Р Е Ш
Е Н И Е
№ 675
гр.Бургас, 23.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично
заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 1616 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Д.Ч., роден на ***г. в Украйна, чрез пълномощник
– адв. Д.Б. – БАК, със съдебен адрес: ***, офис 5, срещу Наказателно
постановление № 20-0769-001169/06.04.2020г., издадено от началник група към Сектор
„ПП” на ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание
същата разпоредба, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок
от 24 месеца.
С жалбата се сочи, че наказателното
постановление е незаконосъобразно. Застъпва се, че водачът не е отказал да бъде
тестван с техническо средство и не е отказвал да даде кръвна проба, но поради
това, че не владее български език не е успял да разбере какво точно се иска от
него. Посочва се, че именно поради тази причина жалбоподателят не е подписал
дадените документи и не е могъл да се яви в болницата за даване на кръвна
проба. Твърди се, че липсата на преводач на място е възпрепятствало
жалбоподателя да разбере и реализира правата си. На следващо място се сочи, че при
съставянето на АУАН са допуснати нарушения, изразяващи се в неспазване на
тридневния срок за възражения, както и връчване на НП без превод на руски език.
В открито съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично и с пълномощник – адв. Д.Б. – БАК, като заявява че поддържа
жалбата. Допълва, че се касае за недоразумение и той в действителност не е
разбрал какво се иска от него. Твърди, че е разбрал простите нареждания, като
„Дай си документите“, но не е успял да разбере каква точно е процедурата и
какво се иска от него.
Пълномощникът адв. Б. – БАК заявява, че
са налице разминавания в показанията на свидетелите. Поддържа тезата си, че в
случая е следвало да се осигури преводач на Ч. и то заклет, като само по този
начин правата му биха били съхранени. Счита, че полицейските служители са
действали незаконосъобразно, поради което и процедурата по издаване на НП е
опорочена и санкционният акт следва да се отмени.
Административнонаказващият орган, надлежно
призован, не се представлява. В приложено по делото писмено становище от гл.
юрисконсулт Владимирова се застъпва, че жалбата е неоснователна. Оборват се
възраженията на жалбоподателя, като се моли НП да се потвърди изцяло и на АНО
да се присъдят сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 8 – НП е връчено на
жалбоподателя на 06.04.2020г., а жалбата е депозирана по куриер и заведена в
ОДМВР-Бургас на 13.04.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено
следното:
Във връзка с
усложнената епидемиологична обстановка в страната и съгласно заповед на
министъра на здравеопазването през април 2020г. на изходите на областните
градове в страната били изградени контролно-пропускателни пунктове (КПП). В
частност на изхода от гр. Бургас в посока гр. София на автомагистрала „Тракия“
такъв КПП бил ситуиран на пътен възел „***“. На 04.04.2020г. на въпросния пункт
на смяна били св. П.П., св. М.Н. и св. А.И. – полицейски служители към
ОДМВР-Бургас. Около 02.15 часа на КПП пристигнал жалбоподателят, управляващ лек
автомобил „***“ с рег. № ***.
Полицейският служител П. спрял автомобила, за да попита водача за къде пътува. Жалбоподателят
Ч. обяснил, че пътува към Пловдив, при семейството си. Понеже св. П.
констатирал мирис на алкохол той се усъмнил, че е възможно жалбоподателят да е
употребил такъв, поради което и поискал за проверка неговите документи и
документите на автомобила. Ч. предоставил всичко изискано без паспорта си. След
това св. П. поискал от водача да слезе от автомобила и да го придружи до
служебният автомобил, за да му бъде извършена проверка с техническо средство за
употреба на алкохол. Ч. се съгласил и последвал полицейския служител, но когато
му било дадено техническото средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фаб. № ARBB 0062, той не изпълнил указанията на проверяващите и
не дал проба. Няколко пъти полицейските служители му обяснявали как следва да
се процедира с техническото средство и как следва да се надуе апаратът, за да
отчете проба, но всеки път Ч. не изпълнявал техните разпореждания – той или
поставял пръст на мундщука на уреда или започвал да се плюнчи, поради което и
уредът не можел да отчете резултат. Общо полицейските служители направили около
10 опита да тестват водача, но всеки път той саботирал проверката и в крайна
сметка не дал проба. При това положение св. П. му обяснил, че ще му бъде
съставен акт за отказ за проверка за употреба на алкохол. След като чул това Ч.
заявил, че се чувства зле и направил опити да повърне, като дори няколко пъти
повторил „Ковид 19“. При това положение полицейските служители се обадили на
ЦСМП-Бургас и поискали на място да бъде изпратен медицински екип. Около 20
минути по-късно на място пристигнал екип с лекар – Недко Д.. При пристигането
на медицинските лица Ч. заявил, че вече е добре и отказал да му бъде извършен
преглед. Полицейските служители му обяснили, че ще му издадат талон за
медицинско изследване и ако иска може да се качи в линейката, която да го
транспортира до МБАЛ-Бургас за даване на проба. Ч. отказал. През цялото време
разговорите с него се водели на български език, като той разбирал всичко, което
му се казва и отговарял на поставените въпроси, макар и на развален български.
