Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 508/3.12.2012 г.

 

                                    Гр. Ямбол ….3.12.2012г .

 

                                  В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

Ямболски районен съд……………………………....наказателна колегия в публичното

заседание на двайсти ноември ………....………..…………………………………... 

през двехиляди и дванайста година  в състав:

                                                                      Председател:  С.Митрушева

                                                        Съдебни заседатели:

                                                                             Членове:                                                            при секретаря ………………..Г.М.  … …………………….. и в присъствието на прокурора……………………………….………….. като разгледа докладваното от ……………………………..С.Митрушева.……….н.а.х.д. №  973        по описа  за   2012  год …………………………………………………………………………

 

 

Производството по делото е образувано по жалба на „***“ ООД гр. С. против Наказателно постановление № *********/1.08.2012г на Директора на Д“Инспекция по труда“ гр. Сливен, с което на осн. Чл. 413 ал.2 КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на  15 000лв. за нарушение на чл. 16 ал.1 т.1 ЗЗБУТ и чл. 3 т.4 от Наредба №5/99г  за реда, начина и периодичността на извършване на оценка н риска. В жалбата се излагат съображения за материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, с оглед на което се иска неговата отмяна. Алтернативно, при неуважаване на горното становище, се иска изменяване на наказателното постановление и размера на наложената санкция, като последната се определи в законовия минимум.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.  Счита същата за основателна и доказана и моли за уважаването й от страна на съда.

Въззиваемата страна –Дирекция Инспекция по труда гр. Сливен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита атакуваното с нея наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила.

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

  Във връзка с настъпила злополука в с. б. „***“ на фирма „***“ ООД С. в м.“***“ Общ. С. била извършена проверка от инспектори към Д“ИТ“ Сливен, сред които и св. Д. и св. И. за  спазване на трудовото законодателство.  Проверката приключила на 16.07.12г , като резултатите  от нея били обективирани в Протокол. В протокола било отразено, е в проверката е взела участие и И. И., в качеството й на директор Д“ИТ“ Сливен. В т.3 от Протокола било записано, че при проверката на представената документация е установено , че ***“ООД С., в качеството си на работодател не е оценил рисковете при работа с установка (струг) за м. о. н. б. ч. н. р. *** /*** В (цех * на ***), с което е нарушил чл. 16 ал.1 т.1 ЗЗБУТ и чл. 3 т.2 Наредба №5 /99г за реда , начина и периодичността  на извършване на оценка на риска. По надолу в протокола е записано , че на 16.07.12г в Д“ИТ“ Сливен е представена оценка на риска, в която работодателят е оценил рисковете при работа с установка (струг) за м. о. н. б. ч. н. р. ***/ *** (цех * на ***)

На 16.07.2012г на „***“ ООД С. бил съставен АУАН за нарушение на чл. 16 ал.1 т.1 ЗЗБУТ и чл. 3 т.2 Наредба №5 /99г за реда , начина и периодичността  на извършване на оценка на риска.

Въз основа на така съставения акт било издадено Наказателно постановление № *********/1.08.2012г на Директора на Д“Инспекция по труда“ гр. Сливен – И. И., с което на осн. Чл. 413 ал.2 КТ на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на  15 000лв. за нарушение на чл. 16 ал.1 т.1 ЗЗБУТ и чл. 3 т.4 от Наредба №5/99г  за реда, начина и периодичността на извършване на оценка н риска.

Наказателното постановление било връчено на представител на дружеството на 7.08.12г

С Договор от *** *** ООД С. е възложил на С. т. м. „***“ ЕООД *** извършването на дейностите предвидени в ЗЗБУТ и Наредба №3/08г за условията и реда  за осъществяване дейността на с. т. м.  

По делото е приложена Фактура № *** издадена от „***“ЕООД *** на *** ЕООД С.  и платежно нареждане към нея за сумата от 288лв.

