РЕШЕНИЕ
№ 1095
гр. София, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20211110206781 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от К. П. К. с адрес на
призоваване: ............., ,с ЕГН: ********** против Наказателно Постановление
№ 7140/11.02.2021г. на Началник на отдел ,,Контрол по РПМ", Дирекция
,,Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция ,,Пътна инфраструктура" -
гр.София, с което на жалбоподателя е било наложено наказание глоба в
размер на глоба 2 000 лева за извършено административно нарушение по
чл.26, ал.2 т.1, буква ,,а" от Закона за пътищата във вр. с чл.37, ал.1 т.1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ.
Недоволно от издадения санкциониращ акт е останало наказаното лице,
което в жалбата си до съда, акцентира на наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложен материален закон,
обуславящи незаконосъобразността на вмененото деяние. В заключение се
иска от съда да отмени обжалваното наказателно постановление или
алтернативно да измени неговия размер.
В съдебно заседание жалбоподателят К.К., редовно призован, не се
явява и не се представлява.
1
Административно – наказващият орган Началник на отдел ,,Контрол по
РПМ", Дирекция ,,Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция ,,Пътна
инфраструктура" - гр.София, редовно призован, не се явява и не се
представлява. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се
оспорва основателността на жалбата като се иска същата да бъде оставена без
уважение. Претендира разноски.
Софийски Районен съд, след като се запозна с доказателствата по
делото и като взе предвид становищата на страните намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства установяват следната фактическа
обстановка:
На 18.01.2021г. в 14:37ч. в гр.София, жалбоподателят К.К. управлявал и
осъществявал движение на МПС с четири оси с две управляеми оси марка
,,Мерцедес" модел ,,Акрос" с рег.№........... на път ІІ - 18, км. 33+300, на 1 км.
преди разклона за бул.,,Цариградско шосе" с посока с.Казичене -
бул.,,Цариградско шосе". Водачът превозвал натрошен бетон и бил спрян от
инспектор Дирекция ,,АПИ" е.с. и а.а.. В хода на извършената проверка било
направено техническо измерване с техническо средство ролетка и електронна
мобилна везна на управляваното ППС, при което било установено, че са били
надвишени нормите на Нареба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ като при
измереното разстояние между осите 1.38м., сумата от натоварването на ос на
двойната задвижваща ос била 25.600т. при максимално допустимо
натоварване 19т. Резултатът от измерването бил надлежно обективиран в
нарочен Протокол от за измерване на превозно средство № 00000001/2021г.
Параметрите на горепосоченото ППС показали, че същото се явява
извънгабаритно по смисъла на & 1 т.1 от Допълнителните разпоредби на
въпросната наредба, което обусловило извършването на административно
нарушение. На водачът на ППС бил съставен АУАН, който му бил връчен
лично и подписан от него без възражения. Въз основа на акта било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
2
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно
установена и доказана въз основа на показанията на разпитаните в качеството
на свидетели е.с. и а.м.. Видно от показанията им в съдебно заседание е, че и
двамата са очевидци на извършеното деяние, като са спрели водача на
управляваното ППС, лично са измерили натовареността на осите и са
възприели надвишаването на максимално допустимото им натоварване.
Съдът кредитира показанията им като еднопосочни, логични и
непротиворечиви. Същите се потвърждават и от приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства и в частност Протокола за измерване
на превозно средство от 18.01.2021г.
Предмет на преценка на обжалваното наказателно постановление е
съответствието му с материалния и процесуалния закон. Както съставения
АУАН, така и обжалвания такъв отговарят на изискванията на ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните доказателства съдът намира, че наказаното лице е извършило
административно нарушение по чл.26, ал.2 т.1, бувква ,,а" от Закона за
пътищата във вр. с чл.37, ал.1 т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ (в
този смисъл е и Решение № 7148/09.12.2020г. по КАНД № 8445/2020г. по
описа на АССГ).
По делото безспорно се установява, че жалбоподателят, в нарушение на
разпоредбите на закона и подзаконов нормативен акт, е управлявал тежко
извънгабаритно превозно средство по смисъла на чл.7, ал.1 т.5 б.,,в" от
наредбата без съответно изрично разрешение.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез действие. Водачът е управлявал ППС по пътищата без да
имал необходимото разрешение по установения правов ред.
Несъмнено управляваното от дееца ППС е било извънгабаритно по
смисъла на & 1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.
