О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. Кюстендил, 05.06.2019 г.
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание от пети
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от
младши съдия Симона Навущанова в. ч. гр.
д. № 271 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 5 ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх. № 5168/10.04.2019 г. от „********”
ООД, ЕИК: ********, с адрес: гр. *****************************,
със законен представител Л.Р. – в качеството му на Управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.М.срещу Определение
№ 490 от 26.03.2019 г., постановено по ч.гр. д. № 1731/2017 г. по описа на Дупнишкия районен съд, с което е обезсилена издадената в полза
на „********”
ООД, ЕИК: ********, Заповед от 30.08.2017 г. за изпълнение по чл. 417 от ГПК, против длъжника Г.В.Г., с която последният
е осъден да заплати на заявителя следните суми : главница по запис на заповед в
размер на 383.16 лв. (триста осемдесет и три лева и шестнадесет стотинки),
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 29.08.2017 година до изплащане на вземането и разноски в
размер на 25 лв. – внесена държавна такса, както и сумата в размер на 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Обезсилен
е и издаденият въз основа на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, изпълнителен лист от 30.08.2017, в полза на „********” ООД и е прекратено
производството по ч.гр. д. № 1731 по описа на Районен
съд -Дупница за 2017 година.
В частната жалба са изложени подробни съображения
относно незаконосъобразността на постановения съдебен акт. Твърди се, че в процесния казус не е налице
процесуална деепспособност, нито редовно
упълномощаване от страна на „представляващите" г-н Г.В.Г.. Смята се, че подаденото
на 25.01.2019 г. възражение срещу заповедта за изпълнение от длъжника Г.В.Г., представляван от законния
представител М.Г., чрез упълномощения от нея адвокат З. В. не е породило своето правно действие, тъй като същата не правно легитимирана да
възрази по реда на чл. 414 от ГПК. В тази връзка се твърди, че длъжникът е
поставен под ограничено запрещение и на същият е назначен попечител- съпругата
му- М.Г.,
която обаче с оглед разпоредбата на чл. 28 от ГПК не може да извършва
съдопроизводствени действия вместо него. В тази връзка се посочва, че волята на попечителя
е едно своеобразно допълнение към волята на лицето, поставено
под ограничено запрещение. За да
възникне редовно и валидно волеизявление
обаче, е необходимо волята на представляваното лице да бъде изразена, а след това потвърдена от попечителя. В процесния
случай няма направено волеизявление от страна на Г.В.Г.. Същите съображения се излагат и относно упълномощаването на адв. В.,
като се твърди, че и то не е редовно и легитимно. За нередовно се намира от
жалбоподателя и връчването на длъжника на ПДИ, ведно с копие от записа на заповед - документа, въз основа на
който е издадена заповедта за изпълнение и Заповедта за
изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист, съгласно чл. 418, ал.
5 ГПК, тъй като от твърденията на попечителката Г. (че длъжника Г.Г. е в неизвестност считано от 07.06.2017г. ) става ясно, че същият не се е запознал със
съдържанието на заповедта, какъвто е смисълът на връчването. Г. не е
следвало да приема ПДИ, нито на основание чл. 46, ал. 1, вр. ал. 2 ГПК след
като същата знае, че не може да го предаде на длъжника в срок, в който той да може
да се защити, нито на основание чл. 45, изречение второ ГПК- след като същата
не е законен представител или пълномощник (доброволен представител). На тази база се иска да бъде отменено като неправилно постановеното от
ДнРС определение и да бъдат присъдени на жалбоподателя сторените от него
разноски.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по жалбата- Г.В.Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***************************************,
представляван от М.СТ.Г. – попечител, ЕГН **********, чрез адв. З. В. – САК,
със съдебен адрес:***, с който частната жалба се оспорва изцяло и се излагат подробни
съображения за неоснователността си. Твърди се, че лицето Г.Г. е безследно
изчезнал от 07.06.2017 г. в следствие на което е обявен за общодържавно
издирване. За доказване на този факт се представя към отговора Удостоверение от
21.02.2018 г., издадено от ОДМВР- гр. Кюстендил, РУ –Бобов Дол. Иска се
потвърждаване на постановения от ДнРС съдебен акт и присъждане на сторените в
настоящото производство разноски.
Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид постъпилата
частна жалба и събраните доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срок, от
легитимирано лице и е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
По искане на заявителя „********“
ООД, ЕИК:********, Дупнишкият районен съд е издал на 30.08.2017 г. заповед за изпълнение по чл. 417, т.10 от ГПК, против против длъжника Г.В.Г., ЕГН **********, с която последният
е осъден да заплати на заявителя следните суми : главница по запис на заповед в
размер на 383.16 лв. (триста осемдесет и три лева и шестнадесет стотинки),
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 29.08.2017 година до изплащане на вземането и разноски в
размер на 25 лв. – внесена държавна такса, както и сумата в размер на 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Постановено е незабавно изпълнение, както и
издаването на изпълнителен лист на основание чл. 418 от ГПК.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
е депозирано възражение с вх. № 1200/25.01.2019 г., от от длъжника Г.В.Г.., представляван от законния
представител М.Г., чрез упълномощения от нея адвокат З. В.. Същата е
заявила, че М.Г. е получила на 11.01.2019 г., в качеството й на законен
представител- попечител на Г.Г. г., покана за доброволно изпълнение по ИД №
722/2018 г., по описа на ЧСИ М.ДЖ.. Заявила е, че длъжникът не дължи изпълнение
по издадената заповед за незабавно изпълнение и е поискала отмяна на заповедта
и обезсилване на издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Посочила е, че
длъжникът е поставен под ограничено запрещение с Решение № 49 от
10.03.2016г. на Окръжен съд — Кюстендил, влязло в сила на 13.04.2017 г. и че от 07.06.2017 г. същият е в неизвестност и е обявен за общодържавно
издирване. Представила е доказателства за твърдяните факти.
След постъпване на възражението
по чл. 414, ал. 2 от ГПК ДнРС
е изпратил съобщение, с което е указал на заявителя „********“
ООД, ЕИК:********, че в
едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск относно вземането си, предмет на
заявлението, като довнесе държавна такса. Указано е на заявителя, че в случай,
че не представи доказателства за предявения иск за установяване на вземането
издадената заповед ще бъде обезсилена. Съобщението е получено на 21.02.2019 г.
На 19.03.2019 г. (в рамките на
предоставения едномесечен срок) жалбоподателят е депозирал пред заповедния съд
становище по депозираното възражение, с което е поискал на
основание чл. 253 ГПК да бъде отменено Определението с указанията за подаване на
установителен иск, тъй като г-жа М.Г., в качеството си на попечител на длъжника не може да
извършва процесуални действа вместо него и да упълномощава адвокат.
Подаденото становище
не е взето предвид от заповедния съд и след изтичане на едномесечния срок за
предявяване на иск, с Определение
№ 490/26.03.2019 г. по ч.г.д. № 1731/2017г., предмет на настоящата въззивна
проверка, са обезсилени издадените в полза на жалбоподателя заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение и изпълнителени лист срещу длъжника Г.Г..
До момента на постановяване на обжалваното
определение на 26.03.2019 г. заявителят не е представил пред
заповедния съд доказателства относно предявяване на иск за установяване на
вземането по заповедта в дадения едномесечен срок - т.е. липсват данни към този
момент да са били изпълнени указанията на съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 5 от ГПК / след изменението ДВ, бр. 86 от 2017 г. /, когато заявителят не представи
доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта
за изпълнение. Тъй като в дадения срок заявителят не е представил пред
заповедния съд доказателства, че е предявил иска в посочения срок, районният
съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 415, ал. 5 от ГПК и е обезсилил
издадената заповед. Обезсилването на изпълнителния лист е последица от
обезсилване на заповедта за изпълнение. Посочил е в мотивите си, че заповедния съд не длъжен да
извършва служебна проверка дали исковата молба, с предмет, съвпадащ със
заявлението по чл. 417 от ГПК е постъпила в съда, както и да събира данни за
датата на депозирането й. Изразеното в мотивите на ДнРС становище е правилно и
съобразено с непротиворечивата и константна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК -
определение № 247/18.05.2009 г. по ч. гр. д. № 166/2009 г. на ВКС, ГК, IV г.
о., определение № 123/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. на ВКС, ТК, I т.
о., определение № 124/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 20/2010 г. на ВКС, ТК, I т.
о., определение № 133/29.01.2010 г. по ч. т. д. № 41/2010 г. на ВКС, ТК, I т.
о., определение № 490/21.06.2010 г. по ч. т. дело № 254/2010 г. на ВКС, ТК, I
т. о., определение № 494/2.07.2010 г. по ч. т. дело № 403/2010 г. на ВКС, ТК, II
т. о. Съгласно нея доказването на факта на предявяване на иска и спазването на
срока е в тежест на заявителя. За доказването на факта на предявяване на иска
от заявителя, не е достатъчно само постъпването на исковата молба в
регистратурата на съда, но и уведомяването в указания едномесечен срок на съда
по заповедното производство, че искът е предявен. Съдът издал заповедта за
изпълнение не е длъжен служебно да извършва проверка дали исковата молба с
предмет, съвпадащ с претенцията на заявлението по чл. 417 ГПК, е постъпила в
съответния съд и да събира данни за датата на депозирането й. Доказването може
да се извърши освен с представяне на изрично заявление, придружено с копие от
исковата молба с удостоверена дата на депозирането й в регистратурата на съда,
но и със съдебно удостоверение на съда, пред който е образувано делото по иска
на заявителя с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Настоящия случай обаче не попада
под нормата на чл. 415, ал. 5 от ГПК. КноС не споделя изводите на
първоинстанционния съд, че е налице валидно направено, от страна на длъжника,
възражение по чл. 414 от ГПК, което да обуславя необходимост от предявяване на
иск по чл. 422 от ГПК. Възражението е депозирано от лице, без продставителна власт и съдът не е следвало да указва на ищеца предявяване на
установителен иск по чл. 422 от ГПК с произтичащите от това последици. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ГПК, „непълнолетните и
ограничено запретените извършват
съдопроизводствените действия лично, по със съгласието на родителите или попечителите
си". Решенията, които взема дадено лице в
качеството си на попечител, не могат да заместят тези на
представлявания. Както правилно е отбелязано и в депозираната
частна жалба волята на попечителя е едно своеобразно допълнение към
волята на лицето, поставено под ограничено запрещение. За да възникне редовно и валидно волеизявление обаче, е необходимо волята на представляваното лице да бъде
лично изразена, а след това потвърдена от
попечителя. В процесния случай няма направено волеизявление от
страна на Г.В.Г.. Възражението е депозирано от длъжника Г.В.Г.., представляван от законния
представител М.Г., чрез упълномощения от нея адвокат З. В.. Упълномощаването на адв. В. също
е нередовно. Поради това, издадената заповед
не следва да бъде обезсилвана на осн. чл. 415, ал. 5 от ГПК, тъй като
указанията на съда до заявителя са неправилни. В хипотезата на иск за
съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни
предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед
за изпълнение; 2/ подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от
длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на
установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Липсата
на която и да е от посочените предпоставки обосновава извод за липса на правен
интерес от предявяване на установителен иск, респективно за неговата
недопустимост. С оглед на изложеното, КнОС приема, че определението на ДнРС, с което
е обезсилена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и издадения въз основа на
нея изпълнителен лист следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, тъй като не
бил налице правен интерес за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК срещу длъжника
Г.Г..
На следващо място КнОС счита, че
в настоящия случай освен липса на валидно възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК е
налице и нередовно връчването
на длъжника на ПДИ, ведно с
копието от записа на заповед и Заповедта
за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист, съгласно чл. 418,
ал. 5 ГПК. По несъмнен начин от представените по делото
доказателства, се установява, че длъжникът е поставен под ограничено
запрещение, предвид на което и на основание чл. 28, ал. 2 ГПК процесуалните
действия от или против същия трябва да се извършват от него, но със съгласието
на попечителя му. Т.е. за издадената заповед за изпълнение е следвало да бъдат
уведомени длъжникът и неговият попечител. В този смисъл е и приетото в решение
№ 8 от 4.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 1052/2012 г. и о пределение № 1086 от
4.12.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 694/2012 г. Видно от
представените писмени доказателства, който са представени и пред заповедния
съд, също така е обстоятелството, че длъжникът Г.Г. е в
неизвестност считано от 07.06.2017 г. и е обявен за общодържавно издирване Както правилно се отбелязва от жалбоподателя, същият не се е запознал със съдържанието на заповедта. Попечителят Г. не е
следвало да приема ПДИ, нито на основание чл. 46, ал. 1, вр. ал. 2 ГПК след
като същата знае, че не може да го предаде на длъжника в срок, в който той да може
да се защити, нито на основание чл. 45, изречение второ ГПК- след като същата
не е законен представител или пълномощник (доброволен представител). Съгласно
чл. 54. ГПК: „Ако при връчването има нередовности, същото се смята
за извършено в момента, в който съобщението
действително е достигнало до адресата. КнОС
приема, че срокът
по чл. 414, ал. 2 ГПК не е започнал да тече за длъжника и следва се проведе нова процедура по връчване на ПДИ от ЧСИ, и след като от доказателствата по делото е видно, че лицето Г.Г. е изчезнало — да се назначи особен представител
в изпълнителното производство, за да може да бъде връчена валидно ПДИ, заедно с документите по чл.
418, ал. 5 ГПК.
По разноските:
С оглед основателността на
депозираната частна жалба и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на жалбоподателят
следва да бъдат присъдени сторените от него разноски – ДТ в размер на 15 лева и юрисконсултско
възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 25а, ал. 2 от НБПП в размер на 50 лева, който размер
настоящата инстанция намира за справедлив, с оглед фактическата и правна
сложност на делото. КнОС счита, че посочените разноски следва да бъдат
заплатени от насрещната по частната жалба страна при съблюдаване на
задължителните постановки на Тълкувателно решение № 6 от 2012 г. на ОСГТК на
ВКС, а не от нейния попечител, тъй като визираната в частната жалба материална
разпоредба на чл. 42 от ЗЗД е неприложима при определяне на отговорността за
разноски в настоящото производство, а касае евентуалното предявен иск за
обезщетение за настъпили вреди, който би имал мнимо представлявания спрямо
лицето, действало без представителна власт.
По обжалваемостта:
Съгласно Определение № 490 ОТ
22.10.2018 г., постановено по ч.г.д. № 3756/2018 Г., Г. К., ІV
Г.О. на ВКС, всички въззивни определения, постановени в
заповедното производство, включително и тези, които обективират произнасяне по
самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство, не
подлежат на касационно обжалване, както е разяснено в т. 8 от ТР № 4/2014 г. на
ОСГТК ВКС. В тази категория е и актът по чл. 415, ал. 2 ГПК (редакцията преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.),
аналогичен на чл. 415, ал 5 ГПК при сега действащата редакция.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 490 от 26.03.2019 г., постановено по ч.гр. д.
№ 1731/2017 г. по описа на Дупнишкия районен съд Определение от 28.01.2019 г., постановено по ч.гр. д. № 2387/2017 г. по описа на ДнРС, с което е обезсилена
издадената в полза на „********” ООД,
ЕИК: ********, Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 30.08.2017 г., против длъжника Г.В.Г., с която последният е осъден да
заплати на заявителя следните суми : главница по запис на заповед в размер на
383.16 лв. (триста осемдесет и три лева и шестнадесет стотинки), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 29.08.2017 година до изплащане на вземането и разноски в размер на 25
лв. – внесена държавна такса, както и сумата в размер на 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, обезсилен
е издаденият въз основа на заповедта изпълнителен лист от 30.08.2017, в полза на „********” ООД и е прекратено
производството по ч.гр. д. № 1731 по описа на Районен
съд -Дупница за 2017 година.
ОСЪЖДА Г.В.Г., ЕГН **********,
с адрес: гр. ***************************************, действащ лично и със съгласието
на М.СТ.Г. – попечител,
ЕГН ********** да заплати на „********”
ООД, ЕИК: ********, с адрес: гр. *****************************,
със законен представител Л.Р. – в качеството му на Управител сумата от 65 (шестдесет и пет) лева, представляваща сторени разноски пред
настоящата съдебна инстанция.
ВРЪЩА делото на Дупнишкия районен, за продължаване на съдопроизводствените действия
съобразно мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.