С Приемо-предавателен протокол от *** подписан между „***“ООД С. и „***“ ЕООД *** на дружеството жалбоподател са били предадени следните документи: оценка на риска, програма (мерки) за намаляване на риска, физиологичен режим на труд и почивка, списък необходимо работно облекло, списък необходими профилактични прегледи, обобщен анализ на заболеваемостта в предприятието за 2011 и удостоверение за обучение на лицата провеждащи инструктажите на членовете на групата по условия на труд, на лицето отговарящо  за здравословните и безопасни условия на труд. Към административнонаказателната преписка са приложени и седем  броя карти за оценка на риска в това число и за работно място „***.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя като основателна, поради следните съображения:

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че при издаване на атакуваното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в следното:

Съгласно чл. 51 ал.1 б.б и б.В ЗАНН не може да участвува в разглеждането на административнонаказателна преписка и в издаването на наказателно постановление длъжностно лице, което е съставило акта за нарушението или е свидетел по него или  е заинтересувано от изхода на административното производство или има с нарушителя или пострадалия особени отношения, които пораждат основателни съмнения в неговото безпристрастие. В конкретния случай макар директора на Д“ИТ“ Сливен да не е актосъставител или свидетел по акта е взела участие в извършването на документалната проверка на дружеството-жалбоподател и констатирането на вмененото му административно нарушение. При това положение  не би могло да се предполага, че същата е действала непредубедено и безпристрастно при разглеждане и решаване на административнонаказателната преписка поради което за нея е съществувало задължение на осн. Чл. 51 ал.2 от ЗАНН да се самоотведе. Като не е сторила това е постановила незаконосъобразен акт който на това основание подлежи на отмяна.

Отделно от изложеното по-горе в нарушение на чл. 42 т.3 и чл. 57 т.5 ЗАНН както в акта , така и в наказателното постановление липсва посочване на датата на извършване на вмененото административно нарушение. Касае се за съществен елемент от състава на административното нарушение доколкото липсата му не дава възможност на контролната инстанция да разбере дали е изтекла давността за административнонаказателно преследване , а така също кои са били действащите редакции на нормативните актове към момента на извършване на нарушението. В конкретния случай доколкото се е касаело за бездействие може да се приеме , че датата та нарушението обхваща периода на проверката , но тъй като в акта и наказателното постановление е посочено различно времетраене на проверката ( в първия случай – от 5.06.12 до 16.07.12, а в постановлението – от 5.06.12 до 21.06.12) не може да се стигне до саниране на допуснатото нарушение.

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин изложената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка. От една страна протоколът за извършена проверка съдържа противоречиви сведения в тази насока, като първоначално е посочено, че липсва оценка на риска при работа с установка струг *** ***, а в последствие е записано , че такава оценка е представена на 16.07.12. Горните обстоятелства се установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетели и приложените към административнонаказателната преписка 7 бр. карти за оценка на риска. Твърденията на св. Д. и св. И. , че представената оценка на риска е антидатирана и не съответства на нормативните изисквания са голословни и не намират подкрепа в представените писмени доказателства, а именно договор между „***“ ООД С. и С. т. м. „***“ ЕООД *** , фактура и платежно нареждане които предшестват значително датата на проверката. Предвид изложеното съдът счита, че в хода на съдебното следствие не се доказа по какъвто и да било начин жалбоподателят да е допуснал нарушение на чл. 16ал.1 т.1 ЗЗБУТ и чл. 3 т.2 или т.4 Наредба №5/99г , поради което неправилно и незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл. 413 ал.1 КТ. Издаденото в тази насока наказателно постановление като материално незаконосъобразно и необосновано подлежи на отмяна .  

Водим от изложеното, съдът

 

                                        Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № *********/1.08.2012г на Директора на Д“Инспекция по труда“ гр. Сливен, с което на  „***“ ООД гр. С. ЕИК *********, на осн. Чл. 413 ал.2 КТ е наложена имуществена санкция в размер на  15 000лв. за нарушение на чл. 16 ал.1 т.1 ЗЗБУТ и чл. 3 т.4 от Наредба №5/99г  за реда, начина и периодичността на извършване на оценка н риска.

Решението подлежи на обжалване пред ЯАС в 14-дневен срок от съобщаването му н страните.

 

                                                                    Районен съдия: