Р Е Ш Е Н И Е
№
41 13.06.2022 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Търговище касационен състав
На седми
юни 2022 година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Красимира Тодорова
Членове: Албена Стефанова
Иванка
Иванова
Секретар: Стоянка Иванова
Прокурор: Драгомир Сяров
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 42 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във
връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63в от ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на А.Г.А. ЕГН ********** ***, чрез а.. И. *** против
Решение № 89/ 15.04.2022 г., постановено по НАХД № 20213530200891/ 2021 г. по
описа на РС – Търговище, в частта с която е потвърдено НП № 21-1292-001789/
28.09.2021 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Търговище, в
частта с която за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т.
4 от ЗДвП на касатора е наложено адм. наказание: „глоба“ в размер на 50 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, и за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т.1, пр. 2 от ЗДвП е
наложено адм. наказание „глоба“ в размер на по 10 лв. В жалбата са посочени
като касационни основания за отмяна – нарушение на материалния закон и
съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание касаторът редовно
призован не се явява, а се представлява от а.. И. ***, който поддържа жалбата и
изразява становище за отмяна на оспорения съдебен акт.
Ответникът по касация – ОД на МВР- Търговище, редовно
призован, не изпраща представител и не изразява становище по делото.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е
неоснователна, а решението е законосъобразно.
Съдът, след като обсъди оплакванията в жалбата във
връзка със събраните доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази
правомощията си в касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел
за установено от фактическа страна, че св.Г.Г. и св.А.А. - полицейски служители
от РУ - Търговище били назначени съвместно в наряд за времето от 19:00 ч. на
21.08.2021г. до 07:00ч. на 22.08.2021г. Около 01:45ч. на 22.08.2021г. същите
били изпратени на ПП I -4, по сигнал за криволичещ по пътното платно лек
автомобил „Ауди“ с рег. № .... Въпросният сигнал бил подаден на тел.112 от
св.М. О. – водач на л.а „Нисан“ с рег.№ ..., който се движел по същия път и
който след разговор с оперативния дежурен в РУ- Търговище се съгласил да следва
„Аудито“ до пристигането на полицейския патрул. Свидетелите Г.Г. и А.А.
забелязали л.а. „Ауди“ с рег.№ ... в близост до пътния възел преди село Васил Левски,
общ.Търговище и приближавайки го, му подали светлинен и звуков сигнал от
служебния автомобил да спре движението си. Водачът не се съобразил и продължил
по ПП I -4 към село Пробуда, след което завил надясно към село Алваново,
откъдето се насочил към село Ловец. Междувременно св.М.О. изпреварил
полицейския автомобил, а след това и л.а „Ауди“ с намерение да съдейства за
спирането му. Двата автомобила преустановили движението си след като между тях
настъпило ПТП. От л.а. „Ауди“ излязъл жалбоподателят, който заявил, че не е
управлявал превозното средство и че лицето, което го е управлявало е избягало.
На място пристигнал и дежурен екип от сектор ПП при ОДМВР- Търговище в състав –
св.Й.Й. и С.Х., които установи, че водач на превозното средство е бил именно касаторът
и му извършили проверка. В хода на проверката същият не е представил контролен
талон към СУМПС. Било установено и че л.а. „Ауди“ с рег.№ ... не е минал
преглед за проверка на техническата му изправност. При тези данни и с оглед
сведенията, предоставени от свидетелите Г., А. и О., св.Й. – мл. автоконтрольор
в сектор ПП при ОДМВР - Търговище съставил на касатора АУАН GA 400244/
22.08.2021 г. за нарушения на чл.103 от ЗДвП, на чл.147, ал.1 от ЗДвП и на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, който касаторът подписал с отбелязване, че има
възражения. Депозирал такива в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Приемайки същите
за неоснователни, въз основа на акта, началникът на сектор към ОДМВР –
Търговище, с-р „ПП“ - Търговище издал НП № 21- 1292 – 001789 от 28.09.2021 г.,
с което за нарушение на чл.103 и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП наложил
на касатора адм. наказания „глоба“ в размер на 50лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 месец; за нарушение на чл.147, ал.1 и на основание
чл.181, т.1 от ЗДвП му наложил адм. наказание „глоба“ в размер на 50лв. и за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП –
„глоба“ в размер на 10лв.
