения
в задоволяването на обикновените си битови нужди-хигиенни навици, обличане,
хранене, писане и други.През този период той
следвало да изпълнява щадящ режим, а за задоволяването на ежедневните
потребности се налагала помощ от
неговите близки.Сочи,че изпитал истински шок и уплаха при инцидента, вследствие
на което се стигнало до цялостна негативна промяна в ежедневието му.Твърди, че
за продължителен период от време страдал
от безсъние, а когато успявал да заспи-сънувал тежки кошмари.Счита, че
емоционалните последици от инцидента-изживян стрес и душевни страдания ще го
съпътстват до края на живота.
Твърди, че по
отношение на л.а. марка „БМВ“, модел „ЗЕР РЕЙХЕ“ с рег. № Р*****, е била налице
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при „ЗАД Даллбогг
живот и здраве“ АД със застрахователна полица № ВG/*****/2019, валидна за
времето от 12.11.2019 г. до 11.11.2020 г.Счита, че на
основание чл.429 от КЗ, с договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума, отговорността на застрахования за
причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди.Предвид тежестта на
уврежданията и продължителното посттравматично възстановяване, ищецът оценява
болките и страданията, получени вследствие на инцидента, на 15 000 лв.
На основание
чл.429 ал.1 от КЗ сезирал застрахователя с претенция за изплащане на
обезщетение с вх.№ 1633/21.05.20 г. С писмо изх. № 2165/10.06.2020 г. бил
уведомен, че ответникът отказва изплащане на обезщетение по образуваната щета.Счита
отказът за неоснователен.Иска “ЗАД Даллбогг живот и
здраве“ да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от ПТП,
изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва от 10.06.2020
г.–датата на отказа за изплащане на сумата и до окончателно изпълнение на
задължението.Търсят се разноски за производството.
Ответникът
“ЗАД Даллбогг живот и здраве“ АД-София оспорват иска.Признава
се наличието на валидно застрахователно правоотношение за л.а.“ БМВ ЗЕР РЕЙХЕ“
с рег.№ РВ ***** по силата на застрахователна полица от 12.11.2019 г.Оспорват
обаче водачът на това МПС да е бил виновен за инцидента.Считат, че ищецът е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.Твърдят, че в нарушение на
чл.137а от ЗДвП той не е бил с поставен обезопасителен
колан, включително е карал с несъобразена скорост.Оспорват причинната връзка
между сочените по исковата молба вреди и ПТП.В условие на евентуалност, намират
претенцията за прекомерна по размер.Претендират отхвърляне на иска и присъждане
на разноски за производството.
След преценка
на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
По делото няма спор, че на 22.11.2019 г. около 23.40 ч. в
гр.Русе, при сухо време и без заледявания и неравности на пътя, л.а. марка „БМВ“, модел „ЗЕР РЕЙХЕ“ с рег.№
P*****, управляван от св.П.С.,*** в посока
към ГКПП-Дунав мост.В района около бензиностанция „Еко“ водачът предприел маневра
за престрояване от дясна в лява пътна лента.Според св.П.С., той се движил на темпомат при ограничение към него момент на скоростта в
този участък 80 км.Бил изморен, предвид късния час и тъй като се прибирал към
дома след дълга командировка.Пред него се движили други автомобили.В един
момент решил да предприеме маневра изпреварване.Пропуснал автомобил, който се
движил с висока скорост в лявата пътна лента.Твърди, че преди да навлезе в нея,
се уверил, че няма друго попътно движещо се МПС.Не си спомня дали е повторил
тази проверка и когато автомобилът му се изнесъл към съседното
платно.Неочаквано последвал сблъсък.Неговото МПС се завъртяло обратно на
часовниковата стрелка, ударило с мантинелата и
спряло.Другият автомобил преминал през тротоара, канавка, ударил се в дърво, търкалял
се през таван и спрял на около 100 м напред.От него излезли три момчета, без видими
наранявания.П.С. установява, че към момента на сблъсъка, водачът на другия
автомобил го управлявал с висока скорост.Когато по-късно му било връчена
експертиза, изготвена във връзка с образувана преписка в РРП, разбрал, че се
касае до 120 км/ч.Свидетелят твърди, че е било невъзможно той да реагира по
начин, че да се избегне сблъсъка.В този смисъл счита, че няма вина за
настъпилото ПТП.Твърди, че когато на място дошла полиция, момчето, което
управлявало другия автомобил, признало, че е причинило инцидента.На св.П.С. бил
съставен акт, който той обжалвал.В тази връзка било образувано АНД № 1513/2020
г. по описа на РРС, приложено по настоящото дело.