При пристигане на лекарския екип д-р Д. говорил с него и на руски език, като
също му обяснил ситуацията.
За горните
обстоятелства П.П. съставил на водача АУАН с бл. № 692458, в който било
посочено, че водачът отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с
техническо средство, както и че му е издаден талон за медицинско изследване с №
0067190 за явяване в МБАЛ-Бургас. Актосъставителят квалифицирал горното като
нарушения по чл. 174, ал.3 ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на
свидетелите-очевидци – полицейските служители, след което бил предявен на
водача за запознаване и подпис. Жалбоподателят отказал да подпише акта и талона
с обяснението, че не разбира написаното. Св. П. му обяснил, както пише в двата
документа, но въпреки това жалбоподателят отново отказал да ги подпише, като
отказът му бил надлежно удостоверен с подписа на св. А.И.
Актосъставителят
издал на водача талон за медицинско изследване № 006719, в който изрично
посочил, че лицето може да се яви в МБАЛ-Бургас до 120 минути от издаване на
талона, ако желае да даде кръвна проба, като изрично му обяснил и че ако желае
може да бъде откаран до болницата с пристигналата линейка. Ч. отказал и вместо
да отидо до МБАЛ-Бургас за даване на проба, легнал в автомобила си и заспал.
Въз основа на АУАН
на 06.04.2020г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган
счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, поради
което и на основание същата норма, наложил на Ч. административно наказание –
„Глоба” в размер на 2000 лева, както и „Лишаване от право да се управлява МПС”
за срок от 24 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в която посока са и показанията на тримата полицейски служители, които съдът кредитира изцяло, като логични, последователни и взаимно допълващи се. Съдът няма причина да се усъмни в добросъвестността на тримата свидетели, поради което цени изложеното от тях. Съдът не кредитира показанията на св. Станчев, в частта, в която той заявява, че жалбоподателят въобще не разбира български език. Съдът отчита, че се касае за свидетел, приятел на жалбоподателя, доведен от него да свидетелства, поради което и същият се явява пристрастен. Отделно от това твърденията му се оборват по категоричен начин от останалите трима свидетели, поради което и съдът не се доверява на изложеното от него в обсъдената част.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник група
към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 06.04.2020г. е бил
оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който
безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който
по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по
ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Съдът не споделя
доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на производствените
правила, поради издаване на НП преди изтичане на тридневния срок от съставяне
на АУАН, в който Ч. е можел да депозира възражения по акта. В нормата на чл. 44,
ал. 4 от ЗАНН и чл. 52, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, е предвидена законова
възможност за нарушители, които нямат постоянен адрес в Република България,
както е в процесния случай, съставеният АУАН да се предоставя незабавно на
наказващия орган, който се произнася в деня на получаване на административно
наказателната преписка. В случая е процедирано по указания начин, с което е
спазен законът. Съгласно нормата на чл. 44, ал. 4, изр. второ от ЗАНН, към акта
се прилагат писмени обяснения или възражения на водача, като даването на такива
срещу съставения АУАН е право на нарушителя в административнонаказателното
производство. След като АУАН е предявен на нарушителя, той може да направи
възражения срещу акта, в общия случай в тридневен срок от подписването му, а в
изключението, когато нарушителя няма постоянен адрес в Република България -
само при подписването на акта. В случая, АУАН е предявен за подпис на
нарушителя и му е връчен препис от същия, с което му е осигурено правото да
направи писмени възражения срещу съставения акт. Неупражненото право на даване
на обяснения или възражение срещу АУАН не нарушава никое от
административнопроизводствените правила и само в случай, че нарушителя даде
писмени обяснения или възражения, същите на основание чл. 44, ал. 4, изр. второ
от ЗАНН следва да се приложат към акта и незабавно, да се предоставят на
наказващия орган. С оглед горното съдът счита, че в случая нарушение не е
допуснато, поради което и доводите на Ч. в обратната посока не се споделят.
Настоящият състав
не споделя и доводите на жалбоподателя, че правото му на защита е било
ограничено, защото не му е връчен превод на НП. Действително това не е сторено,
но видно от жалбата – Ч. все пак е разбрал много добре какво е съдържанието на
документа, организирал е защитата си и е атакувал санкционния акт пред съда.
При това положение, дори да се приеме, че е било допуснато нарушено, то
категорично не може да се счете за съществено, защото по никакъв начин не е
попречило на жалбоподателя да узнае за какво е наказан и да организира
адекватна защита срещу НП.