07.2001г. на МРРБ, което е било управлявано без необходимото разрешение.
От субективна страна нарушението е било извършено умишлено, тъй
като водачът е осъзнавал, че управлявал тежко извънгабаритно ППС при
фрапиращо разминаване между максимално допустимата натовареност от
19т. и въпреки това е извършвал превоза.
3
Съдът не споделя възраженията в жалбата за наличие на различна
санкционна норма, под която е следвало да бъде подведен нарушителя. Видно
от санкционната част на обжалваното наказателно постановление е, че деецът
е бил наказан за това, че е управлявал ППС без разрешение на собственика
или администрацията, управляваща пътя. Наказанието, което е било
наложено по чл.53, ал.1 т.2 от Закона за пътищата съответства на параметрите
на административното обвинение, отразени в обстоятелствената част на
наказателното постановление, поради което и санкциониращата норма е била
приложена правилно и в съответствие с вмененото противоправно деяние.
Жалбоподателят не е бил наказан за това, че управлява тежко извънгабаритно
пътно превозно средство с размери, маса и натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, а за това, че именно вследствие на нарушаването на
максимално допустимоно натоварване, управлява ППС без съответното
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси).
Административното обвинение в пълнота покрива и наказващата норма на
Закона за пътищата, което изключва приложението на чл.177, ал.3 т.1 от
ЗДвП. В случая се касае за различен вид обществени отношения, уреждани
посредством два закона. Надвишаване на максимално допустимото
натоварване на ос е предпоставка за движение на въпросното ППС по
пътищата на страната, което в случая се дължи на натовареността на двойната
задвижваща ос. Именно наличието на противоправно деяние е обусловило
като последица извършване на вмененото административно нарушение. В
случая не е налице дублиране на правни норми, а обуславяне на едно
нарушение довело до извършване на друго. Жалбоподателят е бил подведен
под текст, който урежда обществените отношения, свързани с управлението
на безопасността на пътната инфраструктура на страната, а не за случаите на
правила за действие на пътища, отворени са обществено ползване. Именно
липсата на надлежно разрешение по пътната инфраструктура на страната
обуславя приложението на Закона за пътищата вместо Закона за движение по
пътищата.
При извършена служебна проверка съдът не констатира наличие на
допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят отмяната
на наказателното постановление на процесуално основание. Същото съдържа
4
в необходимия минимум параметрите и фактите, въз основа на които
наказаното лице да узнае в пълна степен всички елементи от обективната и
субективна страна на вмененото нарушение и неговото санкциониране.
По отношение на вида и размера на наложеното наказание съдът
приема, че административно наказващият орган правилно е съблюдавал
прилагането на разпоредба на чл.53, ал.1 т.2 от Закона за пътищата.
Доколкото обаче в самото наказателно постановление е отразено, че
нарушението на жалбоподателя е за първи път и липсват данни за извършени
други такива, наказанието, което е било наложено, следва да бъде редуцирано
към предвидения в закона минимум от 1 000 лева. Завишената обществена
опасност на деянието не съответства на тази на дееца, което да обуслови по –
строго санкциониране на жалбоподателя от минимално предвидения размер.
Като не е съобразил това обстоятелство, както и че водачът на спряното ППС
е оказал съдействие и е имал добро процесуално поведение, административно
наказващият орган е определил едно явно несправедливо административно
наказание. При преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът намира, че целите на наказанията по чл.12 от ЗАНН биха
били постигнати и с определяне на минимално по размер на наказание.
Ето защо предвид горните съображения обжалваното наказателно
постановление, следва да бъде изменено.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на административно наказващия орган сумата в размер на 100.00
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и
сумата от 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 7140/11.02.2021г. на
Началник на отдел ,,Контрол по РПМ", Дирекция ,,Анализ на риска и
оперативен контрол", Агенция ,,Пътна инфраструктура" - гр.София, като
намалява размера на наложено наказание на К. П. К. с адрес на призоваване:
5
............., с ЕГН: ********** на глоба в размер на 1 000 лева за извършено
административно нарушение по чл.26, ал.2 т.1, буква ,,а" от Закона за
пътищата във вр. с чл.37, ал.1 т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63, ал.5 от ЗАНН ОСЪЖДА К. П. К. с адрес на
призоваване: ............, ,с ЕГН: ********** да заплати на Агенция ,,Пътна
инфраструктура" - гр.София, бул.,,Македония" № 3 сумата в размер на 100.00
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и
сумата от 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6