С влязло в
сила решение било отменено НП № 20-1085-002439/ 16.07.2020 г., с което на
лицето била наложена глоба за нарушение на чл.25 ал.2 от ЗДвП.В мотивите на
акта е посочено, че тъй като ударът не е станал в лявата пътна лента, защото П.С.
рязко свил и се върнал в дясната пътна лента, за да избегне произшествие на
база отнемане на предимство на друг автомобил, а по неясни причини водачът на
последния също предприел маневра в посока към тази пътна лента, се стигнало до
сблъсъка.
Св.П.С.
твърди, че на около 200 м след бензиностанция “Еко“ има възвишение, което
ограничава видимостта на пътя в този участък.В противоположен аспект са
показанията на св.Д.Г., пътувал в л.а. марка „БМВ“, модел „325Д“ с рег. № P*****,
както и констатациите на автотехническата експертиза.
П.С. сочи, че
другият водач имал възможност да го заобиколи от
ляво, за да избегнат сблъсъка.Показанията на св.Д.Г. са в друг смисъл и те се
потвърждават от автотехническата експертиза.
Д.Г.
установява, че управляваният от ищеца автомобил се движил в лява пътна лента,
защото И.В. предприемал изпреварване на
колона от МПС. Скоростта му била около 100-110 км/ч.Докато се опитвал да
изпревари колоната, внезапно автомобилът, управляван от П.С., излязъл от
дясната пътна лента и им пресякъл пътя.Водачът подал сигнал, че иска да се
преустрои, но очевидно не погледнал, че в този момент в непосредствена близост
до него в съседната пътна лента има друга кола. Д.Г. установява, че ищецът се
опитал да избегне удара като насочил автомобила си към дясна пътна лента.Другият
водач, вече навлязъл значително в тяхното платно, същи предприел маневра да се
върне назад.
Д.Г.
свидетелства, че ищецът получил навяхване на
китката на ръката и изпитвал болки известно време.Около месец отказвал
да управлява автомобил, тъй като се притеснявал да не стане пак катастрофа.На
свидетеля не е известно преди това И.В. да е преживял някакви житейски
трудности, нито да е имал друг пътен инцидент.В този смисъл са показанията и на
Й.В., майка на ищеца.
Последната
установява, че научила за инцидента от 22.11.2019 г. на другия ден, тъй като
била извън града.Синът й се обадил по телефона и бил уплашен и
притеснен.По-късно на същия ден свидетелката се прибрала в гр.Русе.Сочи, че
синът й видимо бил изключително уплашен, неуравновесен, губели му се моменти от
случката, част от разказа му бил несвързан. Й.В. установява, че ищецът бил с
превръзка на лявата ръка.Крайникът бил подут за около десет дни.Ищецът не можел
да си служи с тази ръка /при обличане, при къпане/, макар при него водеща да е
дясната ръка.В продължение на седмици имал болки.В тази връзка и поради уплаха,
около десет дни, И. отказвал да шофира.Емоционално успял да се успокои след
около два-три месеца.Според свидетелката до него момент синът й нямал психически и психологически травми, свързани с
някакви житейски неудачи.
След инцидента
И. започнал да се оплаква от главоболие, започнал да става необщителен, имал
чувството , че живее втори живот.Избягвал да говори за катастрофата. Свидетелката
го посъветвала да посети психиатъра д-р Райчев.Той предписал успокоителни
медикаменти, които ищецът приемал около десет дни.
Представени са
доказателства във връзка с твърденията на ищеца, че е претърпял травматични
увреждания при ПТП-натъртвания на дясната ръка.Има поставена диагноза и
разстройство в адаптацията (л.9-л.12).
Назначената по
делото СМЕ се е произнесла, че в приложената медицинска документация няма данни
за обективно установени травматични увреждания, като на база снета анамнеза на
лицето била поставена диагноза други повърхностни травми на китката и дланта
/дясната/.Вещото лице е посочило, че при наличие на такива, следва да се
приеме, че на ищеца са били причинени
болки и страдания.Експертът е пояснил, че при процесното
ПТП е възможно да е настъпила травма на дясна гривнена
става, която да доведе до болки, без да са налице обективно установени
признаци, като първите отшумяват в рамките на няколко денонощия.Вещото лице е
докладвало, че в процесния случай е установило, че ищецът има счупване в същата
област от преди 11 години.Пояснило е, че в този случай е възможно да е имало
обостряне на болков синдром за лицето.
Експертът е
посочил, че описаните по исковата молба травми е възможно да възникнат за ищеца
със или без поставен предпазен колан.
Според автотехническата експертиза, към момента на инцидента ищецът се е движил с над допустимата от
закона скорост-около именно 120км/ч., а
св.П.С.-в рамките на ограничението от 80 км/ч–около 78,7км/ч.Експертът приема,
че основната причина за настъпване на ПТП е станало внезапното навлизане в
лявата лента за движение от водача на л.а.„БМВ 3ЕР РЕИХЕ”, при което било
отнето предимството на другия участник в инцидента.Вещото лице е заключило, че
св.П.С. е имал техническа възможност да възприеме изпреварващия
го л.а. „БМВ 325Д” и да предотврати катастрофата.За последната обаче е
допринесъл и ищецът.Същият не е имал техническа
възможност да избегне ПТП чрез спиране, но е можел, ако беше управлявал МПС с
разрешената скорост за този пътен участък.
Вещото лице е
пояснило, че в конкретния случай предпазният колан, с триточково окачване,
придържащ в долната си част коремната област на водача, а в горната–гръдната и
раменна част, при настъпване на челен удар, с действие на инерционните сили единствено
напред, се получават обичайно увреждания в гръдната област.Когато обаче има странични инерционни
сили, както е в процесния случай, поставен предпазен колан не би предотвратил получените
от ищеца травми.
Назначената по
делото психиатрична експертиза установява, че И. Стоянов В. се намира в
състояние на отшумяващо разстройство на адаптацията, причинено от изпитаните
страх и уплаха, вследствие на процесното ПТП.Вещото
лице сочи, че инцидентът не е единственият фактор за това.Пред експерта ищецът споделил
за предходни житейски събития, създали му психически дискомфорт.
Вещото лице е опровергало поставените на И.В. диагнози-посттравматично стресово
разстройство и остра стресова реакция.Според експерта, проведената медицинска
терапия с д-р Райчев е подобрила състоянието на мъжа, но предвид акумулирания
стрес и остатъчна тревожност е препоръчително той да продължи да посещава прихотерапевт.Вещото
лице е категорично в заключението си, че част от установената при ищеца
психична тревожност следва да се обвърже с процесния
инцидент.При И.В. продължават да са налични отбягващо поведение, страх и нощни
събуждания.Вещото лице е пояснило, че констатираните от него симптоми трудно
могат да бъдат симулирани от обследвания.
По делото няма спор и са ангажирани доказателства, че за л.а. марка “БМВ“, модел “ЗЕР РЕЙХЕ“, рег.№
РВ *****, е имало валидно сключена с ответника застраховка “Гражданска
отговорност“ за процесния период /л.17,л.67/.
На 21.05.2020 г. И.В.
предявил претенция към застрахователя да му бъде изплатено обезщетение в размер
на 35 000 лева за претърпените от него неимуществени вреди при процесния
инцидент, изразяващи се в болки и страдания и продължително посттравматично
психическо възстановяване /л.13-л.15/.
С писмо от
10.06.2020 г. ответникът отказал /л.16/.
При тази
фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия
причинител на вредата и застрахователя.Следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността
на застрахования деликвент, като застрахователят
дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице за възстановяването им.
В
процесния случай безспорно се установява наличие на
валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП със застрахователна полица № BG***** от 12.11.2019 г., сключена със „ЗАД ДаллБогг:
Живот и здраве” АД, по силата на което ответникът по делото, е поел задължение
да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица.
