№ 10310
гр. София, 07.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110159545 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му
в открито съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства под опис.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението
да посочи конкретните обстоятелства, за установяване на които е направил
доказателствено искане за разпит на всеки един от двамата свидетели.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване в настоящото производство НОХД №
186/2021 г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 17-и състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 23.04.2024 г. от 09.30 часа ,
за когато страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Предявен е от ищеца В. З. А., ЕГН **********, срещу ответника
Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1,
т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
12000 лв., представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в резултат на образувано срещу ищеца наказателно производство, по което му
било повдигнато обвинение по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1, предл. първо
НК, приключило с оправдателна присъда, влязла в законна сила на 10.04.2023
г., по ВНОХД № 186/2021 г. по описа на СГС, Наказателно отделение, Трети
въззивен състав, ведно със законна лихва от влизане в сила на оправдателната
присъда- 10.04.2023 г., до окончателното плащане на сумата, и сумата от 600
лв., представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди,
1
изразяващи се в разходи за процесуално представителство, ведно със законна
лихва от влизане в сила на оправдателната присъда- 10.04.2023 г., до
окончателното плащане на сумата.
Ищецът излага, че бил привлечен като обвиняем по досъдебно
производство при СРП, а впоследствие и като подсъдим по НОХД №
4619/2018 г. по описа на СРС, НО, 121-и състав, за престъпление от общ
характер, за което му било повдигнато обвинение по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309,
ал. 1, предл. първо НК. В тази връзка поддържа, че изпитал силен стрес и
притеснение касателно изхода от наказателното дело и евентуалното му
отстраняване от работа, доколкото заемал длъжност „младши счетоводител“ в
търговско дружество, а му било повдигнато обвинение за престъпление,
изразяващо се в съставяне на неистински частен документ в качеството му на
длъжностно лице. Сочи, че в първоинстанционното производство са били
проведени пет заседания в период от девет месеца, като впоследствие била
произнесена осъдителна присъда, с която ищецът бил признат за виновен по
повдигнатото обвинение и бил осъден на наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една година. След обжалване на присъдата въззивният съд е отменил
същата, като е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на
СРС. По образуваното НОХД под № 186/2021 г. по описа на СРС, НО, 17-и
състав, била постановена отново осъдителна присъда, с която ищецът бил
признат за виновен по повдигнатото обвинение и осъден на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изпълнение било
отложено за срок от три години по чл. 66, ал. 1 НК. В производството пред
СРС по НОХД № 186/2021 г. били проведени шест заседания. След въззивна
жалба, подадена от ищеца, било образувано ВНОХД № 4018/2022 г. по описа
на СГС, Трети въззивен състав, завършило с постановяване на присъда от
05.12.2022 г., с която била отменена оспорената присъда на СРС и бил
признат ищецът за невиновен. Последната влязла в сила на 10.04.2023 г. след
разглеждането й от ВКС в КНД № 134/2023 г. по описа на ВКС, Трето
наказателно отделение. Ищецът излага, че в резултат на воденото срещу него
близо 6 години наказателно производство са му били причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес, притеснение във връзка
изхода на производството и кариерното му развитие, неспокойство,
потиснатост, уплаха, чувство на несправедливост, безсъние, липса на апетит,
задължение за ограничение във връзка наложената му мярка „парична
гаранция“, странене от близките му, загуба в доверието в органите на МВР и
ПРБ. Било засегнато доброто име на него и на семейството му, с което се
ползвали в града, в който живеят; съседите го отбягвали. Излага още, че са му
причинени и имуществени вреди в размер на 600 лв., представляващи разходи
за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие по
наказателното производство. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Прокуратура на Република
България оспорва исковете като по основание и размер. Счита за недоказани
описаните в исковата молба неимуществени вреди и наличието на причинно-
следствена връзка с незаконно повдигнатото обвинение. Излага се, че
2
органите на разследването не са огласили информация за воденото срещу
ищеца наказателно производство. Сочи, че срещу ищеца била взета мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 150 лв., чийто размер бил
неколкократно по-нисък от този на минималната работна заплата в страната.
Твърди, че срещу ищеца не са предприемани действия извън правно
регламентираните, нито такива, които да ограничават упражняването от
страна на ищеца на неговите граждански права. Относно претенцията на
имуществени вреди поддържа, че липсвали доказателства за обема на
извършените процесуални действия от упълномощения адвокат. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от
доказване: няма такива.
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
В тежест на ищеца е да докаже повдигнато срещу него обвинение в
извършване на престъпление, по което е постановена влязла в сила
оправдателна присъда; претърпени имуществени и неимуществени вреди и
техния размер; наличието на причинно-следствена връзка между незаконните
действия на правозащитния орган и неблагоприятните последици /вредите/.
Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са
причинени виновно от длъжностните лица- чл. 4 ЗОДОВ.
УКАЗВА на ищеца, че НЕ СОЧИ доказателства за претърпените
неимуществени вреди.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава
изгодни за себе си последици.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
3
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4