Основните
възражения на жалбоподателя се коренят около това, че на мястото на проверката
не му е бил осигурен преводач от руски език, което му е попречило да разбере
какво точно се случва, каква е процедурата и какви са правата му. Съдът не с
споделя тези доводи. Безспорно е, че при установяване на нарушението и
съставянето на АУАН, както българските граждани, така и чуждите граждани, които
не владеят български език, имат правото да разберат за какво нарушение са
обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице следва да се
обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на
преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН
представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и
да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава
засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита
следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл.6
от ЕКПЧ и предвид чл.47 и чл. 48 §2 от Хартата на основните права на ЕС,
доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на
свободно движение на румънския гражданин. При преценката на нарушението,
описано в НП, действията на актосъставителя, поведението на жалбоподателя,
сложността на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по
налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е
справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на
личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано
за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част
е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на
защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред РС.
В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на
Съвета от 20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство и Директива 2012/12/ЕС
относно правото на информация в наказателното производство, изрично е
предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътно
транспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването
за преводач и за осигуряване на информация важи
единствено за производството по обжалване пред съд. Разгледани в своята
цялост, цитираните директиви установяват безусловно задължение за осигуряване
на превод единствено в рамките на наказателното производство, като за
извършените административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по
себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН не
може да обуслови съществено процесуално нарушение в административно
наказателното производство, в която насока е практиката на касационната
инстанция – Решение № 897/19.05.2015г.
по к.н.а.х.д. № 368/2015г. на АдмС-Бургас.
В случая, видно от
показанията на тримата полицейски служители – Ч. много добре е разбрал както процедурата,
така и възможностите и правата които има. Той е изпълнявал от първия път
полицейските разпореждания да предостави документите си, да слезе от
автомобила, обяснил е че пътува в Пловдив при семейството си и даже е казал, че
ако му бъде взета книжката в Румъния ще си извади нова срещу 50 Евро и т.н.,
като тезата, че е успял да стори това само защото руският и българският език са
с общ корен, не се възприема като достоверна от съда. Нещо повече – на място е
пристигнал и лекар, който е говорил руски език и който надлежно също е обяснил
на Ч., всички действия. Всичко това кара настоящият състав да приеме, че в
действителност жалбоподателят много добре е разбрал всичко случващо се, като
липсата на преводач по никакъв начин не е осуетила правото му на осведоменост,
поради което и твърденията за порочност на производството само на това
основание не се възприемат от съда.
По същество, съдът следва да посочи следното:
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на алкохол/наркотично вещество или не изпълни предписанието за медицинско изследване, се наказва с „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина“ за срок от две години и „Глоба“ от 2000 лв. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата съдържа алтернативни способи и отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване или доказателствен анализатор, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал.3 от ЗДвП - Решение № 984 от 02.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от показанията на актосъставителя и останалите свидетели-очевидци и от приложения по делото талон за медицинско изследване се установява, че въпреки че е бил поканен - жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол (многократното му умишлено саботиране на процедурата по тестване с техническо средство следва да се приравни именно на отказ), както и въпреки че му е бил издаден талон за медицинско изследване – той не се е явил и не е дал проба. Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление, отправено „обвинение” е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение, поради което и административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно. В случая на жалбоподателя е даден максималният срок от 120 минути, за да може да се придвижи до МБАЛ-Бургас, като дори му е било предложено да бъде транспортиран с линейка, но той е отказал. При това положение доводите му, че в действителност е желаел да даде проба, се намира от съда като опит за изграждане на защитна версия, която категорично се оборва от събраните доказателства.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП – „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок 2 години, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му.
В заключение – конкретно нарушение, за което
жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават
помежду си по "наличието на
очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В
случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид,
поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и
атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила
законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане
за присъждането им.
В конкретния случай АНО е бил защитаван
от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото е депозирано
искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на
конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
В производството пред районния съд
са направени разноски в размер на 20 лева за възнаграждение на преводач, които
съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 2 НПК следва да
останат за сметка на съда.
На основание чл. 84 ЗАНН, вр. с чл.
55, ал. 4 НПК на жалбоподателя следва да се връчи и писмен превод на настоящето
решение на руски език.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №
20-0769-001169/06.04.2020г., издадено от началник група към Сектор „ПП” на
ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание
същата разпоредба, на Д.Ч., роден на ***г. в Украйна е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява
МПС” за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН Д.Ч. /DMITRII CHITAN/, роден на ***г. в Украйна да заплати в полза на Областна дирекция на МВР-Бургас с БУЛСТАТ: ********* сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
УКАЗВА да се изготви писмен превод на
руски език на настоящето решение, който да се връчи на жалбоподателя Д.Ч., роден на ***г. в Украйна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.