Страните не спорят
относно настъпилия пътен инцидент на 22.11.2019 г.Има разногласие по въпроса кой е
виновен за ПТП-ищецът или св.П.С..Съдът намира, че двете лица са допринесли по
равно за настъпилия вредоносен резултат.Св.П.С. предприел маневра за
преустройство в лява пътна лента, без да се убеди, че там няма друг
попътно движещ се автомобил.Ищецът от своя страна управлявал своето МПС с около
40 км/ч над разрешената скорост в този участък, поради което не е успял да
предприеме своевременно спиране, за да се избегне сблъсъка.По делото не се
установява твърдението на ответника, че И.В. е бил без поставен предпазен
колан.В допълнение, с оглед приетите по делото СМЕ и СТЕ, дори при използване
на такъв, лицето би могло да получи сочените от него травми на ръката.
Съдът приема, че
събраните по делото доказателства водят на безспорен извод, че са налице всички
признаци от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, за да се ангажира
деликтната отговорност на св.П.С..
Съдът намира, че при настъпилото ПТП
на ищеца са били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания, поради травма на китката на ръката в продължение на около десет дни, за което данни изнасят както
свидетелят Д.Г., така и Й.В..Доколкото последната при разпита й погрешно
посочи, че се касае до ляв крайник, настоящият състав намира, че майката не е
оказвала някаква съществена помощ на сина си за всекидневните му битови
нужди.По делото се установява също, че във връзка с получения стрес и уплаха
при инцидента, при ищеца се стигнало
до цялостна негативна промяна в ежедневието-започнал да страда от безсъние, да
е необичайно за него необщителен, изпитвал безпокойство при мисълта за
преходността на живота, сънувал кошмари.Това му състояние го принудило да
потърси помощ от специалист.Поставените от последния диагнози за посттравматично стресово разстройство и
остра стресова реакция са отхвърлени от приетата в това производство СПЕ. Потвърдено
е обаче наличието и към настоящия момент на състояние на отшумяващо
разстройство на адаптацията.Вещото лице е уточнило, че то е било причинено от
изпитаните страх и уплаха от ищеца, вследствие на процесното
ПТП, но при отчитане влиянието и на
други предходни житейски събития.
С оглед така
установените факти, съдът приема, че следва да присъди в полза на И.В.
обезщетение за причинените му при инцидента неимуществени вреди.Тъй като последните
представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл.52 от ЗЗД – по справедливост от
съда.Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на посочената
разпоредба е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.В процесния случай, при отчитане вида на физичните и
психични травми, техния интензитет, периода на отшумяване на първите, както и
не напълно възстановяване от вторите, но пък настъпили в съчетание и с други, ирелевантни към инцидента събития, настоящият състав
приема, че трябва да определи обезщетение в размер на 5 000 лв.Съгласно чл.51
от ЗЗД обаче, ако пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, обезщетението следва да се намали.Според възприетия по-горе принос на
лицето за инцидента, съдът приема, че на И.В. се следва обезщетение в размер на
2 500 лв.Сумата се дължи със законната лихва от посочената по исковата
молба дата-10.06.2020 г., когато на ищеца е било отказано изплащане на
обезщетение.В останалата част до 15 000 лв. искът е неоснователен и трябва
да се отхвърли.
Съгласно чл.78 от ГПК на всяка от страните се следват разноски за производството съразмерно с
уважената, респективно с отхвърлената част от претенцията.В тежест на ответника
е държавната такса за производството според уважената част от иска.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ”ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, община Столична, бул.„Г.М. Д.” № 1, представлявно от изпълнителните директори Бисер Иванов и Росен Младенов, да заплатят на И.И.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Я. *** 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП от 22.11.2019 г., със законната лихва върху нея, считано от 10.06.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 102,50 лв.-разноски по делото, и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до 15 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА И.И.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
чрез адв.Я. ***, да заплати на ”ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.София, община Столична, бул.„Г.М. Д.” № 1, представлявно
от изпълнителните директори Бисер Иванов и Росен Младенов, сумата от 512,50
лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА ”ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.София, община Столична, бул.„Г.М. Д.” № 1, представлявно
от изпълнителните директори Бисер Иванов и Росен Младенов, да заплатят по с/ка на РРС сумата
от 100 лв.-държавна такса по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването му на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :