МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ № /11.11.2019г.
по ЧНД № 229/2019г.
по описа на СсОС
Производството
е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1-8 ЗПИИРКОРНФС.
Образувано
е по искане на Федерална служба правосъдие, Германия, обективирано в
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, за признаване и изпълнение на Решение №500.05771837.7 от 05.11.2018г., в сила от 01.12.2018
г., издадено от Полицейски президиум
Райнпфалц, Централна служба „Глоба и парични санкции“, гр.Шпайер,
Германия, с което на българския
гражданин С.Н.Х.,***, е наложена
финансова санкция в общ размер от 108.50евро, от които, 80 евро-глоба и
28.50евро-разходи в производството, за
извършено на 25.05.2018г. нарушение по
чл. 41 ал. 1 във връзка с Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движение по
пътищата (StVO), чл. 24 от Закон за движението по пътищата (StVG), 11.3.5 от
Федерален каталог за финансови санкции (BKat),
Прокурорът в съдебно заседание изразява
становище за основателност на искането и моли за уважаването му.
Засегнатото
лице в правото на лична защита и в последната си дума заяви, че ще заплати
стойността на наложената санкция.
◆◆◆◆◆
От
Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е видно, че
решението, с което е наложена финансовата санкция е влязъл в сила акт на
компетентен административен орган в Германия, с който е наложено задължение за
плащане на парична санкция, наложена във връзка с нарушение правилата за
движение и на разходите по процедурата, като засегнатото лице е имало
възможност да обжалва решението пред съответния съд, с което е изпълнено
условието на чл. 3 ал.1 т.1 и т.3 ЗПИИРКОРНФС.
От
описаните факти в Удостоверението е видно, че като водач на автомобил с
регистрационен номер СС 1072 АР, движейки се в землище Нойщадт/вид по федерална
автомагистрала 3 при 48,050-ия километър по посока гр. Кьолн, засегнатото лице
е превишило на 25.08.2018 г. в 20:09 часа максимално допустимата скорост извън
населени места с 30 км/ч. Допустима скорост: 100 км/ч. Установена скорост (след
приспадане на границата на толерантност): 130 км/ч.
Касае се за
поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, изрично посочено и
в списъка по б.“ж“ т.3 на Удостоверението, така че съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1
ЗПИИРКОРНФС проверка за двойна наказуемост не се изисква, макар същата да е
налице.
Налице е
изискването лицето, срещу което е постановено решението да има местоживеене на
територията на Република България, и това е видно от справката от НБН. Наличието на това условие, като едно от
алтернативните предпоставки посочени в чл.30 ал.3 ЗПИИРКОРНФС, е условие
за признаване и изпълнение.
Горното
обосновава извода за наличието на общите положителни предпоставки за
признаване, съгласно изискванията на чл. 30, ал. 1 и ал. 3 ЗПИИРКОРНФС.
Същевременно,
липсват факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на
решенията, визирани в чл. 35 от закона, а именно:
Представеното
удостоверение е пълно и отговаря на решението на издаващата държава.
Срещу
засегнатото лице не е постановено и приведено друго решение за налагане на
финансова санкция за същото деяние, не е изтекла давността по българското
законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, не е
налице имунитет или привилегия, съгласно българските закони и не са налице
условията на чл. 35, т. 5 от закона.
Решението
не се отнася за деяние, което не е престъпление или административно нарушение
според българския закон в случаите на чл. 30, ал. 1 от закона.
Физическото
лице, срещу което е постановено решението, е наказателно отговорно и подлежи на
наказателно преследване за деянието, което обосновава решението.
Производството
е било писмено и засегнатото лице е уведомено за правото и срока на обжалване,
като не са налице обстоятелствата по чл. 35, т. 9-11 ЗПИИРКОРНФС.
Размерът на
финансовата санкция не е по-нисък от посочения в чл.35, т. 6 от закона.
Въз основа
на фиксирания курс на еврото към българския лев, към деня на постановяване на
решението, равностойността на дължимата сума е в размер на 212.21 лева.
Давностният
срок за изпълнение на финансовата санкция изтича на 01.12.2021г.
Въз основа на гореизложеното и на
основание чл. 32, във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС съдът прие,
че са налице всички условия за признаване, изискващи се от Закона, поради което
постанови съдебен акт, с който призна решението на издаващия орган, а именно №500.05771837.7 от 05.11.2018г., в сила от 01.12.2018
г., издадено от Полицейски президиум
Райнпфалц, Централна служба „Глоба и парични санкции“, гр.Шпайер, Германия, с което на българския гражданин С.Н.Х.,***, с ЕГН **********, е наложена финансова санкция от 212.21лева, представляваща равностойността на
наложената парична глоба и разходи в производството, в общ размер от 108.50евро,
за извършено на 25.05.2018г.
нарушение по чл. 41 ал. 1 във връзка с Приложение 2, чл. 49 от
Правилника за движение по пътищата (StVO), чл. 24 от Закон за движението по
пътищата (StVG), 11.3.5 от Федерален каталог за финансови санкции (BKat),
Приходите
от изпълнение на това решение са в полза на изпълняващата държава – Република
България, а НАП е задължена да уведомява съда за предприетите действия по
изпълнението, както и при приключване на изпълнението, съобразно изискванията
на чл.22 и чл.24 от Закона.
Постановено
е уведомление за съдебното решение да се
изпрати на издаващия орган и на Министъра на правосъдието.
Водим от
тези съображения, съдът постанови своят съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.