От правна страна въззивният съд е приел, че в хода на
административно-наказателното производство да са допуснати процесуални
нарушения, които да са съществени и които да са довели до цялостното му
опорочаване. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по предвидения от
закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити. В
пункт първи от НП касаторът е санкциониран за нарушение на чл.103 и на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Чл. 103 от ЗДвП гласи, че: „При подаден
сигнал за спиране от контролните органи водачът на ППС е длъжен да спре плавно
в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Чл.175, ал.1, т.4
от ЗДвП от своя страна предвижда „лишаване от право да се управлява МПС“ за
срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за водач, който откаже да
изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. От
цитираната нормативна уредба следва, че за да бъде ангажирана административно-наказателната
отговорност на касатора за посоченото нарушението, на първо място следва да
бъде установено, че същият е имал качеството на водач на ППС т.е. че в
процесния момент именно той е управлявал л.а „Ауди“ с рег.№ .... Самият касатор
е отричал това обстоятелство. От показанията на полицейските служители се е установило,
че още при самата проверка касаторът е заявил, че автомобилът е бил управляван
от друго лице, което е избягало. Това негово твърдение се подкрепя единствено
от показанията на св.Д.Хр., който обяснил, че именно той е управлявал „Аудито“,
а касаторът, който е бил употребил алкохол, се е намирал на дясната седалка до
него. След като л.а. „Нисан“ му е пресякъл пътя, той е отбил в канавката, след
което касаторът е слязъл да се разправя. Тогава, виждайки и полицаите, св.Хр.
се изплашил, минал през дясната седалка и така напуснал автомобила, скривайки
се в нива със слънчоглед. Съдът не е кредитирал показанията на св.Хр., тъй като
същите на първо място не кореспондират с изложеното от самия касатор в
депозираното възражение срещу АУАН. Напротив, кредитирал е показанията на
свидетелите Г., А. и О., които кореспондирали помежду си и на база на които,
съдът е намерил за безспорно доказан факта, че в процесния момент именно касаторът
е управлявал автомобила „Ауди“ с рег.№ .... Следователно същият е имал
качеството на водач, съгласно § 6, т.25 от ДР на ЗДвП и като такъв е субект на
нарушението, визирано в пункт първи от НП. От показанията на свидетелите Г. и А.
категорично се доказало, че полицейските служители са подали както светлинен,
така и звуков сигнал за спиране на автомобила, управляван от касатора. От
същите се е установило, че сигналите са били подадени от надлежно обозначен
патрулен автомобил. Когато приближили „Аудито“ полицейските служители подали
първо светлинен, а след това и звуков сигнал. Св.Г. е посочил, че в този момент
патрулният автомобил се намирал на разстояние една кола или по-малко зад л.а
„Ауди“. Несъмнено около 2ч. през нощта както синята пробляскваща светлина, така
и звуковият сигнал са били добре забележими. Пътният участък е бил прав. Не е
имало голямо движение - два, три автомобила, които се движели насреща, според
св.А.. Следователно няма как касаторът да не е възприел сигналите, подадени му
от полицейския автомобил. От показанията на свидетелите А. и Г. се е установило,
че след подаване на сигналите от патрулния автомобил, касаторът не само че не
отбил или намалил скоростта си, а напротив - дори увеличил същата. Това
поведение може да се обясни единствено с намерението на водача да избегне
проверката от полицейските служители. При така установените факти съдът е приел,
че подаденият от полицейските служители светлинен и звуков сигнал представлява
надлежно подаден сигнал за спиране от контролните органи по смисъла на чл.103
от ЗДвП. Сигналът е бил задължителен за касатора в качеството му на водач на
МПС. Съгласно разпоредбата на чл.170, ал.3, изр. последно от ЗДвП, сигнал за
спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.
Настоящата инстанция счита изводите на
въззивния съд за правилни и законосъобразни. Постановеният съдебен акт е
подробно и обстойно мотивиран. Изложени са подробни съображения по приложимите
правни норми. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства и наведените
възражения от наказаното лице. Наведените възражения от касатора пред
настоящата съдебна инстанция са неоснователни. При постановяване на обжалваното
решение първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен съставът на административното
нарушение на чл.
175, ал. 1, т.
4 от ЗДвП във вр. с чл. 103 от ЗДвП. Нарушенията са безспорно
установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на
постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както
представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по
делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя
изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление в
обжалваната част.
Първоинстанционният съд в оспореното решение е
отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е
приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв
начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му
административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите
основни предпоставки в административно-наказателния процес – нарушение,
нарушител и вина. Описаните нарушения както в АУАН, така и в обжалваното
наказателно постановление са конкретизирани в достатъчна степен, поради което и
не е нарушено правото на защита на касатора. Извършеното от касатора нарушение
е формално, поради което за съставомерността му не е необходимо настъпването на
някакви вредни последици и липсата на такива не може да се счита за смекчаващо
отговорността обстоятелство. Деянието на водача е със завишена степен на
обществена опасност, тъй като нарушава правилата за движение по пътищата
относно осъществявания контрол от компетентните органи на МВР.
При тези съображения настоящият съдебен състав счита,
че постановеното първоинстанционно решение е законосъобразно, валидно и
допустимо, без нарушения на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
с чл.223 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 89/15.04.2022 г., постановено
по НАХД № 20213530200891/ 2021 г. по описа на РС – Търговище, в частта с
която е потвърдено НП № 21-1292-001789/ 28.09.2021 г. на началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Търговище, в частта с която за нарушение на чл.
103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на А.Г.А. ЕГН ********** *** е наложено адм.
наказание: „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 месец, и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено адм. наказание „глоба“ в размер
на по 10 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:……….
………..